Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 19.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на десети
септември през две хиляди и осемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 2121 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Ищецът Б.П.В. предявява иск срещу
***, с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да му
заплати сума в размер на 2114,11лв., представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд, вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 01.02.2017г.
- 31.03.2019г., ведно със законната лихва върху цялата сума, както и сумата от
300лв., представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за положен
извънреден труд, вследствие преобразуване на нощен към дневен труд за периода
01.02.2017г. – 31.03.2019г.
Ищецът излага, че в процесния
период е работил на длъжност ***. Твърди, че трудовата си дейност осъществява
по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна
от 22.00 - 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на
работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. Излага, че на
основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично.
Сочи, че от м.02.2017 г. до настоящия момент са издавани протоколи от Директора
на ОДМВР-***и графици от ***за дежурствата и отчитане на положения труд при
работа на смени от служителите на ОДЧ, реда за разпределение на работното
време, времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното
работно време. Твърди, че редът за организацията и разпределянето на работното
време, неговото отчитане, компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. Излага, че в процесния период е действала Наредба № 8121 з-776
от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.),
като в нея липсвало изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в
дневен. Излага, че за процесния период - от 01.02.2017г. до 31.03.2019год., е
положил нощни 12 часови дежурства, общо за 2017г. - 704ч. нощен труд, който
преобразуван към дневен е 804.672 ч.; общо за 2018г.- 1112 часа нощен труд,
който преобразуван към дневен е 1271.016 часа; общо за 2019г.- 296 часа нощен
труд, който преобразуван към дневен е 338.328 часа. Твърди, че в съответствие с
чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Твърди, че
заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд е регламентирано в
ЗМВР, но че за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна
норма, съответно и заплащане на получените часове над тези установени за
работно време. Сочи, че в конкретния случай, за процесния период е положил общо
2112 часа нощен труд, който следвало да се преизчисли с коефициент 1.143 и съответно възлизал на 2414.016 часа, което от
своя страна води до извънреден труд от 302,016 часа, който следва да му бъде
платен допълнително. Излага, че съобразно заплатата му часовата ставка е в
размер на 7,00 лв., следователно за посочения труд му се дължи сумата от
2114,11лв.
Ответникът е депозирал писмен
отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявените искове. Не
оспорва факта, че през процесния период ищецът е бил служител на МВР по чл.142,
ал1, т.1 от ЗМВР и е заемал посочената от него длъжност. Не оспорва факта, че
ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд
- дневни и нощни смени при сумарно изчисляване на работното време съгласно
разпоредбата на чл.187 ал.З от ЗМВР. Излага, че съгласно разпоредба на чл.142,
ал.2 от ЗМВР статутът на тези служители се урежда единствено от ЗМВР, поради
което счита, че в този случай не са приложими разпоредбите на ЗДС и НСОРЗ.
Сочи, че чл.187 ал.З от ЗМВР предвижда, че за работещите на смени работното
време се изчислява сумарно, като ал.5 на същия член предвижда, че работата
извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за отработени до
70 часа на отчетен период. Твърди, че в процесния период по отношение на
регламентацията на реда за организация и разпределение на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители са действали следните наредби:1. Наредба
№8121з-592/25.05.2015г./ влязла в сила от 01.04.2015г./ обн. в ДВ
бр.40/02.06.2015г.. отменена с решение №8585/11.07.2016г. на ВАС по АД
№5450/2016г, влязло в сила от датата на постановяването му, в която наредба
липсва изрична норма, съответстваща на чл.31. ал.2 от Наредба №8121з-407/2014г.
