№ 333
гр. Варна , 12.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шести юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20203100901365 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 15:30 часа се явиха:
-ро
след спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ от ГПК
Ищецът Д. ИЛ. Ш., редовно призован, не се явява, представлява се от
адвокат Г.А., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД , редовно призован, представлява се
от адвокат Т. Г., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Вещото лице Т. К. Авр., редовно призована, не се явява.
Вещото лице Д. Г. Г., редовно призована, явява се лично.
Вещото лице Кр. К. Г., редовно призован, явява се лично.
Свидетелят ЯНК. П. Г. , нередовно призован, не се явява. /Призовката
е върната с отразяване, че лицето не е открито и е непознато./
Адв. А.: Да се даде ход на делото.
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора
Адв. А.: Поддържам исковата молба.
Адв. Г.: Оспорвам исковата молба. Конкретни съображения срещу така
предявените претенции сме изложили в отговора на исковата молба и в
допълнителния отговор на допълнителната искова молба, които поддържам
тук пред Вас. Нямам възражения по доклада.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД НА
ДЕЛОТО, като се придържа към проекта за доклад, обективиран в
Определение № 578 от 19.05.2021 година, а именно:
Постъпила е искова молба от Д. ИЛ. Ш. от гр.Варна, действащ чрез
пълномощник адв.Г.А., срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Изгрев, ж.к. Дианабад,
бул.Г.М.Димитров №1 , с която е предявен иск с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ да бъде осъден ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, да
заплати на Д. ИЛ. Ш. сумата от 70000лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, в резултат на настъпило ПТП на 30.10.19г., причинено от ЯНК. П.
Г., при управление на МПС – т.а. *** 315 ЦДИ, рег.№ * **** **, ведн о със
законната лихва, считано от предявяване на иска – 18.12.20г. до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба твърди, че на 30.10.19г., в гр.Варна при управление на
т.а.*** 315 ЦДИ, рег.№ * **** **, водачът ЯНК. П. Г. нарушил правилата за
движение и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на ищ. Д.
ИЛ. Ш., изразяващи се в счупвания на 2-ро до 8-мо леви ребра, 1-во, 5-то до
8-мо десни ребра, обусловили трайно затруднение в движенията на снагата за
период от около 2-2,5 месеца и счупване на шиловидния израстък на лъчевата
кост на дясната предмишница с ангажиране на ставната повърхност,
обусловило трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за
2
период от около 1-1,5 месеца. Излага, че с решение №260107/14.09.20г. по
НАХД № 1931/20г. по описа на ВРС, ЯНК. П. Г. е признат за виновен в
осъществяването на състава на престъпление по чл.343, ал.1, б.Б, пр.2 във вр.
с чл.342, ал.1 НК, като на осн. чл.78а, ал.1 НК е освободен от нак.отговорност
и му е наложено админ.наказание. Сочи, че към момента на ПТП т.а.*** 315
ЦДИ, рег.№ * **** ** е имал действащ договор за застраховка ГО с
отв.дружество по застр.полица № *****, 3валидна от 14.07.19г. до 13.07.20г.
Твърди, че вследствие на ПТП ищецът е постъпил в МБАЛ Св.Анна, където
останал на стационарно лечение от 30.10.19г. до 05.11.19г. Твърди, че след
хоспитализацията било установено, че има счупвания на 2-ро до 8-мо леви
ребра и на 1-во, 5-то до 8-мо десни ребра, десностранен хемоторакс, контузия
на гръдния кош, счупване на шиловидния израстък на лъчевата кост на
дясната предмишница с ангажиране на ставната повърхност, счупване на
левия страничен израстък на 2-ри поясен прешлен. Сочи, че счупването на
ребрата поставяло в опасност живота му и водело до трайно затруднение на
функцията и движението на снагата, както и до силни болки и затруднения
при дишане. Твърди, че възстанов.процес не бил приключил, като все още
изпитвал силни болки в областта на гръдната кост, като три-четири месеца
след ПТП се появило и забележимо треперене на ръцете, което се засилило.
Сочи, че след връщането си от болницата бил принуден да лежи непрекъснато
в продължение на 2 месеца, не можел да ходи до тоалетна сам, да поддържа
личната си хигиена и да се храни сам, а правел това с помощта на дъщеря си и
зет си.Изпитвал болки и дискомфорт при лежане, както и страх дали ще може
да се възстанови. В резултат на стреса от ПТП се повишило кръвното му
налягане, което наложило промяна на лечението, влошило се и състоянието
на захарния диабет. За дълъг период от време бил лишен от социалния си
живот и контактите със свои близки и познати. Към момента изпитвал страх
да се движи сам по улиците и от МПС. Излага, че по реда на чл.498 КЗ е
предявил застр.претенция пред ответника, като съгласно уведомление от
04.11.20г. ответникът определил застр.обезщетение от 14000лв за
неимущ.вреди и 185,65лв за имущ.вреди, които били платени. С допълн.
искова молба оспорва изложените в отговора възражения.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК
3
*********, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявеният иск по
основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застр.правоотношение
по договор за застраховка ГО на автомобилистите по отношение на т.а. ***
315 ЦДИ, рег.№ * **** **. Счита, че вината на водача за настъпване на ПТП
не била изключителна, като твърди, че пешеходецът е предприел неправилно
пресичане на пътното платно зад паркирания товарен 4автомобил, без да се
увери в безопасността на предприетото преминаване на необозначено за
целта място. Оспорва размера на претендираното обезщетение, както и
получените от ищеца травми и тяхната продължителност, като твърди, че с
бездействието си относно неизпълнение на лекарските препоръки ищецът е
допринесъл за вредоносния резултат. Оспорва твърдените хипертонично
сърце, диабет и паркинсова болест да са в причинно-следствена връзка с
ПТП. Оспорва твърдението, че ПТП е дало отражение върху психиката на
ищеца. Оспорва претенцията за лихва. С допълнителения отговор поддържа
възраженията си.
