Р Е Ш Е Н И Е
№ /21.12.2017 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският
районен съд II състав
На шести декември две хиляди и
седемнадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
Районен
съдия: Елена Стоилова
при секретар Н. С.
Като разгледа
докладваното от съдията Елена Стоилова
гражданско дело № 1054 по описа на съда за 2016г.
И за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда
на Глава „Двадесет и шеста” от ГПК.
Делото е образувано въз
основа на искова молба подадена от М.И.А.- Ю., ЕГН **********,*** срещу С.Б.Ю.,
ЕГН ********** с адрес ***.
В молбата са изложени следните
обстоятелства, на които се основават
претендираните права: Страните
са съпрузи повече от 27 години. В началото съвместният им живот не бил спокоен,
а динамичен и непостоянен предвид поведение на ответника и неангажираността му
към семейството. Това била причината преди повече от 6 години, страните да
прекратят брака си с развод, но в последствие отново заживели съвместно,
сключвайки втори граждански брак на 04.08.2014г, видно от Удостоверение от
07.05.2015г, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 58 от
04.08.2014г съставен в гр. Провадия. Въпреки обещанията на Ю. за личностна
промяна, полагане на адекватни грижи към децата и дома, уважение към ищцата тя
твърди, че скоро след сключването на втория им брак той започнал постоянно да
пие алкохол, в резултат на което не бил в състояние да работи, нагрубявал и
ругаел ищцата и децата им, чупел покъщнината.
Твърди се, че конфликтите
помежду страните станали постоянни. След караница между страните през месец май
2016г. те се разделили, като оттогава не поддържали помежду си никакви
отношения.
Излага,
че поради гореизложеното бракът между страните е дълбоко и непоправимо
разстроен, и моли да бъде прекратен без произнасяне по въпроса за вината. Иска
се упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Ф.
С. Б., ЕГН-**********, да се предоставят на ищцата, като се определи на бащата
режим на лични контакти, всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от
10.00 до 18.00 часа и един месец през лятото, когато не ползвам платен годишен
отпуск, половината дни от коледните, новогодишните и великденските празници, местоцивеенето на детето да бъде; иска местоживеенето на
детето да бъде определено в гр. Провадия,
област Варна ул. ***; ответникът да бъде осъден да заплаща
месечна издръжка на детето Ф. С. Б. чрез, нейната майка в размер на 300 лева,
платима до пето число на месеца, за който се дължи, считано от подаване на
исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
настъпване на законни причини за нейното изменяване
или прекратяване на основание чл. 143, ал. 2 от СК; иска се предоставяне на
ползването на семейното жилище, находящо се в гр.
Провадия, ул. ***, представляващо едноетажна жилищна сграда, със застроена площ
50 кв.м., състояща се от три стаи и сервизни помещения, собственост на ищцата
да бъде предоставено на нея; иска се след развода ищцата да възстанови предбрачното фамилно име А..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор от
назначения на ответника особен представител. В него се твърди, че исковете са
допустими, освен този за издръжка, който смята, за недопустим, тъй като
следвало да бъде предявен от детето.
Иска се ищцата да предостави предходното Решение на PC -
Провадия за развод на страните с оглед обстоятелството, че семейното жилище
може да представлява семейна имуществена общност по смисъла на СК. Иска се да
бъде допуснат до разпит един свидетел, при условията на призоваване, а именно -
отказалият получаване на исковата молба дядо на ответника И., чрез чийто разпит
ще се установи нарушаването на брачната връзка, местонахождението и
местоживеенето на ответника, нарушението на брачните задължения на страните и
възможността на ответника да заплаща претендираната
издръжка.
По отношение небрачните
искови претентции, се иска да се постановите решение
в интерес на детето, иска се да бъде определен режим на лични отношения на
детето с родителя, на когото не са предоставени родителските права.
В съдебно заседание ищцата
не се явява по уважителни причини – същата работи по трудов договор в
гр.Берлин, процесуалния й представител поддържа подадената искова молба,
ответникът чрез особения си представител моли да се постанови решение съобразно
събраните по делото доказателства.
Съдът, след съвкупна преценка на
доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от Удостоверение за
сключен граждански брак, издаден въз основа на акт за сключен граждански брак №
0058/04.08.2014 г., издаден от Община Провадия; Удостоверение за раждане
издадено въз основа на акт за раждане № 0239/26.06.2000 г., издаден от Община
Провадия; Удостоверение за семейно и гражданско състояние с изх. № ГР12-179/1/16.11.2016
г. изд. от Община Провадия, Решение по бр.д. № 34/2008 г. по описа на РС
Провадия, страните са сключили граждански брак на 04.08.2014г. в гр.Берлин,
който е втори и за двама им. Страните са били в първи брак сключен на
07.05.1986г., прекратен с решение през 2008г.. По време на брака на страните са
родени децата им Ф. С. Б., родена на ***г., Н. К. родена на ***г. и М. Л.
родена ***г.. Предбрачното име на ищцата е А..
От нотариален акт № 3,
том ІІ, дело № 216/2004 г., вх. рег. № 653/26.02.2004 г. се установява, че
ищцата е призната за собственик по давностно владение
на дворно място с площ от 220 кв.м., съставляващо ПИ 1035, в кв.28 по плана на
гр.Провадия, находящо се в гр.Провадия, ул***.
От Трудов договор на М.А.
ог 01.06.2016 г., Трудов договор на С.Ю. в превод от
немски език, Трудов договор на С.Ю. на
немски език Превод от немски език на документ за временно отпускане на
средства за издръжка от 12.06.2017 г.; Документ за временно отпускане на
средства за издръжка от 12.06.2017 г. на немски език се установява, че ищцата
работи по трудов договор в гр.Берлин с месечно възнаграждение в размер на 420
евро. Ищцата получава месечни помощи в гр.Берлин за м.06.2017. – 934,04 евро,
за м.07.2017г. – 950,04 евро, за м.08.2017г. – 992,18 евро, за периода м.09. –
м.11.2017г. по 1006,84 евро. Ответникът работи по трудов договор във Федерална
Република Германия с брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 1759,34
евро.
От писмо от Д“СП“
Провадия с вх. № 6221/23.11.2017 г. се установява, че не е изготвено социално
проучване по делото поради факта, че С.Ю. не живее на посочения адрес и М.А.-Ю.
не живее на територията на Р България.
От разпитаните по делото
свидетели, чиито показания съда кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства се установява, че страните са живели
заедно 2-3 месеца след сключването на брака им, като от тогава са разделени.
Ищцата с дъщеря си Ф. Б. живеели заедно в гр.Берлин. Причината страните да се
разделят била злоупотребата с алкохол от страна на ответника. Ищцата се грижела
добре за дъщеря си, условията в дома й били добри, ищцата разполагала със средства
за отглеждане на непълнолетната си дъщеря. Детето посещавало училище във
Федерална Република Германия. Ответникът не давал пари за издръжка на дъщеря
си. Бащата не проявявал интерес към дъщеря си Б..
При така установената фактическа обстановка и
като съобрази приложимото законодателство, съдът направи следните правни
изводи:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове за развод на
основание чл. 49, ал.1 от СК, и небрачни искове с правно основание чл. 322 ал.
2 изр. 2 ГПК вр. чл.56, чл. 59, чл. 143 и чл.149 от СК.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 49 АЛ.1 ОТ СК:
Сключването на брак цели свързването на двама души в брачен съюз. В
него по силата на чл.13 – чл.17 от СК и моралните норми съпрузите са равни,
отношенията по между им се основават на уважение, обич, привързаност, грижа за
семейството и един за друг, разбирателство, компромиси, съпрузите следа да
живеят заедно, освен при наличието на важни причини за обратното. В брачния
съюз всеки един от съпрузите има свобода да се развива личностно и професионално.
Съпрузите следва да полагат общите усилия за отглеждането, възпитанието,
образованието и издръжката на децата си. В случай, че от отношенията на съпрузите е
изчезнало взаимното доверие и уважение, разбирателство и задружност при изпълнение
на семейните задължения то те са дълбоко и непоправимо разстроени и запазването
на брака е лишено от смисъл, тъй като той е изпразнен от съдържание.
Съществуването на такъв брак е вредно за обществото и за самите съпрузи, между
които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на
обич, взаимност и привързаност.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че бракът на
страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Страните са живели заедно само 2-3
месеца след сключването на брака си, след което са се разделили. Ищцата живее с
дъщеря си в гр.Берлин, отделно от ответника. Всичко това свидетелства за липса
на отношения между съпрузите. Съществуването на подобна брачна връзка е лишено
от смисъл и вредно както за самите тях, така и за децата им. Предвид
гореизложеното бракът между страните следва да бъде прекратен, на основание чл.
49 ал. 1 от СК, като дълбоко и непоправимо разстроен.
Липсва искане за
произнасяне на съда по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака, поради което съда не дължи произнасяне в тази насока.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 53 ОТ СК:
Съда намира, че ищцата следва да възстанови предбрачното
си име А. предвид желанието й и прекратяването на брачния съюз.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 56 ОТ СК:
Предвид обстоятелството, че родителските права спрямо ненавършилото
пълнолетие дете се предоставят на майката съдът намира, че семейното жилище на
страните, находящо се в гр. Провадия, ул. *** следва да с
предостави за ползване от ищцата.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 59 ОТ СК:
Предоставянето на родителските права по отношение на роденото по време
на брака непълнолетно дете, се претендира само от ищцата. Водещ критерий за предоставяне на
родителските права е интереса на децата, преценен след изследване на
съответните обстоятелства изброени в чл.59, ал. 4 СК - полаганите до момента
грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата
към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица
- близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
Според събраните по
делото доказателства детето Ф. Б. живее с ищцата, бащата не поддържа отношения
с нея, само майката е тази, която претендира предоставянето на родителските
права спрямо детето. Детето Б. посещава училище в Берлин, където живее с майка
си, местожителството на бащата е в друг град във Федерална Република Германия.
Според събраните по делото гласни доказателства майката полага адекватни грижи
за отглеждането на дъщеря си, разполага със средства затова. Предвид
гореизложеното съдът намира, че родителските права спрямо непълнолетната Ф. Б.
следва да с предоставят за упражняване на ищцата.
Местоживеенето на детето
следва да се бъде при майка му на адреса й в Република България, гр. Провадия,
ул. ***.
На ответника следва да се
определи режим на лични отношения с дъщеря му, през който той ще може при
желание от негова страна да поддържа отношения с дъщеря си. Съдът намира, че
подходящ режим на лични отношения е следния: всяка втора и четвърта
събота и неделя от месеца с преспиване от 10.00 ч. в събота до 18.00ч. в
неделя, през Коледните и Новогодишните празници на четна година, през Великденските
празници на нечетна година, както и един месец през лятната ваканция, когато майката
не е в платен годишен отпуск.
ПО ИСКОВЕТЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 143 и чл.149
ОТ СК:
Всеки родител на основание
чл.143 СК е длъжен да заплаща издръжка на непълнолетното си дете, като
съобразно чл.144 СК минималния размер на издръжката е ¼ от минималната
работна заплата за страната, която според Постановление № 141/13.07.2017
г. за определяне на нов
размер на минималната работна заплата за страната е в размер на 460 лева от 01.01.2017г.. Като
съобрази обстоятелството, че упражняването на родителските права по отношение
на детето се предоставя на майката, че тя полага преимуществено грижи за непълнолетната
си дъщеря и че живеят заедно, съдът намира, че бащата следва да бъде осъден да
заплаща издръжка в полза на дъщеря си. При определяне на размера на дължимата
издръжка, следва да съобразят потребностите и възрастта на детето – към момента
Б. е на 17 години, живее и учи в Германия, където са необходими по-високи
средства за закупуване на храна, дрехи, обувки, учебни пособия.
Месечните доходите на
майката са в размер на 420 евро от възнаграждение по трудов договор и през за
м.06.2017. – 934,04 евро, за м.07.2017г. – 950,04 евро, за м.08.2017г. – 992,18
евро, за периода м.09. – м.11.2017г. по 1006,84 евро социални помощи. Доходите на бащата от трудов
договор са 1759,34 евро. Предвид изложеното, съдът намира, че детето Б. има
нужда да получава, а двамата родители имат възможност да й осигуряват обща
месечна издръжка в размер на 500 лв.. От общия размер на издръжка предвид
по-големия размер на доходите си бащата следа да заплаща 300 лева, а остатъкът
от 200 лева следа да се заплати от майката. С оглед на това предявения иск за
издръжка следа да бъде уважен.
На основание чл. 329, ал. 1 ГПК съдебните
разноски по брачните дела, когато няма произнасяне по вината остават в тежест
на съпрузите така както са направени. Съобразно чл.6, т.2 Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна
държавна такса в размер на 50 лева. Ищецът е внесъл 25 лева при подаване на
исковата молба, поради това ответникът следва да бъде осъден да внесе по сметка
на РС Провадия 25 лева. На основание чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и съобразно дадените с Тълкувателно решение № 5 от
13.II.1992 г. по гр. д. № 5/91 г., ОСГК на ВС задължителни указания относно
цената на исковете за издръжка, ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса по иска за издръжка по чл.143 СК в размер на 432
лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРЕКРАТЯВА брака между М.И.А.-Ю., ЕГН **********,*** и С.Б.Ю., ЕГН ********** с адрес ***,
сключен на 04.08.2014г. в гр. Берлин, Федерална Република Германия с акт за
граждански брак № 0058/04.08.2014г. съставен в гр.Провадия,
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание чл. 49, ал. 1 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на детето Ф.
С. Б. ЕГН ********** на майката М.И.А.- Ю., ЕГН **********, на основание чл.59, ал.2 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ местожителство на детето Ф. С. Б. ЕГН ********** при майката М.И.А.-Ю., ЕГН **********
на адрес ***, на основание чл.59, ал.2 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на личен
контакт на бащата С.Б.Ю.,
ЕГН ********** с детето Ф. С. Б.
ЕГН ********** както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца с
преспиване от 10.00 ч. в събота до 18.00ч. в неделя, през Коледните и
Новогодишните празници на четна година, през Великденските празници на нечетна
година, както и един месец през лятната ваканция, когато майката не е в платен
годишен отпуск, на
основание чл.59, ал.2 от СК.
ОСЪЖДА С.Б.Ю.,
ЕГН ********** с адрес *** заплаща месечна издръжка в полза на детето
Ф. С. Б. ЕГН ********** чрез нейната
майка и законен представител
М.И.А.-Ю., ЕГН ********** в
размер на по 300 лева, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска, считано от завеждането на иска пред съда – 09.11.2016г., с
падеж пето число на всеки месец, за който издръжката се отнася, до настъпване
на основание за изменение или прекратяването й, на основание чл. 143 ал. 2 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода М.И.А.-Ю., ЕГН ********** да възстанови предбрачното
си фамилно име А..
ОСЪЖДА на основание чл. 329 ал.1 от ГПК вр. чл. 6 т.2 от ТДТСГПК С.Б.Ю., ЕГН ********** с адрес *** да
заплати в полза на Държавата, по сметка на РС Провадия сумата 25 лв., представляваща дължимата
държавна такса по иска за развод.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси С.Б.Ю., ЕГН - ********** с адрес *** да
заплати в полза на Държавата, по сметка на РС Провадия сумата 432 лева, представляваща дължимата
държавна такса по иска за издръжка.
При неизпълнение на задълженията на ответника за заплащане на държавни
такси в едноседмичен срок, считано от изтичане на срока за обжалване на
решението да се издаде изпълнителен лист, включващ и дължимата държавна такса
за издаването му.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението
в частта, в която е уважен иска за издръжка.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненският окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………….