№ 478
гр. **, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – **, IV СЪСТАВ, в публично заседание на трин*есети
септември през две хиляди дв*есет и втора година в следния състав:
Председател:И Й. М**
при участието на секретаря М** КР. К**
като разгледа докл*ваното от И Й. М** Гражданско дело № 20214310102304
по описа за 2021 година
обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК,във вр. с чл.415, ал.1 от
ГПК:
Под*ена е искова молба от “***” **, с ЕИК *** с *рес: гр. *** с ЕИК ***, чрез
пълномощника *вокат Д. К., *** *вокатска колегия, преупълномощена от ***, *вокатска
колегия ***, в качеството му на управляващ съдружник на ***, гр. ***, *рес за призоваване:
гр. ***, против длъжникът С. Т. И. с ЕГН **********, по която се твърди, че вземането
произтича от следните обстоятелства: неизпълнено парично з*ължение по Договор за
потребителски кредит № **, сключен на 19.12. 2012г. с „***“ * /с предишно наименование
„***“ * и „***“ */, изменен и допълнен с Анекс № 1/16.01.2014 г., по силата на който,
Банката е отпуснала на длъжника кредит в размер на 14390.00 лева за пълно предсрочно
погасяване на друго з*ължение, а длъжникът се з*ължил да погаси з*ължението си чрез 120
анюитетни месечни вноски, с краен срок за погасяване-19.12.2022 г., ведно с договорните
лихви и таксите, начислени съгласно договора за кредит. За усвоения кредит
кредитополучателят се з*ължил да заплати на Банката през първите девет месеца от срока
на издължаване на кредита променлива годишна лихва, формирана от сбора на базовия
лихвен процент на Банката за потребителски кредити в лева /БЛП/ за съответния период на
начисляване на лихвата плюс договорна н*бавка в размер на 8.20 %, като към момента на
сключване на договора за кредит БЛП на Банката за потребителски кредити е в размер на
13.20 %. За периода след първите девет месеца до крайния срок на издължаване на кредита,
кредитополучателят дължи на Банката променлива годишна лихва, формирана от сбора на
БЛП на Банката за потребителски кредити в лева за съответния период на начисляване на
лихвата плюс договорна н*бавка в размер на 0.800 пункта. Кредитът е отпуснат при
годишен процент на разходите в размер на 14.93 %. С Анекс от 16.01.2014г., е договорено,
1
че кредитополучателят дължи на Банката и редовна лихва, която ще бъде начислена за
периода от датата на п*ежа, предхождащ датата на Анекса, до датата на п*ежа, следващ
датата на Анекса /„Следващ п*еж“/, но към датата на Анекса все още не е изискуема.
Договорено е още, че всички плащания във връзка с кредита се отнасят служебно от Банката
на датата на Анекса чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата
по първоначално предоставения кредит и съгласно уговорките, направени с Анекса,
размерът на главницата възлиза на 14654.41 лева. Уговорено е също, че
кредитополучателят дължи на Банката променлива годишна лихва, посочена в Анекса, а
годишният процент на разходите по кредита е 13.64 %. Твърди се, че кредитополучателят не
е извършвал плащания, с които да погасява з*ължението си по договора, пор*и което е
останал непогасен остатък, от който заявителят претендира сумата от 4216.85 лева, дължими
за периода 19.10.2018 г. – 19.02.2020 г. /п*ежирали вноски/, както следва: 2589.64 лева –
дължима главница, 1627,21 лева-договорна лихва. Излага, че по силата на Договор за
прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 18.01.2016 г., вземането по посочения по-горе
договор за потребителски кредит, изменен и допълнен с посочения анекс, било изкупено от
заявителя „***“ **, за което длъжникът бил уведомен на 10.09.2020 г. с писмено съобщение,
изпратено от пълномощник на цедента – *в. дружество „***“, като заедно със съобщаването
на цесията, на длъжника бил предоставен 15-дневен срок за доброволно изпълнение.
Твърди, че писмото не е връчено на длъжника и същото е върнато обратно на подателя с
отбелязване „Непотърсено". Видно от приложеното копие на пощенската пратка, пор*и
невъзможност за фактическо предаване на пратката, на *реса на получателя е залепен
стикер на 04.09.2020г. и на 10.09.2020г. с информация за отправена до него пратка. След
като пратката не е била потърсена в срок от 20 дни /чл. 55 от Общи условия на договори с
потребители на пощенски услуги включени в обхвата на универсалната пощенска услуга и
пощенски парични преводи на „***" ООД/, пратката е върната на подателя като
непотърсена. Със същата пратка на ответника е изпратено и писмено известие, с което му е
предоставен 15-дневен срок за доброволно изпълнение на непогасеното з*ължение по
горепосочения договор за кредит, като му е указано, че в случай на неизпълнение считано от
изтичане на предоставения срок, кредитът ще бъде обявен за изцяло и незабавно дължим.
Горното се установява от приложеното към настоящата молба известие за доставяне на
куриерска фирма „***" ООД с № **. Предвид горното и съобразно разпоредбата на чл. 20 от
договора за кредит, която гласи, следното: „Всички уведомления и изявления във връзка с
настоящия договор трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени,
ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, или с
препоръчана поща, достигнат до *ресите на страните, посочени в началото на договора,
освен ако в настоящия договор не е предвидено друго. По отношение на
Кредитополучателят *ресът за получаване е вписания в началото на договора настоящ *рес.
В случай, че някоя от страните промени *реса си, посочен в началото на договора, тя е
длъжна да уведоми писмено другата страна като посочи новия си *рес, а до получаването на
такова уведомление, всички съобщения достигнали до ст** *рес ще се считат за получени.",
регламентираща т. нар. фингирано връчване, считаме, че е налице валидно уведомяване на
2
ответника досежно извършената цесия. До настоящия момент не е налице уведомление от
страна на длъжника, с което да информира относно промяна на *реса си. Счита, че с
направения опит за уведомяване на длъжника е кредиторът е упражнил правата си
добросъвестно при полагане на дължимата грижа за осъществяване на уведомяването, пор*и
което поддържа , че макар и да не е достигнало фактически до знанието на длъжника
съдържанието на изпратените уведомления и съобщения, то е налице валидно уведомяване
на длъжника относно извършеното прехвърляне на вземания. В тази насока е и съдебната
практика, изрично приела за допустима договорната фикция за връчване, обективирана в
решение № 49 от 23.04.2014г. на ВКС по т. д. № 2788/2013г., II т. о., ТК, докл*чик съдията
***, решение № 86 от 28.04.2014г. на ВКС по т. д. № 4470/2013г., I т. о., ТК, докл*чик
съдията *** и др. С изтичане на срокът за доброволно изпълнение, при наличието на
обективен елемент /неплащане на погасителни вноски и субективен елемент - достигнала до
знанието на длъжника воля на кредитора/ е настъпила предсрочната изискуемост на
з*ължението. На основание описаното по-горе, „***" ** е придобило от „***" *, /с
предишно наименование „***" */ едно ликвидно и изискуемо парично вземане. Пор*и липса
на доброволно изпълнение нито към ст**, нито към новия кредитор и пор*и факта, че към
настоящия момент з*ължението на ответника е обявено за изцяло и незабавно дължимо,
както и липсата на обстоятелство, което да погасява посоченото по-горе з*ължение е
мотивирало новия кредитор „***" ** да пристъпи към принудително събиране на вземането
си по договора чрез подаване на Заявление до Районен съд гр. ** за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, по повод на което е образувано ч.гр.д. № 1811/2021г. по
описа на Районен съд гр. **. Срещу изд*ената Заповед за изпълнение ответникът е подал
възражение, за което бяхме н*лежно уведомени по електронната поща на 09.11.2021г. Към
настоящия момент погасяването на з*ължението на С. Т. И., ЕГН ********** по Договор за
потребителски кредит № *** от 19.12.2012г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от
16.01.2014г. не е осъществено. Не им е известно и основание, въз основа на което
з*ължението за погасяване е отп*нало, а в случай, че такова е налице, в тежест на ответника
е да го докаже чрез допустими и относими в настоящото производство доказателствени
средства. Моли да се признае за установено, че С. Т. И., дължи на „***" ** - гр. **, следните
суми: 2589,64 лева (две хиляди петстотин осемдесет и девет лева и шестдесет и четири
стотинки) - дължима главница за периода 19.10.2018г. - 19.02.2020г. (вноски с настъпил
п*еж) и 1627,21 лева (хиляда шестстотин дв*есет и седем лева и дв*есет и една стотинки) -
дължима договорна лихва за периода 19.10.2018г. - 19.02.2020г. (вноски с настъпил п*еж),
посочени в заповедта за изпълнение по частно гр. дело № 1811/2021г. по описа на PC **,
дължими по Договор за потребителски кредит № *** от 19.12.2012г., изменен и допълнен с
Анекс № 1 от 16.01.2014г., ведно със законната лихва върху претендираната главница,
считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното
изплащане на сумата; да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по частно гр. дело №
1811/2021г. по описа на PC **, представляващи държавна такса в размер на 84,34 лева
/осемдесет и четири лева и тридесет и четири стотинки/, както и разноските по настоящото
производство.
3
Съдът е изпълнил процедурата по чл.131 от ГПК и в законоустановения срок е постъпил
писмен отговор, чрез *в. Ф. Ф., който не оспорва твърдението, че между доверителя му и
„***"* е бил сключен Договор за потребителски кредит № *** по силата на който е усвоена
сумата 14 390,00 лева при определени условия/лихви срок и др./ при заплащане на равни
месечни анюитетни вноски съгласно погасителен план с краен срок за издължаване на
кредита е 19.12.2022г., по който е усвоил сумата от 14 390,00 лв на 19.12.2012г., след което
не са правени погасителни плащания, съобразно двустранно подписания от страните по
договора погасителния план. В този смисъл счита, че следва да се приеме, че в отношенията
между страните в облигационното отношение намира приложение клаузата на чл.15, ал.5 от
договора, според която при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от
главницата или лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да е друго
з*ължение договора, вземането на банката за възстановяване на целия кредит става
предсрочно изцяло изискуемо, без да се прекратява действието на договора. Съобразено с
погасителния план към договора, първата погасителна вноска за главница при нулева ставка
на главницата за срок от девет месеца, считано от датата на сключване на договора в размер
на 59,96 лв. е с п*еж 19.01.2013г. Т.е. при неизпълнение на основното з*ължение на
кредитополучателя да погаси з*ължението си, след тази дата следва да се приеме, че по
силата на самия договор, който има силата на закон между страните е настъпила предсрочна
изискуемост на цялото з*ължение по договора за предсрочно връщане на пълния размер на
получения кредит. Без за това да е необходимо каквото и да било изявление от страна на
банката/кредитор. По тази причина прави изрично волеизявление, с което въвежда
възражение за изтекла петгодишна погасителна давност по отношение на пълния размер на
претендираното с исковата молба вземане. Следва да се обърне внимание, че по делото не се
твърди, а и няма доказателства, че преди да прехвърли кредита, банката е изпращала каквото
и да било изявление, което с оглед на визирана по-горе договорна клауза би имало по
отношение настъпилата предсрочна изискуемост на целия кредит констативен, отколкото
правопораждащ ефект. Изтъква, че трайна и непротиворечива е практиката, че по отношение
на договорите за кредит се прилага петгодишната давност, като срокът започва да тече от
датата на п*ежа на кредита или от датата на предсрочната му изискуемост. В конкретния
казус счита, че е относим именно първия момент. Независимо, че по наше твърдение не е
било необходимо процесния договор да бъде обявен за предсрочно изискуем, както излага
по-горе, това не е направено от банката. Условията за предсрочна изискуемост на кредита са
настъпили, считано от 20.01.201Зг., след непогасяване на първата по погасителния план
дължима вноска за лихва на п*ежа - 19.01.2012г., както е разписано в TP № 4 от 18.06.2014
г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, касаещо и предсрочната изискуемост. С изпратените
по куриер две писма подписани от *в. Жельо Денев веднъж в качеството на пълномощник
на цедента и втори път като пълномощник на цесионера датирани с дата 31.08.2020г.
