О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 582
гр.
Пловдив 24.04.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД – ХXІV
н. с. в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
след
като се запознах с докладваното от съдията ЧНД № 2355/20 г. по описа на ПРС – ХXІV н.
с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.244 ал.5 от НПК.
С
постановление от 01.04.2020 г. Районна прокуратура гр. Пловдив е спряла
наказателното производство по досъдебно производство № 550/2019 г. по описа на
01 РУ при ОД на МВР гр. Пловдив, водено за престъпление по чл.131, ал.1, т.12
от НК с пострадало лице Й.К.К., ЕГН **********, на основание чл.244 ал.1 т.1
вр. чл.25, ал.1, т.6 от НПК – тъй като се установило в хода на разследването,
че установило че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.
Постъпила
е жалба от пострадалата Й.К., действаща лично и със съгласието на законния и
представител – майката Р.Й., подадена чрез процесуалния им представител адв.Е.М..
В жалбата на пострадалата Й.К. се
сочи, че същата не е съгласна с извода на прокурора, че не са налице хулигански
подбуди в конкретния случай, излагат се аргументи за грешно изложена фактология
по случая с оглед на неправилно приета защитна версия на св.М.Б.. Иска се
отмяна на постановлението и да бъде върнато делото с указания за продължаване
на процесуалните действия.
Съдът
след като се запозна със събраните в хода на досъдебното производство
доказателства и изложените в жалбата съображения намира за установено следното:
Жалбите
изхожда от пострадало по делото лице, подадена е пред компетентния да я
разгледа първоинстанционен съд. Жалбата
е подадена по пощата на 11.04.2020 г., като от доказателствата по делото не
може да се установи с категоричност на коя дата е получено постановлението за
спиране от пострадалото лице. С оглед на това се приема от съда жалбата за
подадена в законоустановения срок по чл.244 ал.5 от НПК, поради което се приема
за ДОПУСТИМА, а разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Досъдебното
производство е започнато по реда на чл.212, ал.2 от НПК с първо действие по
разследването – разпит на очевидец на 04.07.2019 г. за престъпление по чл.131,
ал.1, т.12 от НК за това, че на 04.07.2019 г. в гр.Пловдив, по хулигански
подбуди е причинил на Й.К.К., ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща
се в охлузвания по главата, довели до причиняване на болка и страдание без
разстройство на здравето.
В
хода на досъдебното производство – под № 550/2019 г. по описа на 01 РУ при ОД
на МВР гр. Пловдив, са разпитани установените свидетели –М.Б., И.Б., А.Б., Р.Й.,
Й.К., Д.Я., Й.К., Х.В., М.Х., В.К., В.Н., А.С., проведени са очни ставки между
свидетелите Д.Я. и В.Н., И.Б. и Р.Й. / на дати 04.11.2019 и 14.01.2020 г./, Д.Я.
и М.Б., В.Н. и Р.Й. /на дати 04.11.2019 и 14.01.2020 г./ , А.Б. и Р.Й. /на дати
04.11.2019 и 14.01.2020 г./, М.Б. и Й.К., М.Б. и Р.Й., И.Б. и Й.К., М.Б. и Й.К.,
А.Б. и Й.К., А.Б. и Д.Я., И.Б. и Д.Я., В.Н. и Й.К., И.Б. и Й.К., А.Б. и Й.К.,
приложени са съдебномедицински удостоверения на А.Б. от 05.07.2019 г., М.Б. от
05.07.2019 г., Й.К. от 05.07.2019 г., удостоверение за раждане на Й.К.,
психологично становище на Й.К. издадено от С.К.– **, извършен е оглед на веществено доказателство –
СД съдържащо запис от охранителна камера, приобщен като веществено
доказателство е бил мобилен телефон „Айфон 6С“ сив на цвят със счупена горна
част на дисплея, назначена и изготвена е била СОЕ относно мобилния телефон,
изискана е справка за съдимост спрямо М.Б.. В хода на досъдебното производство липсват
повдигнати обвинения срещу конкретно лице.
В
постановлението за спиране на наказателното производство прокурорът е изложил
фактическа обстановка, която изцяло се споделя от настоящия съдебен състав и
няма да бъде преповтаряна. Следва да се отбележи, че наведените в жалбата
аргументи за грешно интерпретиране на фактите от прокурора са неоснователни. По
делото са разпитани множество свидетели, като са положени множество усилия за изясняване
на конкретните факти по случая, както и какви действия са извършени от всеки от
участниците в конфликта. С огледа на писмените и гласните доказателства по
делото обосновано прокурорът е приел, че активни действия по нанасяне на удари
е имало както от страна на св.Й.К. спрямо св.М.Б., така и от страна на св.М.Б.
спрямо св.Й.К.. Ето защо и наведените в жалбата аргументи за неправилно
изложена фактическа обстановка от прокурора не се споделят от съдебния състав.
Направения извод на прокурора за налично
основание за спиране на производството, поради разкриване на данни за
престъпления от частен характер съдът намира за правилен и обоснован. От
доказателствата се установява, че причина за инцидента са влошени отношения
между пострадалата Й.К. и св.А.Б., както и възникнал конфликт между двете
кратко време преди инцидента за който се води настоящото наказателно
производство. Следва да се отбележи, че от
доказателствата по делото се установява, че при този първоначален конфликт св.А.Б.е
отправила обидни реплики спрямо пострадалата Й.К., която от своя страна и е
нанесла удар в областта на рамото. В последствие, в резултат на оплакване на
св.А.Б. към родителите и – св.М.Б.и св.И.Б., пък е последвала намесата на св.М.Б.
и е възникнал конфликта, при който на Й.К. са били причинени телесните
увреждания, които са констатирани по делото, както и е бил увреден мобилния телефон
на майката на св.К. – св.Р.Й.. Може да се направи и изводът, че тези телесни
увреждания констатирани при св.Й.К. са били причинени именно от св.М.Б., както
и че именно той е увредил мобилния телефон на св.Р.Й.. В този смисъл и съдът счита, че правилно са
описани установените от прокурора факти и правилно е прието, че именно св.М.Б. е
осъществил сочените действия.
Същевременно
може да бъде споделен и изводът на прокурора защо счита, че в конкретния случай
липсват хулигански подбуди за причиняването на телесните увреждания. Правилно е
прието, че в конкретния случай е налице преобладаващо личен мотив за деянията
на св.М.Б.. Това е така, тъй като е безспорно че именно конфликтните отношения
възникнали по повод на взаимотношенията между А.Б. и Й.К. са били в основата на
разразилия се конфликт. От доказателствата по делото се установява, че във
възникналия конфликт активно участие са взели както свидетелите Б., така и св.Й.К.
и Р.Й.. От приобщените по делото писмени и гласни доказателства се установява
размяна на удари между участниците в сбиването, като се установява че всеки от
тях е посетил Отделението по Съдебна медицина при УМБАЛ „Свети Георги“ за да
бъде освидетелстван за причинените му телесни увреждания. Такива са били
установени както при свидетелите А.Б. и М.Б., така и при свидетелката Й.К.,
като общото при всички тях е че съгласно заключението на извършилия всички
прегледи д-р Й.Ш.на всички лица са били причинени болка и страдание. Ето защо и
съдът счита, че не може да се счита, че при така установените факти поведението
на някой от свидетелите /и конкретно на свидетеля М.Б./ е предприето по
хулигански подбуди, макар действията му да са извършени на публично място и в
тъмната част на денонощието. С оглед пък на характера на телесните повреди, то
действително се установява че осъществените от обвиняемите престъпления са от
частен характер и обвинения за тях следва да се повдигне с частна тъжба от
пострадалите /ако желаят това/, тъй като са констатирани леки телесни повреди
по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Казаното се отнася и за престъпление с правна
квалификация чл.131, ал.1, т.4 вр. чл.130, ал.2 от НК, каквото обвинение би
могло да бъде повдигнато с оглед установените доказателства за това, че към
момента на инцидента св.Й.К. е била малолетна, т.е. не е била навършила 14
годишна възраст.
По
отношение на изложените аргументи за наличие на осъществен състав на
престъпление по чл.216, ал.4 вр. ал.1 от НК, съдът счита същите за правилни,
тъй като действително увреждането на мобилния телефон с оглед на стойността му
разкрива признаците на маловажен случай по зададените от законодателя критерии
в чл.218в, т.1 от НК.
Тук следва да се отбележи, че съдът няма
правомощията да указва на прокурора за какви престъпления да образува и води
разследване, както и какви обвинения и срещу кои лица да повдига, поради което
и наведените в жалбата в този смисъл аргументи за осъществено престъпление
хулиганство при форма на вина евентуален умисъл няма да бъдат разглеждани.
Следва
да се посочи, че правилно според настоящия съдебен състав производството по
делото е било спряно на основание чл.244, ал.1, т.1 вр. чл.25, ал.1, т.6 от НПК, доколкото действително в хода на разследването се установява, че
осъществените престъпления са от частен характер. Прокурорът правилно е спрял
делото на това основание, доколкото с измененията на процесуалния закон му е
вменено именно такова задължение от законодателя. Този извод се налага от
тълкуването на разпоредбите касаещи наказателно производство, за което в
резултат на разследване се окаже, че престъплението се преследва по тъжба на
пострадалия - на чл.25, ал.1, т.6 от НПК /касаеща спирането/ и на чл.24, ал.6
от НПК /касаеща прекратяването/. От тези разпоредби се установява, че
законодателят е предвидил първо спиране на наказателното производство в такива
случаи, а едва след изтичане на шестмесечен срок от спирането и неподаване на
тъжба от пострадалите се прекратява наказателното производство. Ето защо и
съдът счита, че прокурорът стриктно е спазил законовата процедура и
законосъобразно е спрял производството по делото, след като е установил, че
престъпленията осъществени от св.М.Б. са от частен характер.
С
оглед изложеното, съдът счита наведените в жалбата аргументи за неоснователни,
поради което и следва да се потвърди наказателното постановление като правилно
и законосъобразно.
По
изложените съображения и на основание чл.244 ал.5 от НПК съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
постановление от 01.04.2020 г. Районна прокуратура гр. Пловдив е спряла
наказателното производство по досъдебно производство № 550/2019 г. по описа на
01 РУ при ОД на МВР гр. Пловдив, водено за престъпление по чл.131, ал.1, т.12
от НК с пострадало лице Й.К.К., ЕГН **********, на основание чл.244 ал.1 т.1
вр. чл.25, ал.1, т.6 от НПК – тъй като се установило в хода на разследването,
че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия и ВРЪЩА делото на
Районна прокуратура гр. Пловдив за продължаване на производството.
Препис
от определението да се изпрати за сведение на жалбоподателката и РП Пловдив.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.