Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.05.2023г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
Членове: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ
ЕКАТЕРИНА
СТОЕВА
разгледа докладваното от съдия Стоева ч.гр.д. № 3504/2021г.
по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е жалба от длъжника Ц.Т.П., чрез пълномощника
адв.Н.Г.-САК, срещу отказ на ЧСИ С.Я., с район на действие СГС, по изп.д.№ 20208440401044
за възстановяване на несеквестируема сума от 793.63лв.
Жалбоподателката сочи, че работи по трудов договор в
„Софийска вода“ АД и получава месечното си възнаграждение по сметка в „Банка
ДСК“ ЕАД. Въз основа наложения запор работодателят й всеки месец прави удръжки
от секвестируемата част от възнаграждението, които превежда по сметка на ЧСИ, а
останалата несеквестируема част превежда по сметката й в посочената банка. На
16.09.2020г. ЧСИ изпратил съобщение до банката, че постъпленията по нея от
трудовото възнаграждение са несеквестируеми и не подлежат на принудително
събиране, но ден преди получаването му от нея са били преведени по сметка на
ЧСИ 793.63лв. Жалбоподателката поискала от ЧСИ възстановяване на сумата, с
постановен от съдебния изпълнител отказ с довода, че вече е преведена на
взискателя. Счита този отказ за незаконосъобразен и моли да се отмени.
Взискателят „О.Ф.Б.“ ЕАД изразява становище за
недопустимост на жалбата и нейната неоснователност.
В мотивите ЧСИ сочи, че жалбата е недопустима като
подадена след изтичане на законоустановения срок, както и по същество за неоснователна.
Съдът, след
преценка данните по делото, намира следното:
Жалбоподателката
Ц.Т.П. е длъжник по изп.д.№ 20208440401044
по описа на ЧСИ С.Я., образувано по молба на кредитора и взискател „О.Ф.Б.“ ЕАД
за събиране на парични суми въз основа изпълнителен лист от 20.12.2012г.,
издаден по гр.д.№ 58546/2012г. на СРС, 58 състав.
Длъжницата
работи по трудов договор в „Софийска вода“ АД с наложен от съдебния изпълнител запор
върху трудовото й възнаграждение, съобщен на работодателя с връчване на запорно
съобщение от 22.07.2020г. Има и разкрити банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД и
„Централна кооперативна банка“ АД, върху които също е бил наложен запор с
връчване на запорни съобщения от 17.07.2020г. По сметката в „Банка ДСК“ ЕАД
получава трудовото си възнаграждение, за което съдебният изпълнител бил
уведомен от банката с писмо от 27.08.2020г. Не е спорно, че след налагане на
запора работодателят превеждал по тази сметка частта от възнаграждението, която
е несеквестируема по чл.446 ГПК, а секвестриуемата част удържал и превеждал по
сметка на ЧСИ в погашение за задълженията.
За наложените запори длъжницата била уведомена с
получаване на 28.08.2020г. съобщението за образуване на изпълнителното
производство по чл.428, ал.1 ГПК. В подадена молба от 03.09.2020г. посочила, че
от трудовото й възнаграждение са били направени две плащания по
264.91лв.-веднъж от удържана от работодателя и втори път преведена от „Банка
ДСК“ ЕАД, като по този начин е събрана несеквестируема част. Поради това поискала
запора върху банковата сметка, по която получава възнаграждението да бъде
вдигнат и възстановена събраната от нея сума от 264.91лв. С постановление от
16.09.2020г. ЧСИ разпоредил възстановяване на сумата.
На 08.09.2020г. ЧСИ изпратил
съобщение до банката, че постъпленията по тази сметка от трудово възнаграждение
са несеквестируеми и следва да останат на разположение на длъжницата.
Съобщението е получено на 16.09.2020г., като не се спори, че преди това на
14.09.2020г. „Банка ДСК“ ЕАД превела по сметка на съдебния изпълнител 793.63лв.
С преводно нареждане на 16.10.2020г. тази сума, заедно с удържани от
работодателя секвестируеми суми от трудовото възнаграждение е преведена от ЧСИ
по сметка на взискателя. На 24.11.2020г. Ц.П. подала молба с искане и тази сума
да й бъде възстановена с постановен от съдебния изпълнител отказ по причина, че
вече е преведена на взискателя.
При така установеното от фактическа
страна съдът обоснова от правна страна следното:
На основание чл.435, ал.2 ГПК длъжникът може да
обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо.
В случая това е доход от трудово възнаграждение с приложимост разпоредбите на
чл.446 и чл.446а ГПК с оглед превеждането му от работодателя по сметка на
длъжника в банка.
