РЕШЕНИЕ
№ 198
гр. Кубрат, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20253320100523 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД.
Ищецът „ЕНЕРГО – ПРО Продажби“ АД гр. Варна, бул. „Вл.
Варненчик“ № 258, Варна Тауърс – Г, вписано в АВ – ТР с ЕИК *********,
представлявано от Я. Д., П. С. и Д. Д.– членове на УС на дружеството чрез
юрк. Е. М., твърди, че Н. Д. Н. е клиент на ищцовото дружество с клиентски
номер ********** във връзка с продажба на ел. енергия за обект на
потребление заведен с абонатен номер **********, находящ се на адрес ***.
Облигационното правоотношение между страните се регламентира от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про
Продажби“ АД, приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и
одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране,
понастоящем КЕВР.
Съгласно чл. 17, т. 2 от ОУ „потребителят се задължава … да заплаща
стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по
начина, определени в тези ОУ. Сроковете са регламентирани в чл. 26, като в ал.
6 е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи
плащане на използваната ел. енергия, независимо дали е получил
1
предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това
положение потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на
съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за
заплащане на дължимите суми. Съгласно чл.38 от ОУДПЕЕ потребителят,
който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължимите към
„ЕНЕРГО – ПРО Продажби“ АД суми дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
Поради това, че ответникът като потребител не е заплатил в срок
дължимите суми за потребената ел. енергия, със Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, постъпило в РС – Кубрат на 29.11.2024
г., ищецът е поискал от заповедния съд издаването на заповед за изпълнение
на задължението. В производството по цитираното заявление по ч. гр. дело №
868/2024 г. е издадена Заповед № 493/02.12.2024 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника. Предвид обстоятелството, че
заповедта за изпълнение е връчена на ответната страна по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК, и в изпълнение указанията на заповедния съд, ищецът твърди, че има
интерес от установяване на вземането си по реда на чл. 416 ГПК, което към
датата на подаване на исковата молба в съда е в размер на общо 257.23 лв.,
претендира съда да приеме за установено по отношение на ответника Н. Д. Н.
вземането си срещу него по Заповед № 493/02.12.2024 г. за сумите: 226.86 лева
– представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури, издадени
за периода 15.11.2022 г. до 17.06.2024 г., за следния обект на потребление с аб.
№ ********** – *** и клиентски № **********, ведно със законната лихва
считано от 29.11.2024 г. до окончателното плащане; 30.37 лева –
представляваща сбора от мораторната лихва за всяка фактура, за периода от
датата след падежа й до 28.11.2024 г., като претендира сторените в
заповедното и в настоящото производство разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото
дружество се явява лично и поддържа исковата молба, поради което пледира за
постановяване на съдебен акт, с който признае, че ответникът дължи
процесните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК.
Ответникът Н. Д. Н., ЕГН **********, с пост. и наст. адрес ***, редовно
уведомен за подс, в срока по чл. 131 от ГПК не депозира писмен отговор. В
2
съдебно заседание се явява лично, доведен от служителите при ОЗ „Охрана“
гр. Разград, тъй като изтърпява ефективно наказание лишаване от свобода в
Затвора гр. Белене. Не оспорва исковете, но заявява, че понастоящем не
работи поради което не може да погаси задълженията.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
От приложеното ч. гр. д. № 868/2024 г. по описа на РС – Кубрат се
установява, че на кредитора „ ЕНЕРГО – ПРО Продажби“ АД гр. Варна е
издадена заповед за изпълнение срещу Н. Д. Н., ЕГН ********** за вземане
съвпадащо с посоченото в исковата молба. Поради това, че заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, ищецът е предявил
установителен иск за вземането си в законоустановения срок по чл. 415 ГПК.
Според чл. 4, ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ ЕНЕРГО – ПРО Продажби“ АД (ОУ), одобрени с
Решение № ОУ-061 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР и обнародвани на 30.11.2007 г.,
потребител на електрическа енергия за стопански нужди е физическо или
юридическо лице, присъединено към електроразпределителната мрежа и
което купува електрическа енергия за стопански нужди, включително и лице
на издръжка на държавния или общински бюджет. В чл. 6, ал. 3 от ОУ е
предвидено, че потребител за стопански нужди може да бъде и друго лице при
условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на
имота е дал пред „Енерго – про Продажби“ АД съгласие в нотариално заверена
форма, лицето да бъде потребител за определен срок.
Не се оспорва от страните, че титуляр на партидата и съответно като
клиент на „ЕНЕРГО – ПРО Продажби“ АД с клиентски № ********** и аб. №
**********, за имот находящ се на адрес *** е лицето Т. С. Н.. Не се оспорва
от ответната страна, а се установява и от приложеното по делото писмено
доказателство, а именно – Отговор от среда за междурегистров обмен, че
единствен ползвател на ел. енергия в имота, находящ се в с. Юпер на ул. „Св.
св. Кирил и Методий“ № 10 е Н. Д. Н., съответно с регистриран постоянен и
настоящ адрес.
Съгласно чл. 17, т. 2 от ОУ потребителят е длъжен да заплаща
стойността на ползваната в имота електрическа енергия в сроковете и начина,
3
определени в тези ОУ. Потребител, който не изпълни задължението си за
заплащане в срок на дължими към ищцовото дружество суми, дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден,
според чл. 38 от ОУ.
От представените по делото Справка за потребление издадена от ищеца
на името на ответника за периода 05.10.2020 г. до 17.06.2024 г. и извлечение от
сметка, се установява, че ответникът дължи сумата от 226.86 лв. главница за
доставена в исковия период и незаплатена ел. енергия и лихва към 28.11.2024
г. в размер на 30.37 лв.
На 02.12.2024 г. по ч. гр. д. № 868/2024 г. по описа на РС – Кубрат е
издадена Заповед № 493 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК за сумите: 226.86 лева – представляваща главница за незаплатена ел.
енергия по фактури, издадени за периода 15.11.2022 г. до 17.06.2024 г., за
следния обект на потребление с аб. № ********** – *** и клиентски №
**********, ведно със законната лихва считано от 29.11.2024 г. до
окончателното плащане; 30.37 лева – представляваща сбора от мораторната
лихва за всяка фактура, за периода от датата след падежа й до 28.11.2024 г.,
както и за разноски по делото: 25.00 лева – държ. такса и 50.00 лева – юриск.
възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 1 от ГПК.
На 04.07.2025 г. „Енерго – Про Продажби“ АД в законоустановения срок
е предявило настоящия установителен иск, като е представило доказателства
по заповедното производство.
В съдебно заседание ответникът признава, че процесните суми не са
заплатени на ищцовото дружество.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
В производството по чл. 422 от ГПК ищецът следва да докаже факта от
който произтича вземането му, а длъжника (ответник) – възраженията си
срещу вземането. Уважаването на иск за реално изпълнение предполага
кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на договорно
(облигационно или търговско) правоотношение, по силата на което да
възниква задължение за изпълнение, пълно или частично неосъществяване на
дължимия резултат от страна на длъжника и реалното изпълнение на
4
облигационното задължение да е възможно.
Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали
облигационни отношения с ответника по силата на Договор за доставка на
електрическа енергия и Общите условия към него. Безспорно се установи, че
ответникът Н. Д. Н. в периода 15.11.2022 г. до 17.06.2024 г. е консумирал ел.
енергия, която е отчетена по партидата, за което са издадени следните ф-ри:
**********/29.12.2022 г. на стойност 95.46 лева и № **********/24.07.2024 г.
на стойност 131.40 лева. С оглед на горното по делото е доказано, че между
страните е сключен договора за продажба на ел. енергия, като по него ищецът,
в качеството на кредитор, е изправната страна, тъй като представените
писмени доказателства освен сключването на договора установяват и
предоставянето на ответника по делото на ел. енергия в съответните
количества. С оглед на това и настъпване на падежа на дължимите месечни
вноски, сумите по тях е следвало да бъдат възстановени на ищеца.
Невъзстановяването на сумите е неизпълнение на договора, който факт, обаче,
е отрицателен и не подлежи на доказване от страната, която го твърди. На
доказване подлежи само изпълнението на договора.
Ответникът Н. Д. Н. не оспорва, че претендираните суми са дължими и
незаплатени.
Поради това предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
415, ал.1 от ГПК следва да бъдат уважени изцяло.
По отношение на разноските:
Ищецът поддържа искането си за присъждане на разноски, направени в
заповедното и в исковото производство, което не се оспорва от ответника.
Поради това на ищеца следва да му бъдат присъдени сторените такива в
настоящето производство размер на 175 лв. (от които 75 лв. внесена държавна
такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение), както и тези в заповедното
производство в размер на общо 75 лв. (25 лв. платена държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение).
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на осн.
5
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, че Н. Д. Н., ЕГН
**********, с пост. и наст. адрес *** дължи на „ЕНЕРГО – ПРО Продажби“
АД ***, вписано в АВ – ТР с ЕИК ********* чрез юрисконсулт Е. М.,
следните суми: 226.86 лева (двеста двадесет и шест лева, осемдесет и шест
ст.) – представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури,
издадени за периода 15.11.2022 г. до 17.06.2024 г., за следния обект на
потребление с аб. № ********** – *** и клиентски № **********, ведно със
законната лихва считано от 29.11.2024 г. до окончателното плащане и 30.37
лева (тридесет лева, тридесет и седем ст.) – представляваща сбора от
мораторната лихва за всяка фактура, за периода от датата след падежа й до
28.11.2024 г., за които суми е издадена Заповед № 493/02.12.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 868/2024
г. по описа на РС – Кубрат.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 от ГПК, Н. Д. Н., ЕГН
**********, с пост. и наст. адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО – ПРО
Продажби“ АД ***, вписано в АВ – ТР с ЕИК ********* сумата от 175.00
лева (сто седемдесет и пет лева, нула ст.) – направени разноски по исковото
производство и сумата 75.00 лева (седемдесет и пет лева, нула ст.) – разноски
на заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Разградския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
6