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Съгласно изложеното в исковата молба и отговора съдът намира за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: наличието на
застр.полица № ***** ГО на автомобилистите, валидна от 14.07.19г. до
13.07.20г., сключена за т.а.*** 315 ЦДИ, рег.№ * **** **; факта на заплатени
от ответника на ищеца сумата от 14000лв – обезщетение за неимущ.вреди и
сумата от 185,65лв за имущ.вреди.
С оглед на предявения иск ищецът носи доказателствената тежест за
установяване твърдените от него факти – наличието на валидно
застрахователно правоотношение между застрахователя и деликвента към
датата на деликта, претърпени неимуществени вреди и обстоятелствата,
обосноваващи техния размер, както и причинно-следствена връзка между
ПТП и вредоносния резултат, съгл. чл.154, ал.1 ГПК.
Ответната страна носи доказателствената тежест за установяване
фактите, на които основава своите възражения, в т. ч. твърдението за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, съгл. чл.154, ал.1
ГПК.
4
Адв. А.: Да се приемат писмените доказателства.
Адв. Г.: Да се приемат писмените доказателства.
СЪДЪТ намира, че представените от страните писмени доказателства
са допустими и относими към спора, поради което следва да бъдат приети и
приобщени към доказателствения материал по делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с
исковата молба, заверени преписи на писмени документи: Застрахователна
претенция от 30.07.2020 г.; Обратни разписки доказващи получаването й от
ответника - 2 бр.; Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
2063/30.10.2019г.; Медицинско направление; Амбулаторен лист №
002178/17.10.2016г.; Амбулаторен лист № 002179/17.10.2016г.; Амбулаторен
лист № 002920/24.10.2016г.; Амбулаторен лист № 002987/30.10.2018г.;
Амбулаторен лист № 002962/27.08.2019г.;; Епикриза от 11.11.2019 г.;
Амбулаторен лист № 001398/09.12.2019 г.; Рентгенография от 09.12.2019 г.;
Амбулаторен лист № 003433/10.12.2019 г.; Амбулаторен лист №
003517/16.12.2019 г.; Амбулаторен лист № 000569/25.02.2020 г.; Амбулаторен
лист № 000645/04.03.2020 г.; Рентгенография от 25.3.2020 г.; Рецептурна
книжка № 6087031; Рецептурна книжка № 7428527; Доказателства за
извършени разходи за медикаменти, медицински консумативи, медицински
такси, храна, напитки и гориво – 5 листа; Доказателства за банкова сметка на
Д. ИЛ. Ш.; Писмо (уведомление) изх. № 3287/25. 08. 2020 г.; Писмо
(уведомление) изх. № 4506/04. 11. 2020 г. Извлечение от банковата сметка на
Д.И. Шивков от 05. 11. 2020 г.; Решение № 260107/14. 09. 2020г. по НАХД №
1931/2020г. по описа ВРС, XLIV състав; Писмо от 17. 12. 2020г., съдържащо
изявление за прихващане.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представения с
отговора на исковата молба, заверен препис на писмо с изх.№ 174 от
12.01.2021.
ПРИЛАГА по делото за послужване НАХД № 1931/2020 г. по описа
на ВРС.
5
Адв. Г.: Нямам възражения първо да се изслушат вещите лица.
Единствено имам искане в тази посока ако счетете, че същото е основателно,
а именно да изслушаме автотехническата експертиза след евентуално
изслушване на свидетеля, който ние сме поискали при условията на
призоваване, с оглед наведени твърдения за начина, по който е настъпило
пътното произшествие и затова имал ли е възможност ищецът да избегне
същото или не. Считам, че с оглед на това разпитът на свидетеля би имал
значение евентуално за отговорите на вещото лице по така поставените
въпроси на автотехническата експертиза.
Вещото лице Т.А. влиза в съдебната зала.
Адв. А.: Аз считам по принцип, че разпитът на водача на МПС не се
налага, защото първо по делото са налице доказателства относно механизма
на причиняване на ПТП. Налице е в настоящото производство отмяната на
съдебно-автотехническа експертиза. Отделно от това, по въпросите за
авторството и съставомерността на деянието е налице влязло в сила решение
по чл.78а, в което не е прието, че е налице…дори не се е твърдяло
съпричиняване от страна на пострадалия пешеходец, поради което
изслушването на този свидетел с нищо няма да допринесе до изясняване на
делото от фактическа страна, а въпросите, по които той е допуснат, са
разисквани както в наказателното производство, данни за което има
достатъчно, както там разпитаните свидетели и неговите обяснения, така и
автотехническата експертиза в настоящото производство. С невъзможността
той да бъде призован всъщност се създават нетвърдени пречки за
приключване на делото. Няма наистина никакви обстоятелства, които той да
може да изясни във връзка с причиняване на пътното транспортно
произшествие.
Само едно обстоятелство искам да отбележа в подкрепа на искането си.
Видно от автотехническата експертиза в района, където е станало пътното
транспортно произшествие, няма пешеходна пътека, както твърди ответникът
по настоящия иск, така че единственото място, където може да пресече
доверителят ми, е точно там, където е пресякъл, защото пътят му по тротоара
е преграден от кофи за боклук и това се вижда ясно във фотоалбума, изготвен
в досъдебното производство, а също и в автотехническата експертиза.
6
Адв. Г.: Свидетелят е поискан във връзка с направеното възражение за
съпричиняване. Допустимо е то да се доказва с всички доказателствени
средства, тъй като и очевидно не е намерило място в наказателното
производство. След като не е установено там, това не означава, че то не е
направено изобщо, като не се съдържа. Не е задължително в решението или в
присъдата ако има такава, да се обсъжда въпроса за наличието или липсата на
съпричиняване. Тук говорим за гражданската част и очевидно е, че е налице
съпричинаване в една или друга посока. Именно в тази връзка са направени и
доказателствените ни искания, но не само за свидетеля. Моля да имате
предвид, че това, че той не е призован, не е пречка, която да бъде вменена във
вина на страната, тоест да се отлага неоснователно разглеждането на делото
или да е пречка за развитието на процеса, която да е създадена от страната.
Адв. А.: Не съм съгласен с колегата, защото участието на пострадалото
лице в пътното транспортно произшествие, което за гражданското право
означава съпричиняване, в наказателното право се отчита, че
индивидуализацията на наказанието, защото то може да бъде смекчаващо
вината обстоятелство. Очевидно този свидетел, тогава обвиняем, никога не е
твърдял, че е било налице съпричиняване от страна на доверителя ми и че той
не е могъл да го види, така че да разискваме този въпрос в настоящия случай,
няма никакво основание.
Адв. Г.: Само да отбележа, че онзи ден бях на същото такова
производство в Търговище, при същата хипотеза с движение на заден ход и
интересно защо и там имаше присъда, която се възприе от съда по чл.300 по
отношение на деянието, но за съпричиняването нямаше произнасяне. Същият
случай преди 5 месеца се разглеждаше и в Добрич. Не мога да разбера защо
следва да твърдим категорично, че на 100% трябва да има произнасяне в
наказателния съд за наличието или липсата на съпричиняване, за да го
обследваме и доказваме в гражданското съдопроизводство.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 12678 от 28.06.2021 г.
по допуснатата съдебномедицинска експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл.199 от ГПК.
Адв. А.: Нямам възражения да бъде изслушано вещото лице.
7
Адв. Г.: Нямам възражения да бъде изслушано вещото лице.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице,
изготвило съдебномедицинската експертиза, като пристъпва към снемане
самоличността му:
Д. Г. Г. – 52 години, български гражданин, неосъждана, без родство,
дела и трудово-правни отношения със страните, предупредена за
отговорността по чл. 291 от НК, след което същата обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В. л. Г.: Поддържам заключението. Известна ми е наказателната
отговорност.
В. л. Г. на въпроси от адв. Aмуджиев:
По принцип двустранното счупване на ребра причинява така
нареченото състояние гръден капак. Колкото по-близки са линиите на
счупване от двете страни, толкова по-осезаемо се забелязва този гръден
капак. Каса се за участък в гръдната клетка, който е маркиран от двустранно
счупените ребра. И когато има едно и също ребро от едната и от другата
страна фрактурирано, този гръден капак винаги създава нарушение в
динамиката на дишането, тоест гръдният кош, когато се разгъва, тази
маркирана от счупването част хлътва навътре и създава едно парадоксално
дишане, което в известен смисъл е и опасно за живота.
В медицинската диагностика като усложнение няма посочено понятието
„гръден капак“. Като усложнения в случая са посочени събирането на въздух
в средната част на гръдната кухина – средостението и събиране на кръв в
лявата гръдна половина около 150 милилитра. Това са състояния, които ако
продължават, също могат да създадат опасност за живота.
Пункция се е наложила, заради събирането на кръвта в гръдната кухина
– 150 милилитра са евакуирани от гръдната кухина.
В. л. Г. на въпроси от адв. Г.:
В случая във връзка с кръвоизлива, тази опасност е отпаднала.
Проследено е състоянието по време на хоспитализацията и не са
8
регистрирани други такива усложнения.
В прегледа, който съм извършила, съм описала, че е невъзможно
пълното свиване на тялото напред и субективните оплаквания, че не може да
се заема активно положение в една или в друга посока по време на сън.
Принудително се налага основно положение по гръб при спането и някакви
неудобства при повдигането на горните крайници нагоре. С лявата ръка това
движение е невъзможно, тоест отстрани нагоре ако се опита да си вдигне
ръцете, пострадалият не може да ги събере над главата си. Това също е
свързано с общата структура на гръдната клетка, която е свързана и с
раменния пояс. За дясната ръка е по-леко осезаемо, иначе ръката в китката е
само с намалена сила. Сгъванията са възможни. Самата мускулна сила е
намалена за тази ръка, която е с фрактура - дясната.
Срокът, който е посочен за възстановяване на ръката дали е с, или без
рехабилитация, е долу горе такъв.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
Адв. А.: Да се приеме заключението.
Адв. Г.: Да се приеме заключението.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение по
допуснатата съдебномедицинската експертиза следва да бъде прието и
приобщено към доказателствения материал по делото, ведно с представената
от вещото лице справка – декларация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото заключение с
вх.№ 12678 от 28.06.2021 г. по допуснатата съдебномедицинска експертиза,
ведно със справка-декларация на вещо лице.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице Д. Г. Г. в размер на
250.00 /двеста и петдесет/ лева, както следва: 150 лева от бюджета на съда и
100 лева от внесения от ответника депозит.
(Издадени РКО за 150.00 лв от бюджета на съда и РКО по вносна
9
бележка от 14.06.2021 г. за 100.00 лв)
СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 12693 от 29.06.2021 г.
по допуснатата съдебно психолого-психиатрична експертиза и констатира, че
същото не е депозирано в срока по чл.199 от ГПК.
СЪДЪТ дава възможност на вещото лице А. да подпише експертизата.
В.л. А.: Представям справка-декларация.
Адв. А.: Нямам възражения да бъде изслушано вещото лице.
Адв. Г.: Нямам възражения да бъде изслушано вещото лице.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице,
изготвило съдебно психолого-психиатричната експертиза, с оглед на което
снема самоличността му:
Т. К. Авр. – 59 години, български гражданин, неосъждана, без родство,
дела и трудово-правни отношения със страните, предупредена за
отговорността по чл. 291 от НК, след което същата обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В. л. А.: Поддържам заключението. Известна ми е наказателната
отговорност.
Адв. А.: Аз нямам въпроси към вещото лице.
В. л. А. на въпроси от адв. Г.:
Няма данни ищецът да е търсил психиатрична помощ.
Острата стресова реакция минава първите дни, независимо колко тежко
е. В случая аз съм написала, че тя е била по някакъв начин засенчена от
болковия синдром, от силните болки, които е имал в резултат на травмите,
след което това е въпрос на класификации и кодиране. Кодира се като
разстройство в адаптацията, което е траело от 8 при протрахираните
състояния до 10 месеца. При него е било обичайно 3-4 месеца, като все още
обаче има остатъчни симптоми. Относно въпроса Ви – да, биха се повлияли
10
от тежестта на симптомите, може би по-скоро хроничното безсъние би се
повлияло, но като цяло няма да е достатъчно изцяло да бъдат туширани
симптомите и ще обясня защо. Неслучайно съм споменала, че е от значение
късната възраст. Възрастният човек много по-трудно се възстановява както
физически, така и психически и всичко, което е свързано с телесно
неблагополучие, те го приемат като много тревожно и едва ли не фатално и
впоследствие свързано с бъдеща инвалидизация. Това са най-често страховете
на по-възрастните хора и в случая симптомите, които са се появили при
освидетелствания, които и до момента продължават, са точно прояви на
органично афективно, тоест емоционално разстройство. Той се разплака на
няколко пъти по време на интервюто, разказвайки какво е преживял с
чувството за срам, едва ли не и вина към близките си, че е в тяхна тежест. Той
си е направил една тревожно-депресивна реакция, от която все още единични
симптоми продължават да съществуват, но тъй като имаме предвид възрастта
и вероятните мозъчни промени, също чисто от класификационна гледна
точка, всъщност тази тревожно-депресивна реакция се кодира като органично
афективно разстройство. Имам предвид, че той е имал диабет дългогодишен,
който се е влошил. Има психосоматични симптоми. Тези полиневропатни
оплаквания и този тремор на лицето, което аз също видях, са проява на
психичните изживявания под формата на телесни симптоми, тоест влошаване
на телесното състояние, така че едно навременно медикаментозно
психотерапевтично лечение от психиатър би подобрило симптомите, но те не
биха изчезнали изцяло.
В. л. А. на въпроси от адв. А.:
Не мога точно да отговоря, безсънието и тревожността дали се дължат
на това, че може да спи само по гръб и трудно се обръща настрани, или се
отдава изцяло на психическото разстройство. Чисто теоретично е възможно.
Физическият дискомфорт прави съня по-непълноценен.
Възможно е преживеният стрес да се е отразил на влошаването на
показателите за съдържание на захар в кръвта му. Стресът винаги е способен
да промени кръвната захар в показателите на диабета и в случая той вероятно
е имал такова и проявите на кризи, което също е психосоматика. Той е
реагирал чисто психосоматично, както обичайно реагират хората в зряла и
11
късна възраст. Това е част от соматичните прояви, които са в резултат на
психически стрес, който преживява.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
Адв. А.: Да се приеме заключението.
Адв. Г.: Да се приеме заключението.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение по
допуснатата съдебно психолого-психиатрична експертиза следва да бъде
прието и приобщено към доказателствения материал по делото, ведно с
представената от вещото лице справка – декларация, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото заключение с
вх. № 12693 от 29.06.2021 г. по допуснатата съдебно психолого-психиатрична
експертиза, ведно със справка – декларация на вещото лице Т. К. Авр..
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице Т. К. Авр. в размер
на 200.00 /двеста/ лева от бюджета на съда.
(Издаден РКО за 200 лв от бюджета на съда)
Адв. Г.: Държа на разпита на свидетеля и моля да се направи справка в
Национална база данни, с оглед на установяване на постоянен и настоящ
адрес - такива, каквито са регистрирани, с оглед неговото призоваване, тъй
като считам, че показанията, които той би дал, са от значение най-малкото за
доказване на направеното от нас възражение за съпричиняване и с оглед
поведението на ищеца, съответно на свидетеля във връзка с ПТП по повод на
това, че той, както се съдържа и в експертизата, казва, че автомобилът е бил
работещ с включени аварийни светлини.
СЪДЪТ, като взе предвид изявленията на страните, намира, че
изслушването на съдебно - автотехническата експертиза следва да бъде
отложено за следващо съдебно заседание след разпита на свидетеля Я.Г. така,
както същата е допусната с определението за насрочване от 19.05.2021 г.
Адв. А.: Аз моля да изслушаме експертизата, защото мястото, където е
12
спрял водачът на МПС, е забранено за спиране. Той се е намирал срещу едни
гаражи, където спирането и паркирането е по принцип забранено. Нека да
изясним този въпрос и след това ще прецените дали трябва да разпитваме
този свидетел изобщо. Няма смисъл да се отлага делото. Аз съм ходил на
местопроизшествието. Той е спрял пред едни гаражи. Вещото лице
предполагам ще потвърди това нещо и тогава за какво съпричиняване ще
говорим?
Адв. Г.: Дали свидетелят е нарушил правилата за движение по
пътищата, или не, не е основание да се направи извод какво е поведението на
ищеца. Дали е било технически правилно, законосъобразно, дали е налице
съпричиняване, или не. Едното няма нищо общо с другото. Дори и да
приемем, а и то е и така, че свидетелят е нарушил правилата за движение,
това не означава, че не е налице съпричиняване. Да, действително решението
или присъдата се ползват със силата, която им дава чл.300 от ГПК. По този
въпрос няма какво да спорим. Имаме произнасяне на наказателен състав, но
за съпричиняването нямаме.
СЪДЪТ по изслушването на съдебно-автотехническата експертиза
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА изслушването на съдебно-автотехническата експертиза за
следващо съдебно заседание след изслушване показанията на свидетеля Я.Г..
СЪДЪТ, с оглед направеното искане от ответната страна, намира, че
следва да бъде изискана справка от Национална база данни за постоянен и
настоящ адрес на свидетеля Я.Г., с оглед призоваването му за следващото
съдебно заседание, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗВЪРШИ справка в НБД „Население на Р. България“ за
постоянен и настоящ адрес на свидетеля ЯНК. П. Г., ЕГН **********.
Адв. Г.: С оглед евентуалното призоваване, при условие, че трудно
бъде открит на тези адреси, молим да ни бъде издадено съдебно
удостоверение, чрез което да се снабдя евентуално с удостоверение от НАП
13
за регистрирани трудови договори и съответно свидетелят да бъде призован
по месторабота. Ако прецените искането за основателно, с оглед на това да не
се отлага производството, освен ако не прецените, че има възможност да се
изиска тази информация и служебно от съда.
Адв. А.: Госпожо съдия, аз Ви моля да допуснете до разпит при режим
на водене още един свидетел, който е очевидец на пътно транспортното
произшествие за опровергаване евентуално показанията на свидетеля
Парушев.
Адв. Г.: Искането е несвоевременно и е можело да бъде направено
както с исковата молба, така и с допълнителната искова молба, доколкото
това искане се съдържа в отговора на исковата молба.
СЪДЪТ, по отношение на искането за издаване на съдебно
удостоверение, ще се произнесе, с оглед редовността на призоваването на
свидетеля Я.Г..
По отношение искането на ищовата страна за допускане на един
свидетел за опровергване показанията на свидетеля Я.Г., съдът намира за
допустимо, доколкото е направено в първото съдебно заседание и следва да
бъде уважено, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА един свидетел на ищцовата страна при режим на довеждане
в следващо съдебно заседание за опровергаване показанията на допуснатия
свидетел Я.Г..
Адв. А.: По отношение на работодателя имаме данни от
застрахователната полица и наказателното производство, че той работи във
фирма „Жилковски“, която беше с някакво друго променено наименование.
Адв. Г.: Но дали сега работи там?
Адв. А.: Може да се изпрати призовка направо и до там. В констативния
протокол за ПТП е посочен Булстата на фирма „Жилковски“, но беше
сменено името на „Стар Фрут 2019“ ЕООД, ЕИК *********.
14
Водим свидетелите.
СЪДЪТ пристъпва към разпит в днешното съдебно заседание на
първия свидетел, воден от процесуалния представител на ищеца, с оглед на
което снема самоличността му:
З. Д. К., ЕГН **********, български гражданин, неосъждана, без
родство, дела и трудово-правни отношения със страните, предупредена за
отговорността по чл.290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
Свид. К.: Д.Ш. ми е баща. Желая да свидетелствам.
Свид. К. на въпроси от адв. А.:
На 30.10.2019 г. бях в офиса, когато ми позвъня по телефона баща ми и
ми каза, че е в Бърза помощ в Окръжна болница, че е претърпял инцидент, че
е бил блъснат от микробус и по най-бързия начин да отида при него.
Отивайки в Спешна помощ, той беше на легло с колелета в неподвижно
състояние. Разкъсаното му яке беше на земята, имаше торбичка, където му
бяха събрали, сестрите предполагам, личните вещи, които са били с него,
каквото е носил. Нямаше вариант да се раздвижи. Каза, че всичко много го
боли. След като влязох и го видях, дойдоха да му гипсират дясната ръка.
Дежурният лекар ми обясни, че тук му е счупен израстък на дясната ръка
/посочва китката на дясната ръка/. Има 11 счупени ребра, като ми каза да си
представя, че гръдният кош е като на костенурката корубата и са му пукнати
тук всичките ребра от подмишницата надолу, че е сплескано и да съм много
щастлива, че в сърдечната област е нямало нищо счупено, защото ако е било
счупено нещо, където е бил натискът, който е преживял, са щели да бъдат
драматично повредени всички органи и дали въобще е щял да оживее, не е
ясно. Чакаха още някакви изследвания, които вече му бяха направили, след
което той си беше с дрехите, които бяха много изцапани, беше завит с
чаршаф. Като изчакаха всички изследвания, казаха, че пациентът трябва да се
качи в Гръдна хирургия и там да му изследват състоянието. Като се качихме
на 4 или 5 етаж беше, докато се придвижвахме с асансьора, като
преминавахме между асансьора и самия етаж, колелетата на леглото с друсаха
и той чувстваше ужасни болки. Трябваше, след като пристигнем на етажа да
го преместим от тази количка на друго легло, което беше почти невъзможно
15
да стане, с няколко човека, които също чакаха, с няколко медицински
персонал. С чаршафа, който беше отдолу на леглото под него го вдигнахме и
тогава всъщност видяхме, че той се е изпуснал по малка и голяма нужда.
Дънките и чаршафа бяха изцапани. Кога точно се е случило – дали е било по
време на катастрофата, или в Спешна помощ, не мога да кажа, но тогава го
видяхме. От болката, която беше при прехвърлянето от едното на другото
легло с този чаршаф, беше изпаднал в някакво състояние, нито можеше да
каже нещо, нито да се движи. Чувстваше се ужасно. Санитарките от някъде
донесоха памперс и успяхме с общи усилия да сложим въпросния памперс и
да го преместим на чисто от едното легло на другото с избутване, което за
него бяха много сериозни допълнителни болки. След това вече ми казах да
донеса 1 пакет памперси. Като чу, че ще му слагат памперси, беше голяма
драма за него, че изпада в такава ситуация, в която е виждал само внучетата
си да ползват памперси, когато бяха бебета. В болницата беше 6 дни. На
шестия ден го изписаха за домашно лечение. През тези 6 дни санитарките
сутрин и вечер му сменяха памперсите, а ние, когато ходихме от един до два
на посещение, той ни чакаше. От това, което беше преживял първия ден,
всеки ден се стискаше и ни чакаше до момента, в който ние отидем, за да
може да му помогнем заедно със съпруга ми да влезе в тоалетната. Тя беше
точно срещу неговото легло и трябваше само някой да го поеме здраво,
защото все пак е 95-100 кг човек и с малки крачки да влезе в тоалетната.
Проблемите му бяха също това, че в тоалетната се е налагало мъжът ми да го
избърсва, защото той няма как нито да стои на тоалетната нормално, нито да
направи някакво усукване на тялото, за да се обърне. От друга страна, с
лявата ръка не е много сръчен. Това се повтаряше всеки ден, докато той беше
в болницата. Ние му помагахме да се обслужва повече то 2 месеца–2 месеца и
половина–4 може би, защото след болницата го преместихме в нашия дом,
който е на последен етаж - пети, нямаме асансьор. Качването беше
изключително трудно. През цялото време на малки крачки. Помощ получихме
от един роднина, който е по-здрав и заедно с мъжа ми можеха така някак си
да го хванат под раменете. Аз само някак отзад го подпирах да не се отпусне
и да го качим до горе. След като го качихме, го настанихме в едната от
спалните и след като вече се отпусна, той реши, че няма да ползва памперси в
този момент, но при следващия позив да отиде до тоалетна, докато успеем да
го вдигнем, да го занесем, въпреки че тоалетната е съседната врата до стаята,
16
в която го бяхме настанили, за да му осигурим максимално удобство, той се
изпусна и това беше вече някакъв преломен момент в неговото съзнание. От
този момент прецени, че няма да спори вече за памперсите. Аз му ги слагах,
въпреки че за него беше много…Най-тежко му беше, когато трябваше…през
по-голямата част от времето го обслужваше мъжът ми и вечно излизаха от
банята и тоалетната със сълзи на очи, с пъшкане и охкане и как досега нищо
не му се е случвало и дали ще може да се прибере, дали цял живот ще
продължава да лежи на това легло и с памперсите цял живот ли ще
продължава. Това бяха някакви негови емоционални моменти, на които
всички в домакинството бяха свидетели. Това беше единственото му
придвижване в продължение на около два месеца. В началото, докато беше с
гипсирана ръка, се налагаше да го храня, като даже се съобразявахме с
храната, за да е подходяща. Евентуално ако го вдигнем да седне на леглото,
ядеше супи с чаша и подобни неща, така че да не го затрудняваме, да няма
излишни болки, но всъщност болката беше много силна и тя продължи
месеци наред. Към настоящия момент казва, че над сърдечната област, където
всъщност е ударен от долната част на автомобила, го усеща като изтръпнало и
като го щипе, му е безчувствено. Гипсът го махна някъде около към края на
втория месец и тогава казаха, че тъй като пръстите на ръката бяха оттекли, а
тази част се беше свила и беше по-малка от обичайната и казаха, че въпреки
че не се е възстановил, няма да слагат гипс, а му предписаха едно като ортеза,
което се слага през палеца и обхваща китката и я държи неподвижно и
доколкото е възможно да започва някакво раздвижване, но то беше и
свързано с болка първите дни. Движението на ръката малко по-късно се
случи.
Ставането, извън това да ходи до тоалетната и да се връща, беше тип
нещо като рехабилитация бавно - един ден го вдигаме, ходи до тоалетната,
връща се. Всъщност самостоятелно наемане да стане от леглото, се случваше
някъде към третия месец, когато той си беше намерил начин леко да се
извърта и да си спуска краката по леглото и малко по малко с лявата ръка
сядаше, но това се случваше в някакъв дълъг процес от време. Не е било
изведнъж. Бяхме си поставили някакви цени, днес ако стигнем до вратата
сами, в следващия ден ще стигнем до тоалетната сами, след това до масата,
до фотьойла и така малко по малко, докато имаше периоди, когато можеше да
17
издържа…завеждаме го принудително, както се казва до фотьойла, сяда 5
минути и на шестата трябва да стане. Не издържаше да стои седнал.
Впоследствие вече към третия месец стигнахме към час-два да може да стои
на този фотьойл и да кажем в следващия един месец започна по-
самостоятелно да си намира начин да става и да се обслужва с елементарните
неща.
Мъжът ми основно го къпеше, защото като мъж него го възприемаше
по-добре, а и беше по-безопасно, защото ако нещо се случи в банята, той ще
може да го подкрепи по-добре. Някъде в началото на третия месец спряхме с
памперсите и казахме, че памперси ще слагаме само вечер. През деня да не се
притеснява и да се чувства по-добре. До края до към третия месец носеше
памперси, защото като възрастен мъж има проблеми и посред нощ има нужда
да става до тоалетна и бяхме на отзоваване, когато има нужда мъжът ми да
става, да го води, той ни събуждаше.
Той излезе от нашето жилище, когато вече можеше напълно да става,
да се разхожда, почувства се по-самостоятелен и тогава го заведохме вече в
тях. Това стана след около 5-6 месеца.
Още в болницата, докато бяхме, лекарите, които го лекуваха, казах, че
в никакъв случай не трябва да го оставяме да се залежава. Даже му беше
зачервен гърбът от лежането. Имаше един такъв период. Трябваше ежедневно
да правим дори и малки разходки по 1-2 крачки. Имаше възможност да му
вържем някакво въже на леглото, така че да може сам да се опъва. В
болницата това му бяха направили, но той въобще нямаше тази възможност
да го направи. Вкъщи, докато не си намери свой си начин да стане от
леглото…
След като го прибрахме вкъщи, първите дни въобще не искаше да
излиза. След това аз го накарах. Тъй като той живее точно срещу Лидл до
Окръжна болница, аз го накарах, защото аз ходих да му пазаря, няма проблем,
но така или иначе той трябваше да си върне по някакъв начин стария живот и
ходихме да купуваме хляб до магазина и обратно. Това му бяха първите
разходки. След това вечер след работа го вземах, разхождахме се двамата и се
връщахме. Това беше като някакво движение. Може би година по-късно вече
започна да излиза сам, да пресича улицата на пешеходната пътека, която е до
18
Лидл-а със своите си страхове, за да отиде отсреща да си купи хляб и други
продукти и да се върне.
Основните му притеснения бяха дали ще се възстанови, дали някога
ще може да живее отново сам, дали ще може да си ходи, както си е обикалял
преди това, да се разхожда и също от този инцидент вече 2 години той не
минава по тази улица, на която стана инцидентът. Обикаля от по-далече, от
другата страна през „Маековски“, за да може да стигне от друго място, за да
не си връща тези спомени от преживяното.
Адв. А. към свид. К.: Можете ли да кажете защо баща Ви е решил да
пресича този…
Адв. Г.: Възразявам, госпожо Председател, свидетелят е допуснат за
болките и страданията. Допуснат е за механизма допълнително трети
свидетел.
СЪДЪТ не допуска въпроса на адвокат А..