Според разясненията дадени в т.1 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д.№ 2/2013г., ОСГТК на ВКС, несеквестируемостта на парични вземания е забрана да ги
събира друг, освен длъжникът, поради което запорът върху тях е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я
нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо /възнаграждение
за труд или пенсия/, наложеният запор обхваща само секвестируемата част. Ако
третото задължено лице погрешно плати на съдебния изпълнител, той е длъжен
незабавно да върне несеквестриуемата част на длъжника. Длъжникът може да
обжалва насочването на изпълнението върху свое парично вземане, когато изцяло
или частично е несеквестируемо, но пропускането на срока за това не осуетява правото му да иска от
съдебния изпълнител вдигане на запора и връщане на несеквестируемата част от
събраните суми докато те не са получени от кредитора. Пропускането на срока за
обжалване осуетява само отменяването на наложения запор като изпълнително
действие /отделното му обжалване е недопустимо и съответно отменяването му невъзможно/.
Във всички случаи, независимо от обжалването и независимо от съдържанието на
решението по жалбата, длъжникът може да претендира от съдебния изпълнител
обезщетение за всички преки и непосредствени вреди от провеждането на
изпълнение върху несеквестируемо вземане.
Съгласно чл.446а, ал.1 ГПК несеквестируемостта на
доходите по чл.446 ГПК се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, ***-рано
от един месец преди налагане на запора. Когато от основанието на постъпленията
по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения за работа,
банката не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата, освен за
задължения за издръжка /ал.3/. Банката превежда по сметка на съдебния
изпълнител дължимите суми, като му съобщава в срока и по реда на чл. 508, ал. 1
ГП, че по запорираната сметка на длъжника постъпват доходи от възнаграждения за
работа /ал.4/. В едноседмичен срок от получаване на съобщението по ал.4,
съответно от възражението на длъжника за наличието на несеквестируем доход
съдебният изпълнител уведомява банката за частта, която следва да се превежда
съгласно чл. 446 ГПК. Разпоредбите на чл.446а ГПК са въведени през 2017г. /ДВ
бр.86/2017г./, но във връзка с тях е приложима т.13 от посоченото тълкувателно
решение, според което задължение на съдебния изпълнител е да зачете
несеквестируемостта, когато бъде уведомен от длъжника или от третото задължено
лице и събере информация от банката или от работодателя, че средствата, върху
които е наложен запор, представляват възнаграждение за труд, в който случай
следва да върне на длъжника несеквестируемата част от преведената му сума.
В настоящата хипотеза не е спорно, че за събиране на
вземанията към взискателя е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата
получавано от „Софийска вода“ АД и запор
върху банковата й сметка в „Банка ДСК“ ЕАД, по която се превежда трудовото й
възнаграждение. Не е спорно, че част от трудовото възнаграждение е
несеквестируемо по чл.446 ГПК с поето задължение от работодателя да превежда
секвестируемата част на съдебния изпълнител в погашение на задълженията, което
правил преди превеждането на останалото възнаграждение по банковата сметка.
Предвид това е безспорно, че постъпилите по сметката в „Банка ДСК“ ЕАД суми са
несеквестируеми, което включва и процесната в размер на 793.63лв., преведена по
сметка на ЧСИ на 14.09.2020г. Този превод е осъществен от банката преди
получаване съобщението на съдебния изпълнител на 16.09.2020г., с което
разпоредил постъпленията да останат на разположение на длъжника без формално да
е вдигнал запора след като е бил уведомен от банката, че източникът на
постъпленията е доход от трудово възнаграждение и от длъжницата, че са
несеквестируеми. В тази ситуация съдебният изпълнител е следвало да възстанови
на длъжницата тази сума, така както е направил преди това с несеквестируемите 264.91лв.,
но по делото е установено, че не се намира по сметка на ЧСИ, тъй като на
16.10.2020г. е преведена по банковата сметка на взискателя.
След като не се намира в разпореждане на съдебния
изпълнител, а е получена от взискателя и послужила за погасяване на задълженията,
в съответствие с тълкувателното решение не би могла да бъде възстановена на
жалбоподателката, поради което жалбата подлежи на отхвърляне. За събраната
несеквестируема сума разполага с възможността да ангажира отговорността на ЧСИ
по чл.74 ЗЧСИ за причинените вреди, както е посочено в тълкувателното решение.
Независимо от изхода от делото, с оглед
предмета на обжалване, в полза на ответника по жалбата не се дължат разноски.
Водим от горното Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалба на Ц.Т.П.,
ЕГН **********, длъжник по изп.д.№ 20208440401044 по описа на ЧСИ С.Я., с район на действие
СГС, против отказ на съдебния изпълнител за възстановяване на събрана
несеквестируема сума от 793.63лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.