Р
Е Ш Е Н И Е
№
108
Габрово,
01.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ГАБРОВО в открито
съдебно заседание проведено на осемнадесети
септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВАН ЦОНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА
при секретаря Елка Станчева и с
участието на прокурор М. Генжов от
Окръжна прокуратура Габрово, като разгледа докладваното от съдията
КИРОВА к.а.н.д. № 104 от 2019 година по описа на същия съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1,
изр. второ от ЗАНН, във вр. с чл. 208
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на жалба вх. № СДА-01-1232 от 7.08.2019
г., подадена от Й.С.С. ***, с ЕГН: **********,
против съдебно Решение № 61 от 2.07.2019 г., постановено по н.а.х.д. № 195
от 2019 г. по описа на Районен съд Севлиево /РСС/, с искане за неговата отмяна,
както и за отмяна на потвърденото с него НП.
С атакуваното
съдебно решение е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 2019-0045671 от 18.03.2019
г., издадено от директора на Регионална дирекция /РД/ Русе към Главна дирекция
/ГД/ „Контрол на пазара“ към Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което
на касаторката е наложена глоба в размер на 500.00 лв. на основание чл. 206 от
Закона за туризма /ЗТ/ за нарушение на чл. 114, ал. 1 от същия нормативен акт.
Нарушението, за
което е издадено процесното НП, се изразява в следното:
На 11.10.2018
г. е извършена проверка в интернет сайта на ******** на двуспален апартамент „*********“, находящ се в гр. *********, на ул. „*********“ № **, ет. *. Проверката е проведена по повод жалба, подадена от
съседи на жилището относно това, че там се настаняват гости. При проверката в
този сайт е установено, че при туристическите обекти, предлагащи настаняване в
гр. ********, се рекламира и процесният апартамент. Въз основа на
отправено запитване до Община Севлиево е получен отговор, че към датата на тази
проверка не е издавано удостоверение за категоризация на този обект, нито има
временно удостоверение за открита процедура по категоризирането му. Издадена е
била заповед за отказ за определяне на вид и категория на този обект, връчена
на заявителката Й.С.. Въз основа на така изложеното АНО приема, че е налице
нарушение на чл. 114, ал. 1 от ЗТ, изразяващо се в това, че Й.С. предоставя
туристическа услуга „хотелиерство“ чрез интернет сайта на ******* на двуспален апартамент в гр. **********, ул. „**********“ № **, ет. * в некатегоризиран туристически обект, на който не е било
издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.
В законния
срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба
до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП. Основните възражения
са свързани с липса на материална компетентност на АНО, като жалбоподателката
намира, че НП за такова нарушение може и следва да издаде кмета на Община
Севлиево. Оспорва се установеността на деянието, като С. твърди, че не е
доказано, че именно тя е реализирала в нарушение на закона търговската практика
за предоставяне на туристическа услуга на обект, който не е категоризиран.
Посочва, че жилището се отдава под наем от друго лице, което от 10.05.2018 г. е
негов наемател и което сключва договори с други наематели срещу заплащане. Не е
установена в тази връзка вина у нея за това деяние. В цитираната обява не е
налице поместена невярна информация относно обекта. Алтернативно се моли за
прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като нарушението се счете за
маловажно.
За да
постанови съдебния си акт, РСС е счел, че деянието, извършителят и вината на
последния са установени по несъмнен начин, а санкцията е законосъобразно
определена. Тези си изводи той базира на събраните по делото доказателства,
включително свидетелските показания. Съдът е приел, че АНО има компетентност за
издаване на НП от типа на процесното, мотивирайки се с разпоредбата на чл. 175,
чл. 177, ал. 1 и чл. 232 от ЗТ. Достига до извода, че те предоставят правомощие
на органите на КЗП да осъществяват контрол, вкл. да установяват всякакви
административни нарушения по този закон и да налагат санкции за тях. Също така
КЗП е представила доказателства за водена кореспонденция между въпросния сайт и
г-жа С. по повод рекламирането на процесния апартамент като туристически обект
Имейл-съобщението от сайта до нея е представено на проверяващите лично от
жалбоподателката. Също така Констативният протокол за категоризиране на обекта
по повод подадено заявление за такова е подписан лично от същата. Тя не оспорва
факта, че е собственик на жилището, адресно регистрирана е на същия адрес, на
който се намира то. От така изложеното съдът прави извода, че него се е
извършвала хотелиерска дейност и то именно от жалбоподателката, за която е
установено, че лично е предприела действия по категоризиране на обекта,
поддържала е контакти с интернет-сайта на който той е бил рекламиран, запозната
е била с отказа за категоризирането му и след това е предприела нови действия
за такава процедура. Първоинстанционният съд се спира и на това, че за да е
съставомерно деянието, не е необходимо да се установи, че в деня на проверката
в обекта са били настанени туристи, самото предлагане на услугата като такава
вече съставлява туристическа дейност, а тя е била осъществяване без наличието
на необходимите за целта условия – категоризация или издадено удостоверение за
стартирала такава процедура. РСС излага и съображения за липса на основание за
приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като намира, че случаят не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от същия вид.
