РЕШЕНИЕ
№7/16.1.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Девня
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на трети декември през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра Василева,
като разгледа докладваното НАХД № 335/2018
г. по описа на РС - Девня, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба на К.М.П., ЕГН:********** *** против Наказателно постановление № 18-0253-000666,
издадено на 05.09.2018 г. от Началника РУП към ОДМВР – Девня, РУ – Девня, с
което на въззивницата за нарушение по чл. 49 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.
Въззивникът обжалва наказателното постановление в срок, като твърди, че
същото е неправилно и незаконосъобразно. Твърди в жалбата, че се е движела по
асфалтов път, а не както е отразено в АУАН и НП по земен път, както и че не тя,
а другия участник в ПТП е виновен за настъването му, тъй като е нарушил
„правилото на дясностоящия”. Претендира и за допуснти процесулни нарушения в
обжалвното наказателно постановление, като липса на трите имен и ЕГН на водача
на другото МПС, липса на описание на другия автомобил, участвщ в ПТП. Твърди,
че водачът му е избягал и напуснал ПТП.
В с.з., въззивника редовно призован, участва лично и чрез процесуален
предствител, чрез когото заявява, че поддържа жалбата. Ангажира писмени
доказателства в подкрепа на твърдението си, че не се е движела по земен път. Желае
събирането и на допълнителни гласни доказателства – разпит на свидетел –
очевидец на настъпилото ПТП. Поддържа искнето си за цялостн отмяна на
обжалваното наказателно постановление като неправино и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна – РУП - Девня, редовно призована, не
се представлява и не представя становище по жалбата.
Контролиращата страна – ДРП, редовно призована, не
изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните
по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 22.07.2018 г. в около 12, 00 часа въззивницата П. се движела по Общински
път № VAR3111 в с. Ген. Киселово с л.а. „***” с рег. № В *** ВМ, който
управлявала лично. Задено с нея в автомобила пътувал и свид. М. М. М.. При
навизане в Т-образно кръстовище автомобила управляван от въззивницата бил
блъснат от микробус „***” с рег. № А *** ВВ, управляван от свид. Ц. Р. Д., който
се движел по перпендикулярен на посоката на движение на въззивницата път.
Вследствие на удара по двата автомобила настъпили незнаачитени материални щети,
но свид. Д. не останал на место, а продължи пътя си към с. Н., обл. Варна.
Въззивницата П. и нейния спътник подали сигнал за настъпилото ПТП в ПУ – В.,
като не след дълго на место пристигнал дежурен автопатрул на РУ – Девня в
състав актосъствителя Е.Н.Х. и свид. С. Х. И.. След оглед на
местопроизшествието и проведен разговор със въззивницата полицейските служители
я освободили и отишли да търсят другия водач на микроуса. Засекли го в с. Н.,
след което заедно с него отиши до дома на въззивницата в с. З., където
съставили АУАН на въззивницата, както и протокол за ПТП. Актосъставителя приел,
че тя е допуснала наршуение на нормата на чл. 49 пр. 1 от ЗДвП, тъй като пътя
по който се движела бил „земен”, а този по който се вижел свид. Д. бил „асфатов”.
Двата акта били съставени в присъствието на въззивницата и й били връчени, при
което тя ги пописала без възржения. В законоустновения срок въззивницта
депозирала писмени възражения срещу съставения й АУАН пред наказващия орган,
които били приети за неоснователни и било изадено обжалваното наказатено
постановение.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на показанията
на разпитаните по делото свидетели - очевидци, както и на приобщените по делото
писмени доказателства – протокол за ПТП, докалдна записка, удостоверение,
схема, карти.
При така
установената по делото фактическа обстановка, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и правилността му,
съдът прави следните правни изводи:
Относно
допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно
компетентността на органа, издал обжалвания административен акт:
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Началника на РУ – Девня, упълномощен с това правомощие съгласно заповед
№ 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че
обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения,
даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити,
които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере в
както точно е обвинен. Спазена е
процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Непосочването
на идентификационни белези на другото МПС, участвало в ПТП и липсата на данни
за неговия водач не дават отражение върху процесуалната законосъобразност на обжалвания
акт.
Относно материално-правната
законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт.
От
представените от въззивницата доказатества – удостоверение, схема на пътната
мрежа и извлечение от кадастрален и регулационен план на с. Ген. Киселово се
установява безспорно, че път № VAR 3111, по който се е движела въззивницата е с асфалтова настилка и е клас IV, а
не както е отразено в АУАН и НП земен път. Това обстоятелство се установява и
от показанията на всички свидетели по делото, които заявяват, че пътя е бил с
дотолкова разрушен асфалт, че създавал впечатлението, че е „черен път”.
Същото е отразено и в приобщената докладна записка, изготвена от
актосъставителя Х.. При това положение няма как да се приеме, че въззивницата П.
е нарушила правилото на чл. 49 от ЗДвП, съгасно който водач на пътно превозно
средство, което излиза от земен път на път с настилка, е длъжен да пропусне
движещите се по пътя с настилка пътни превозни средства и пешеходци, тъй като
тя не се е движела по земен път, а по асфалтов път. Обективните възприятия на
свидетелите или актосъставителя за вида на пътя са без значение. Въпросът за
това кой от двамата участници е виновен за настъпилото ПТП не следва да се
изследва и обсъжда от съда при безспорната установеност, че въззивницата не е
допуснала нарушението, за което е санкционирана.
Отделно
от това съдът констатира, че е налице несъответствие между фактическото и
юридическото формулиране на нарушението. Въззивницата е наказана за това,
че при излизане от земен
път, не е пропуснала МПС, движещо се по път с настилка. Така формулирано
обвинението, обосновава носене на административнонаказателна отговорност за неспазване на предимство. Тя обаче
е санкционирана на основание чл.179 ал.2
от ЗДвП вр. чл.179 ал.1 т.5 предл. 4 от ЗДвП – за причиняване на
ПТП, поради неспазване правилата за разминаване. При тази формулировка, съдът
счита, че от НП не става ясно, какви точно действия е извършил водачът, в какво
се изразява виновното му поведение и какво е било дължимото такова.
По гореиложените съображения, съдът намира,
че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено,
порадди което и и
на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0253-000666, издадено на 05.09.2018 г. от
Началника РУП към ОДМВР – Девня, РУ – Девня, с което на К.М.П., ЕГН:********** ***
за нарушение по чл. 49 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, на основание
ч. 179 ал. 2 вр. ал. 1 т. 5 пр. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Варна в 14 дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: