Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ....47......../
гр. Шумен, 10. 05. 2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският окръжен съд, наказателно отделение
На
тринадесети април през две хиляди и осемнадесета година
В публично
съдебно заседание, в следния състав:
Председател: София
Радославова
Членове : 1. Нели Батанова
2. Димчо Луков
Секретар: Д.Андонова
Прокурор: Орлин Куздов
като разгледа докладваното от
съдия София Радославова
ВНОХД № 99
по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 313 и следващите от НПК.
С присъда № 8 / 06. 02. 18 г. постановена по НОХД № 2516 / 17г. Шуменският районен съд е
признал подсъдимия П.Т.Т. за виновен в това, че в периода 11.05.2015 г. –
03.07.2015 г. в гр.Шумен, при условията на продължавано престъпление, в
качеството си на длъжностно лице – „ръководител техническа поддръжка“ в „Таита“
АД гр.Шумен, присвоил чужди пари в размер на 1356,85 лв., собственост на
„Таита“ АД гр.Шумен, поверени му да ги пази и управлява, като за улеснението му
е извършил и престъпление по чл.310, ал.1 от НК, във вр. с чл.309, ал1 от НК,
във вр. с чл.26, ал.1 от НК, а именно в периода 11.05.2015 г. – 03.07.2015 г.,
при условията на продължавано престъпление в гр.Шумен, в качеството си на
длъжностно лице- „ръководител техническа поддръжка“, в кръга на службата си
съставил неистински частни документи- поръчка № 86/ 11.05.2015 г. с надпис „IVEKO ТАИТА“ АД, на които придал вид,
че е подписан от Г.И.Н.и поръчка № 98/ 03.06.2015 г.с надпис „IVEKO ТАИТА“ АД, на които придал вид,
че е подписан от Б.П.А.и ги употребил пред „ТАИТА“ АД гр.Шумен, за да докаже,че
по отношение на клиентите „Металстрой инженеринг 95“ ЕООД гр.Монтана и Б.П.А.,
са осъществени дейности и вложени резервни части и консумативи, посочени в
същите, поради което и на основание чл.202, ал.1, т.1, във вр. с чл.201 от НК,
във вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК го осъдил на 1 /една/ година и 3
/три/ месеца „Лишаване от свобода“.
На основание
чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от
3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание
чл.202, ал.3 от НК, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК лишил подсъдимия П.Т.Т. от
право да заема материално- отговорна длъжност и от право да упражнява професия
или дейност, свързана с управление и разпореждане с материални и парични
ценности за срок от 1 /една/ година.
Признал
подсъдимия за виновен в това, че на 03.06.2015 г. в гр.Шумен, в качеството си
на длъжностно лице – „Ръководител техническа поддръжка“ в „Таита“ АД гр.Шумен,
с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у Б.П.А.от
с.Макариополско, за това, че при ремонт на товарен автомобил марка „Ивеко“ с
рег. № **** са вложени авточасти, както следва: филтър въздушен на стойност
90,00 лв., филтър турбокомпресор на стойност 50,00 лв., филтър маслени пари на
стойност 60,00 лв., гарнитура маслени пари на стойност 25,00 лв., филтър Adblue на стойност 85,00 лв., цедка Adblue на стойност 20,00 лв., филтър горивен
на стойност 45,00 лв., филтър горивен предв. на стойност 30,00 лв., филтър
дехидратор на стойност 30,00 лв., филтър въздушен кабина на стойност 28,00 лв.,
пробка воден радиатор на стойност 30,00 лв., консумативи на стойност 7,00 лв. и
труд на стойност 85, 00 лв., всичко на обща стойност 585,00 лв. и с това му
причинил имотна вреда в размер на 585,00 лв., поради което и на основание
чл.210, ал.1, т.3 предл. първо във вр. с чл.209, ал.1 от НК и чл.54 от НК го осъдил на 1 /една/ година
„Лишаване от свобода“.
На основание
чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 /три/ години, считано от влизане
на присъдата в сила.
На основание
чл.23, ал.1 от НК определил на П.Т.Т. едно общо наказание от така наложените му
наказания, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 3 /три/
месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на така
наложеното наказание за срок от 3 /три/ години.
На основание
чл.23, ал.3 от НК присъединил към определеното общо наказание „Лишаване от
свобода“, наложеното на подсъдимия с настоящата присъда наказание „Лишаване от право да заема
материално-отговорна длъжност и от право да упражнява професия или дейност,
свързана с управление и разпореждане с материални и парични ценности за срок от
1 /една/ година.
Осъдил
подсъдимия да заплати на гражданския ищец “Таита“ АД сумата от 596,85 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на
извършеното от подсъдимия престъпление по чл.202, ал.1, т.1 от НК, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието – 11.05.2015 г. до
окончателното й изплащане, като напълно уважен граждански иск, предявен от
пострадалото лице в хода на съдебното производство.
Осъдил
подсъдимия да заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на
50,00 лв., както и да заплати на „Таита“ АД сумата от 480,00 лв.,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Осъдил
подсъдимия да заплати в полза на ОД на МВР – Шумен направените деловодни
разноски в досъдебното производство в размер на 1110,16 лв.
Срещу така постановената присъда на Шуменския
районен съд в предвидения в закона срок
и форма е подадена въззивна жалба от
адв.Р.Х. *** – защитник на подсъдимия П.Т..
Излагат се доводи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, липсват
доказателства за извършено длъжностно присвояване и документна измама, като не
е установен умисъла и користната цел. Излага се довод, че в обвинителния акт не
са налице факти и обстоятелства, които обосновават деяние по чл.210 от НК.
Прави се искане подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатите
обвинения и оправдан.
Депозирано е допълнително писмено изложение
към въззивната жалба. Излагат се доводи за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния
съд, които се свеждат до липса на мотиви, изразяващи се в липса и необсъждане
на всички събрани по делото доказателства. Прави се искане да се отмени
присъдата и делото да се върне на Районен съд –Шумен за ново разглеждане от
друг състав. В условията на евентуалност се прави искане за оправдаване на
подсъдимия и по двете обвинения. Навеждат се доводи за липса на доказателства
за осъществено присвояване, липсва щета, както и че не е налице разпореждане с
имуществото, нито в полза на подсъдимия, нито в полза на трето лице. По
отношение на деянието по чл.210, ал.1, т.1 от НК не са установени прекия умисъл
и користната цел. Намира, че граждански иск е неоснователен.
Редовно
призован подсъдимия П.Т. се явява лично в
съдебно заседание с упълномощения си защитник адв.Р.Х.. Изразяват становище, че
поддържат жалбата и допълнителното писмено изложение, като се доразвиват
доводите изложени в тях.
Представителят
на прокуратурата изразява становище, че жалбата е неоснователна. Според
прокурора съдът правилно е приложил закона, а наложените наказания са
справедливи и съответни на деянията. Моли присъдата на ШРС да бъде потвърдена
изцяло, като правилна, законосъобразна и обоснована.
Процесуалният
представител на гражданския ищец намира жалбата за неоснователна. Излага
становище, че присъдата на първоинстанционния съд следва да се потвърди
изцяло. Прави се искане за присъждане на
разноските на граждански ищец във въззивното производство.
Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл. 313 - 314 от НПК установи наличие на обстоятелства по чл. 335 ал.2 във вр. с чл. 334 т.1 от НПК.
Първоинстанционният съд е
установил следната фактическа обстановка:
На 14.04.2008г. в гр. Шумен между
подсъдимия П.Т. и и търговско дружество „Таита“ АД гр. Шумен, представлявано от
свидетелката Т.Г. М. – изпълнителен директор на дружеството, бил сключен трудов
договор, съобразно който подсъдимия приел да изпълнява длъжността „Специалист
по маркетинг, снабдяване и пласмент“. На 28.02.2012г. било сключено
допълнително споразумение към трудовия договор, като подсъдимия, считано от
01.03.2012 г. приел да изпълнява длъжността „Ръководител, техническа поддръжка“.
Т. бил запознат с длъжностната характеристика на новата длъжност, за което
положил подпис под същата.
Основната дейност на „Таита“ АД гр.
Шумен била свързана с международни превози на товари. Освен това в търговското
дружество се обслужвали и притежаваните от същото дружество товарни автомобили.
Дружеството притежавало и сервиз за обслужване на притежаваните от него
автомобили. В този сервиз се извършвал ремонт и на товарни автомобили, които не
са собственост на дружеството.
Като ръководител техническа поддръжка,
подсъдимия Т. имал както ръководни задължения, така и материални и финансови –
приемал автомобилите, които следвало да се ремонтират, разпределял работата
между сервизните работници, организирал и контролирал движението на стоково-материалните
ценности в склада на предприятието и следял наличностите в същия /резервни
части, масло и др./. Съобразно вмененото му в длъжностната характеристика Т. е
следвало да опазва имуществото и активите на търговското дружество.
На 15.07.2015 г. било прекратено
трудовото правоотношение между „Таита“ АД гр. Шумен и подс. Т., тъй като видно
от материалите по делото, подсъдимия подал молба за прекратяване на трудовия му
договор, тъй като бил спечелил конкурс и мислел да започне работа в ДАИ и наистина
започнал там работа, като по - късно и там си прекратил трудовия договор.
Когато в сервиза на „Таита“ АД гр. Шумен
идвал външен за дружеството товарен автомобил, същият бил приеман от
подсъдимия. Той съхранявал и попълвал „поръчка“ – частен документ, който се
използвал в дружеството с оглед по- добрата организация на работа. Документът
се попълвал в три екземпляра, като първият оставал в счетоводството, а вторият
се давал на клиента. С него клиентът отивал при свидетеля П. К., който работел
като касиер в дружеството. Въз основа на този документ К. издавал фактури на
клиентите. Третият екземпляр оставал в касата на дружеството и се използвал за
отчетност на автомонтьорите. Поръчката имала номер и дата, като в горния ляв
ъгъл подсъдимия изписвал марката на товарния автомобил и неговия регистрационен
номер. В горния десен ъгъл попълвал физическото или юридическото лице,
съответно материално отговорното лице, на чиито товарен автомобил се
осъществява ремонт. В горната част на поръчката подс. Т. попълвал дейностите,
които били осъществени при ремонта и тяхната стойност, а в долната част –
вложените резервни части и консумативи и тяхната стойност.
Първоначално поръчките били с надпис „IVEKO BULAVTO“. Търговското дружество „Таита“ АД гр.
Шумен било подизпълнител на „BULAVTO“, като
последното използвало автомонтьорите на „Таита“, които извършвали сервизни
услуги от името на „BULAVTO“ – така било до
месец август 2014г. Впоследствие, след като свид. М. осъзнала, че в сервиза на
„Таита“ се ремонтират много автомобили , а приходите са малки, решила да смени
бланките „поръчки“, като въведе своя такава – новите бланки за поръчки били
същите, но с надпис „IVEKO TAITA“, на които номерът се изписвал предварително ръчно
за целия кочан от свид. К., а в последствие били отпечатани с бланков номер.
През 2015 г. бланки с надпис „IVEKO BULAVTO“ се използвали
само за автомобили, които били гаранционни към „ BULAVTO“.
Търговското дружество притежавало и
склад за резервни части, най вече филтри и масла, в който обаче не се
съхранявали големи количества от тях, тъй като търговските отношения с
доставчиците на резервни части били такива, че когато има необходимост от
такава, тя се доставяла до два часа. При започване на ремонти или обслужване на
автомобил в сервиза на „Таита“ АД гр. Шумен /външен или на дружеството/ и се
установяло какви части и консумативи са необходими, подс. Т., който имал достъп
до компютърната програма за резервни части на „Ивеко“ и чрез нея откривал каталожния им номер, правел проучване кой
доставчик ще предложи най-ниската цена за тях, след което ги заявявал. За
доставка на резервни части и консумативи търговското дружество си партнирало
основно със „Скорпион-3“ ООД гр. Шумен и „ИЖИ“ ООД гр. Шумен. Имало случаи в
които подс. Т. ходел лично до магазина, за да получи заявените части и
консумативи, а в други, те били доставяни на място. За доставените части или
консумативи се съставяли стокови разписки, на които подс. Т. не винаги се
подписвал като получател и се съхранявали при него. Имало и случаи, в които се
съставял приемно-предавателен протокол. На всяка стокова разписка или
приемно-предавателен протокол подс. Т. отбелязвал с молив или химикал
регистрационния номер на автомобила в който били вложени частите или
консуматива. В края на всеки месец доставчиците издавали фактури за закупените
части и консумативи.
На 11.05.2015г. товарен автомобил с рег.
№ М 44 79 ВХ, собственост на търговско дружество „Металстрой инженеринг 95“
ЕООД гр. Монтана, представлявано и управлявано от св. Н. Илиев Н., влязъл в
сервиза на „Таита“ АД гр. Шумен, по повод счупен висящ лагер. Товарният
автомобил бил придвижен до сервиза от свид. Г.И.А. и свид. Г.И.Н.. Там били
посрещнати от подс. Т., на когото обяснили какво се е случило с товарния
автомобил. Той им казал, че ще сменят повредената част. След два часа
автомобила бил ремонтиран - бил сменен висящия лагер. За осъществения ремонт
подс. Т. съставил документ-поръчка без номер с дата 11.05.2015г. и надпис „IVEKO
BULAVTO“. В документа отразил, че регистрационния номер
на ремонтирания автомобил е М 4479 ВХ,
извършената ремонтна операция е смяна на опорен лагер – кардан на стойност
87,50 лв. и стойност на вложени части и консумативи на стойност 82,50 лв.,
всичко на обща стойност 170,00 лв. Документът в графа „приел поръчката“ бил
подписан от подс. П.Т., а в графа „клиент“ от свид. Г.Н.. Екземпляр от
поръчката бил даден на свид. Г.Н., който дал на подс. Т. отразената в същата
сума – тази от 170,00 лв. Вложената при ремонта на товарен автомобил, марка
„Ивеко“ с рег. № *****част – опорен лагер бил доставен от „ИЖИ“ ООД гр. Шумен и
заплатен от „Таита“ АД гр. Шумен по фактура № **********/29.05.2015г.
Подсъдимия Т. съставил още един документ – „поръчка“, който вече бил с надпис „IVEKO TAITA“.
Бил с поставен номер 86 от дата 11.05.2015г., в който било отразено, че е
извършена ремонтна операция – „смяна на опорен лагер кардан“ на стойност 87,50
лв., лагерът е доставен от клиента и консумативите са на стойност 2,50 лв.,
всичко на обща стойност 90,00 лв. Документът бил подписан от подс. Т. в графа
„приел поръчката“, а в графа „клиент“ бил положен подпис, но не от свид. Г.Н..
За този документ свид. Н. не знаел нищо. Този документ бил представен от подс. Т.
в счетоводството на „Таита“ АД гр. Шумен и в касата на дружеството постъпила
сумата от 90,00 лв., останалата сума от 80,00 лв. не била внесена от него.
В края на месец май 2015г. в сервиза на
„Таита“ АД гр. Шумен постъпил товарен автомобил марка „****“ с рег. № ****.
Товарният автомобил бил собственост на
свид. Б.А.. С него била извършвана транспортна дейност за търговско
дружество „Боботранс БГ“ ЕООД гр. Търговище, управлявано от майката на свид. А..
Товарният автомобил бил сравнително нов и свид. А. решил да премине през
сервиза на „Таита“ АД гр. Шумен за технически преглед, тъй като знаел, че този
сервиз е специализиран за ремонт на товарни автомобили с марка „Ивеко“. При
постъпване на автомобила в сервиза, свид. А. бил посрещнат от подсъдимия.
Уговорили се да бъде извършен преглед на автомобила и ако е необходимо да се
сменят части, като се закупят от „Таита“ АД гр. Шумен, след което свид. А. щял
да заплати всичко- частите и стойността на вложения труд.
На 03.06.2015г. търговското дружество
„Скорпион-3“ ООД издало складова разписка № ********** за поръчани от подс. Т.
и осигурени на „Таита“ АД гр. Шумен следните резервни части: 1 бр. маслен
филтър на стойност 117,00 лв., 1 бр. филтър въздушен на стойност 90 лв., 1 бр.
филтър турбокомпресор на стойност 50 лв., 1 бр. филтър маслени пари на стойност
60 лв., 2 бр. гарнитура филтър маслени пари на обща стойност 25 лв., 1 бр.
филтър Adblue на стойност 85 лв., 1 бр. цедка
Adblue на стойност 20 лв., 1 бр. филтър горивен на стойност 45 лв., 1
бр. филтър горивен предв. на стойност 30 лв., 1 бр. филтър дехидратор на
стойност 30 лв., 1 бр. филтър въздушен кабина на стойност 28 лв., 1 бр. пробка
воден радиатор на стойност 30 лв.
На 03.06.2015г. свидетеля Р.С.Н.,
работещ като монтьор в „Таита“ АД гр. Шумен извършил ремонта на товарния
автомобил „****“ с рег. № ****, което било отразено в работна карта от
03.06.2015г. Подсъдимият Т. казал на свид. Н., че на този автомобил следва да
се смени само масло и маслен филтър, което било изпълнено от свид. Н..