В законния
срок касаторът е оспорил първоинстанционния съдебен акт, с искане за неговата
отмяна в едно с отмяната на потвърденото с него НП. В жалбата си излага отново
мотиви и твърдения, свързани с изложеното пред първа съдебна инстанция. Прави
се възражение за липса на предоставяне на невярна информация, но не в това се
изразява процесното нарушение.
В проведеното
по делото открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се явява. Представлява се от адв. Св. К., който поддържа жалбата.
Ответникът,
редовно призован, не изпраща представител. Депозира писмено становище, с което
оспорва жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна и моли за
оставяне в сила на атакуваното с нея съдебното решение.
Като подадена
в законния срок и от заинтересовано лице, жалбата се явява редовна и допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
АУАН, въз
основа на който е издадено процесното НП, е редовно издаден, притежава всички
необходими реквизити. В него нарушението е описано така, както това е сторено в
последствие в оспореното пред съда НП. Съгласно чл. 232, ал. 1 от ЗТ актовете
за установяване на административните нарушения се съставят от длъжностни лица,
определени от министъра на туризма, от председателя на Комисията за защита на
потребителите, от председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор или от длъжностни лица от общинската администрация,
определени от кмета на съответната община. В случая със Заповед № 351 ЛС от 22.04.2015 г. на
председателя на КЗПна основание чл. 37, ал. 1, б. „б“ от този нормативен акт е
определено длъжностно лице от КЗП, което има правото да съставя актове за
установени административни нарушения по законите и подзаконовите нормативни
актове, контролът по приложението на които е възложен на Комисията и това лице
е именно актосъставителката Диана Бороджиева.
Процесното НП
е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставената му от закона
компетентност. То също съдържа всички, предвидени от законодателя, задължителни
реквизити. Разпоредбата на чл. 232, ал. 2 от ЗТ предвижда наказателните
постановления да се
издават от министъра на туризма, председателя на Комисията за защита на
потребителите, председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор, областния управител и кмета на общината или от оправомощени от тях
длъжностни лица. Процесното НП е
издадено от Директора на РД Русе при КЗП, оправомощен по силата на тази правна
норма със Заповед № 290 от 22.04.2015 г. на председателя на Комисията да налага
административни наказания и да издава НП за нарушения на ЗТ и други посочени
нормативни актове. В случая именно такова нарушение е налице и няма основание
отделни разпоредби от закона да се изключват от общото приложно поле на чл. 232
на същия. Разпоредбата на чл. 177 от ЗТ не противоречи на този извод, тъй като
тя предвижда извършването на последващ контрол от страна на органите на КЗП за
спазване изискванията на закона. Органите на Комисията са осъществили именно
такъв, извършвайки проверка при наличието на вече осъществявана туристическа
дейност, като са констатирали, че тя се извършва в нарушение на посоченото
законово правило на чл. 114, ал. 1. Контролът е административна дейност по
установяване съответствието на поведението на задължените субекти с относимите
нормативни правила, която може да е превантивна, съпътстваща или последваща. За
да има характеристиките на превантивна, то тя обикновено се свързва с
лицензионен или разрешителен режим, при който се предвижда предварително, преди
стартиране на дейността, установяване дали и доколко даден субект отговаря на
нормативни изисквания за реализирането й. Няма спор, че по този повод други
органи осъществяват този контрол, издавайки съответни разрешителни или
удостоверения. Органите на КЗП обаче, реализирайки административно-наказателна
отговорност, не осъществяват превантивна функция по контрол, а именно
последваща такава, тъй като установяват вече извършено административно
нарушение, налагайки санкции за него. Дейността по административно
санкциониране е специфична, като форма на контрол и съгласно чл. 12 от ЗАНН има
за цел
да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред, както и да въздействува възпитателно и
предупредително върху останалите граждани, т.е. превантивна функция има винаги по отношение на гражданите и дееца,
но с нея се реализира и форма на последващ контрол – носене на правните
последици от вече осъществено правонарушение, което цели превъзпитание на дееца
и обществото. Няма начин, при който административнонаказателната отговорност да
съставлява само превантивна форма на контрол, т.к. за да се реализира тя е
необходимо нарушение вече да е налице, да е завършен неговият фактически
състав.
