№ 14
гр. Казанлък, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:КЕТИ М. КОСЕВА
при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА
като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело №
20215510103843 по описа за 2021 година
Предявен е иск за обявяване недействителност на части от сделка като
противоречащи на добрите нрави и целящи да заобиколят закона с пр.осн.
чл.26 ЗЗД.
Ищецът П. Д. Т., ЕГН ********** чрез адв. Д. М. твърди, че е страна
по договор за паричен заем Standard 14 № 5721967/05.08.2021 г. подписан с
ответното дружество „В.К.“ ООД. Съгласно чл.1 ал.3 от договора, трябва да
заплати такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на
паричен заем в размер на 1079.26 лева. Съгласно чл.3 от договора за паричен
заем, трябва да върне сумата по кредита с включена такса за експресно
разглеждане в общ размер на 3280.16 лева, при сума на получаване в размер
на 1800.00 лева, при ГПР 49.36%, годишен лихвен / процент 40.32 % и лихвен
процент на ден 0,11 при срок на кредита от 26 на брой вноски/. Наред с това в
чл.5 ал.2 от договора е предвидено и заплащането на неустойка в размер на
719.42 лева. По този начин общата сума, която следва да заплати е в размер на
3 999.58 лева. Счита, че клаузата съдържаща се в чл.1 ал.3 от Договор за
паричен заем Standard 14 № 5721967 сключен между него и „В.К." ООД,
която предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане на
документите в размер на 1 079.26 лева и клаузата съдържаща се в чл.5 ал.2 от
Договор за паричен заем Standard 14 № 5721967 сключен между П. Д. Т. и
1
„В.К." ООД, която предвижда заплащането на неустойка в размер на 719.42
лева, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че са
сключени при неспазване на нормите на чл.10а, чл. 11, чл.19 ал.4 от ЗПК във
вр. с чл. 22, както и чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
Моли съда да обяви за нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и
поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.10а, чл. 11,
чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и за неравноправни на осн. чл. 143,
ал.1 от ЗЗП клаузите на чл.1 ал.3 заплащането на такса за експресно
разглеждане на документите в размер на 1 079.26 лева и чл.5 ал.2 заплащането
на неустойка в размер на 719.42 лева от Договор за паричен заем Standard 14
№ 5721967 сключен между него и „В.К." ООД по следните съображения:
Твърди, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1,
предл. 3, от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било
той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни
друга разпоредби. Позовава се на ВКС /Решение№4/2009 г. по т.д.№395/2008
г., Решение №1270/2009 г. по гр.д.№5093/2007 г., определение№877 по т.д.
№662/2012 г. и др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в
гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване,
както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е
прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, като общите правила на ЗЗД също
намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Преценката дали е нарушен
някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки
конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от
страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1,
предл. 3 ЗЗД. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по
смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не
еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на
кредитора. В тази връзка предвидените клаузи на чл.1 ал.3 и чл.5 ал.2 от
Договор за паричен заем Standard 14 № 5721967 на основание, на които дължи
сумите в размер на 1079.26 лева и 719.42 лева или общо 1 798.68 лева са
изцяло уговорени в противоречие с принципа на добрите нрави и принципа
2
на справедливостта. Предвидената сума от 499.05 лева е прекомерна и в
размер на почти сумата на отпуснатия кредит, като чрез заплащане на сумите
по чл.1 ал.3 и чл.5 ал.2 от Договора, последният се оскъпява двойно и води до
значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, до злепоставяне на интересите на кредитополучателя с цел
извличане на изгода за кредитора.
На следващо място, възможността за събиране от потребителя на такси
и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е
регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК. Законът не допуска
кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК.
Допълнителната услуга но чл.1 ал.3 от Договора за паричен заем
предвиждаща заплащането на „такса за експресно разглеждане на документи"
в размер на 1079.26 лева, като чрез същата се води до явно противоречие с чл.
10а от ЗПК.
Наред с това съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна. Предвидените клаузи в чл.1 ал.3 и чл.5
ал.2 от Договор за паричен заем Standard 14 № 5721967 са и неравноправни по
смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същите са необоснован високи. В глава
четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на
договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя
и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Позовава се на
съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския 3
парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски
кредита. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С процесните
клаузи предвиждащи заплащането на „такса за експресно разглеждане на
документа" и „неустойка" в полза на кредитора се уговаря още едно
допълнително възнаграждение в размер над размера на отпуснатия кредит. По
този начин, клаузите предвиждащи заплащането на допълнителни услуги са
неравноправни по смисъла на чл.143,т.5 от ЗЗП, тъй като същите са
необосновано високи.
Неустойка която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционни функции е нищожна, поради противоречие с
3
добрите нрави. С предвиждането за заплащане на „такса за експресно
разглеждане на документи" и „неустойка" се заобикаля и разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността
по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на
разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки
или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. С уговорките за
заплащане на допълнителни разходи по допълнителните услуги се нарушава
изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута определена с
ПМС№426/2014 г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез
заобикаляне на императавната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при
несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно
обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената
възнаградителна лихва.
Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по
допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответства на
действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.
Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в
отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика
по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С
преюдициално заключение 4 по дело С-453/10 е прието , че използването на
заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в
кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от
елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния
характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП.
Същевременно - посочването на по-нисък от действителния ГПР,
представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и
следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по
смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна
означава, че клаузата за неустойка и такса експресно разглеждане са
неравноправни по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО.
Също така има и нарушение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993
4
г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
транспонирана в българското законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП.
Съгласно чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са договорни
клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията
за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора. В Директива 93/13/ЕИО е регламентирано, че не се счита за
индивидуално уговорена, клауза която е съставена предварително и
следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното
съдържание, каквито са клаузите за заплащане на „такса за експресно
разглеждане на документа" и „неустойка". Позовава се на практиката на Съда
на Европейския съюз-Решение по дело С-618/10, Решение по дело С415/11.
Моли съда да уважи предявените искове и да осъди ответника да му
заплати направените по делото разноски.
Ответникът „В.К." ООД, ЕИК ****, чрез адв. А. Н. моли съда да
постанови решение, с което да остави без уважение предявените срещу
дружеството искове и да присъди на дружеството направените разноски в
производството в пълен размер.
Твърди, че на 05.08.2021 г. П. Д. Т. е сключил с дружеството (в
качеството му на заемодател) Договор за предоставяне на паричен заем №
5721967 и по силата на този договор е усвоил заемна сума в размер на 1800
лв. С подписване на договора ищецът се е задължил да върне заемната сума
на 26 равни двуседмични вноски, всяка в размер на 126.16 лв., в която са
включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно
разглеждане, начислена във връзка с изявеното от заемателя желание да
ползва допълнителна, доброволна услуга по експресно разглеждане на
заявката. Както изрично е посочено в чл. 1, ал. 1, т. 2 от Договора преди
сключването му на ищеца е представен Стандартен европейски формуляр
(СЕФ), описващ всички условия по договора съгласно изискванията на Закона
за потребителския кредит. Излага твърдения относно това на коя дата какви
плащания по договора са правени от ищеца. Твърди, че ищецът към
настоящия момент, има непогасени задължения по процесния договор. Счита
предявените искове за обявяване на клаузите на чл. 5 ал. 1 и ал. 2 и по чл. 1,
5
ал. 3 от договора за нищожни за неоснователни, моли да бъдат изцяло
отхвърлени по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 5 от
Договора, ищецът се е съгласил и задължил в срок до три дни от
подписването му да предостави едно от двете обезпечения, подробно описани
в него. За кредитора не съществува забрана да изисква заемите, които
предоставя, да бъдат обезпечени. Дадено право на избор на заемателя кой вид
обезпечение да предостави в зависимост от възможностите му. В този смисъл
оспорва твърденията, че на ищеца били поставени условия, невъзможни за
изпълнение, особено след като му е предоставен избор измежду няколко
възможности. Добрите нрави са морални норми, на които законът придава
правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Понятието
„добри нрави", по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, е обща правна категория,
приложима към конкретни граждански и търговски правоотношения,
изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения. Добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите
нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора. В тази връзка, позовавайки се на противоречие с добрите нрави
намира, че ищецът следва да докаже в какво точно се изразява
противоречието в процесния случай и да наведе твърдения и доказателства за
нарушаването на определен морален принцип. Законът не поставя изискване
при уговаряне на неустойка да се посочва кои вреди ще бъдат компенсирани с
неустойката. Именно в това се изразява нейният смисъл - отпадането на
необходимостта вредите да бъдат доказвани от изправната страна по
договора (чл. 92, ал. 1 от ЗЗД). В настоящия случай неизпълнението на
задължение за предоставяне на обезпечение поставя дружеството в риск от
неизпълнение на паричното задължение от страна на длъжника, който иначе
би бил покрит от обезпечението. Заявява,че ищецът удобно забравя, че е
получил и усвоил сума в размер на 1800 лв. без предварително да е дал
каквато и да е гаранция за връщането й. За разлика от много други финансови
услуги, които се предлагат на пазара, тази, която ищецът е избрал, не изисква
6
от него предварителното осигуряване на обезпечение, което му създава
удобството бързо да получи и ползва парична сума в немалък размер, като
рискът е изцяло за сметка на заемодателя. Функцията на неустойката е преди
всичко да обезпечи изпълнението, т. е. да стимулира длъжника да бъде
изряден в съблюдаването на своите договорни задължения. Дружеството
действително е поело значителен риск, че при евентуално неизпълнение от
страна на заемателя, то няма да може да събере дължимото си вземане. С цел
опазване на законния си интерес, „В.К." ООД трябва да направи всичко
необходимо, за да осигури връщане на сумите по отпуснатите от него
кредити, като естествено това се постига чрез включването на съответните
договорни клаузи, с които потребителите са предварително запознати
съобразно законовите изисквания. Направените в исковата молба твърдения,
че размерът на неустойката бил твърде висок остро противоречат с всякаква
житейска и бизнес логика и най-вече с принципа на свободата на договаряне.
Заемодателят, бидейки специалист в съответната материя, би могъл по-добре
да прецени и без съмнение внимателно е изчислил размера на риска и
неблагоприятните последици, които би претърпял, в случай че
предоставеният от него заем, при това за немалка сума, остане необезпечен.
Неустойката е предвидена, за да дисциплинира длъжника при изпълнение на
поетите от него договорни задължения. Всяка една от договорните клаузи е
еднакво задължителна за него, поради което тя може да бъде скрепена със
санкция, каквато страните намерят за добре. Дружеството не би сключило
договорът и не би предоставило заем при липса на уговорките за
предоставяне на обезпечение и неустойка за изпълнение. Поемайки по-голям
риск, кредиторът има правото да поставя изисквания за обезпечаването му по
своя преценка и в случай че потребителят не ги намира за резонни, то той на
свой ред има пълното право да не полага подписа си под тях. Знаейки, че
обезпечението трябва да се предостави в 3- дневен срок от сключването на
договора, той е можел да забави сключването му до момента, в който е в
състояние да го осигури или изобщо да не встъпва в договорни
правоотношения с ответника. Дружеството не е принудило ищеца да сключи
договор за заем, съответно условията по него не са му наложени. Той
самостоятелно, по собствени подбуди и воля е пожелал да сключи договора за
заем и да се издължи съгласно договорените условия. На пазара на бързи
кредити работят над 100 финансови институции, в никакъв случай
7
дружеството не е наложило на ищеца да се възползва от неговите услуги.
Кредиторът не е монополист, за да налага задължително на потребителите да
се ползват от неговите услуги.
Договорът се сключва при индивидуални условия, а не при общи
такива. Всеки заемател по договор за потребителски кредит разполага с
гарантираната от чл. 29 от ЗПК възможност да се откаже от договора в 14-
дневен срок, за която ищецът също е бил информиран чрез СЕФ и от текста
на самия договор. В случай че упражни правото си, той би дължал връщане
единствено на получената в заем главница и не би дължал начислената му
поради непредоставяне на обезпечение неустойка. В този смисъл, след като е
разбрал, че е в невъзможност да изпълни задължението си по чл. 5, ал. 1 от
договора и при положение, че не е желаел да понесе тежестта на неустойката
по чл. 5, ал. 2 от договора, то той е разполагал с 14 дни да се откаже от
договора и по този начин да избегне неблагоприятните за себе си последици.
Ищецът обаче не е сторил това, от което следва, че той е решил да ползва
кредита и да изплати начислената му неустойка. Непредоставянето на
обезпечение поставя сериозна несигурност пред кредитора дали ще успее
събере сумата по предоставения от него кредит, още повече, че това е
основният му предмет на търговска дейност, следователно и източник на
приходи. Решението при какви условия то ще отпуска кредити в рамките на
закона е автономна, независимо от съображенията, които трети лица могат да
имат, като те биха могли да изразят несъгласието си като не ползват услугите
му. Но оспорването на резонността им, след като веднъж е изразено съгласие
с тях, показва недобросъвестност и цели злоупотреба с право.
Твърденията, че с поставянето на изискване за предоставяне на
обезпечение се цели заобикалянето на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и
представлява заблуждаваща търговска практика представлява субективно
мнение на ищцовата страна. Счита за несериозно да се твърди за нелегитимно
искане на кредитор отпуснатият от него кредит да бъде адекватно обезпечен,
а кое обезпечение е достатъчно и адекватно може да прецени единствено
самият кредитор. Ако според индивидуалната преценка на заемателя
изискванията се явяват неизпълними, тъй като действително всеки човек
разполага с различни възможности, то той е свободен да е сключва договор за
кредит с друго дружество. Следва да се прави разграничение между печалба,
каквато неустойката категорично не е, и обезщетяване на понесения риск и
8
допълнителни разходи, възникнали от договорно неизпълнение и по-
голямото внимание за проследяване живота на един необезпечен кредит в
сравнение с един обезпечен такъв. Нещо повече, въпреки че задължението за
заплащане на неустойка е дължимо изцяло с изтичането на третия ден, който е
крайният срок за предоставяне на обезпечението, в израз на добросъвестност
към клиента това задължение е разсрочено, така че то да бъде икономически
по поносимо за него.
Намира за неприемливо твърдението, че уговорената с чл. 5, ал. 2 от
договора неустойка представлявала скрита лихва и следвало да се включи при
калкулацията на ГПР. На първо място задължението за заплащане на
неустойка е условно и възникването му зависи изцяло от действията на
потребителя. В този смисъл, в случай че той не би искал да понесе тежестта
да заплаща така уговорената неустойка, то той би могъл изобщо да не
сключва договора или да изпълни поставените от чл. 5 от него условия.
Твърди, че в настоящият случай разпоредбата на чл.33 , ал. 1 ЗПК не намира
приложение и не е налице нарушение на нейните изисквания. Претендираната
неустойка за неизпълнение касае едно допълнително задължение за
предоставяне на обезпечение като поради непредоставянето му е начислена
същата. Периодът, за който е начислена неустойка е от изтичането на
тридневния срок за предоставяне на обезпечението до крайния срок на
договора, а претендираната законна лихва е за период от настъпването на
падежа на договора до изплащане на задължението, тоест за периода, за който
се начислява неустойка за неизпълнение на договорно задължение, не се
претендира обезщетение за забава.
По отношение на искането за прогласяване на нищожност на клаузата
за предоставена услуга за експресно разглеждане на документи потребителят
е имал възможност свободно и доброволно да реши, дали да се възползва от
услугата за експресно разглеждане на заявката, или да изчака 10 дни. От
друга страна искането за ползване на посочената услуга създава за
заемодателя допълнително задължение за бърза реакция и съответно за
ангажирането на допълнителни ресурси. Таксата за експресно разглеждане
представлява цената на предоставяната от кредитора услуга - а именно по
експресно разглеждане на документите - и поради това той е свободен да
определи какъв да е нейният размер. И в този случай приложение намира
9
свободата на договаряне между страните, прогласена в чл. 9 от ЗЗД.
Неоснователни са твърденията на ищеца, за липса на еквивалентност между
размера на таксата и извършената услуга. Както и за противоречие със
задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите
нрави. „добрите нрави" като понятие за морални норми на справедливост
следва да защитават всеки признат от закона интерес. „Добрите нрави" не
регулират цени на стоки и услуги. Нарушение на добрите нрави би имало при
заблуждение относно цената на определена стока и други съществени условия
на договора, но когато една цена е ясно посочена, когато една услуга не е
задължителна за ползване и потребителят сам при свободно формирана воля
решава дали иска да я ползва, или не при посочената цена, тогава
противоречие с „добрите нрави" няма. Безспорно, заплащането на таксата е
свързано с осъществяването на насрещна престация от страна на кредитора,
затова и твърденията за наличие на неоснователно обогатяване са
неоснователни. Видно от чл.1 (2) от договора за паричен заем, услугата по
експресно разглеждане на документи е за допълнителна услуга, клиентът -
доброволно е избрал дали да се възползва от нея, следователно на основание
чл.19 във връзка с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК стойността на
същата не следва да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора. Не
споделя становището на ищеца, че таксата за експресно разглеждане на
документи цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Експресното разглеждане на документи не е действие по усвояване или
управление на кредита, тъй като го предхожда времево. Действително
експресното разглеждане на документи представлява една услуга,
предхождаща одобряването на отпускане на кредит и усвояването му, която
услуга няма задължителен характер. Лицето, което кандидатства за кредит, по
своя преценка избира дали да ползва тази услуга. Обстоятелството, че ищецът
е бил запознат с тези условия, избрал е доброволно да ползва услугата по
експресно разглеждане на документи срещу такса в конкретно посочен
размер, се потвърждава от чл. 1, ал. 3 от Договора. Предвид доброволния
характер на услугата по експресно разглеждане, ищецът не може да се
позовава на неравноправност именно защото оспорваната клауза фигурира в
договора по изрична негова заявка, а не е едностранно наложена от
Дружеството, без той да има възможност да избегне ползването на услугата,
съответно начисляването на таксата за нея. Предоставянето на финансови
10
услуги от Дружеството не е обусловено от експресно разглеждане на
заявките, като тази услуга е предоставена единствено и само в интерес на
заемополучателите. Моли съда да вземе предвид, че въпреки
осъществяването на услугата по експресно разглеждане на документите,
договор за паричен заем може да не бъде подписан и съответно заемното
правоотношение по предоставяне на потребителски кредит да не възникне по
желание, на която и да е от страните. Липсата на законова регламентация на
цената на тази услуга не е случайна, тъй като единствено финансовата
институция може да остойности цената на всички ресурси, необходими за
предоставяне на тази услуга. Следва да се вземе предвид, че експресното
разглеждане в толкова кратък срок от подаване на заявката изисква бърза
реакция от страна на заемодателя, ангажиране на по-голям административен
и човешки ресурс, което логично оскъпява услугата. Не е без значение
фактът, че дружеството не изисква от ищеца еднократно заплащане на таксата
за експресно разглеждане. Плащането на таксата е разсрочено с
погасителните вноски по кредита, което е в интерес на ищеца.
Неоснователни са твърденията на ищеца, че процесният договор
противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Посочената
разпоредба изисква посочване на годишния процент на разходите по кредита,
както и на общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора, което изискване в случая, видно от съдържанието на
приложения договор, е спазено. Видно от чл. 2 т. 5 от договора е посочени
фиксирания годишен лихвен процент, а в т. 8 на същия член е посочено ГПР в
размер на 49,36 %, а в т. 7 - общия размер на всички плащания по
договора/главница, възнаградителна лихва и такса експресно разглеждане/.
Тъй като таксата експресно е допълнително избрана услуга преди сключване
на договора за заем, ясно от договора, че единствения компонент, който
определя ГПР е възнаградителната лихва, посочени са в т. 8 и допусканията
при които това ГПР се изчислява. Недвусмислено и ясно е, че ГПР се
формира от възнаградителната лихва, уговорена като фиксиран лихвен
процент в договора. Обстоятелството дали неустойката и таксата експресно
разглеждане следва да се включи в ГПР е въпрос относим към
действителността на тези клаузи, а не на целия договор. Процесният договор
за кредит е съобразен и с императивната норма на чл. 11, т. 10 ЗПК. На първо
място чл. 11, т. 10 ЗПК не изисква да се посочи в 12 договора
11
математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Това е така, защото в
рамките на Европейския съюз, в това число и в България има нормативно
предвидени две математически формули за изчислението на ГПР /т. 1 и т. 2 от
Приложение №1 към ЗПК/, които единствено може да се прилагат за
изчислението на ГПР. Страните нито могат да прилагат друга математическа
формула за изчислението на ГПР, нито са длъжни да възпроизвеждат в
договорите си горните две формули. Нормата на чл. 11, т. 10 ЗПК не
предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да
бъдат изброени всички разходи, включени в ГПР, а единствено да се посочат
допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Думата допускания тук се
използва в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи,
част от ГПР. Тези допускания или предвиждания са изчерпателно изброени
както в чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета
относно договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейното
изпълнение ЗПК и по точно в точка 3 от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2
ЗПК. Тези допускания се делят на две групи. Първата група са базови
допускания /чл. 19, т. 3 и т. 4 от Директива 2008/48 и т. 3 букви „а" и „б"
Приложение № 1 към ЗПК и допълнителни допускания /чл. 19, т.5 от
Директива 2008/48 и т. 3 букви - „в", „г", „д", „е", „ж", „з", „и", „к", „л", „м"
към ЗПК/. Първата група допускания биха имали значение за всеки вид
потребителски кредит, докато допълнителните допускания касаят определени
видове креди, като револвиращ кредит, овърдрафт или договор за кредит с
неопределен срок, чиято легална дефиниция е дадена в буква „ж" на
Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. При посочените в тази разпоредба
кредити, за да може да се изчисли и посочи един точен процент на ГПР при
сключване на договора, се налага се правят допускания за бъдещето, за да се
изчисли ГПР като една - единствена ставка с точност поне един знак след
десетичната запетая /т. 2 б. „г" от Приложение № 1 към ЗПК/, което е
детайлно разяснено в решение на СЕС С-290/2019 г. В настоящия случай е
приложимо единствено първото базово допускане по т. 3, буква „а" на
Приложение №1, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока,
за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите
задължения в съответствие с условията и сроковете по договора, което е
посочено в чл. 2, ал. 1, т. 8 от договора. Второто базово допускане касае
уговорени променливи лихвени проценти, а в процесния договор лихвеният
12
процент е фиксиран и подобни допускания са неприложими. Допълнителните
допускания също не са приложими, защото касаят хипотези на
горепосочените видове потребителски кредити, какъвто настоящия не е.
Смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае предварително с
размера на сумата, която ще върне на банката под формата на ГПР, което
изискване в случая е изпълнено. С оглед на изложеното считаме, че е спазено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. По отношение на твърденията на
ищеца че неустойката следвало да се включи при калкулацията на ГПР и че
поради невключването й посоченият в Договора ГПР не бил действителен,
трябва да се подчертае, че при изчисляване на ГПР чл. 19, ал. 3 от ЗПК
изрично изключва плащания, възникващи при неизпълнение на задължения
по договора за потребителски кредит. Тази разпоредба идва да покаже, че
освен да защити потребителя, законодателят е пожелал да насърчи
добросъвестното спазване на неговите задължения и стриктното им
изпълнение. Засилената защита на потребителя като по-слаба страна се
простира дотам, докъдето от негова страна също е налице добросъвестност и
своевременно и точно изпълнение. Когато такова липсва, както е в настоящия
случай, то той не следва да се ползва от допълнителна закрила.
Счита, че уговорената неустойка не влиза в противоречие с целта на
въведеното ограничение на ГПР, а дори напротив, цели минимизирането на
риска от неизпълнение и осигурява добросъвестно поведение о т страна на
длъжника, като го стимулира да спазва стриктно договора, без да поставя в
риск. Съгласно член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 87/102 договорът за
кредит трябва да се изготви в писмена форма и в него трябва да се посочи
ГПР, както и условията, при които последният може да бъде променян. В
член 1а от тази директива се определят условията за изчисляване на ГПР, а в
член 4, буква а) от нея се уточнява, че ГПР трябва да се изчисли „в момента, в
който кредитният договор е сключен". Така това информиране на
потребителите относно общия разход по кредита под формата на процент,
изчислен съгласно единна математическа формула, има съществено значение
( в този смисъл е определение от 16 ноември 2010 г., Pohotovost:, С-76/10,
ЕU:С:2010:685, т. 69 и 70). В случая към момента, в който договорът е
сключен не се установява да се дължи, предвидената в договора неустойка,
доколкото нейната изискуемост настъпва при неизпълнение на посочените
задължения в тридневен срок от сключването на договора. Неоснователни се
13
явяват възраженията, че в ГПР следва да бъде включена и уговорената
неустойка. Съгласно чл. 19, ал. 3 от ЗПК при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите, който
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит. В допълнение към изложеното по-горе моли съда да
вземе предвид, че включването на задължението за заплащане на неустойка в
калкулацията на ГПР не само не би дало на потребителя реална информация
за кредита, но би го объркало, тъй като в случай, че за него не се породи
задължение за неустойка, то изчисления въз основа на нея размер на ГПР би
бил нереален и не отговарящ на действителните условия по кредита. Законът,
както и кредиторът, изхождат от презумпцията за добросъвестност и
своевременно изпълнение на задълженията, а не обратното. Обстоятелството,
че ищецът е бил некоректен към кредитора си и не е предоставил
обезпечение, е такова, което е извън волята на дружеството и зависи
единствено от насрещната страна. Нещо повече, чл. 11, ал. 1, т. 10 предвижда,
че ГПР се изчислява към момента на сключване на договора за кредит, към
която дата на кредитора няма как да е известно дали заемателят ще изпълни
всички поети с договора задължения или не. Ето защо неустойката за
неизпълнение няма как да бъде включена в ГПР. Договорът в чл. 3, т. 8
изрично посочва какви допускания са взети предвид при изчисляване на ГПР,
с оглед на което е налице пълна прозрачност по отношение на въпросния
коефициент. Не споделя твърденията на ищеца, че договорената неустойка е
следвало да бъде включена в ГПР по кредита, като невключването й
представлявало нарушение на чл. 5, чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК.
Неустойката за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение
категорично не следва да участва при формирането на ГПР. Към датата на
сключване на Договора задължението за неустойка не е било възникнало и не
е имало сигурност, че ще възникне. При сключване на Договора Дружеството
няма как да включи в общия размер на плащанията едно условно задължение,
което не е известно дали ще възникне, тъй като зависи от бъдещо несигурно
събитие, а именно изпълнението на задължението за обезпечаване на кредита
от ищеца. Невключването на неустойката в ГПР, съответно в общия размер на
плащанията по кредита, представлява законосъобразно действие на
Дружеството в съответствие със ЗПК и в интерес на потребителя на
финансовата услуга. ГПР представлява коефициент с процентно изражение,
14
дефиниран в чл. 19, ал. 1 от ЗПК като израз на общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Дори само от дефинициите на ГЛП и
ГПР става ясно, че те са различни по своята природа и не подлежат на
сравнение.
Посочва банковата сметка на дружество „В.К." ООД, открита при
„У.Б.", IBAN: *****, ВIС: *****, по която да му бъдат приведени
присъдените суми.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в
съвкупност съдът намира за установено следното:
Видно от представеното копие на договор за паричен заем Standard 14
№ 5721967-05.08.2021 г. на 05.08.2021 г. П. Д. Т. като заемател е сключил с
„В.К." ООД в качеството му на заемодател договор за предоставяне на
паричен заем № 5721967, с който да се рефинансира текущият заем на
заемателя по договор за паричен заем КИД5690978/06.04.2021 г. в размер на
667,77 лв. За целта страните са направили изрично изявление за прихващане
на насрещни изискуеми задължения като от заеманата сума по договора
заемодятелят прихваща задължението на заемателя по договор за паричен
заем КИД5690978/06.04.2021 г. в размер на 667,77 лв.
Договорът представлява договор за потребителски кредит сключен
между ищеца като потребител и ответника като кредитор.
Видно от съдържанието на чл.1, ал.1 от договора формите за сключване
на договора /основанията/ са две – с предложение за сключване на договор за
паричен заем и с попълване на форма за кандидатстване от уеб страницата на
„В.К." ООД.
От съдържанието на договора не става ясно какво е основанието в
конкретния случай на което договорът е сключен – писмено предложение от
заемателя или попълване на електронна форма на уеб стайта на заемодателя.
Независимо от основанието за сключване на договора – писмено
предложение или електронна форма за кандидатстване в чл.1, ал.2 е записано,
15
че заемателят заявява, че преди подписване на настоящия договор е избрал
доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на
документи за одобрение на паричен заем, което обстоятелство е декларирано
в попълненото от него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване или чрез
средство за комуникация от разстояние.
За извършената от Кредитора допълнителна услуга по експресно
разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за
експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер
на 1079,26 лв. /чл.1, ал.3/.
Заемната сума по договора е 1800 лв. и следва да бъде върната на
заемателят за срок от 52 седмици на 26 равни двуседмични вноски първата с
падеж 19.08.2021 г. – последната с падеж 04.08.2022 год.
Размерът на погасителните вноски е 126,16 лв. всяка и включва
дължимите главница, лихва и такса за експресно обслужване.
Общият размер на всички плащания с таксата за експресно разглеждане
на документи възлиза на 3280,16 лв.
Фиксираният годишен лихвен процент по заема е 40,32%.
Годишният процент на разходите по заема е 49,36%
Страните не спорят, че на заемателят е предоставен Стандартен
европейски формуляр (СЕФ), но същият не се представя по делото и дали той
описва всички условия по договора съгласно изискванията на Закона за
потребителския кредит както твърди ответникът не може да бъде установено.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.1 от договора, заемателят се
задължава в три дневен срок от подписване на договора /който е денят на
усвояване на сумата/ да предостави едно от следните две обезпечения на
задълженията му по договора за кредит:
Поръчител, навършил 21 годишна възраст, работещ по безсрочен
трудов договор с минимален стаж при сегашния си работодател 6 месеца и
осигурителен доход над 1000 лева, да не е поръчител по друг договор за заем,
да няма сключен договор за паричен заем като заемател и през последните 5
години да няма кредитна история в Централния кредитен регистър към БНБ
или ако има да е със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“ или
Банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, за
16
цялото задължение на заемателя, валидна 30 дни след падежа за плащане по
договора.
Съгласно чл. 5, ал.2 от договора страните се съгласяват, в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение заемателят
дължи неустойка в размер на 719,42 лв. и се уговарят неустойката да се
разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски
които в този случай стават 152,83 лв., а общото задължение по заема възлиза
на 3999,58 лв.
Съгласно чл.9, ал.2 от договора при забава на плащане на задълженията
по договора заемателят дължи законната лихва върху дължимата сума за
всеки ден забава.
Следните правни норми са приложими към договорното
правоотношение между страните:
Закон за задълженията и договорите – чл.9 „Страните могат свободно да
определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
повелителните норми на закона и на добрите нрави“; чл. 10 „Лихви могат да
се уговарят до размер, определен от Министерския съвет. Ако уговореният
размер е по-голям, той се намалява по право до този размер. Олихвяването на
изтекли лихви става съобразно наредбите на Българската народна банка“.
Закон за задълженията и договорите – чл. 12. „При воденето на
преговори и сключването на договори страните трябва да действуват
добросъвестно. В противен случай те дължат обезщетение.“.
Закон за задълженията и договорите чл. 92 - неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Ако неустойката е
прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е
изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер.
Закон за потребителския кредит - чл. 10, ал.1 „Договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. (2) Кредиторът не
може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане,
17
включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с
договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за
потребителски кредит. (4) Едностранна промяна на общия разход по кредита
за потребителя се допуска, когато са налице едновременно следните условия:.
в договора за кредит изрично е предвидена възможност за увеличаване и за
намаляване на общия разход по кредита; обстоятелствата, приложими към
промяната на общия разход по кредита, са описани в договора, обективно са
обосновани и не зависят от волята на кредитора. (5) Всяка уговорка, която
противоречи на условията по ал. 4 или ги заобикаля, е нищожна.
Закон за потребителския кредит -чл. 10а. (1) Кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит. (2) Кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. (3) Кредиторът не може да събира повече от веднъж
такса и/или комисиона за едно и също действие. (4) Видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно
и точно определени в договора за потребителски кредит.
Безспорно в отношенията между страните е, че ответникът не и
изпълнил част от задълженията си по договора.
Закон за потребителския кредит чл. 16. (1) Преди сключване на договор
за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз
основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от
потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен
регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка
на кредитоспособността на потребителите.
(2) При вземане на решение относно предоставянето на потребителски
кредити кредиторът може да използва Централния кредитен регистър или
друга база данни, използвана в Република България за оценка на
кредитоспособността на потребителите, и да вземе предвид информацията,
съдържаща се в регистъра, при управление на риска, свързан с
предоставянето на кредита. (3) Когато след сключване на договора за
потребителски кредит страните постигнат съгласие да променят общия
размер на кредита, кредиторът е длъжен да актуализира наличната финансова
информация за потребителя и да оцени неговата кредитоспособност преди
18
всяко увеличение на общия размер на кредита, което превишава с 25 на сто
договорения размер на кредита.
Закон за потребителския кредит чл. 19. (1) Годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. (2) Годишният процент на разходите по кредита се
изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид
посочените в него общи положения и допълнителни допускания. (3) При
изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват
разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията
си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на
стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или
предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или
чрез кредит; (4) Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. (5) Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се
считат за нищожни. (6) При плащания по договори, съдържащи клаузи, които
са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се
удържат при последващи плащания по кредита.
Закон за потребителския кредит чл. 21. (1) Всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна. (2) Всяка клауза в договор за потребителски кредит
с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора, по-
голямо от посоченото в чл. 32, ал. 4, е нищожна; чл. 22. Когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен; чл. 23.
Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита; чл. 24. За договора за потребителски кредит се
прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите.
Закон за потребителския кредит чл. 33. (1) При забава на потребителя
19
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. (2) Когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва.
Закон за защита на потребителите чл. 143(1) Неравноправна клауза в
договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. (2) Неравноправна е клаузата, която: 1. освобождава от
отговорност или ограничава отговорността на производителя, търговеца или
доставчика, произтичаща от закон, в случай на смърт или телесни повреди на
потребителя, причинени в резултат на действие или бездействие от страна на
търговеца или доставчика; 2. изключва или ограничава правата на
потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца или
доставчика или на друго лице при пълно или частично неизпълнение или
неточно изпълнение на договорни задължения, включително изключва
възможността за прихващане на задължение към търговеца или доставчика с
друго насрещно вземане, което има спрямо него; 3. поставя изпълнението на
задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието
изпълнение зависи единствено от неговата воля; 4. позволява на търговеца
или доставчика да задържи заплатените от потребителя суми, в случай че
последният откаже да сключи или да изпълни договора, като същевременно
не предвижда право на потребителя да получи обезщетение на същата
стойност при несключване или неизпълнение на договора от страна на
търговеца или доставчика; 5. задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка; 6. позволява на търговеца или доставчика да се освободи от
задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е
предоставена на потребителя, както и да задържи сума, получена за
престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора; 7. позволява
на търговеца или доставчика да прекрати действието на безсрочен договор
без предизвестие, освен когато има сериозни основания за това; 8. предвижда
необосновано кратък срок за мълчаливо съгласие за продължаване на
договора при непротивопоставяне на потребителя; 9. предвижда автоматично
продължаване на срочен договор, ако потребителят не заяви желание за
20
прекратяването му, и срокът, в който трябва да направи това, е прекалено
отдалечен от датата, на която изтича срочният договор; 10. налага на
потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се
запознае преди сключването на договора; 11. позволява на търговеца или
доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание; 12. позволява на търговеца или доставчика
да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или
услугата; 13. предвижда цената да се определя при получаването на стоката
или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика
да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се
откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително
завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора; 14.
дава право на търговеца или доставчика да определи дали стоката или
услугата отговаря на посочените в договора условия или му предоставя
изключително право да тълкува клаузите на договора; 15. налага на
потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или
доставчикът не изпълни своите; 16. дава възможност на търговеца или
доставчика без съгласието на потребителя да прехвърли правата и
задълженията си по договора, когато това може да доведе до намаляване на
гаранциите за потребителя; 17. изключва или възпрепятства правото на
предявяване на иск или използването на други средства от страна на
потребителя за решаването на спора, включително задължава потребителя да
се обръща изключително към определен арбитражен съд, който не е
предвиден по закон; ограничава необосновано средствата за доказване, с
които потребителят разполага, или му налага тежестта на доказване, която
съгласно приложимото право би трябвало да бъде за сметка на другата страна
по договора; 18. ограничава обвързаността на търговеца или доставчика от
поети чрез негови представители задължения или поставя неговите
задължения в зависимост от спазването на определено условие; 19. не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора; 20. поставя други подобни условия.
Закон за защита на потребителите чл. 145. (1) Неравноправната клауза в
договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът
на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства,
свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички
21
останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи. (2)
Преценяването на неравноправната клауза в договора не включва
определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената
или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде
доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези
клаузи на договора са ясни и разбираеми. Чл. 146. (1) Неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. (2)
Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. (3)
Обстоятелството, че някои условия са индивидуално уговорени, не изключва
прилагането на този раздел към останалата част от договора. (4) Когато
търговецът или доставчикът твърди, че определено условие от договора е
индивидуално уговорено, тежестта за доказването пада върху него. (5)
Наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не
води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези
клаузи.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави
следните изводи:
Предявеният от ищеца иск е основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
Клаузата съдържаща се в чл.1 ал.3 от Договор за паричен заем Standard
14 № 5721967 сключен между П. Д. Т. и „В.К." ООД, която предвижда
заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на 1
079.26 лева и клаузата съдържаща се в чл.5 ал.2 от Договор за паричен заем
Standard 14 № 5721967 сключен между П. Д. Т. и „В.К." ООД, която
предвижда заплащането на неустойка в размер на 719.42 лева, са нищожни на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и неравноправни по смисъла на чл.143-146 ЗЗП.
Относно таксата за експресно разглеждане на документите :
Клаузата в чл.1 ал.3 от Договор за паричен заем Standard 14 № 5721967
е нищожна като противоречаща на чл.10а, ал.4 от ЗПК, нищожна като
22
противоречаща на чл.12 ЗЗД за добросъвестност при воденето на преговори и
сключването на договори и неравноправна по см. на чл.143 ЗЗП като
неотговаряща на изискването за добросъвестност, водеща до значително
неравновесие между правата на търговеца и задълженията на потребителя.
Липсва основание да се приеме, че е извършената от ответника
допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем.
Не се твърди, че са налице критерии, обособяващи обикновеното / респ.
обичайното/ разглеждане на заявката за заем от експресното такова. Не
може да се приеме, че за ответникът е съществувало каквото и да е основание
да приложи таксуване на заемателя за дейност, която е основна за него.
Заемателят е задължен още в основанието за сключване на договора –
писмено предложение или електронна форма за кандидатстване да заяви, че
преди подписване на настоящия договор е избрал доброволно да се ползва от
допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на
паричен заем. Това обстоятелство той трябва да е декларирал в попълненото
от него писмено предложение за заем или форма за онлайн кандидатстване.
Ищецът като заемател не дължи такса за експресно разглеждане на
документите за отпускане на паричен заем в размер на 1079,26 лв. Дейността
по разглеждане на документи за одобрение на паричен заем се таксува от
повечето заемодатели като еднократна „такса отпускане на кредит“ и се
обвързва с размера на кредита като процент от одобрената сума/разрешения
лимит. Времето, което заемодателят изразходва за да извърши необходимите
процедури, и за пълноценното оформяне на заема е приблизително известно
на ответника. Разходите, които заемодателят следва да направи за
оформянето на заема са в определени граници, но прогнозируеми. Естеството
на тази дейност включва в себе оценяване на кредитоспособността на
потребителя въз основа на получена информация от потребителя и справки в
базите данни събиращи информация за кредитоспособността на
потребителите.
Такса от 60% % от одобрената сума/разрешения лимит по заема за
дейността на ответника по разглеждането на документите за одобрение на
паричен заем нарушава изискването за добросъвестност и създава значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по
правоотношението.
23
Клаузата е предварително съставена, не е индивидуално уговорена,
нарушава изискването за добросъвестност, създава в ущърб на потребителя
необоснована по размер за заемодателя облага /Директива 93/13/ЕИО/ и в
този смисъл е неравноправна.
Относно заплащането на неустойка за неизпълнение на задължението да
предостави едно от двете обезпечения в 3 дневен срок от сключване на
договора:
Клаузата съдържаща се в чл.5 ал.2 от Договор за паричен заем Standard
14 № 5721967 сключен между ищеца и „В.К." ООД, която предвижда
заплащането на неустойка в размер на 719.42 лева е нищожна като
противоречаща на чл.92 ЗЗД, чл.33, ал.1 ЗПК, чл.19, ал.4 ЗПК и
неравноправна.
Липсва основание да се приеме, че вземането по чл.5, ал.2 от договора
за 719,42 лв. представлява неустойка.
Неустойката обезпечава изпълнение на задължение от което
неизпълнение могат да произтекат предвидими по размер щети, а в
конкретния случай не сумата не се претендира за такова задължение.
Кредиторът има право на обезпечение на вредите от неизпълнение на поетото
от заемателя задължение. В този смисъл чл.9, ал.2 ЗЗД презумира забавата на
плащанията на задълженията по договор за заем да бъде в размер на
законната лихва върху дължимата сума за всеки ден забава. А съгласно чл.33,
ал.1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Говори се за
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение –
банкова гаранция или поръчителство по договора за заем. Необходимостта
посочения вид обезпечения възниква на етапа, на който се прави оценка на
кредитоспособността на потребителя. Член 16 ЗПК посочва, че кредиторът
оценява кредитоспособността на потребителя ПРЕДИ сключване на договор
за кредит. Въз основа на оценката заемодателят взема решението дали, в
какъв размер и при какви условия да отпусне заявеният кредит. Сключването
на договор за кредит/заем предпоставя, че етапът за оценка на
кредитоспособността на потребителя е приключен, решението по заявката за
кредит – взето.
24
Неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение –
банкова гаранция или поръчителство по договора за заем пряко рефлектира
върху решението на кредитора касаещо отпускането, размера и условията по
заема. Обезпечението е касае гарантиране на изпълнението на едно главно
задължение – това по предоставения заем. Отговорността на поръчителя е
солидарна с тази на главния длъжник, а при банковата гаранция –
отговорността се поема от банката тъй като последната представлява
абсолютна търговска сделка, чрез която банката-гарант писмено се задължава
да заплати на посоченото в гаранцията лице-бенефициер определена сума
пари съобразно условията, предвидени в нея.
Сумата 719,42 лв., представляваща 40% от стойността на заетата сума,
не обезпечава изпълнение на главното задължение по договора за заем тъй
като тя не гарантира изпълнение на главното задължение, а увеличава по един
недопустим, противоречащ на добрите нрави и на закона начин разходите по
кредита, води до неоснователно обогатяване на кредитора чрез заобикаляне
на закона.
Твърдението на ответника, че неизпълнението на задължението за
обезпечение поставя дружеството в риск от неизпълнение на паричното
задължение, които риск би бил покрит с обезпечението е вярно, затова
обезпеченията се осигуряват /гарантират преди или едновременно с
подписване на договора за кредит. Вярно е твърдението на ответника, че
рискът от неизпълнение би бил покрит при дадено обезпечение
/поръчителство или банкова гаранция/, но той не само че не е покрит, а
напротив драстично се увеличава с клаузата на чл.5, ал.2 от договора тъй
като увеличаването на едно парично задължение, преценено като рисково с
40% увеличава рискът от неизпълнение, а не го обезпечава и не гарантира
неговото изпълнение както и по никакъв начин няма дисциплиниращ
длъжника ефект. Така наречената „неустойка“ излиза извън присъщите на
неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, води до
значително оскъпяване на кредита, реализиране на доход за кредитора, който
не е предварително регламентиран и позволен.
Клаузата е предварително съставена, не е индивидуално уговорена,
нарушава изискването за добросъвестност, създава в ущърб на потребителя
необоснована по размер за заемодателя облага /Директива 93/13/ЕИО/ и в
25
този смисъл е неравноправна.
Наличието на неравноправни и нищожни клаузи в договора, сключен с
ищеца, не води до неговата нищожност, тъй като договорът може да се
прилага и без тези клаузи.
Ищецът представя списък на разноските.
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА в размер на 600 лв.
Ищцовата страна е освободена от заплащане на държавни такси,
Ответната страна не представя списък на разноските, представя пълномощно
/л.27/, но не и документ за направени разноски за възнаграждение на
упълномощеното лице – адв. А. Н..
Ответникът следва да заплати на РС-Казанлък държавна такса от 100
лв. – по 50 лв. за всеки един от двата иска и да заплати на процесуалният
представител на ищеца на осн. чл.38, ал.2 от ЗА във връзка с чл.7, ал.2, т.2 от
НМРАВ разноски в размер на 479,87 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД като
сключени при неспазване на нормите на чл.10а, чл.19 ал.4, чл.33, ал.1 от ЗПК
във вр. с чл. 22 ЗПК, както и за неравноправни на основание чл. 143, ал.1 от
ЗЗП клаузите на чл.1 ал.3 за заплащане на такса за експресно разглеждане на
документите в размер на 1 079.26 лева и на чл.5 ал.2 за заплащането на
неустойка в размер на 719.42 лева от договор за паричен заем Standard 14 №
5721967 сключен на 05.08.2021 г. между П. Д. Т., ЕГН ********** с адрес: с.
**** и „В.К." ООД ЕИК ****, със седалище и 5 адрес на управление: град
****, представлявано от управителя С. П.в П.в.
ОСЪЖДА В.К." ООД ЕИК ****, със седалище и 5 адрес на управление:
град ****, представлявано от управителя С. П.в П.в да заплати по сметка на
Районен съд – Казанлък сумата 100 лв. /сто лева/, представляваща държавна
такса.
ОСЪЖДА В.К." ООД ЕИК ****, със седалище и 5 адрес на управление:
град ****, представлявано от управителя С. П.в П.в да заплати на адвокат Д.
26
В. М. с личен № ********** в качеството на процесуален представител на П.
Д. Т., ЕГН ********** с адрес: с. **** сумата 479,87 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му пред ОКРЪЖЕН СЪД - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
27