Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

№ …….

Гр. Велико Търново, 27.12.2019 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великотърновският районен съд, първи състав, в публично заседание на шести декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов

     

при секретаря Анита Бижева и в присъствието на прокурора …………..…., като разгледа докладваното от съдията гражд. дело № 2732 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск по чл. 415 от ГПК.

Ищецът „Енерго- Про Продажби” АД гр.Варна, чрез пълномощника си твърди в исковата си молба, че ответникът бил негов клиент във връзка с продажба на ел.енергия за обект в с.Момин сбор. След извършена проверка на 27.08.2018г. и  протокол на БИМ, на ответника била начислена сума от 11638,39 лв. за периода 28.08.2017г. – 27.08.2019г. за реално потребено от него количество електрическа енергия. Предвид указанията на съда след издадената заповед за изпълнение, ищецът моли съда да приеме за установено, че К.Г.Г., ЕГН **********,***
дължи на “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, представляван от ххх, ххх, сумата 11638,39 лева /единадесет хиляди шестстотин тридесет и осем лева и тридесет стотинки/ - главница за консумирана и незаплатена електрическа енергия по фактура, издадена на 06.02.2019 г., за обект в с. Момин сбор, Община Велико Търново, абонатен № **********, клиентски № **********; мораторна лихва в размер на 352,38 лева /триста петдесет и два лева и тридесет и осем стотинки/ за периода от падежа на фактурата – 18.02.2019 г. до 07.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 11 638,39 лева, считано от 14.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1802/2019г. на ВТРС. Претендира разноски.

Ответникът К.Г.Г., чрез процесуалния си представител оспорва иска. Оспорва дължимостта на начислената му от ответника с фактура № ********** от 06.02.2019г. сума в исковия размер от 11638.39 лв. за процесния обект на потребление, определена от ответника по негови изчисления в констативен протокол, съставен от служители на „Енерго-Про Мрежи” АД, с твърдения, че е начислена за реално потребена електроенергия за изминал период от време. Оспорва констатациите в изгответинте от ответника частни документи. Моли съда, да отхвърли иска. Претендира направените по делото съдебни разноски.

Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорен между страните е факта, че между тях, вкл. и през исковия период, съществува облигационно правоотношение по доставка и продажба на ел. енергия при ОУ, по което ответникът е доставчик на ел. енергия, а ищецът краен клиент и потребител на ел. енергия с адрес на потребление в с.Момин сбор, с кл.№ ********** и аб.№ *********.

На 27.08.2018г. на основание чл.83 от ЗЕ и ОУ на договорите за пренос на ел. енергия през електроразпределителните мрежи на "Енерго - Про Мрежи" АД и по реда на чл.44 ал.1 от ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр.98/12.11.2013г./ е извършена от оправомощени за това служители на"Енерго - Про Мрежи" АД техническа проверка на място на СТИ с фабр. № 1115031300568131, измерващо ел. енергията на процесния адрес на потребление на ищеца, за която е съставен КП № 15022016/27.08.2018г., видно от който по време на проверката провереното СТИ е демонтирано при следните показания - Т1 - 005614, Т2 - 014530,  Т3 – 061944 и Т4 - 00000. Монтиран е нов електромер при нулеви показания на тарифите.

Демонтираното СТИ е поставен в индивидуална опаковка, запечатан и пломбиран с пломба № 483196, като в КП е отразено, че ще бъде предаден в БИМ за експертиза. КП  е съставен в отсъствие на клиента - ищец по делото, подписан от представили на оператора на мрежата и от двеме свидетели. Разпитан в качеството на свидетел А.Д. - служител на "Електроразпределение Север" АД, един от съставилите КП установи, че при техническата проверка на място на процесния СТИ, с еталонен уред са констатирали наличието на външна намеса в тарифната схема на електромера и наличието на натрупани киловати ел. енергия в скрит, невизуализиран на дисплея на електромера, регистър на Тар. Т3, където не следва да има показания.