на министъра на вътрешните работи и 2.Наредба №8121з-776/29.07.2016г
обнародвана в ДВ бр.60/02.08.2016г., влязла в сила от деня на обнародването й,
в която липсва изрична норма, съответстваща на чл.31. ал.2 от наредба
№81213-407/11.08.2014г. Счита, че неправилно ищецът е посочил, че за процесния
период следва да се приложи субсидиарно НСОРЗ, в която съгласно разпоредбата на
чл.9. ал.2 при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни, тъй като никъде в наредбата
не е посочен коефициент 1.143 и не е ясно откъде ищецът е получил този
коефициент, за да иска същият да бъде приложен. Излага, че ограничението в
наредба №8121з-592/2015г. и наредба №8121з—776/2016г. е служителите, работещи
на смени да не полагат повече от 8 часа нощен труд, което било равно на
коефициент 1. а не на посочения коефициент 1.143. Счита, че е напълно
необосновано препращането по аналогия към чл.9, ал.2 от Наредба за структурата
и организацията на работната заплата. Твърди, че в случая не е налице празнота
в нормативната уредба, което от своя страна да обоснове препращане по аналогия,
поради факта, че в процесния период са действали последователно подзаконови
нормативни актове - наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, в
които изрично съществуват разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта на
държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв. Сочи, че не е
ясно откъде ищецът е стигнал до извода, че часовата му ставка е 6.00 лв. за
целия процесен период. Счита, че при разглеждането на казуса следва да се вземе
предвид писмо изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП относно увеличеното
заплащане на нощния труд при сумарното изчисляване на работното време Твърди, че от исковата молба не става ясно
дали се твърди, че нощният труд положен от ищеца въобще не е бил отчетен и не е
бил заплащан. Сочи, че на ищеца редовно е плащано в процесния период както
извънреден, така и нощен труд. Излага, че за положения от ищеца нощен труд
същият е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час, поради което не следва
де се прави преизчисление и прехвърляне на нощен труд в дневен, поради факта,
че ще се получи дублиране на заплащането. Счита, че труда положен между
22.00-6.00ч. следва да бъде отчетен само като нощен, така както е отчетен и заплатен, а не да се
трансформира в дневен. Сочи, че ищецът не може да избира едновременно да иска
допълнителни часове поради трансформиране на нощния труд като дневен и след
това да получи за същия и допълнително заплащане като за нощен. Оспорва
предявения иск, както по основание, така и по размер и моли съда да го
отхвърли.
В о.с.з. на 10.09.2019г. е
допуснато изменение на цената на предявените искове, като иска за главница се
счита предявен за сумата от 2144, 10лв., а иска за мораторна лихва за сумата от
202, 33лв. за периода от 01.04.2017г. до датата на завеждане на исковата молба.
Съдът, след като се съобрази със становищата
на страните и събраните по делото доказателства прие за установено следното :
Между страните не е налице спор, че през процесния период от 01. 02. 2017 год. до 31. 03. 2019
год. ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника на
длъжността ***.
Следователно в конкретния случай отношенията между страните се уреждат
от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл. по аргумент от чл. 142
ал. 2 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187 ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период.
Съгласно разпоредбата на чл. 187 ал. 5 от ЗМВР работата извън редовното работно
време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни
дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични
дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на
смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е
полагал труд през нощта (от 22. 00 часа до 06. 00 часа), а отработеното работно
време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между
страните. От това следва, че в настоящия случай приложими в отношенията между
страните са и разпоредбите на чл. 187, ал. 5- 6 от ЗМВР, предвиждащи
компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за
извънреден труд за служителите на смени.
От съществено значение за разрешаване на възникналия между страните
правен спор е обстоятелството дали по отношение на ищеца намира приложение нормата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на
положения нощен труд. В тази връзка следва да се отбележи, че според чл. 187
ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Хронологията на издадените такива наредби е следната: за периода от 19. 08.
2014 год. до 01. 04. 2015 год. е действала Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014
год. (ДВ, бр. 69 от 19. 08. 2014 год., в сила от 19. 08. 2014 год., отм., бр.
40 от 02. 06. 2015 год., в сила от 01. 04. 2015 год.).
От 01. 04. 2015 год. до 29. 07. 2016 год. е действала Наредба № 8121з- 592/ 25. 05. 2015 год.,
която е била отменена с решение № 8585 от 11. 07. 2016 год. на ВАС на РБ по
адм. д. № 5450/ 2016 год., обн. в ДВ бр. 59 от 29. 07. 2016 год. От 02. 08.
