Р Е
Ш Е Н
И Е №……
Гр. София, 03.09.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на десети
юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. Съдия : Роси Михайлова
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в.
гр. д. № 7427 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение № 72900/15.04.2020 г. на СРС, 72 с - в, по гр. д. № 46655/2019 г. „ЗАД Д.Б.: Ж.И.З." АД, ЕИК********, е осъдено да
заплати на „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, ЕИК********, на основание чл.
411 КЗ, сумата от 1 164. 64 лв. регресно вземане - обезщетение
по застраховка Каско за вреди при ПТП настъпило на
20.4.2019 г. в гр. Разград по вина на водача на МПС „Нисан
Микра“, с peг. № *******,
чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, ведно със
законната лихва от 08.08.2019 г. (подаване на
исковата молба) до изплащане на вземането, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 643. 84 лв. разноски по делото.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ответника „Д.Б.: Ж.И.З.“ АД чрез представителя му с доводи, че е постановено в нарушение на материалния
и процесуален закон. Поддържа, че не се установява застрахованото при ответника
МПС да е причина за настъпване на ПТП, както неправилно е приел СРС. Недоказано
от ищеца е останало обстоятелството, че това МПС е отнело предимството на
водача на л. а. „Фолксваген Пасат“, който не се установява да се е движел по
път с предимство. Излага доводи, че не е доказано осъществяване на фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД - противоправно поведение на
застрахования при ищеца водач, причинило ПТП и вреди от него. Поддържа още, че
водачът на МПС, застраховано при ищеца, съгласно чл. 48 ЗДвП е следвало да
пропусне дясно стоящият от него автомобил „Нисан Микра“, застрахован при ответника, движещ се по безименна
улица. Съдът неправилно е тълкувал нормата на чл. 48 ЗДвП. Сочи, че съдът неоснователно не е уважил
възражението за съпричиняване на резултата по чл. 51,
ал. 2 ЗЗД. Твърди, че водачът на л. а. „Фолксваген Пасат“ е имал видимост и е
следвало да спази задълженията си по чл. 102 ППЗДвП и
по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като прояви необходимата предпазливост и осигури предимство
на водача на л. а. „Нисан Микра“,
който се е намирал от дясната му страна. По тези и допълнителни съображения моли
да се отмени решението и да се отхвърли изцяло иска. Претендира разноски за
двете инстанции.
Въззиваемата страна - ищецът „ДЗИ - Общо застраховане"
ЕАД, чрез представителя си, оспорва въззивната жалба в отговор по реда на чл.
263 ГПК, като излага доводи за нейната неоснователност. Поддържа, че решението
на СРС е правилно, обосновано и постановено в съответствие с всички събрани в
хода на производството доказателства в съвкупност. Сочи, че пред СРС са
установени всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, в
качеството му на застраховател на виновното за ПТП лице, в това число
настъпването на ПТП, механизма му и причинната връзка с вредите, както и
тяхната стойност. В решението СРС е обсъдил и съобразил всички писмени и гласни
доказателства, събрани в производството. Оспорва се възражението за допуснато
нарушение на чл. 48 ЗДвП от водача на л. а. „Фолксваген
Пасат“, тъй като става въпрос за МПС, което е навлязло в кръстовище, което
обстоятелство се потвърждава и от заключението на САТЕ. Поддържа, че според
показанията на свидетелите л. а. „Нисан Микра“ е излизал от паркинг и е навлизал в основна улица,
поради което изводите на СРС за виновно причиняване на ПТП от страна на водача
му са съобразени с материалния закон. Моли да се потвърди решението
изцяло. Претендира разноски в производството, съгласно списък.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по реда на
въззивната проверка, приема за установено следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението и по допустимостта му - в обжалваната
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Оспореното решение е валидно и допустимо постановено,
поради което съдът ще обсъди доводите, касаещи неговата законосъобразност.
Искът, по който се е произнесъл СРС, е с правно
основание чл. 411 КЗ - действащ към момента на настъпване на ПТП – 20.04.2019
г.
Съгласно чл. 411 КЗ, с плащане на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. Когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка може да предяви вземанията си направо срещу застрахователя по
„Гражданска отговорност“. Регламентираното с тази норма право е регресно и суброгационно право по
своя характер.
От
събраните по делото доказателства - двустранен констативен протокол за ПТП,
заключение на САТЕ, писма от община Разград и свидетелски показания, се
установява, че на 20.04.2019 г. в гр. Разград, ул. „Абритус“,
е настъпило ПТП между МПС „Нисан Микра“,
с peг. № ******* и МПС „Фолксваген
Пасат“, с рег. № *******Безспорни по делото са обстоятелствата, че към 20.04.2019 г. гражданската отговорност
на водача на л. а. „Нисан Микра“,
с peг. № ******* е застрахована при
ответното дружество, а л. а. „Фолксваген Пасат“, с рег. № *******е имал
имуществена застраховка „Каско" при ищеца.
Съобразен с
доказателствата е извода на СРС, че ПТП е настъпило в срока на действие на
договора, за което застрахователят - ищец е изплатил обезщетение за ремонтиране
на причинените от ПТП на застрахованото имущество щети в размер на 1 149,
64 лв. (без ликвидационните разходи), след което е встъпил в правата на
увредения срещу причинителя на увреждането, доколкото самият увреден има такива
права.
Механизмът на ПТП и причинно - следствената връзка с
причинените вреди се установява от заключението на съдебно - автотехническата експертиза и показанията на свидетелите водачи
на двата автомобила, събрани по делегация от РС - гр. Разград – Е.Б.Ш.и П.П.К..
Според показанията на двамата свидетели МПС „Фолксваген Пасат“ се движело
по ул. „Абритус“, приближавайки към кръстовище с
улица, излизаща между блоковете и конкретно минаваща
покрай блок 19. Когато л. а. „Фолксваген Пасат“ вече бил в кръстовището,
автомобил „Нисан Микра“
навлязъл в него за извършване на маневра завой наляво.
Според свидетеля Шефкъ, управлявал л. а. „Фолксваген“,
той се е движел по основен път, с предимство, а л. а. „Нисан“
се е включил в движението излизайки от паркинг в междублоковото пространство,
при завой наляво не е спрял и не го е пропуснал да мине. Свидетелят е дал
показания, че на това Т -образно кръстовище не е имало пътни знаци и не е било
сигнализирано с хоризонтални и вертикална маркировка. Този факт се потвърждава
и от писмо от община Разград, както и от протокола за ПТП и отразения в него
механизъм на ПТП и изявленията на участниците в него.
Механизмът на произшествието се потвърждава и от показанията на втория
участник в ПТП – водача на л. а. „Нисан“. Според него
водачът на л. а. „Фолксваген Пасат“ се е постарал да избегне удара и да мине
максимално вляво. Свидетелят Киров също е дал показания, че при излизане от
междублоковото пространство не е имал видимост отдясно наляво, защото е имало
спрели коли до гаражите. При навлизането в главната улица видял л. а. „Фолксваген
Пасат“ в последния момент и натиснал спирачки, но не е могъл да избегне удара.
Двустранният протокол за ПТП е подписан от двете страни, участници в
произшествието, поради което установява, че изявленията в него принадлежат на
тези лица. В протокола застрахованият при ответника водач е признал вината си.
Механизмът и причинната връзка на вредите с него се потвърждават и от
приетото без възражения заключение на САТЕ, според което вредите по л. а.
„Фолксваген Пасат“ са в причинна връзка с процесното ПТП.
Относно размера
на обезщетението следва да се посочи, че то е равно на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие, което не може да надвишава
действителната стойност на увреденото МПС и не може да е по - малко от
изчисленото по методиката. Според заключението действителните
вреди, които увреденият реално би заплатил за ремонта на процесното МПС по
средни пазарни цени към датата на ПТП, възлизат на 2 532, 89 лв..
В производството се претендира сума от 1 164, 64 лв.
(с ликвидационните разходи) и обосновано СРС направил извод, че искът по чл.
411 КЗ е основателен за пълния претендиран
размер.
Основните възражения на ответника,
поддържани и във въззивното производство, касаят и съпричиняване на резултата от страна на водача на
застрахованото при ищеца МПС л. а. „Фолксваген Пасат“ и от там -
размера на обезщетението. По този въпрос в допълнение към изложеното от СРС,
настоящият състав намира следното :
Съгласно чл. 51, ал.
2 ЗЗД, обезщетението за вреди, причинени
на увредения може да се
намали, ако той е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. Граматическото и логическо тълкуване на нормата на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД показват, че релевантен за
съпричиняване на вредата от страна
на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без
който не би се стигнало да настъпване на вредоносния резултат. Така е разрешен въпроса и в практиката на съдилищата. Според нея не всяко поведение на пострадалия (действие или бездействие), дори ако не съответства на предписаното от закона, може
да бъде определено
като съпричиняващо вредата по см.
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно
проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди.
Съобразно трайно установената
практика на ВКС, съпричиняването има обективен характер.
Такова ще е налице само когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване
размера на вредоносните последици, т.
е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло
е било противоправно, в частност - в нарушение на ЗДвП и виновно.
(в този смисъл решение № 78 от
10.07.2014 г. по т. д. № 1982/2013 г., т. к., І ТО на ВКС, както и ТР № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСГТК на ВКС).
В заключение, за да се приеме, че е налице съпричиняване,
което да обоснове намаляване на застрахователното обезщетение, ответникът
следва да докаже, пълно и главно, че пострадалият е допринесъл обективно
за настъпване на
вредите от
произшествието. Връзката между
поведението на пострадалия и настъпването на вредите следва да е пряка.
Разпоредбата
на чл. 48 ЗДвП, на която се позовава ответника, установява правилото, че на
кръстовище на равнозначни пътища водачът на ППС е длъжен да пропусне ППС, които
се намират или приближават от дясната му страна. В случая не е установено, че
става въпрос за равнозначни пътища, за да се приеме приложението на това
правило.
Въззивният съд намира, че към процесната хипотеза по – скоро е приложимо специалното правило на чл. 62, т.
4 ЗДвП, според което при излизане от жилищна зона
на друг основен път, водачите
на пътни превозни средства са длъжни да
пропуснат участниците в движението, движещи се по него.
В случая от показанията
и на двамата водачи се установява, че л. а. „Нисан“ е излизал от паркинг на жилищна зона на друг основен път, поради което е
бил длъжен да пропусне преминаващият направо по пътя л. а. „Фолксваген Пасат“.
Основателно
СРС е приел, че съгласно общото правило на чл. 25 ЗДвП, водач на ППС, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него, и
да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост
на движение.
В
заключения, изводът на СРС, че вина за настъпване на ПТП има застрахования при
ответника водач, който не е изпълнил задълженията си по чл. 25 ЗДвП, както и по
чл. 62, т. 4 ЗДвП, като е следвало да изчака вече навлезлия в кръстовището
автомобил и чак тогава да предприеме завой наляво, включвайки се в основния път,
по който се е движел л. а. „Фолксваген Пасат“, съответства
на материалния закон.
Настоящият състав споделя извода на СРС,
че не се установява съпричиняване на резултата от
страна на водача на л. а. „Фолксваген Пасат“, а от там – не е налице
основание за намаляване на обезщетението. Доводите на ответника в посочения смисъл,
поддържани във възивната жалба, са неоснователни.
По
изложените до момента съображения в съвкупност обосновано СРС е приел, че на
основание чл. 411 КЗ застрахователят - ищец е встъпил в правата на
застрахования срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
причинителя на вредата и има право да търси връщане на изплатеното на
пострадалия обезщетение в пълния претендиран размер.
Тъй като изводите на настоящия
състав изцяло съвпадат с тези на СРС, решението следва да се потвърди, като
постановено при правилно приложение на материалния и процесуален закон,
включително в частта по разноските, които са съобразени с доказателствата за
реално направени разноски и изхода от спора.
По разноските пред СГС :
С оглед
изхода на спора, право на разноски има ищеца. Съдът намира, че в полза на ищеца
следва да се присъди адвокатско възнаграждение от 373, 82 лв. с ДДС, съгласно
доказателствата за заплатени реално разноски : договор за правна защита и
съдействие, фактура и движение по сметка, представени към списъка за разноски
на ищеца.
Така
мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 72900/15.04.2020
г. на СРС, 72 с - в, по гр. д. № 46655/2019 г.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.И.З.“ АД, ЕИК********, с адрес: гр. София, бул. „Д-р *******да заплати на „ДЗИ - Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК********, с адрес по делото : гр. София, ул. „*******,
чрез адв. Б., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, адвокатско възнаграждение пред СГС в размер на 373, 82 лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.