Демонтираното СТИ е предадено в БИМ, Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел - гр.Русе за метрологична експертиза, за извършването на която е съставен КП № 114/30.01.2019г., видно от който електромерът е представен в запечатан найлонов плик, пломбиран с пломба с № 483196, при огледа на който е констатирано съответствие с КП от 27.08.2018г.  С КП на БИМ, е констатирано отсъствие на механични дефекти на кутията, на клемите, на клемния блок на електромера, наличие на необходимите обозначения на табелката на електромера. Видно от  КП на БИМ, при метрологичната експертиза, при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия на тарифа Т3 – 061944 kWh, която не е визуализирана на дисплея, като е заключението е, че електромерът съответства на метрологични характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергия, но електромерът не съответства на техническите характеристики.

Въз основа на  КП на БИМ и извършена техническа проверка "ЕРП север" АД е изготвило Становище за начисление на ел. енергия, съгласно което следва да се начисли допълнително общо количество ел. енергия в размер на 61944 кВТч. за периода от 28.08.2017г. до 27.08.2018г., с което следва да се завиши потреблението на абоната - ищец за процесния обект на потребление, за което служебно начислено количество ел. енергия, ответникът в процеса е издал фактура ********** от 06.02.2019г., с която е фактурирал на ищеца 61944 кВТч. за периода от 28.08.2017г. до 27.08.2018г.,  в размер от 11638.39 лв. с вкл. ДДС, претендирана в процеса като цена на доставена на ищеца и реално потребена от него ел. енергия през процесния период, за който е начислена. С писмо изх.№ 51157/06.02.2019г. е изпратена процесната фактура за корекция на сметката на ищеца.

По делото е назначена СТЕ, като заключението на ВЛ инж. Н.Н., неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно и обосновано. Според вещото лице, възможно е чрез процесното СТИ по начина, по който е свързано, да бъде измерена цялата потребена от ищеца. Цялото количество консумирана ел. енергия се измерва, но част от нея се преразпределя и записва в трети  регистър, който не може да се прочете от инкасатора. Не е възможно да се определи реално консумираното количество ел. енергия през различните времеви периоди от датата на монтажа на електромера до датата на неговия демонтаж и поради тази причина, не може правилно да се остойности допълнително начисленото количество ел. енергия. Променена е тарифната схема на СТИ, като цялото количество консумирана ел. енергия се измерва, но част от нея се преразпределя и записва в трети  регистър, който не може да се прочете от инкасатора, съответно не е записвана в карнетите на абоната.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

            Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 415 от ГПК е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му, при който, с оглед правната му природа, ищецът носи доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и обстоятелствата, от които произтича оспореното му вземане и неговия размер. В тази връзка и по повод твърденията на ищцовото дружество, същото следваше да установи, че в резултат на извършена проверка на процесния електромер и при спазване реда и правилата за това, законосъобразно е коригирана сметката на ищеца, завишена с отчетеното количество кВТч. в скрития регистър по тарифа Т3, и е начислена в правилен размер сумата по издадената фактура, както и че същата съставлява цена за реално доставена на ищеца и потребена от него ел. енергия именно в рамките на процесния период, за който е начислена, каквото пълно и главно доказване по делото от ищеца не беше проведено, поради което и предявеният иск по чл.415 ГПК се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Безспорно установен по делото е факта, който не е и спорен между страните, че помежду им, вкл. и през процесния период, съществува облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия при ОУ относно процесния обект на потребление по което ищецът, като краен клиент, който купува ел. енергия, е "потребител на енергийни услуги" по смисъла на т.41б. б."а" от ДР на ЗЕ, а ответникът е краен снабдител, доставчик на ел. енергия.