2016 год. понастоящем действа Наредба № 8121з- 776 от 29. 07. 2016 год. (обн.,
ДВ, бр. 60 от 02. 08. 2016 год., в сила от 02. 08. 2016 год.). Текстовете на
чл. 3 ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени
е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 часа и 06. 00 часа,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период. Съобразно
чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014 год. при сумирано отчитане
на отработеното време общият брой часове положен труд между 22. 00 часа и 06.
00 часа за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две наредби №
8121з- 592/ 25. 05. 2015 год и № 8121з- 776/ 29. 07. 2016 год., приложими към
процесния период, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд
в дневен. Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл. 9 ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, или коефициент 1. 143.
Във връзка с възражението на ответника, че на ищецът му е заплатен
нощния труд в размер на 0,25 лв. за всеки час /съгласно ставката по чл.8 от
НСОРЗ/, съдът намира, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл.9,
ал.2 от НСОРЗ, се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това
не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл.8 от НСОРЗ. Съгласно
чл.8 за всеки отработен час или за част от него между 22,00 ч. и 06,00 ч. на
работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това двете разпоредби се
прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни
часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
Неоснователно е възражението на ответника, че коефициентът в случая е
неприложим, поради представеното писмо от Министерство на труда и социалната
политика, в което се твърди, че целта на този коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през
нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, а в случая ищецът работи 8
часа през нощта, т. е. няма какво да се „приравнява“. Ако изводът в писмото е
верен, то служител, който полага повече от 7 часа труд през нощта, ще бъде
поставен в по-неблагоприятно правно положение, защото за него „приравняване“
няма да е налице, което е недопустимо. От друга страна, липсата на приравняване
ще постави в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо
работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден
труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен, се явява доказана по основание. От заключението на назначената
съдебно- счетоводна експертиза се установява, че за периода от 01. 02. 2017
год. до 31. 03. 2019 год. ищецът е положил нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1. 143 за превръщането му в дневен труд възлиза общо на 317, 17часа,
като дължимото незаплатено от ответника възнаграждение е в размер на 2 144,10
лв. Предвид изложеното предявеният главен иск следва да бъде уважен изцяло,
като на ищеца следва да се присъди и законната лихва от депозирането на
исковата молба в съда- 02. 04. 2019 год., до окончателното изплащане на сумата.
Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за
извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение,
а за последното е установен срок. На основание чл. 84 ал. 1 от ЗЗД ответникът е
изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати
съответното възнаграждение. Ето защо акцесорната претенция за мораторна лихва е
основателна за периода от падежа на всяко изискуемо вземане до 01. 04. 2019
год. Съгласно заключението на вещото лице за същия период обезщетението за
забава възлиза на 202, 33лв., предвид на което искът следва да бъде уважен
изцяло.
При този изход на делото и на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените деловодни разноски в общ размер на 490 лв., от които 350лв. за
платено адвокатско възнаграждение и 140лв. за възнаграждение на вещо лице.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, т.к. същото е в минималния
размер по чл.7, ал. 2 от наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждение.
На основание чл. 78 ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати дължимата държавна такса по уважените искове в размер на 93,86лв.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ***, БУЛСТАТ *********, с адрес на
управление ***, представлявана от ***, да заплати на Б.П.В., ЕГН **********,***, следните суми:
-сумата от 2 144, 10 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01. 02. 2017 год.
до 31. 03. 2019 год., получен в резултат
на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на депозиране на исковата молба- 02. 04. 2019 год., до
окончателното изплащане на сумата;
-сумата
от 202, 33лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от падежа на всяко плащане до 01. 04. 2019 год., и
-сумата
от 490, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА ***, БУЛСТАТ *********, с адрес на
управление ***, представлявана от ***, да заплати по сметка на Плевенския
районен съд държавна такса върху уважените искове в размер на 93, 86 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :