№ 172
гр. Разград, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело
№ 20213330102089 по описа за 2021 година
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Депозирана е искова молба от “ОТП Факторинг България” ЕАД гр. София, против А..
Е. А.., с която са предявени обективно съединени искове за установяване дължимостта на 15
909,91 евро - главница; 368,09 евро - договорна лихва за периода от 02.02.2018 г. до
04.04.2018 г.; 1,70 евро - лихвена надбавка за периода от 02.01.2018 г. до 02.04.2018 г.; 8,84
евро - лихвена надбавка за периода от 03.04.2018 г. до 04.04.2018 г.; 60,00 евро - дължима
такса по Договор за кредит за текущо потребление от 20.01.2015г. В условията на
евентуалност предявява осъдителен иск следните суми: 15 638.96 евро - непогасената по
давност главница, представляваща сбор от главниците по месечните вноски по погасителен
план с падежи от 01.08.2016 г. до крайния падеж - 20.01.2025 г. (6 619,84 евро главници по
падежирали и непогасени вноски с падежи от 01.02.2018 г. (частично погасена вноска) до
01.07.2021 г. и 9 019,12 евро предсрочно изискуема главница), ведно със законната лихва
върху нея от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане: 3 033.50
евро - непогасена по давност редовна лихва, представляваща сбор от редовни
(възнаградителни) лихви като част от месечни вноски по погасителен план с падежи от
01.08.2018 г. до 01.07.2021 г.;1 091.65 евро - непогасена по давност мораторна лихва по чл.
86 ЗЗД за периода от 01.08.2018 г. до 01.07.2021 г. върху всяка от главниците по
падежиралите вноски с падежи от 01.02.2018 г. до 01.07.2021 г. (в общ размер от 6 619,84
евро) по погасителния план по договора, считано от деня, следващ настъпването на падежа
на съответната вноска до 07.07.2021 г. Сочи се, че въз основа на подаденото на 05.04.2018 г.
от „Банка ДСК“ ЕАД заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на
чл. 417 от ГПК, е образувано ч. гр. дело № 628/2018 г. по описа на PC - Разград. По
посоченото дело са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение от 10.04.2018г.
и Изпълнителен лист в полза на заявителя „Банка ДСК“ ЕАД срещу кредитополучателя А..
Е. А... След снабдяване с цитираните Заповед за изпълнение на парично задължение и
Изпълнителен лист, заявителят по ч. гр. д. № 628/2018 г. по описа на Районен съд - гр.
1
Разград, „Банка ДСК“ ЕАД, по силата на Договор за покупко-продажба на вземания от
10.05.2019г. прехвърлил пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и други
принадлежности, включително и изтекли лихви. В това число и вземането, възникнало от
сключения между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и ответника, по Договор за кредит за
текущо потребление от 20.01.2015 г. На 20.01.2015 г. между „Банка ДСК“ ЕАД като
кредитор и ответника като кредитополучател е сключен Договор за кредит за текущо
потребление. Предоставен кредит в размер на 20 000,00 евро, при преференциален
променлив лихвен процент на редовната (възнаградителна) лихва в размер на 8,45 %
годишно или 0,02 % на ден към датата на сключване на Договора, като преференциалният
процент на лихвата се прилага при изпълнение на Условията по „Договор за ползване на
пакети Частно банкиране на Банка ДСК ЕАД“ и приложенията към него (неразделна част от
Договора за кредит). При нарушаване на Условията Кредитополучателят губи правото си да
ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава,
чрез увеличаване на надбавката съгласно Условията. Срокът за издължаване на кредита е
120 месеца. Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 1-во число на месеца.
Крайният срок за погасяване на задължението е 20.01.2025 г., видно и от погасителния план,
неразделна част от Договора за кредит. Неразделна част от Договора са и Общите условия
по договори за предоставяне на кредити за текущо потребление и извлечение от Тарифата за
лихвите, таксите и комисионите, които „Банка ДСК“ ЕАД прилага по извършвани услуги на
клиента, които кредитополучателят е приел (съгласно чл. 14 от Договора) и получил при
сключването на Договора. Съгласно чл. 19.2 от Общите условия към Договора за кредит от
20.01.2015 г. при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни
настъпват обективните предпоставки за предсрочна изискуемост на целия непогасен остатък
от главницата, който започва да се олихвява с лихвена надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта до датата на предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен
ред, а след тази дата - със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД. Поради преустановяване на
погасяването на задължението за заплащане на месечните вноски, считано от месечна
вноска с падеж 01.02.2018 г. и при наличие на предпоставките по чл. 19.2 от Общите
условия, „Банка ДСК“ ЕАД е обявила предсрочната изискуемост на кредитополучателя, чрез
Покана-уведомление с изх. № 07-20-00855/02.03.2018 г. връчена чрез ЧСИ Деян Драганов на
22.03.2018 г. на Х.М.- А.а - съпруга на длъжника.