            С измененията на Закона за енергетиката (ДВ – бр. 54/17.07.2012 г.) в разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от същия закон е предвидено, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, уредени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите неизмерена, неправилно и неточно измерена електрическа енергия. Следователно, с влизане в сила на измененията на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (ДВ – бр. 54/17.07.2012 г.), законодателят е предвидил възможност да бъдат извършвани корекции на сметките на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, но при спазване на определени правила – ПИКЕЕ, като по силата на законовата делегация на чл. 83, ал.2, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4-6, вр. чл. 21, т. 3 ЗЕ за приемане на подзаконов нормативен акт, уреждащ спорната възможност за корекционна процедура, с решение на КЕВР са приети такива ПИКЕЕ (обн. ДВ – бр. 98 от 12.11.2013 г), влезли в сила на 16.11.2013г., приложими в случая, доколкото проверката на процесния СТИ е извършена след влизането им в сила, по реда на чл.44 ал.1 от същите, и допълнително начисленото количество ел. енергия, натрупани в скрития регистър по Тарифа 3, с което е завишено потреблението на абоната - ищец е за период 28.08.2017г. до 27.08.2018г., следващ влизането в сила на ПИКЕЕ.

            Оспореното от ответника вземане за исковата сума е претендирано от ищеца като цена за реално доставена ел. енергия и потребена от ищеца през исковия период 28.08.2017г. до 27.08.2018г. Доколкото сключеният между страните договор за продажба на ел. енергия при ОУ се подчинява на общите правила на договора за продажба /на ел. енергията като движима вещ по смисъла на чл.110 ал.2 от ЗС/, купувачът /потребителят дължи заплащане на продажната цена винаги и само за реално доставена стока. В процесният случай по делото ищецът, в чиято тежест е, не доказа датата /времето/ на извършване на неправомерната намеса в тарифната схема на електромера, с оглед установяване в кой период след първоначалното монтиране на СТИ в процесния обект на потребление е осъществена, респ. за кой точно период и дали съвпада с исковия такъв са натрупаните в невидимия регистър на Тар. 3 общо 61944 кВТч. количества ел. енергия, при все, че доказателства за датата на монтиране на СТИ на адреса на потребление на ищеца не бяха представени.

            Дори и да се приеме, че с оглед установената външна намеса в тарифната схема на електромера, натрупаните в скрития регистър на Тар. 3 количества ел. енергия са реално доставени и потребени от ответника, видно от СТЕ, единствената информация в Регистъра по Тарифа 3 е тази за моментното състояние на регистъра и според заявеното от ВЛ по СТИ няма техническа възможност да се определи за кой период е натрупана отчетената ел. енергия в невидимия регистър Тар. 3, т.е. по делото липсват каквито и да било доказателства служебно начислените от ищеца на ответника 61944 КвТч. ел. енергия да са му доставени реално и потребени от него именно през процесния период 28.08.2017г. до 27.08.2018г., поради което и ответникът не дължи на ищеца цена за недоставена му и непотребена от него ел. енергия през исковия период, поради което предявеният установителен иск по чл.415 ал.1 от ГПК следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника разноски в размер на 900 лв., съобразно приложения за това списък.

            На основание т.12 от ТР №4/2014г на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода на спора по настоящото дело, съдът следва да осъди ищеца да заплати на ответника сумата 600 лв., представляващи разноски по ч.гр.д. № 1802/2019г. на ВТРС.

Водим от изложените мотиви, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, предявения иск с правно основание чл.415 от ГПК, да се приеме за установено, че К.Г.Г., ЕГН **********,*** дължи на “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, представляван от ххх, сумата 11638,39 лева /единадесет хиляди шестстотин тридесет и осем лева и тридесет стотинки/ - главница за консумирана и незаплатена електрическа енергия по фактура, издадена на 06.02.2019 г., за обект в с. Момин сбор, Община Велико Търново, абонатен № **********, клиентски № **********; мораторна лихва в размер на 352,38 лева /триста петдесет и два лева и тридесет и осем стотинки/ за периода от падежа на фактурата – 18.02.2019 г. до 07.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 11 638,39 лева, считано от 14.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1802/2019г. на ВТРС.

ОСЪЖДА “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, представляван от ххх ххх, да заплати на К.Г.Г., ЕГН **********,***, сумата 900 лв. /деветстотин лева/ разноски по делото, както и сумата 600 лв. /шестстотин лева/ разноски по ч.гр.д. № 1802/2019г. на ВТРС.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, от датата на връчването му на страните.

 

 

 

Районен съдия: