№ 122719
гр. София, 13.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско
дело № 20221110163733 по описа за 2022 година
Образувано е по заявление на „Ю.К.Б“ ЕООД срещу Ж. И. И. за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за суми дължими по Договор
потребителски кредит от 19.09.2021г.
В заявлението се претендира срещу длъжника да се издаде заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК освен за неплатена главница по договора, възнаградителна лихва и законна
лихва за забава, така и 97.02 лв. - такса за разглеждане, както и 163.93 лв. – такса по чл. 5.5
от ОУ и Тарифа за таксите и комисионните.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
посоченото вземане на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.
В процесния договор за потребителски кредит и чл.3.4 ОУ е уговорено заплащането
на еднократна такса за разглеждане по договора.
Така уговорената такса не отговаря на изискванията на специалния закон. Съгласно
чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителският кредит /ЗПК/, кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
От съдържанието на раздел 3 „Оценка на кредитоспособност на клиента“ от представените
Общи условия на „Ю.К.Б“ ЕООД към договор за потребителски кредит /ОУ/ се установява,
че уговорената такса се дължи с цел разглеждане на заявката за отпускане на кредита и
свързаната с това дейност по оценка на риска/кредитоспособността на заемателя.
Следователно таксата се дължи за услуги свързани със сключването на договора за
кредит и отпускането на потребителския кредит, поради което същата попада в обхвата на
забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като не представлява допълнителна услуга свързана с
договора, а касае действията по отпускане на сумата по кредита. Част от основната дейност
на кредитора е да извърши оценка на кредитоспособността на заемателя и да прецени риска
от отпускане на кредита. Като тази му дейност следва да се предвиди в договора чрез
определяне на по-висок размер на възнаградителна лихва, която да отразява завишения риск
от невъзможност за събиране на отпуснатите суми. Неоправдано е обаче тази присъща на
задълженията на кредитора тежест да се прехвърля било и то частично върху
заемополучателя чрез уговаряне на такса за разглеждане или друг вид такса със същото
1
предназначение. Това правило е залегнало в чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както се изтъкна по-горе.
Същевременно в договора за потребителски кредит и общите условия към него не се
съдържа клауза, изясняваща характера на дължимата насрещна престация при заплащане на
таксата - неясен остава въпросът в какво се изразява разглеждането и какво получава
кредитополучателят срещу заплащане на таксата.
Съдът счита, че уговорената такса за разглеждане е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1, пр.
1 ЗЗД поради противоречие със закона – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, за което съдът следи служебно
на осн. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Относно претендираното вземане за такси по чл. 5.5 ОУ, които представляват по
характера си такси за извънсъдебно събиране на вземането следва да се отбележи, че
съдържанието на тези такси и техните размери не се съдържа нито в договора за
потребителски кредит, нито в стандартния европейски формуляр. Независимо, че в чл.
11.3.1 от ОУ е предвидено, че Тарифата за такси и комисионни за физически лица се
публикува на интернет страница на кредитора и е поставена на видно място в помещенията
за обслужване на клиенти, както и че е неразделна част от договора и общите условия,
същата не е приложена по делото и не е видно да е подписана от страна на заемателя.
Липсват данни и за ясно уточнение на съдържанието на таксите за извънсъдебно събиране и
техния размер във формуляр, съдържащ дължимата преддоговорна информация, както и в
самия договор за кредит. Това се явява в противоречие с императивните норми на чл. 5, ал. 1
и ал. 2 ЗПК и чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Наред с това задължението за плащане на такси за събиране
на вземането в предварително установен размер, който не е обвързан със стойността на
реално извършените от кредитора разходи в тази насока, има характера на допълнително
обезщетение за забавено изпълнение в нарушение нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Ето
защо цитираната клауза на чл. 5.5 от ОУ е нищожна поради противоречие със закона.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на претенциите
за сумата от 97.02 лв. - такса за разглеждане, както и сумата от 163.93 лв. - такса по чл. 5.5
от ОУ и Тарифа за таксите и комисионните.
Съобразно отхвърлената част от вземанията, заявлението следва да бъде отхвърлено и
в частта за разноските над сумата от 53,16 лева (общо държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер).
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с вх. №
257090/23.11.2022г. подадено от „ Ю.К.Б“ ЕООД ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. ..... срещу Ж. И. И. с ЕГН: **********, с адрес: гр. ....., В ЧАСТТА за
сумата от 97.02 лв., представляваща такса за разглеждане, както и сумата от 163.93 лв.,
представляваща такса по чл. 5.5 от ОУ и Тарифа за таксите и комисионните, дължими по
Договор потребителски паричен кредит от 19.09.2021г., както и в частта за разноските за
разликата над сумата от 53,16 лева.
2
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3