В предоставения срок ответникът чрез особен представител депозира отговор, намира,
че не са налице предпоставки за водене на исково производство. Както, че не става ясно от
сключения договор дали кредита е усвоен, има ли погасителни вноски в какъв размер и
периоди. Както, че купувачът на вземането по договора на ответника с банка ДСК ЕАД
формално е уведомил длъжника, като в известието за доставяне е отразено, че ответникът е в
чужбина. Заповедта издадена в противоречие с нормите на чл.411 ал.2 т.5 ГПК, т.к.
длъжникът няма обичайно местопребиваване в Р България и връчването и по какъвто и да е
начин, не е в състояние да я стабилизира. По отношение на евентуалните искове –намира ги
за неоснователни сочи, че не е настъпила предсрочна изискуемост, тъй като длъжникът не е
уведомен за това, както и за извършената цесия.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните
фактически обстоятелства: На 20.01.2015 г. между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и
ответника като кредитополучател е сключен Договор за кредит за текущо потребление.
Предоставения кредит е в размер на 20 000евро, при преференциален променлив лихвен
процент на възнаградителна лихва в размер на 8,45 % годишно или 0,02 % на ден към датата
2
на сключване на Договора. При нарушаване на Условията Кредитополучателят губи правото
си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се
увеличава, чрез увеличаване на надбавката съгласно Условията. Срокът за издължаване на
кредита е 120 месеца, падежната дата за издължаване на месечните вноски е 1-во число на
месеца. Крайният срок за погасяване на задължението е 20.01.2025г., видно и от
погасителния план, неразделна част от Договора за кредит. Неразделна част от Договора са и
Общите условия по договори за предоставяне на кредити за текущо потребление и
извлечение от Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които „Банка ДСК“ ЕАД
прилага по извършвани услуги на клиента, които кредитополучателят е приел (съгласно чл.
14 от Договора) и получил при сключването на Договора. Съгласно чл. 19.2 от Общите
условия към Договора за кредит от 20.01.2015г. при допусната забава в плащанията на
главница и/или на лихва над 90 дни настъпват обективните предпоставки за предсрочна
изискуемост на целия непогасен остатък от главницата, който започва да се олихвява с
лихвена надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта до датата на предявяване на
молбата за събиране на вземането по съдебен ред, а след тази дата - със законната лихва по
чл. 86 от ЗЗД. Поради преустановяване на погасяването на задължението за заплащане на
месечните вноски, считано от месечна вноска с падеж 01.02.2018 г. и при наличие на
предпоставките по чл. 19.2 от Общите условия, „Банка ДСК“ ЕАД е обявила предсрочната
изискуемост. На кредитополучателя изпратена Покана-уведомление от 02.03.2018г. връчена
чрез ЧСИ Деян Драганов на 22.03.2018г. на Х.М.- А.а - съпруга на длъжника. На
05.04.2018г. банката е подала заявление по чл.417 от ГПК, като по ч.г.д. №628/2018г. на
РРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, както и изпълнителен лист за
претендираните и в настоящото производство суми. На 10.05.2019г. Банка ДСК ЕАД по
силата на договор за покупко-продажба на вземания/цесия/ е прехвърлила пакет в това
число и вземането си срещу ответника на ищеца, съпроводено и с приемо-предавателен
протокол към Договор за покупко-продажба на вземания от 10.05.2019г. Ищецът бил
упълномощен да уведоми от името на банката длъжниците по вземания по кредити, в т.ч. и
ответника за извършената цесия. На последния било изпратено уведомително писмо, на
адреса посочен в договора, при което същото не е връчено, с отбелязване, че е в чужбина.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.415
от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение
от длъжника, заявителят следва да предяви установителен иск за сумата, която му е
присъдена със заповедта за изпълнение. Между Банка ДСК ЕАД и ответника е сключен
валиден договор от 20.01.2015г., по силата на който на последния е предоставена сума в
размер на 20000евро, усвоен чрез разплащателна сметка, със срок 120 месеца, краен срок –
20.01.2025г. Договора не е оспорен от ответника, съдът намира че е налице валидно
облигационно отношение по същия. Договорът за кредит посочен като основание за
вземането е уреден в чл.240 ал.1 от ЗЗД, съгласно който заемодателят предава в собственост
на заемателя пари или други заместими вещи в задължение за връщането им. Предаването
3
на сумата или вещта е елемент от фактически състав на договора и е необходима
предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от него връщане
на заемната сума или вещ. В случая искът е предявен от цесионера, станал кредитор след
издаване на заповедта за изпълнение и съгласно т.10б от ТР №4/2013г. ОСГТК в хипотезата
на частно правоприемство по договор за цесия в срокът на чл.415 ал.1 от ГПК искът може да
се предяви и от цесионера. Спори се в случая дали ответникът е уведомен за извършеното
прехвърляне на вземания. Същото е задължителна материална предпоставка за
основателност на претенцията. С получаването на препис от исковата молба с приложените
към нея препис от договор за цесия, уведомление за извършена цесия, ответникът е узнал за
цедирането на вземането, като в т.см. е и практика на ВКС/р-е №78/09.07.14г. т.д.
№2353/13г. ІІ т.о./ В случая следва да се разгледа и въпросът дали длъжникът е бил
уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост. Като предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора.
Съгласно т.18 от ТР №4/13г. в хипотезата на предявен иск по чл.422 от ГПК вземането
произтичащо от договор за банков кредит става изискуемо, ако кредиторът е упражнил
правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства, или се обявява по реда
на чл.60 ал.2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Установено е, че изпратено
от банката уведомление до длъжника, че е трансформиран целия неплатен остатък от
кредита в предсрочно изискуем е връчено на съпругата, която е лице от домашните, поради
което намира, че е редовно връчена по чл.46 ал.1 изр.2 ГПК. Поради което длъжникът е
надлежно уведомен за това, че банката е обявила кредита за предсрочно изискуем. Поради
което възраженията на ответната страна са неоснователни. Предвид неоспорване на размера
на претенциите, дължимите от ответника суми са в размер на претендираните, такива са
посочени и в извлечението от счетоводните книги на ищеца, които са доказателство при
хипотезата на чл.182 ГПК. Поради което претенциите за дължимост на претендираните суми
са доказани.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство
разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, в общ размер на 807,84лв. заплатена държавна
такса, 300лв. юрисконсултско възнаграждение, 800лв. за особен представител на ответника,
общо 1907,84лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се
произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което
ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 639,50лв. за разноските по ч.гр.д.
№628/2018г. на РРС
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
РЕШИ:
4
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.. Е. А.., ЕГН********** адрес с.*****0,
че дължи на “ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК202317122, седалище гр.София район
Оборище, бул. Княз Александър Дондуков №19 ет.2 сумата 15 909,91 евро /петнадесет
хиляди деветстотин и девет евро и деветдесет и един евроцента/ главница, ведно със
законната лихва считано от 05.04.2018г. до окончателното и изплащане, сумата 368,09
евро/триста шестдесет и осем евро и девет евроцента/ - договорна лихва за периода от
02.02.2018 г. до 04.04.2018 г., сумата 1,70 евро /едно евро седемдесет евроцента/ лихвена
надбавка за периода от 02.01.2018 г. до 02.04.2018 г., сумата 8,84 евро/осем евро осемдесет и
четири евроцента/ - лихвена надбавка за периода от 03.04.2018 г. до 04.04.2018 г., сумата
60,00 евро/шестдесет евро/ дължима такса по Договор за кредит за текущо потребление от
20.01.2015г.
ОСЪЖДА А.. Е. А.., ЕГН********** адрес с.*****0 ДА ЗАПЛАТИ на “ОТП
Факторинг България” ЕАД, ЕИК202317122, седалище гр.София район Оборище, бул. Княз
Александър Дондуков №19 ет.2 сумата 1907,84лв./хиляда деветстотин и седем лева и
осемдесет и четири лева/ за разноски в настоящото производство и сумата
639,50лв./шестотин тридесет и девет лева и петдесет стотинки/ за разноски по ч.гр.д.
№628/2018г. на РРС.
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5