Решение по дело №3211/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260724
Дата: 28 май 2021 г.
Съдия: Светлана Ангелова Станева
Дело: 20205300503211
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 260724

 

град Пловдив, 28.05.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V  граждански състав, в публичното заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана ИЗЕВА

                                          ЧЛЕНОВЕ: Радостина СТЕФАНОВА

                                                                Светлана СТАНЕВА

 

при секретаря Петя ЦОНКОВА, като разгледа докладваното от съдия Станева въззивно гражданско дело №3211 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от Национална агенция за приходи чрез юрисконсулт М.Д., против решение №260014/09.10.2020 г., постановено по гр. д. №312/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, с което са отхвърлени исковете, предявени от Старши публичен изпълнител П.Ц., в качеството ѝ на процесуален субституент на държавата, срещу „Саотабакотрейд“ ЕООД, ЕИК *********, и „Голден Табако“ ЕООД, ЕИК *********, за обявяване по отношение на държавата на недействителността на договор за покупко – продажба на: поземлен имот №801854 по плана за земеразделяне на землището на град Първомай, обл. Пловдивска, с ЕКАТТЕ 59080, с начин на трайно ползване - пасище, мера, с площ от 35.132 дка, пета категория, находящ се в местността Землище квартал Дебър, при граници и съседи: имот №800377 – напоителен канал на Община Първомай, имот №800321 – полски път на Община Първомай, имот №801600 – населено място на кв. Дебър, имот №800252 – селскостопански склад на „Саотабакотрейд“ ЕООД, имот №801600 – населено място на кв. Дебър и имот №800321 – полски път на Община Първомай, ведно с всички подобрения и приращения в имота; поземлен имот №800334 – по плана за земеразделяне на землището на град Първомай, Пловдивска област, с ЕКАТТЕ 59080, с начин на трайно ползване – пасище, мера, с площ от 13.611 дка, пета категория, находящо се в местността Землище кв. Дебър, идентичен с имот №000334 в землището на Дебър с ЕКАТТЕ 99101, при граници и съседи: имот №800377 – напоителен канал на Община Първомай и имот №800321 – полски път на Община Първомай, ведно с всички подобрения и приращения в имота, като същият е образуван от имоти 800284 и 800372, сключен с нотариален акт №92, том 2, рег. №2214, дело №282/2017 г. от 05.06.2017 г. по описа на нотариус Нели Костадинова с район на действие РС Първомай, с рег. №428 по регистъра на Нотариалната камара, между „Саотабакотрейд“ ЕООД, ЕИК *********, от една страна като продавач, и „Голден Табако“ ЕООД, ЕИК *********, от друга страна като купувач, като сключен с намерение да се увреди публичния взискател, и като такъв, при който даденото значително надхвърля по стойност полученото. Държавата, чрез процесуалния ѝ представител, е осъдена да заплати на всеки от ответниците по 1000 лв. разноски по делото.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, както и противоречие с нормите на материалния и процесуалния закон. Иска се решението на първостепенния съд да се отмени и да се постанови ново, с което да се уважи иска, като се присъдят и разноските за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна „Саотабакотрейд“ ЕООД чрез адв. К.М. и адв. Н.М.. Твърди се, че решението е законосъобразно и правилно, следва да се потвърди, а жалбата да се остави без уважение. Излагат се подробни съображения в тази насока, както и, че няма увреждане на кредитор. Иска се присъждане на разноските по делото.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор и от „Голден Табако“ ЕООД чрез адв. А.Б. и адв. Н.П., като отново се твърди, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, и следва да се потвърди, като се присъдят и разноските по делото, а жалбата да се остави без уважение. Излагат се подробни съображения, че не съществува намерение за увреждане, даденото не надхвърля по стойност полученото, а и ищецът не е доказал исковете си.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция страните поддържат становищата си.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилна е дадена материално – правната квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуално предпоставки за постановяване на решението. Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Районният съд е сезиран с иск с правно основание чл.216, ал.2 вр. ал.1, т.4 от ДОПК, като при условията на евентуалност е предявен и иск с правно основание чл.216, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ДОПК.

Ищецът твърди, че в изпълнение на заповед за възлагане на ревизия №Р-16001617003113-020-01/23.05.2017 г., изменена със заповед за възлагане на ревизия №Р-16001617003113-020-02/11.08.2017 г., връчени на ответника „Саотабакотрейд“ ЕООД по електронен път съответно на 30.05.2017 г. и на 16.08.2017 г., на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК срещу него било образувано ревизионно производство с обхват дължим корпоративен данък за 2016 г. и ДДС за данъчни периоди 01.10.2016 г. – 24.10.2016 г. и 01.01.2016 г. – 30.06.2016 г., приключило с издаване на ревизионен акт №Р-16001617003113-091-01/11.12.2017 г., влязъл в сила на 27.12.2017 г. Установени са публични задължения в размер на 44106.44 лв. При осъществено проучване, органите по приходите констатирали, че проверяваният субект не притежава активи, достатъчни да обезпечат принудителното удовлетворяване на вземанията на фиска, както и, че на 05.06.2017 г. е реализирана разпоредителна сделка, която, намалявайки патримониума на субекта, била сключена да се увреди публичният взискател, а и даденото значително надхвърляло по стойност полученото. Иска се да се обяви за недействителен по отношение на държавата договора за покупко – продажба на двата поземлени имота, сключен на 05.06.2017 г. с нотариален акт №92, том 2, рег. №2214, дело №282/2017 г. по описа на нотариус Нели Костадинова с район на действие района на РС Първомай, между „Саотабакотрейд“ ЕООД като продавач и „Голден Табако“ ЕООД като купувач.

В законоустановения срок са постъпили отговори на исковата молба от ответниците, които считат исковете за неоснователни и молят да се отхвърлят като такива, тъй като не са налице предпоставките на чл.216, ал.1 от ДОПК – публичните задължения били установено в резултат на ревизия, възложена със заповед за възлагане на ревизия №Р-16001617003113-020-02/11.08.2017 г., а тя била връчена на „Саотабакотрейд“ ЕООД след извършване на продажбата. Оспорват и редовността на електронното връчване, тъй като такова не се регламентирало в ДОПК. Сделката е сключена въз основа на предварителен договор от 24.11.2016 г. Данъчната оценка на имотите е 2091.10 лв., а са продадени за 26000 лв. С пропуска си да наложи своевременно възбрана ищецът не е проявил необходимата грижа за защита на интересите си.

         Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че с нотариален акт №131, том 1, рег. №757, дело №131/2013 г. от 22.02.2013 г. по описа на нотариус Нели Костадинова с район на действие Районен съд Първомай, вписан в Служба по вписванията Първомай с вх.рег. №240/22.02.2013 г., дв.вх.рег. №232/22.02.2013 г., акт №144, том 1, дело №135/2013 г. „Саотабакотрейд“ ООД (към онзи момент, впоследствие преобразувано в ЕООД) е закупило от ЕТ „Я. – Я.П.“ два имота, а именно: поземлен имот №800334 (имотна партида №15523) по плана за земеразделяне на землището на град Първомай, Пловдивска област, с ЕКАТТЕ 59080, с начин на трайно ползване – пасище, мера, с площ от 13.611 дка, пета категория, находящ се в местността Землище кв. Дебър, идентичен с имот №000334 в землището на Дебър с ЕКАТТЕ 99101, при граници и съседи: имот №800377 – напоителен канал на Община Първомай и имот №800321 – полски път на Община Първомай, който бил образуван от имоти 800284 и 800372, върху който била вписана възбрана въз основа на обезпечителна заповед; поземлен имот №800251 (имотна партида №15524) по плана за земеразделяне на землището на град Първомай, обл. Пловдивска, с ЕКАТТЕ 59080, с начин на трайно ползване - пасище, мера, с площ от 40.547 дка, пета категория, находящ се в местността Землище квартал Дебър, при граници и съседи: имот №800321 – полски път на Община Първомай, имот №801600 – населено място на кв. Дебър, имот №800321 – полски път на Община Първомай и имот №800377 – напоителен канал на Община Първомай, идентичен с имот №000251 в землището на кв. Дебър с ЕКАТТЕ 99101. Двата имота са закупени за сумата от 2400 лв., която е отбелязано, че е заплатена напълно преди подписване на сделката.

         От имот №800251 са образувани два нови – имот №801854 с площ от 35.132 дка и имот №800252 с площ от 5.414 дка, като във втория имало изградена селскостопанска сграда в груб строеж с площ от 545 кв.м. Върху двата новообразувани имота през 2014 и 2015 г. били вписани ипотеки, заличени съответно 2016 г. и на 11.01.2017 г.

         С предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот с нотариална заверка на подписите от 24.11.2016 г. „Саотабакотрейд“ ЕООД се е задължило до 15.12.2016 г. да прехвърли по съответния ред собствеността върху процесните имоти на „Голден Табако“ ЕООД, необременени от тежести, а от своя страна приобретателят се е ангажирал да заплати сумата от 26000 лв., от които 20000 лв. до 28.11.2016 г., а остатъкът – до 15.12.2016 г. В предварителния договор са предвидени и неустойки при неизпълнение на задълженията на страните. На 25.11.2016 г. от „Голден Табако“ ЕООД на „Саотабакотрейд“ ЕООД са преведени 20000 лв. по договора.

         Предприети са действия за отмяна на обезпечението, наложено спрямо предишния собственик ЕТ „Я. – Я.П.“ на 24.01.2017 г., като съдът, който е бил сезиран, го е оставил без разглеждане, тъй като обезпечението било отменено през 2014 г., макар това обстоятелство да не било отразено в СВ.

