№ 3179
гр. София, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110136926 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.250 ГПК
Постъпила е молба с вх. № 371736/22.12.2023 г. от Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, представляващо ищеца В. П. Н., с която е
поискано допълване на решение № 20869 от 17.12.2023 г. по гражданско
дело № 36926/2023 г. по описа на СРС.
В молбата се твърди, че съдът не се е произнесъл по цялото искане във
връзка с предявения осъдителен иск в размер на 521,89 лева. Твърди се, че с
протоколно определение от 14.12.2023г. съдът е допуснал изменение на
частичния осъдителен иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД от сумата от 10 лева до сумата
от 521,89 лева. Въпреки така допуснатото изменение по размер, със съдебния
акт по този иск е налице частично произнасяне за сумата до размер от 350
лева, като за разликата от 350 лева до пълния предявен и допуснат до
разглеждане размер след допуснатото изменение от 521,89 лева липсва
произнасяне.
В срока по чл.250, ал.2 ГПК, ответникът „--“ ООД подава отговор, с
което препраща към решение по дело С-438/2022 г. Моли съдът да остави без
уважение молбата по чл.248 ГПК.
1
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в
молбата, както и материалите по делото, установи следното от
фактическа и правна страна:
Решението е връчено на ищеца на 16.01.2024 г. ( л.69 от делото),
поради което срокът изтича на 16.02.2024 г. Молбата за допълване на
решението е подадена на 22.12.2023 г., което е в срока по чл.250 ГПК. Ето
защо е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По делото се установи, че по искане на ищеца определение от
12.12.2023г. съдът е допуснал изменение на частичния осъдителен иск по
чл.55 ал.1 от ЗЗД от сумата от 10 лева за сумата от 521,89 лева.
Първоначално предявеният с исковата молба с вх. № 188778 от
03.07.2023г. осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД е за сумата
от 10 лв., част от вземане в общ размер от 350 лв., представляващо платена
без основание по нищожната договорна клауза неустойка за непредставяне на
обезпечение, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане. (л.3 от делото).
Нормата на чл. 214 ал. 1 изр.3 ГПК е ясна, пълна и непротиворечива и
не се нуждае от тълкуване за постигане на точния й смисъл. ГПК въвежда
редица преклузии за извършване на съдопроизводствени действия от
страните с цел ускоряване на гражданския процес. В тази насока са и
ограниченията за изменение на иска, предвидени в чл. 214, ал. 1 от ГПК.
Според изр. 3 на посочената разпоредба ищецът може да измени размера на
предявения иск само до приключване на съдебното дирене в първата
инстанция. Изменение на петитума единствено по размер, в хипотезата на чл.
214 ал. 1 изр.3 ГПК, означава ищецът като запази същото право предмет на
делото, да го промени в количествено отношение, като претендира повече
или по-малко от същото право. В този смисъл Определение №
358/20.09.2022 г. по ч.гр.д. № 2785/2022 г. на ВКС, III г.о.
Съгласно задължителните разяснения към т. 1 на ТР № 1/17.07.2001 г.
по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС предмет на делото, образувано по
частичния иск, е само част от вземането.
Разпоредбата на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК предоставя право на
ищеца до приключване на съдебното дирене в първата инстанция да измени
размера на предявения иск.
2
С исковата молба е претендирано материално право в претендирания
размер от 10 лева, която сума е заявена като частичен иск до вземане в общ
размер от 350 лева. По делото е допуснато изменение на предявения иск за
сумата от 10 лева до сумата от 521,89 лева. След изменение на размера на
иска спорното право продължава да се претендира на същото основание и със
същото съдържание, като промяната е само по отношение на размера.
В процесния случай е предявен частичен иск, като част от цялото
спорно право, което е заявено в исковата молба до общия размер на
предявеното вземане от 350 лева. Ето защо е недопустимо произнасяне на
съда над първоначалния предявен размер, като в този смисъл са и изложените
от съда съображения в мотивната част на съдебното решение. Фактът, че
настоящият състав е допуснал изменение на иска над първоначално
предявената претенция не обуславя допустимостта на произнасяне над
първоначално претендирания размер, като произнасяне в този смисъл ще се
явява постановено „свръхпетитум”.
Искането изменение на предявения иск над размера от 350 лева би било
допустимо единствено в хипотеза, при която със сезиращата съда искова
молба е заявено цялото спорно право, без да е посочено, че се предявява
частичен иск, какъвто не е настоящият случай. Недопустимо е по реда на
изменение цената на иска да се увеличава крайната цена на частичния иск.
Разликата от предявената сума, респективно увеличената, до пълния размер
на частичния иск, представлява нов иск и съдът не може да се произнесе по
него.
Предвид на горното и поради обстоятелството, че съдът се е
произнесъл в диспозитива на постановеното по делото съдебно решение с
диспозитив относно увеличената част и до целия размер на предявения като
частичен иск, не е налице основание да се приеме, че съдът не се е
произнесъл по цялото искане на ищеца и са налице предпоставките за
постановяване на допълнително решение.
С оглед горното, молба с вх. № 371736/22.12.2023 г. от Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, представляващо ищеца В. П. Н., с която е
поискано допълване по чл. 250 ГПК на решение № 20869 от 17.12.2023 г. по
гражданско дело № 36926/2023 г. по описа на СРС, следва да бъде оставена
без уважение.
3
По разноските:
В това производство разноски не се дължат.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 371736/22.12.2023 г. от
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представляващо ищеца В. П. Н., за
допълване по чл. 250 ГПК на решение № 20869 от 17.12.2023 г. по гражданско
дело № 36926/2023 г. по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК, вр.
чл. 250, ал. 3 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва при постъпване на книжа и след изтичане на
срок за произнасяне на молбата по чл.248 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4