Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА,
VІІ-ми касационен състав, в
публично съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛА ВЕЛИКОВА и прокурора СИЛВИЯН
ИВАНОВ, като разгледа докладваното от съдия Стоян Колев кас. адм. нак.
д. № 1943 по описа за 2021 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от П.Г.В.,
ЕГН: **********,***, против Решение № 305/05.07.2021 г., постановено по НАХД № 1626/2021
г. по описа на Варненски районен съд (ВРС), с което е потвърден Електронен фиш
за налагане на глоба Серия К № 2715540 за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, с който на касатора, на основание
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50
(петдесет) лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. С решението касаторът е осъден да заплати на ОД на МВР Варна
юрисконсултско възнаграждение.
С жалбата се поддържа, че решението на ВРС
е незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон,
допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и явна
несправедливост. Твърди се, че не се установява кой точно e
участъка от път първи клас - № 9, в който се е движил товарния автомобил.
Навежда доводи, че не става ясно каква е означената скорост за движение,
съответно кой пътен знак е бил действащ, дали разстоянието между товарния
автомобил и мобилната система е по-малко или по-голямо от 100 м., как е била
настроена системата за контрол на нарушенията. Посочва, че неправилно въззивният
съд е квалифицирал административното нарушение. Твърди, че въззивният съд не е
обсъдил и съобразил представения Договор за оперативен лизинг от 20.02.2018 г.,
според който товарния автомобил не се е намирал в държане на дружеството –
„Валентино – 19” ЕООД. Навеждат се доводи, че въззивният съд не е обсъдил
свидетелските показания на Валентин В, което е нарушение на процесуалния закон.
Касаторът твърди, че неправилно въззивният съд е приел, че следва да санкционира П.В., като представляващ
„Валентино – 19” ЕООД, което е в съответствие с чл. 188, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.
Според касатора разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП предвижда наказание за
законния представител или на лицето, посочено от него, на кого е предоставено
управлението на МПС, като е направил извод, че когато е посочено лицето на когото е предоставено управлението,
законният представител не носи административно-наказателна отговорност.
Посочва, че въззивният съд не е изследвал субективната страна на нарушението. С
тези доводи прави искане съдът да отмени въззивното решение и издадения срещу
касатора електронен фиш. В съдебно заседание, чрез адв. З., касаторът поддържа
жалбата. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба не
изпраща представител в съдебно заседание, за което е редовно призован. В
писмени бележки, чрез пълномощник – гл. юрисконсулт К Л –А а, изразява
становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на
решението на ВРС. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото прокурор дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в
сила на решението на ВРС.
Административният съд, като прецени
доводите на страните, фактите, които се установяват от събраните по делото
доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от
жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка,
очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Производството пред районния съд е
образувано по жалба на П.Г.В. против Електронен фиш за налагане на глоба серия
К № 2715540, издаден от ОД на МВР – гр. Варна, с който на В., на основание чл.
189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП, е наложена „глоба“ в размер на 50
лева (петдесет лева) за това, че: на 02.05.2019 г. в 08:02 часа в гр. Варна, по
път първи клас № 9 от гр. Варна посока К.К. Златни пясъци до хотел „Сана”, с автоматизирано техническо средство №
TFR1-M513/07
била засечена скорост на движение на моторно превозно средство – товарен
автомобил „Мерцедес Вито 109” CDI с рег. № В 8529 ВМ от 72 км/час
(след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %) при разрешена такава –
60 км./ч., т.е. превишение на скоростта в размер на 12 км./ч. При извършена
проверка се установило, че лекият автомобил е собственост на търговското
дружество „Валентино - 19“ ЕООД, чиито управител и законен представител се
явява касаторът П.Г.В.. Въз основа на тези данни от ОД на МВР-Варна бил издаден
електронен фиш серия К № 2715540, с
който на П.Г.В., като представляващ „Валентино-19” ЕООД, на основание чл. 189,
ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП, била наложена „глоба“ в размер на 50
лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
При постановяване на решението си ВРС е
приел, че административнонаказателното производство е проведено без нарушаване
на процесуалните правила, визирани в ЗАНН и ЕФ съдържа необходимите реквизити. От
представените доказателства, въззивният съд е установил, че техническото
средство е от одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните
изисквания. Въззивният съд е направил извод, че доколкото от В. не са наведени
възражения и не е посочено конкретно лице, което е управлявало автомобила, то
правилно е установено кой следва да бъде санкциониран. Направен е извод, че за
установеното административно нарушение, административнонаказващия орган
правилно е определил размера на наложената глоба. Приел е за неоснователни
възраженията в жалбата, като след анализ на доказателствата е направил извод,
че е осъществен фактическия състав на установеното нарушение. За неоснователно
е прието възражението, че не В. е управлявала автомобила, а лице от мъжки пол. Въззивният
съд се е позовал на разпоредбата на чл. 188, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, поради
което е приел, че правилно и законосъобразно е прието, че следва да санкционира
представляващата „Валентино – 19” ЕООД – П.В..
Решението на ВРС е валидно и допустимо.
Постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като
произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на
правомощията му. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяната му. Същото
е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно
средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание
се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Електронният
фиш в случая е издаден на П.Г.В. като законен представител на юридическото лице
„Валентино - 19“ ЕООД.
Разпоредбите на чл. 186 ал. 4 и
ал. 5, чл. 189 ал. 4-8 ЗДвП, регламентират издаването
на Електронния фиш на името на собственика на автомобила, т.е. налице е
законова презумпция, че той е неговия водач. По делото няма данни от страна на
жалбоподателя, в настоящото производство касатор да е представена декларация по
чл. 189, ал. 5, предл. 2-ро ЗДвП и копие от свидетелството за правоуправление
на лицето, на което е предоставено управлението на МПС, поради което се налага
извода, че административно-наказателната отговорност на В. е ангажирана
правилно.
Неоснователно касаторът твърди, че
въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, защото не е
обсъдил и възприел представените доказателства – Договор за оперативен лизинг
от 20.02.2018 г. Първо следва да се отбележи, че въпросният договор е
представен в производството пред съда. Второ, В., като е знаела, че не тя е
управлявала превозното средство на въпросната дата, то веднага след получаване
на съобщението на 24.03.2021 г. с електронния фиш е следвало съгласно чл. 189,
ал. 5, предл. 2-ро ЗДвП да представи писмена декларация, в която да посочи
лицето управлявало автомобила или че за въпросния автомобил има договор за
оперативен лизинг.
Твърдението в касационната жалба, че
въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, защото не е
обсъдил и кредитирал свидетелските показания на свидетеля В Т В , е неоснователно.
Свидетелят В В е свекър на В., поради което е заинтересован от изхода на спора
и неговите показания следва да бъдат кредитирани, съобразно всички събрани
доказателства по делото. Свидетелят само твърди, че В. не е управлявала
автомобила на въпросната дата, но посочва, че не знае кой го е управлявал.
Прави впечатление, че В. и свидетелят В, знаят че има договор за лизинг, както
и че друг е управлявал автомобила, но не са направили необходимото да установят
кой в действителност е карал автомобила, съответно да представят доказателства
по реда на чл.189, ал. 5, изр. 2-ро ЗДвП пред съответната структура на МВР. В
тази връзка, за да е съществено нарушението на процесуалните правила, следва
нарушението да е от такова естество, че ако не беше допуснато да промени
крайния резултат/мотивите на въззивния съд.
В касационната жалба неправилно се твърди,
че разпоредбата на чл. 188, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП не са сред посочените в
електронния фиш. Цифрово цитираните разпоредби не са посочени в електронния
фиш, но административно-наказващия орган е възприел текстовото им съдържание.
Административно-наказващият орган има задължение да опише фактите и
доказателствата, както и фактическия състав на установеното административно
нарушение, на база които задължение на съда е да квалифицира правилно описаното
нарушение. Липсата на посочване на нарушената разпоредба на закона не накърнява
правото на защита на наказаното лице, тъй като същата се организира в
зависимост от фактите изложени в ЕФ. В този смисъл неоснователно е възражението
в тази насока.
Неоснователно е и възражението в
касационната жалба, че не може да се установи ограничението на скоростта на
въпросния участък, дали действа пътен знак В26, предвид допустимата скорост от
90 км/ч. за движение извън населени места. В съставения Протокол от 02.05.2019
г. за използване на Автоматизирано техническо средство или система, много точно
и ясно е записано, че има пътен знак за ограничение на скоростта 60 км/ч., като
пътният участък представлява Автомагистрала. Така установените факти, са
възприети и от административно-наказващия орган в ЕФ. На основание чл. 189, ал. 2 ЗДвП, редовно
съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното, а в случая от страна на касатора
не са представени доказателства, годни да опровергаят описаните в ЕФ факти и
обстоятелства.
Неоснователно се твърди в касационната
жалба, че не се установява кой е точно участъка от път първи клас № 9, защото в
електронния фиш много подробно е описано местоположението.
Отговор на част от възраженията в
касационната жалба по т. 1 се съдържат в доказателствата по делото. В
Протокол от 02.05.2019 г. е посочено, че разстоянието от пътния знак с въведено
ограничение до АТСС е 100 м., от което може да се направи извод, че след като превозното средство е
преминало знака за ограничение на скоростта, съответно е заснето, то разстоянието
между АТСС и автомобила извършил нарушението е по-малко от 100 м. Пак в същия Протокол е посочено, че посоката за действие е
на приближаващи се превозни средства, посочено е, че мобилната система
за контрол е била настроена в режим на измерване – стационарен, при режим на
измерване – в движение. Възражението – дали мобилната система за контрол на нарушенията е била разположена и настроена,
съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните
предписания е бланкетно. Видно от съставения Протокол от 02.05.2019 г.
в същия са попълнени всички реквизити, които законодателят е сметнал за
необходимо да включи при извършване на контрол. В самия протокол е посочено, че
АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания, поради което възражението е
неоснователно. За пълнота следва да се отбележи, че не се сочи конкретно
действие, реквизит, които да не са изпълнени или попълнени. Възражението дали
температурата на въздуха е била в допустимия диапазон за изправна работа е
неоснователно, защото предвид датата на установяване на нарушението –
02.05.2019 г. не предполага температурни аномалии към високи или ниски
температурни градуси, които да повлияят на процеса на работа на АТСС.
Неоснователни са възраженията на касатора,
че неправилно и незаконосъобразно е била санкционирана, без да е бил
индивидуализиран субектът на нарушението. В гореописаните разпоредби на ЗДвП е
уредена процедурата по ангажиране на административнонаказателната отговорност,
когато собственик на МПС е юридическо лице, като въз основа на тези правила
електронният фиш следва да се издаде или на законния представител на
юридическото лице или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство.
Размерът на глобата е фиксиран от ЗДвП в
точно определен размер, поради което неоснователни са възраженията на касатора
в тази насока.
Неоснователни са направените оплаквания,
извеждащи отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. При
постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални
правила и съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал.
Обратно на поддържаното в касационната жалба, решаващият състав е формирал
изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора
обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения. Същият, на
базата на събраните в производството по делото доказателства, е установил
релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е изградил
правилни правни изводи.
С оглед горното и във връзка със служебната
проверка за съответствие на решението с материалния закон, касационният състав
приема, че изводите на районния съд по фактите, установени в проведено
процесуално законосъобразно производство, включително и посредством събиране на
нужните за изясняване на спора доказателства, са съответни и на приложимия към
процесния случай закон.
От изложеното става ясно, че Варненският
районен съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни
основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.
От процесуалния представител на ОД на МВР
– Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство,
делото не е с фактическа и правна сложност, поради което на основание чл. 63,
ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП, следва на ОД на МВР – Варна да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., което следва да се
заплати от жалбоподателя.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 305/05.07.2021 г., постановено по НАХД № 1626/2021 г. по описа на Районен съд
Варна.
ОСЪЖДА П.Г.В.,
ЕГН: **********, да заплати в полза на ОД на МВР–Варна сумата от 80.00
(осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.