Свид. К. на въпроси от адв. А.:
Баща ми беше, така да се каже, боен дядо, много организиран, човек,
на който може да разчиташ за всичко, каквото и да ти се случи. Беше много
общителен. Той постоянно общуваше с много приятели. Имаше хоби да гледа
футболни мачове и покрай това му хоби имаше доста приятели в тези среди, а
сега просто абсолютно никакво желание да се среща с никой. Първите 6-7
месеца отказваше въобще да говори по телефон с хора, да се среща с хора.
Общо взето ние го карахме насила ако някой дойде в нас за 5 мин да го види
и това беше контактът с някой близък човек.
Тъй като имаме вила в Каварна, там му е най-добре, спокоен е,
самостоятелен, няма някой, който да общува с него, да го притеснява и си е
там. Ние ходим събота и неделя. Стои си в градината. Там са му ограничени
контактите. Там има сестра, с която си общува.
Адв. А. към свид. К.: Вие, докато траеше това състояние,
консултирали ли сте се с лекар и изпълнявали ли сте предписанията, които са
дали лекарите?
19
Адв. Г.: Възразявам, няма такива докименти.
СЪДЪТ допуска въпроса на адвокат А..
Свид. К.: Първите консултации бяха, когато трябваше да му махнат
гипса. След това ходихме при личната лекарка. Личната лекарка забеляза, че
много силно му треперят ръцете. Каза, че трябва задължително да мине
някакъв контрол. Поводът да отидем при нея, беше, че в периода, когато беше
на легло, му се вдигаше постоянно кръвното. Аз се консултирах с нея по
телефона, доколко лекарствата, които той си пие всеки ден, трябва да бъдат
коригирани. Мерихме го дълго време. В един момент отидохме на изследване.
Тя го изпрати на кардиолог. Кардиологът му смени лекарствата и тогава при
тези прегледи го забеляза, че ръцете му треперят. Каза, че това е свързано
може би с диабета. Има апарат за мерене на кръвната захар. Започнахме да
следим и тези нива в следващия период от време 2-3 седмици, след което тя
получи някаква картина за ситуацията и му промени лекарствата, които бяха
за диабета. В общи линии това беше медикаментозното лечение. Пиеше
постоянно обезболяващи – първите месец и половина „Аулин“ по два пъти на
ден. След това единият „Аулин“ го сменихме с „Аналгин“, за да не му се
повреди нещо допълнително, докато „Аналгин“-ът остана един път на ден.
Впоследствие вече нямаше нужда. Към четвъртия-петия месец пиеше по едно
хапче на два-три дена, когато усети някаква сериозна болка, защото казваше,
че болката му е в момента търпима. Няма нужда толкова много лекарства да
пие, да се ограничава, доколкото е възможно.
Свид. К. на въпроси от адв. А.:
В момента може да си движи свободно ръцете, но има ограничение в
движенията нагоре, но докъде точно не мога да кажа. Дясната ръка, която му
беше контузена, си остана по-тънка от другата ръка и от това треперене на
ръцете в момента изпитва притеснения. Като яде супа с лъжица и като хване
нещо по-тежко, тогава се получава това треперене на ръцете. Иначе се
забелязва леко треперене, но като се натовари ръката дори и с лъжица,
трепери, а като вземе нещо по-тежко примерно торба с хляб, се вижда как
торбата се движи. Той лявата си ръка почти не я използва. Той използва
дясната си ръка. И двете му ръце треперят, но примерно ако си премести
торбата от дясната в лявата ръка, ситуацията с треперенето ще е същата.
20
Отслабването на ръката и липсата на сила продължава и сега. Също
пропуснах да кажа, че когато ми казаха в Спешна помощ какви увреждания
има, ми казаха, че има и счупен израстък на някой прешлен отзад, но кой
точно не мога да кажа. Казаха, че за това няма да има нужда от гипсова
имобилизация или корсет за укрепване. Казаха да го държим, да го
наблюдаваме, да не се претоварва.
Свид. К. на въпроси от адв. Г.:
Аз работя. Първия месец, когато прибрахме баща ми вкъщи, си бях
взела да работя от вкъщи, а съпругът ми е капитан на кораб и в този момент
за щастие беше вкъщи през цялото време. Тоест той беше на разположение 24
часа, а аз от втория месец започнах вече да работя в офиса. Работя на
нормално работно време, редовна смяна с един час обедна почивка, в която
имах възможност да се прибирам ако има нужда.
Той отказва да минава през този район на инцидента. Минава от друго
място. Аз съм присъствала, когато той е отказвал да мине по тази улица,
където стана произшествието и сме минавали по тази улица, която е покрай
„Маековски“ – от другата страна, където е по-дългият път да стигане до
нашия дом.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след
което същият беше освободен и остава в съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпва към разпит в днешното съдебно заседание на
втория свидетел, воден от процесуалния представител на ищеца, с оглед на
което снема самоличността му:
С. Я. Б., ЕГН **********, български гражданин, неосъждан, без
родство, дела и трудово-правни отношения със страните, предупреден за
отговорността по чл.290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
Свид. Б.: Д.Ш. ми е свако. Покойната му съпруга ми е леля. Желая да
свидетелствам.
Свид. Б. на въпроси от адв. А.:
21
Аз разбрах за инцидента, след като е станал от съпруга на братовчедка
ми – С. по телефона вечерта. Те са били в болницата. Аз видях свако ми,
преди да се случи това нещо. Съвсем случайно го засякох на ул. „Брегалница“
на ъгъла. Вървеше с една торбичка. Аз минавах с колата. Имах служебни
ангажименти и го засякох. Бибитнах му, но той не ме видя и си продължих
служебните ангажименти. Впоследствие вече, като си говорихме, след като
беше изписан, той казваше: „Защо не ме спря? Най-вероятно нямаше да се
случи това нещо.“, но нямаше как.
Видях го, след като го изписаха от болницата. Помогнах да го качат до
петия етаж в апартамента на братовчедка ми. Видях го в състояние, в което
никога не го бях виждал. Той изпитваше постоянни болки. По време на
изкачването до петия етаж, беше нещо ужасно. При всяко пристъпване по
стъпалата изпитваше страшни болки. Тогава го питах да ми каже къде го боли
и той съвсем тихо ми каза: „Може би ще е по-лесно да ти кажа къде не ме
боли.“ Настанихме го в стаята на големия син на братовчедка ми. В онзи ден
това беше виждането. Впоследствие ходих периодично. Не мога да кажа всяка
седмица, но когато имах възможност, ходих да го видя. Първите дни, когато
го видях, той не можеше да стои от болка. Аз го познавам по друг начин. Той
постоянно се шегуваше, дори и думи тогава нямаше какво да каже.
Постоянно беше „ох, ох, ох“ по време на изкачването на стъпалата.
Следващото ми посещение беше може би да кажем след 4-5 дни и тогава
нямаше никаква промяна. Беше по същия начин. Тогава постоях половин час
-40 минути, за да не досаждам, а и той не искаше да говори. Постоянно
изпитваше някакви болки. Имах чувството, че и при самото дишане
изпитваше болка. Опитвах се, когато имам свободно време да го посещавам,
най-малкото за да мога да му вдигна духа, но дълго време, не мога да кажа
точно колко, но може би два месеца той изпитваше адски болки. Дори като се
опитваше да говори, постоянно се държеше за гърдите. Може би да кажем
вече след третия месец, като съм ходил, стоеше на един фотьойл, на който
може би като се наместеше, не изпитваше такива болки. Вече след това сме
си говорили по-надълго и нашироко.
Аз лично в болницата нямам наблюдения. Не съм посещавал. З. и
мъжът и ходиха всеки ден по няколко пъти. Поддържахме връзка по телефона
́
и ми казваха как е. Притеснително беше за цялото семейство. Никой не е
22
очаквал да се случи такова нещо.
Като го прибраха, те се грижиха изцяло за него. На мен са ми
разказвали какво са правили. Аз като ходих, той вече беше обгрижен,
настанен, все пак 30-40 минути…На него му беше много трудно това, че се
налага, някой да се грижи за него, дори и да отиде до тоалетна. Срамуваше се
като мъж и е нормално, при положение че дъщеря му се налага да му подменя
и памперси, и до тоалетна да го води. Той сподели с мен, че не му е приятно.
Адв. А. към свид. Б.: Ограничи ли си той...
Адв. Г.: Възразявам срещу така поставен въпроса.
СЪДЪТ дава възможност на адвокат А. да формулира въпроса си.
Адв. А. към свид. Б.: Преди инцидента поддържал ли е той близки
приятелски отношения с някакви хора и имаше ли някаква промяна след
инцидента ако сте забелязали?
Свид. Б.: Като всеки един нормален човек има приятели, близки,
роднини. Аз мога да твърдя за себе си и с него сме като, мога да кажа,
приятели. Той много обича да гледа футболни мачове и той има голямо
обкръжение от футболни фенове и ние сме голяма фамилия. В момента няма
никакви контакти. Единствено ние, които сме ходили при него – аз, съпругата
ми, малкото ми дете, майка ми в много редки случаи, по-скоро баща ми, като
дойдат, понеже те живеят в Каварна. Като дойдат на гости, се обаждат дали е
удобно да го видят, защото той самият не искаше да контактува. Аз като
ходих, той стоеше на фотьойл и самите ръце му потрепваха. Не ми е споделял
на мен, че това му е проблем, но всички виждаха, че не му е комфортно това
нещо и му беше много притеснено най-вероятно. Баща ми също сподели с
мен, че не е човекът, който сме свикнали да виждаме. Той винаги обичаше да
се шегува. При него се беше провалило всичко.
Тази седмица го видях. Вече има някакво подобрение. В събота го
видях съвсем случайно се засякохме и нямаше вариант да не се спра, защото
знам какво беше се случило при предното ми неспиране. Направи ми
впечатление, че е много отслабнал. Не съм го виждал може би от месец, но
изглежда доста отслабнал. Не е свако ми, който съм свикнал да виждам,
23
откакто се е случило това нещо.
Свид. Б. на въпроси от адв. Г.:
Последната седмица го видях случайно в Каварна в събота. Не мога да
кажа от колко време живее в Каварна. Със свако ми се виждахме преди
инцидента на седмица-две веднъж. Примерно цялото семейство ходихме на
гости или те идваха. След инцидента при всяко мое свободно време, всички
сме ангажирани, най-често се случва събота или неделя и мога да отделя
половин час-40 минути или 1 час да го видя. Другото виждане, което беше,
беше като се налагаше да го водят на прегледи в болницата и понеже няма
кой друг да помага на съпруга на братовчедка ми, се налагаше аз да му
помагам да го сваляме и да го качваме. Той е над 100 кг човек. Съпругът на
братовчедка ми е капитан на кораб. По време на боледуването на свако ми,
той беше вкъщи и той главно седя вкъщи с него.
Адв. Г. към свид. Б. : Казвате, че сте видели, че свако Ви изпитва
силни болки, Вие как го установихте това обстоятелство, че той изпитва
силна болка?
Адв. А.: Възразявам срещу въпроса. Това са субективни възприятия.
СЪДЪТ допуска въпроса на адвокат Г..
Свид. Б.: Факта, че той се държи за гърдите и при всяко вдишване и
издишване по някакъв начин при движение на тялото, той охкаше…видимо
беше и по изражение на лицето му.
Свид. Б. на въпроси от адв. Г.:
Със семейния автомобил на братовчедка ми го взехме от болницата.
Мъжът и ми се обади да отида. Имахме предварителна уговорка да бъда в
́
района на Варна. Моята смяна е от 08.30 ч. до 17.30 ч.. Регионален мениджър
съм в една търговска фирма.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след
което същият беше освободен и остава в съдебната зала.
СЪДЪТ намира, че за събиране на доказателства производството по
24
делото следва да бъде отложено, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 14.09.2021 г.
от 13.00 ч., за които дата и час страните се считат за уведомени от днешното
съдебно заседание.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16.46
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
25