На 03.06.2015г. след като подс. Т. съобщил
на свид. А., че товарният автомобил е обслужен, последният пристигнал в сервиза
на „Таита“ АД гр. Шумен. Подс. Т. съставил поръчка без номер с дата
03.06.2015г. и надпис „IVEKO BULAVTO“. В поръчката
отразил, че регистрационния номер на обслужения автомобил е ****, че е марка
„Ивеко“ и извършените технологични операции са следните: смяна на масло на
двигател и всичките филтри; проверка на ремъци и ролки; проверка масло на
скоростна кутия, диференциал и предни главини; смяна пробка воден радиатор;
гресиране и тестване-диагностика, всичко на обща стойност 140.00 лв. В графата
вложени резервни части и консумативи
подс. Т. отразил следното: моторно масло ЕНИ 10W40-28л.
на стойност 210.00 лв., 1 бр. маслен филтър на стойност 120,00 лв., 1 бр.
въздушен филтър на стойност 90 лв., 1 бр. филтър турбокомпресор на стойност 50
лв., 1 бр. филтър маслени пари на стойност 60 лв., 2 бр. гарнитури филтър
маслени пари на обща стойност 25 лв., 1 бр. филтър Adblue на стойност 85 лв., 1
бр. цедка Adblue на стойност 20 лв., 1
бр. филтър горивен на стойност 45 лв., 1 бр. филтър горивен предв. на стойност
30 лв., 1 бр. филтър дехидратор на стойност 30 лв., 1 бр. филтър въздушен
кабина на стойност 28 лв., 1 бр. пробка воден радиатор на стойност 30 лв. и 1 бр.
консумативи на стойност 7,00 лв., всичко на обща стойност 830,00 лв. Общата
стойност на ремонтните операции и вложените резервни части и консумативи,
поддс. Т. отбелязал, че е 970 лв.
Описаните в предадения на свид. А.
документ-поръчка без номер с дата 03.06.2015г. и надпис „IVEKO BULAVTO“, резервни части, освен тези описаните
в складова разписка № **********/03.06.2015г. и заплатени от „Таита“ АД гр.
Шумен, а именно моторно масло на стойност 210,00 лв., въздушен филтър на
стойност 90,00 лв., пробка воден радиатор на стойност 30,00 лв. и консумативи
на стойност 7,00 лв., също били заплатени от търговското дружество.
Съставената от подс. Т. поръчка без
номер с дата 03.06.2015г. и надпис „IVEKO BULAVTO“, била подписана от него и свид. Б.А.
на 03.06.2015г.. На същата дата подс. Т. я предал на свид. А., като по този
начин го въвел в заблуждение, че при ремонта на товарен автомобил марка „****“
с рег. № **** са вложени следните авточасти и труд: въздушен филтър на стойност
90,00 лв., филтър турбокомпресор на стойност 50 лв., филтър маслени пари на
стойност 60 лв., гарнитури филтър маслени пари на обща стойност 25 лв., филтър
Adblue на стойност 85 лв., цедка Adblue
на стойност 20 лв., филтър горивен на стойност 45 лв., филтър горивен предв. на
стойност 30 лв., филтър дехидратор на стойност 30 лв., филтър въздушен кабина
на стойност 28 лв., пробка воден радиатор на стойност 30 лв., консумативи на
стойност 7,00 лв. и труд на стойност 85,00 лв., всичко на обща стойност 585,00
лв.
Свидетеля А., след като получил
документа, отишъл да плати сумата от 970,00 лв. в счетоводството на търговското
дружество, но не успял, тъй като служителите били в обедна почивка и не му се
чакало. Върнал се при подс. Т. и му дал 970,00 лв., за да ги предаде в
счетоводството на дружеството по- късно. Уговорили се, че фактура за сумата ще
бъде издадена по- късно, когато свид. А. отново посети сервиза на „Таита“ АД
гр. Шумен. Впоследствие подс. Т. съставил още един документ-поръчка във връзка
с извършвания ремонт на товарния автомобил с рег. № ****. Новият документ бил с
надпис „IVEKO TAITA“,
вписан пореден номер 98 и дата 03.06.2015г., в който било отразено, че са
извършени следните ремонтни дейности: смяна на масло двигател и маслен филтър и
гресиране на стойност 52,50 лв. Било отразено и че са вложени консумативи на
стойност 3,00 лв. или всичко на обща стойност 55,50 лв., както и че маслото и
филтъра са доставени от клиента. Документът бил подписан от подсъдимия в
графата „приел поръчката“, а подписът в графата „клиент“ не бил положен от
свид. А.. Този документ бил представен от подс. Т. в счетоводството на
дружеството, като в касата на същото постъпила сумата от 55,50 лв.
С тези си действия подс. Т. причинил на
свид. Б.А. имотна вреда в размер на 585,00 лв.
Пет от описаните в предадения на свид. А.
документ-поръчка без номер с дата 03.06.2015г., надпис „IVEKO BULAVTO“ и заплатени от същия резервни части,
под ръководството и указания на подс. Т. били вложени в ремонта на товарен
автомобил „****“ с рег. *****, собственост на „Таита“ АД гр. Шумен. Ремонтът на
този автомобил също бил осъществен от свид. Р.Н., който на 18.06.2015г. при
смяна на масло на автомобила вложил в същия въздушен филтър, гарнитури филтър
маслени пари, горивен филтър и маслен филтър. Така осъществения ремонт бил
отразен в работна карта от 18.06.2015г. На 02.07.2015г. в този товарен автомобил била вложена и
петата част – филтър въздушна кабина, което било осъществено от друг служител
на фирмата – Г.Б.и отразено в неговата работна карта от 02.07.2015г. Вложените
резервни части поради своята специфика са вложени в автомобил „****“, идентичен
на автомобила на свид. А..
В резултат на действията на подс. Т. във
връзка с осъществения ремонт на товарния автомобил с рег. № ****, вреди
възникнали и за търговското дружество „Таита“ АД гр. Шумен, които били в размер
на 516,85 лв.
Вредите произтичали от изписани от подс.
Т. за вложени по поръчка на Б.А. №
98/03.06.2015г. материали /части/, които били заплатени от същото, а именно: 28
литра масло на стойност 140,00 лв., маслен филтър на стойност 105,30 лв.,
въздушен филтър на стойност 83,00 лв., филтър турбокомпресор на стойност 31,50
лв., филтър Adblue на стойност 72 лв., филтър
Adblue на стойност 15,30 лв., цедка на стойност 24,75 лв., филтър
дехидратор на стойност 22,50 лв. и пробка воден радиатор на стойност 22,50 лв.
През месец юни 2015г. свидетеля Г.К.Т.посетил
сервиза на „Таита“ АД гр. Шумен във връзка с ремонт на товарен автомобил марка
„****“ с рег. № В 2301 ВВ. В сервиза бил посрещнат от подс. П.Т.. Т. разгледал
автомобила и казал на свид. Т., че трябва да бъде свалена скоростната кутия,
което било направено пред него. Подсъдимия казал, че е счупен феродовия диск и
димферна пружина. Той поискал от свид. Т.средства за закупуване на части. Т.дал
на подс. Т. сумата от 760 лв. За предаването на тези пари не бил подписан
някакъв документ. Товарният автомобил останал в сервиза до 03.07.2015г., когато
свид. Т.дошъл да си го получи след извършения ремонт. Подсъдимия Т. съставил
документ-поръчка № 0108/03-07-2015г. в която отразил, че са извършени ремонтни
операции на стойност 315,00 лв. и са вложени резервни части и консумативи на
стойност 268,80 лв., всичко на обща стойност 583,30 лв.
Екземпляр от документа бил предоставен
на свид. Т., който ги заплатил в касата на дружеството. Преди да напусне
сервиза на „Таита“ АД гр. Шумен, свид. Т.обяснил на подс. Т., че не е доволен
от осъществения ремонт, тъй като чувал шум при работещ двигател. Подсъдимият му
обяснил, че този шум щял да се оправи и че е налял масло в скоростната кутия,
след което веднага напуснал сервиза.
На 15.07.2015г. свид. Т. М. освободила
от длъжност подс. П.Т. по негово искане и взаимно съгласие. При освобождаването
му, той предал на свид. М. и служебния мобилен телефон, който ползвал. Известно
време след освобождавенето му, на този мобилен телефон позвънил свид. Т..
Телефона вдигнали и му отговорила свид. М.. Силно афектиран свид. Т.обяснил, че
не бил доволен от извършения в сервиза ремонт, че си искал парите които бил дал
на подс. Т. и на следващия ден щял да дойде в гр. Шумен, за да се разправя с
него. След като провела този разговор и силно заинтригувана, свид. М. отишла в
стаята, която била ползвана като кабинет от подс. Т. и намерила съставяните от него
документи-поръчки с надпис „IVEKO BULAVTO“, както и тази
с №108/03.07.2015г., съставена във връзка с ремонта на товарния автомобил на
свид. Т.. Видяла, че в документа има корекции – бил зачеркнат като консуматив
феродов диск за съединител. Поради възникнали в нея съмнения отишла до магазина
на „Скорпио-3“ и помолила да и бъдат фактурирани доставените от тях части. В
получената фактура № **********/22.07.2015г. било отразено, че „Таита“ АД гр.
Шумен е заплатила феродов диск Ф 430.
След като свид. М. установила, че в
ремонта на товарния автомобил на свид. Т.са вложени части и труд и получените
за тях средства не са отчетени в касата на дружеството от подс. Т., тя
предявила срещу него иск в Районен съд гр. Шумен с правно основание чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 203 ал.2 от КТ, за сумата от 740 лв. В едномесечния срок,
даден от съда за писмен отговор, подс. Т., депозирал молба, с която изразил
становище за основателност на иска, като представил и писмени доказателства, че
е възстановил на „Таита“ АД гр. Шумен сумата в размер на 740 лв.. Молел също
така делото да бъде прекратено.
Видно от изготвените по делото две
съдебно- почеркови експертизи – Протокол № 223 от 05.12.2016г. и Протокол № 18
от 25.01.2017г. инкриминираните бланки-поръчки № 86/11.05.2015г., №
98/03.06.2015г. и № 108/03.07.2015г. са изписани от подсъдимия Т., а също така
в графата „приел поръчката“ е положен подписа на Т., а в графата „клиент“ на
бланка „IVEKO TAITA“
не е положен подписа на клиента на когото са издадени. Подписите на истинските
клиенти стоят на бланка „IVEKO BULAVTO“, която не се
представя в счетоводството на фирмата. Третата приета от съда съдебно - почеркова
експертиза няма отношение към повдигнатите на Т. обвинения.
Видно от изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, а и още две допълнителни към основната, че
причинените от подсъдимия щети са на стойност 1356,85 лв. за „Таита“ АД гр.
Шумен, от които 760,00 лв. са възстановени и имотна вреда на стойност 585,00
лв. на свидетеля Б.П.А., като те не са възстановени.
Изложената фактическа обстановка съдът е
приел за установена въз основа на: обясненията на подсъдимия Т. дадени в хода
на съдебното следствие, показанията на свидетелите разпитани в съдебно
заседание: на свид. Т. М., на свид. Б.А., на свид. П. К., на свид. Р.С., на
свид. Н. Н., на свид. Г.А., на свид. Г.Н., на свид. Р.Н.и показанията на свид. *****
Т.-прочетени и приети от съда на осн. чл. 281 ал.1 т.3 от НПК, както и от
заключенията на приетите в с.з. заключения на вещите лица по
съдебно-счетоводната експертиза и съдебно-почерковите експертизи, от
приобщените по реда на чл.281 от НПК писмени доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство и тези събрани в хода на съдебното следствие.
ШОС след като се запозна с материалите по делото намира, че при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд са допуснати съществени процесуални нарушения. На първо място следва да се посочи, че в изготвените мотиви към присъдата, ШРС не е направил фактически констатации, основани на събрани доказателства в хода на съдебното следствие по делото. Вместо да направи пълен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, съдът е преповторил изцяло изложените в обвинителния акт на ШРП факти. Липсва анализ на приетите от съда заключения по съдебно- счетоводната експертиза и допълнителните съдебно-счетоводни експертизи, като не е изложил мотиви следва ли да се кредитират същите и подкрепят ли се или не от останалите доказателства по делото. Липсват мотиви как е формирана сумата, предмет на обвинението по чл.202, ал.1 т.1 от НК, в което като клиенти са посочени само „Металстрой инженериг 95“ ЕООД гр.Монтана и Б.П.А.. В мотивите към присъдата са посочени действия на подсъдимия по отношение на свид.***** Т., за които подсъдимият не е предаван на съд. В размера на присвоената сума, за която е признат за виновен, са включени както сумите, получени от свид.Г.Н. и свид.Б.П.А., така и други суми, като в диспозитива на присъдата не е посочено как са получени от подсъдимия. С присъдата подсъдимия е признат за виновен, че е присвоил чужди пари в размер на 1356,85 лв., собственост на „Таита“ АД, поверени му да ги пази и управлява. В правните изводи по отношение на деянието по чл.202, ал.1 т.1 от НК е посочено, че „чрез своите действия подсъдимият е присвоил чужди пари от стойността на закупените и поверени му авточасти и масла в размер на 1356,85 лв.“. Липсват мотиви как и по какъв начин на подсъдимия са поверени авточасти и масла и кои са тези вещи, в размер на 1356, 85 лв. Съдебната практика приема, че е налице и т.н. фактическо предаване, когато то е извършено във връзка със службата на приемащото лице. Задължително е предаването на предмета на престъплението да е довело до установяване на трайна фактическа власт от съответното длъжностно лице. В тази връзка и законодателят прави разграничение по отношение на изпълнителното деяние по чл.201 от НК, като разграничава правните основания, на които предмета на престъплението се намира във фактическата власт на съответното длъжностно лице, а именно „присвоените пари, вещи или други ценности да са връчени или поверени му да ги пази и управлява“. От доказателствата по делото се установява, че подсъдимият няма вменени задължения да държи финансови средства на дружеството, в което работи и да получава пари от клиенти на същото. В конкретния казус свид.Г.Н. и свид.Б.П.А. са дали на подсъдимия пари в брой, за да ги предаде в касата на дружеството за заплащане на части и консумативи. Част от връчените от свидетелите пари, подсъдимият не внесъл в касата на „Таита“ АД гр.Шумен. Действията на подсъдимия са насочени спрямо част от получените в брой парични средства, които са му „връчени“ именно в качеството му на длъжностно лице от „Таита“ АД гр.Шумен. В този смисъл е и т.6 от ППВС №3/ 1970 г., изм. доп. С ППВС №9/ 1975 г. и ППВС №7/ 1987 г. , както и Решение № 591 по н.д.№ 602/86 г., ВК на ВС. Нито в диспозитива на присъдата, нито в мотивите към нея е посочено, че е налице такова „връчване“. Първоинстанционния съд е приел, че присвоите пари са „поверени“ на подсъдимия, но липсва конкретизация от кого е станало получаването на паричните суми и по какъв начин е установена от подсъдимия фактическата власт върху обекта на престъплението. Допуснатото нарушение представлява нарушаване на правото на защита на подсъдимия и представлява съществено процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено от въззивната инстанция. Допуснатото процесуално нарушение е налично и в изготвения от ШРП обвинителен акт и е следвало да бъде констатирано от първоинстанционния съд при произнасяне в разпоредително заседание при обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1, т.3 от НПК.
Липсват мотиви и по отношение на доводите на защитата, изложени пред първоинстанционния съд при съдебните прения. Съдът не е дал категоричен отговор защо следва да се кредитират заключенията на съдебно- счетоводната и допълнителните съдебно-счетоводни експертизи, както и не е изложил никакви съображения по останалите доводи на защитата, свързани със съставомерността и на двете деяния, предмет на обвинението. Допуснатото е абсолютно съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на постановената присъда. Допуснатите процесуални нарушения са отстраними от първоинстанционния съд в новото производство.
Въззивната инстанция намира, че от първоинстанционния съд са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 и 2 предл.1 от НПК. Нарушенията са отстраними, поради което ШОС намира, че следва постановената присъда на ШРС да бъде отменена, а делото да се върне за ново разглеждане на първата инстанция от стадия на разпоредителното заседание. Това налага въззивната инстанция да не взема отношение по доводите на защитата свързани с неправилното приложение на материалния закон и по основателността на гражданският иск.
При новото разглеждане на делото съдът следва да се съобрази с посочените нарушения, като вземе предвид и принципа за забраната за реформацио ин пеюс, доколкото настоящото производство е било образувано само по жалба на подсъдимия.
Водим
от горното, съдът:
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ
присъда № 8 / 06.02.2018 г. постановена по НОХД №
2516 / 2017 г. по описа на Шуменския районен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО
РАЗГЛЕЖДАНЕ на ШРС от друг съдебен състав от стадия на разпоредителното
заседание.
Решението
е окончателно.
На
основание чл. 340 ал. 2 от НПК да се изпрати съобщение на страните за
изготвеното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.