Освен така
изложеното и мотивите, съдържащи се в първоинстанционния съдебен акт по този
въпрос, настоящата съдебна инстанция следва единствено да напомни, че
санкционните разпоредби в ЗТ са специални и касаят точно реализирането на
административнонаказателната отговорност. В горецитираната такава на чл. 232,
ал. 1 и 2 от нормативния акт се предвижда търсене на такава от посочените
специализирани органи /сред които са актосъставителят и АНО в случая/ за всички
нарушения на същия закон, без да са предвидени специални изключения.
По делото е
установено по несъмнен начин, че на 11.10.2018 г. е извършена проверка чрез
преглед на посочения по-горе интернет сайт, в който е била налице възможност за
електронно приемане на оферта за наемане на процесния апартамент като такъв,
който се предоставя на гости срещу заплащане. В обявата няма посочено лице за
контакти, нито данни за лицето, което я е подало в *******. Такива данни не се съдържат в цялата
административнонаказателна преписка. Във връзка с тази публикация била
изпратена покана до собственика на жилището да се яви на 31.10.2018 г. и да
представи удостоверение за категоризация на обекта или удостоверение за открита
процедура по категоризиране, както и
споразумение с ********* и регистър за настаняване на туристи за месец октомври,
с.г. На посочената дата касаторката, за която не се спори, че е собственик на
жилището, се явила и представила КП, от който било видно, че обектът бил
посетен от орган по категоризация. Няма обаче нито категоризация за него, нито
издадено удостоверение за започнала процедура. Няма и данни, че
жалбоподателката е подала обявата в ********, т. к. не е представила, нито е получено по друг път,
исканото от проверяващите органи „споразумение с *********“. По делото няма данни да е било изискано такова. Обясненията
за това, по какви причини АУАН е съставен именно на С., са дадени под формата
на свидетелски показания в о.с.з. и те се изразяват в това, че тя е собственик
на апартамента. Също така актосъставителката Б. сочи, че тя била „извикана да представи документи, между
другото с ********
ел. съобщение“ /такова съобщение по делото не е приложено/ и по този начин
разбрали, че „жалбоподателката поддържа комуникация“ с този сайт. Какви са
взаимоотношенията между нея и ******* проверяващите не знаят, т.к. не било на лице
споразумение, но актосъставителката счита, че „лицето, което публикува
рекламата е отговорно за рекламата и съдържанието на рекламата и дейността,
която извършва“. Не става ясно по какви
причини се счита, че именно касаторката е публикувала тази реклама, още повече,
че в сайта публикации могат да правят единствено съответните негови
администратори и няма наличие на твърдения и доказателства, че там обяви може
да публикува всяко едно лице по свое желание.
Сочената като
нарушена нормативна разпоредба предвижда, че лицата,
извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3,
са длъжни да предоставят туристически услуги в категоризиран туристически обект
или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по
категоризиране. В случая може да
се приеме, че от обективна страна е налице такова нарушение – предоставят се
туристически хотелиерски услуги в процесното жилище, без същото да е
категоризирано и без за същото да е издадено такова удостоверение. Обектът е
туристически, на основание чл. 3, ал. 2, т. 1, б. „б“ от ЗТ. Съгласно чл. 3,
ал. 1, т. 2 от същия хотелиерството е туристическа дейност, а такова е налице,
когато има предоставяне на настаняване и други услуги съобразно вида и
категорията на обекта, според. §.1,
т. 55 от ДР на закона. По делото обаче няма доказателства за наличие на
наставяне на хора срещу заплащане. Не е приложена и иначе изисканата от
собственичката книга за настаняване, като няма доказателства, че такава
съществува и се води към процесната дата от самата нея.