длъжникът е уведомен на първо място, че с договор от 18.01.2016г. /т.е. повече от четири
години и половина след неговото сключване/ вземането на банката по Договор за
потребителски кредит № *** е прехвърлено на „***" ** и второ, че в 15 дневен срок следва
да погаси з*ълженията си по договора за кредит /без да е упоменат размер и основание за
4
неговото начисляване/, като в случай на неизпълнение цялото з*ължение щяло да стане
предсрочно изискуемо. Липсата на яснота за актуалния дълг към 31.08.2020г. /датата на
съставяне на писмата/ е съществен пропуск нарушаващ правата на длъжника да узнае какъв
е размера на неговото з*ължение, абстрахирайки се от факта, че пратката с писмата не са
достигнали до ответника. Предвид изложеното, считат че с изтичане на петгодишна
погасителна давност по чл.110 от ЗЗД з*ължението за главница по кредита е погасено, а при
действието на чл.119 от ЗЗД следва с погасяване на главното з*ължение, да се приемат за
погасени и акцесорните з*ължения. Изтъква още, че доверителят му твърди, че не е
договарял с банката за изменение и допълнение на сключения от него договор за кредит,
като представения с исковата молба заверен препис от Анекс от 16.01.2014г. и новия
погасителен план към него, представляващи неразделна част към договора за потребителски
кредит както и че подписите върху анекса и погасителния план за „Кредитополучател" не са
положени от него. Независимо, че твърдят, че предсрочната изискуемост на кредите е
настъпила далече преди датата на анекса и в чл.9 от него е записано, че с него не се новира
договора за кредит, при доказване на този факт би се установило, че кредита не е
предоговарян н*лежно, със знанието и съгласието на ответника. Депозирано е във връзка с
указания на съда и становище 4044.
Съдът е изпълнил производството по чл.190,1 и 2 и чл.193,2 ГПК и са представени по
делото оригинала на д-ра и ПП, анекса и ПП към него.
Съдът е изпълнил производството по чл.14 ГПК.
В открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща представител, а
депозира становище по имейл 1547 да се гледа делото в негово отсъствие и съответно прави
док. искания.
Ответникът, редовно призован, също не се явява, а чрез чрез пълном. си *в. Ф. Ф. поддържа
всички възражения и оспорвания по писмения отговор и моли да се отхвърли иска и им се
присъдят разноските по делото като прилага списък по чл.80 ГПК..
Съдът като съобрази приетите по делото по съответния ред писмени доказателства:
Погасителен план от 19.12.2012г.- 4 стр., Анекс № 1 към Договора от 16.01.2014г. за
потребителски кредит № FL667696/19.12.2012г. и Погасителен план, Бордеро с референция
4312080/19.12.2012г. за усвояване на кредита, Договор за възлагане на вземания от
18.01.2016г.; Потвърждение за извършено прехвърляне на вземания и Приложение към
Потвърждение за извършена цесия; Уведомление за цесия и уведомление за предсрочна
изискуемост; Известие за доставяне от „***" ООД № **; Удостоверение за актуално
състояние на ***; Извлечение от Търговския регистър за пререгистрация на „***" ** и
представените оригинали на Договор за потребителски кредит *** и Погасителен план от
19.12.2012г., Уведомление за цесия и уведомление за предсрочна изискуемост; Известие за
доставяне от „***" ООД № ***; Извлечение от Търговския регистър за пререгистрация на
„***" **; Пълномощни и за преупълномощаване; Удостоверение за актуално състояние на
***; разпореждане № 865/ 05.03.2019 г. по ч.гр.д. № 1562/2018 г. на РС **; ч.гр.д. №
1562/2018 г. на РС ** нотариално заверен договор за продажба и прехвърляне на вземания
5
от 03.09.2008 г.; Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между *** ***
** на 03.09.2008г. и Нотариално заверен препис - извлечение от Приложение 1 към
гореописания договор, съдържащо страница 1 и страница 35 /последна/ от приложението;
Договор за потребителски кредит № ***-копие; представени към Становище 1547/22.02.22г.
: Договор за потребителски кредит № ***, ПП, Анекс № 1 към Договора от 16.01.2014г. за
потребителски кредит № FL667696/19.12.2012г. и Погасителен план- в оригинал; от
заключението на вещо лице инж. Сл. П. по СГЕ, от становищата на страните и
процесуалните им представители, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна
връзка и обусловеност, съдът прие за установено следното :
В докл*а е прието, че * е постановил ЗАПОВЕД № 938/ 06.08.2018г. за изпълнение на
парично з*ължение по чл. 410 от ГПК , с която е разпоредил длъжникът да заплати на
заявителя-ищец сумите: главница от 19.10.2018г. до 19.02.2020 г. в размер на 2 589,64 BGN
/двe хиляди петстотин осемдесет и девет лева и 64 стотинки/, ведно със законна лихва от
24.09.2021г. до изплащане на вземането, договорна лихва от 19.10.2018г. до 19.02.2020 г. в
размер на 1 627,21 BGN /хиляда шестстотин дв*есет и седем лева и 21 стотинки/, разноски
по делото за държавна такса в размер на 84,34 BGN /осемдесет и четири лева и 34 стотинки/.
Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: - неизпълнено парично
з*ължение на длъжника по Договор за потребителски кредит № **, сключен на 19.12.2012 г.
с „***“ * /с предишно наименование „***“ * и „***“ */, изменен и допълнен с Анекс №
1/16.01.2014 г. По силата на посочения договор, Банката е отпуснала на длъжника кредит в
размер на 14390.00 лева за пълно предсрочно погасяване на друго з*ължение, а длъжникът -
кредитополучател се з*ължил да погаси з*ължението си чрез 120 анюитетни месечни
вноски, с краен срок за погасяване – 19.12.2022 г., ведно с договорните лихви и таксите,
начислени съгласно договора за кредит. За усвоения кредит кредитополучателят се з*ължил
да заплати на Банката през първите девет месеца от срока на издължаване на кредита
променлива годишна лихва, формирана от сбора на базовия лихвен процент на Банката за
потребителски кредити в лева /БЛП/ за съответния период на начисляване на лихвата плюс
договорна н*бавка в размер на 8.20 %, като към момента на сключване на договора за
кредит БЛП на Банката за потребителски кредити е в размер на 13.20 %. За периода след
първите девет месеца до крайния срок на издължаване на кредита, кредитополучателят
дължи на Банката променлива годишна лихва, формирана от сбора на БЛП на Банката за
потребителски кредити в лева за съответния период на начисляване на лихвата плюс
договорна н*бавка в размер на 0.800 пункта. Кредитът е отпуснат при годишен процент на
разходите в размер на 14.93 %. С Анекс от 16.01.2014г., страните се съгласяват да
предоговорят съществуващите към датата на анекса з*ължения на кредитополучателя към
Банката при съответния ред и условия: към датата на сключването му з*ълженията на И. са:
130,22 лева-просрочена главница; 328,40 лева-просрочена лихва; 14 195,79 редовно усвоена
и непогасена главница , всички плащания ще се отнасят служебно по реда на чл.3 като
размера на главницата , съгласно последните уговорки ще възлиза на 14 654,41 лева.
Договорени са условия досежно лихвите:кредитополучателят дължи на Банката и редовна
6
лихва, която ще бъде начислена за периода от датата на п*ежа, предхождащ датата на
Анекса, до датата на п*ежа, следващ датата на Анекса /„Следващ п*еж“/, но към датата на
Анекса все още не е изискуема. Договорено е още, че всички плащания във връзка с кредита
се отнасят служебно от Банката на датата на Анекса чрез натрупване към редовната усвоена
и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит и съгласно
уговорките, направени с Анекса, размерът на главницата възлиза на 14654.41 лева.
Уговорено е също, че кредитополучателят 1 дължи на Банката променлива годишна лихва,
посочена в Анекса, а годишният процент на разходите по кредита е 13.64 %. Приемат по
чл.9, че с Анекса се преуреждат първоначално договорените условия по съществуващия
кредит. Уредено е предсрочното погасяване-след подаване на искане до банката и без такса.
По този начин, без да се променя крайния п*еж на договора и датата на месечната вноска, е
изменен /увеличен/ размера на лихвата, главницата на месечната вноска от 231,87 лева на
248,05 лева. Кредитополучателят не е извършвал плащания, с които да погасява
з*ължението си по договора, преуреден с анекса, пор*и което е останал непогасен остатък,
от който заявителят претендира сумата от 4216.85 лева, дължими за периода 19.10.2018 г. –
19.02.2020 г. /п*ежирали вноски/, както следва: 2589.64 лева – дължима главница, 1627.21
лева – договорна лихва.
По силата на Договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 18.01.2016 г.,
вземането по посочения по-горе договор за потребителски кредит, изменен и допълнен с
посочения анекс, било изкупено от заявителя „***“ **/ договора за цесия и Приложение към
Потвърждение за извършена цесия, в което фигурира и настоящия договор с размери към
31.12.2015г. и към п*ежа на з*ължението/, за което е изпратено уведомление на длъжникът
и уведомление за предсрочна изискуемост, в което му е предоставен срок за плащане-15 дни
като в противен случай цялото з*ължение става незабавно дължимо/предсрочно изискуемо/
от пълномощник на цедента – *в. дружество „***“, на 31.08.20г., но връчване не е
осъществено видно от представените разписки- непотърсено е съобщението като се
поддържа, че е на 10.09.2020 г. е връчено съобщението с горните документи , но не е
извършено плащане, който въпрос е ирелевантен, тъй като заявителят претендирал само
вземанията по погасителни вноски с настъпил п*еж. На следващо място с връчването на
копието от ИМ и доказателствата на 09.01.2022г. с разпореждането по чл.131 ГПК, съдът
приема,че до него са достигнали горните уведомления, тъй като не може да прецени от
представените доказателства дали е положена дължимата грижа за връчването на двата
документа чрез куриерската фирма. И на следващо място-няма каквото и да е плащане на
дълга, включ. на ст** кредитор, което прави непротивопоставимо възражението за
получаването на уведомлението за цесията.
В постъпилото възражение от ответника се посочва, че не дължи сумата без да се сочат
доводи за това. Не оспорва и изп*ането на забава за п*ежиралите вноски.
По откритото производство по чл. 193 от ГПК - оспорване на авторството на подписа
положен от ответника върху Анекс № 1 към Договор за ПК № ** и Погасителен план към
него от 19.12.2012 г. /стр. 77 до стр. 84 вкл. от делото/ като е указана тежестта на доказване -
7
на ответника. От формална страна е видно за съда, че оспорените документи съществуват в
оригинал и са приобщени към делото, съдържат печата на банката и подпис на
представителя й и длъжника на всяка страница, освен на оторизираните места за
сключването им. Допусната е по искане на ответника и СГЕ, поставени конкретни з*ачи на
в.л. във връзка с предмета на изследване и доказателствения материал, изискан е и
оригинала на договора и ПП към него,освен оспорените документи, изд*ено е у-ние за
изследване и на външни документи с подписи на ответника като вещото лице е дало
заключение, че всички документи са подписани от И. като пред съда заявява, че е
категоричен в становището си, пор*и което следва да се отхвърли искането като
неоснователно и недоказано и не изключва оспорените документи от доказателствения
материал, а съобразява претенцията на ищеца съгласно размерите по Анекса и погасителния
план към него, тъй като не се оспори размера на вземането от ответната страна, пор*и което
не е допусната и СИЕ.
Съдът приема, че банката е била изправната страна, която в съответствие на з*ълженията си
по договора за кредит е превела с ББ на 19.12.2012г. сумата 14 390,00 лева като ответника не
твърди и въобще в процеса да е изпълнявал основните си з*ължения по договора и по анекса
или са доказани твърденията по исковата молба, че *** * е предоставила на ответника на
19.12.2012г.- 14 390,00 лева / потвърдено с банково бордеро за превод/, предназначени за
пълно предсрочно погасяване на друг кредит № FL643316/ 18.06. 2012г. със срок на
договора до 19.12.2022г. при параметри: плаващи месечни вноски и лихви като сумата за
връщане е в размер на 26 277,18 лева-неоспорено от И. както и Договора и ПП от
19.12.2012г. - досежно съдържание и авторство на подписа.
Представят се доказателства за сключването на цесия от 18.01.2016г. на вземания,
съответното приложение на вземанията, включая и процесното, които обосновават
активната легитимиция на ищеца по делото, т.е правото му да претендира плащането въз
основа на извършеното прехвърляне на вземанията .
По приетото за разглеждане възражение на ответника по делото: за погасяване на исковете
пор*и давност, считано от 20.01.2013г., което в основата си има твърдението, че с
неплащане на първата погасителна вноска с п*еж 19.01.2013г. е настъпила предсрочната
изискуемост на 20.01.2013г. автоматично без да е необходимо обявяването й, или от тази
дата се позовава и другото възлажение-да е изтекла давността за главницата и лихвата. На
първото дава отговор Решение №3 от 17.04.2019г. на ВКС по т.д. №1831/2017г., IIт.о. ТК,
като се приема, че предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за
потребление по чл.240 ЗЗД, уредена в нормата на чл.71 ЗЗД, представлява преобразуващо
право на кредитора за изменение на договора, което се упражнява с едностранно
волеизявление, което следва да достигне до насрещната страна и поражда действие, ако са
били налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора
или предвидени в закона. Също така и в други решения на съдилищата се приема, че срокът
за изпълнение на з*ължението е съществен елемент от съдържанието на договора за кредит
и за промяната му е необходима не само наличие на договорна клауза, но и изявление на
8
кредитора, че , че се възползва от това право и обявява кредита за предсрочно изискуем и
това волеизявление следва да е достигнало до длъжника, т.е наличието на клауза в този
смисъл не поражда действие, ако банката не е упражнила правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем.
В случая към завеждането на заявлението по чл.410 ГПК на 24.09.2021г. са били налице
неплатени вноски съгласно Анекса за периода 19.01.2013г.- 19.09.2021г., т.е вноски с
настъпил п*еж / ПП на стр. 83,84,85/, пор*и което съдът приема, че няма пречка да бъдат
претендирани в периода: 19.10.2018г.-19.02.2020г. както е сторено по заявлението за
главницата и лихвата и независимо от въпроса за предсрочната изискуемост, т.е по силата
на настъпилия п*еж и съответно забавата за плащането им от страна на И. за същите. Затова
намира, че иска следва да бъде уважен в размера, който е предявен. За същите в периода,
които са въведени приема още, че не е изтекла твърдяната давност, пор*и което
възражението за давност следва да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано.
Или иска следва да се уважи като се признае за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца процесните суми, ведно със законните последици от това-при този изход на
делото ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца направените по делото разноски в
настоящото и частното производство в размер на общо 248,68 лева, от които 84,34 лева-
заплатена държавна такса и 80,00 лева внесен депозит за СГЕ като не се претендира *в. в-е и
не се представят-оправдателните документи за изплащането му; и разноските по
заповедното производство по частно гр. дело № 1811/2021г. по опис на Районен съд ** в
размер на 84,34 лева - заплатена държавна такса.
Воден от горните съображения ,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Т. И. с ЕГН **********, с а-с:гр. **,
ул. „***, действащ чрез пълномощника си *в. Ф. Ф. от АК-**, със служебен *рес: гр. **,
ул."*** тел. съдебен *рес: **, гр. **, ул."***, че дължи на „***" ** - гр. **, с ЕИК *** с *рес:
гр. **, район ***, чрез пълномощника *вокат Д.Д. К., *** *вокатска колегия,
преупълномощена от ***, *вокатска колегия ***, в качеството му на управляващ съдружник
на ***, гр. ***, *рес за призоваване: гр.***, следните суми:
2589,64 лева (две хиляди петстотин осемдесет и девет лева и шестдесет и четири стотинки)
- дължима главница за периода 19.10.2018г. - 19.02.2020г. (вноски с настъпил п*еж) и
1627,21 лева (хиляда шестстотин дв*есет и седем лева и дв*есет и една стотинки) -
дължима договорна лихва за периода 19.10.2018г. - 19.02.2020г. (вноски с настъпил п*еж),
посочени в заповедта за изпълнение по частно гр. дело № 1811/2021г. по описа на PC **,
дължими по Договор за потребителски кредит № ***. от 19.12.2012г., изменен и допълнен с
Анекс № 1 от 16.01.2014г., ведно със законната лихва върху претендираната главница,
считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда-24.09.2021г. до
окончателното изплащане на сумата.
9
ОСЪЖДА С. Т. И., с горните данни, да заплати на „***" ** – гр. **,с горните данни, сумата
общо 248,68 лева-разноските по делото,направени пред настоящата инстанция и по
заповедното производство.;
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи служебно по ч. гр. дело
№ 1811/2021 г. на *, за съобразяване.
Съдия при Районен съд – **: _______________________
10