По отношение
възражението за недоказаност на вината на касаторката за извършеното деяние
съдът взе предвид следното: Наличието на нарушение, вкл. и неговия субект и вината
му, следва да се докажат по несъмнен начин от АНО, като не съществува
презумпция за вина и отговорно лице. Няма спор, че процесният апартамент се
рекламира като място за настаняване на туристи в посочения сайт. Такива
обявления са били публикувани на интернет страницата на туристическата
платформа *********** Няма спор и по отношение на това, че Й.С. е собственик на процесното
жилище, за което има нотариален акт, а и жалбоподателката сама упоменава този
факт в жалбата си. Още във възражението си против съставения й АУАН тя сочи, че
не са налице доказателства, чрез които да се установява, че именно тя е
осъществявала въпросната дейност. Няма доказателства, че апартаментът е бил
реално използван от гости. Върху сградата не е поставена реклама. В жилището
живее под наем друго лице – Д. М. и именно това лице е подало до кмета на Община Севлиево заявление за
категоризация на обекта от нейно име. Известен на съда факт е, че това лице – Д. М., е санкциониран за същото нарушение с друго НП, поради което е образувано
и гледано н.а.х.д. № 39 от 2019 г. по описа на РСС. По това дело е приложен
договорът за наем между С. и М. и въз основа на него проверяващите органи са приели, че
именно той е реализирал деянието по чл. 114, ал. 1 от ЗТ по отношение на същия
туристически обект.
Следва да се
има предвид, че подаването на заявление за категоризиране на обект не
съставлява доказателство за извършване на туристическа дейност, то е само израз
за наличие на намерения за извършването на такава. Съдът не приема, в тази
връзка, че е установен субектът на деянието и неговата вина по настоящото дело.
След като контролните органи не са положили усилия да съберат данни за лицето,
станало инициатор за публикуване на обявата, те не могат по предположение да
търсят административно наказателна отговорност нито от собственика на имот,
само защото е собственик или от други лица. Компания ******** има офис в България, от който тази информация би могла
да се изиска – било от административния орган по време на проверката и
развилото се административнонаказателно производство, било от съда по време на
първоинстанционното производство при събирането на доказателства, каквито съдът
е длъжен да събира и служебно за разясняване в пълнота и обективно на
релевантната фактическа обстановка. Не е изяснено имало ли е в действителност
реални настанявания на гости срещу заплащане във въпросния апартамент, както и,
което е съществено, кое е лицето, което се е занимавало с това настаняване,
дали то е същото, което се намира в договорни отношения с ********* като предоставящ услуга и оттам да се установи по
категоричен начин имала ли е касаторката изобщо отношение към отдаването на
апартамента на туристи срещу заплащане и рекламирането на тази дейност.
Въз основа на
така изложеното съдът намира, че не са установени по несъмнен начин субектът на
деянието и неговата вина, поради което НП, издадено срещу Й.С., се явява
незаконосъобразно. Като е потвърдил същото, първоинстнационният съд се е
произнесъл с незаконосъобразен и немотивиран съдебен акт, който следва да бъде
отменен в едно с потвърденото с него НП.
Въз основа на
горното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК, във вр. с чл.63,
ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Съдебно
решение № 61 от 2.07.2019 г., постановено по н.а.х.д. № 195 от 2019 г. по описа
на Районен съд Севлиево, с което е потвърдено Наказателно постановление № 2019-0045671
от 18.03.2019 г., издадено от директора на Регионална дирекция /РД/ Русе към
Главна дирекция /ГД/ „Контрол на пазара“ към Комисия за защита на потребителите
/КЗП/, с което на Й.С.С. ***, с ЕГН: **********
е наложена глоба в размер на 500.00 лв. на основание чл. 206 от Закона
за туризма /ЗТ/ за нарушение на чл. 114, ал. 1 от същия нормативен акт, като незаконосъобразно.
ОТМЕНЯ същото
наказателно постановление като незаконосъобразно.
Решението е
окончателно.
Препис от
решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.