         На 05.06.2017 г. ответниците сключили договора за покупко – продажба на двата недвижими имота, за които се иска обявяване на недействителност по отношение на държавата, за сумата от 26000 лв., от която 20000 лв. заплатени при сключване на предварителния договор, а 6000 лв. са преведени на 07.06.2017 г.

         Данъчната оценка на имот №801854 е 1507.20 лв., а на имот №800334 – 583.90 лв.

         Междувременно, на 23.05.2017 г. е издадена заповед за възлагане на ревизия №Р-16001617003113-020-01/23.05.2017 г., връчена на „Саотабакотрейд“ ЕООД по електронен път на 30.05.2017 г., е предприето извършване на проверка за срок от три месеца от връчването, на облагането с корпоративен данък за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. и ДДС за периода от 01.10.2016 г. – 24.10.2016 г. и от 01.01.2016 г. до 30.06.2016 г. Срокът е продължен със заповед за възлагане на ревизия №Р-16001617003113-020-02/11.08.2017 г., връчена на ответника „Саотабакотрейд“ ЕООД по електронен път на 16.08.2017 г. Констатираното ревизиращият екип обобщил в ревизионен доклад №Р-16001617003113-092-001/13.11.2017 г., връчен на 16.11.2017 г. на св. В..

         Ревизията приключила с издаване на ревизионен акт №Р-16001617003113-091-01/11.12.2017 г., връчен по електронен път на 12.12.2017 г., влязъл в сила на 27.12.2017 г. Установени са публични задължения в размер на 44106.44 лв. Междувременно на 31.10.2017 г. с постановление от същата дата, връчено на представляващия ревизираното дружество на 22.01.2018 г., са наложени обезпечителни мерки, а с постановление от 16.01.2018 г., получено от управителя на дружеството отново на 22.01.2018 г., е продължено действието на запора върху авоарите на длъжника в „Банка ДСК“ АД до размер на 39356.66 лв.

         Проследена е подробно хронологията на извършената данъчна ревизия, постъпилите документи и кореспонденция.

         В съответствие с нормата на чл.172 ГПК са преценени показанията, като правилно е отчетена заинтересоваността на свидетелите С. и В.. Даден е аргументиран отговор и на доводите и възраженията на страните.

         Въз основа на правилно установените и възприети факти съставът на районния съд е достигнал до извода, че между ответниците е сключена сделка след връчване на представител на „Саотабакотрейд“ ЕООД на заповед за възлагане на данъчна ревизия, като в резултат на същата са установени публични задължения на данъчнозадълженото лице. Не са налице обаче другите предпоставки за уважаване на исковете – не е установено намерение за увреждане на публичния кредитор, както и даденото не е несъразмерно с полученото. Изложени са подробни, обосновани и логични съображения, които се споделят и на основание чл.272 от ГПК настоящият състав препраща към мотивите на първостепенния акт.

         С оглед доводите на страните, направени пред въззивната инстанция, е необходимо да се отбележи и следното:

         Не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателя за налични други изпълнителни производства срещу „Саотабакотрейд“ ЕООД и дължими суми в резултат на други данъчни ревизии – такива твърдения в исковата молба няма, а именно с нея се определя предмета на доказване по делото.

         Неотносими към правния спор са съображенията, поради които публичният изпълнител не е наложил възбрана на имотите, като съдът не ги разглежда.

         Не следва да се обсъжда и налице ли са предпоставки по чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК – такъв иск не е предявен, а и, с оглед доводите в жалбата, се прие, че се касае за техническа грешка.

         Настоящият състав се солидаризира с извода на районния съд, че заповедта за възлагане на ревизия е надлежно връчена на ревизираното дружество, като се възприемат доводите, съответно – не се споделят твърденията в отговора на жалбата на „Голден Табако“ ЕООД, че не е налице редовно връчване. Предвидена е възможност по чл.28, ал.2 от ДОПК, представен е електронен адрес за получаване на съобщенията, като това е и направено. От първостепенния съд са изложени подробни съображения, включително и защо не се дава вяра на свидетелските показания. Допълнително следва да се отбележи, че още на следващия ден - 31.05.2017 г. - са представени документи от дружеството – справка за вземанията от трети лица /л.83 от делото на РС/, което категорично потвърждава връчването на заповедта на 30.05.2017 г.

         Не се възприема и твърдението, че релевантното публично задължение е установено с втората заповед за възлагане на ревизия, връчена на 16.08.2017 г., а не с тази, връчена на 30.05.2017 г. Касае се за едно производство, започнало с първата заповед, като с втората само се удължава срока, в който се приключва ревизията. Независимо от това, началото на ревизията е дадено именно с първата заповед, връчена на 30.05.2017 г. Предметът на ревизията по двете заповеди е идентичен, като именно въз основа на тях е издаден и ревизионният акт (в този смисъл - определение №564/29.10.2020 г. по т.д. №2860/19 г. на ВКС, II т.о.; решение №32/08.02.2018 г. по в.т.д. №634/2017 г. на АпС – Варна).

         Съдебната практика (решение №436/22.12.2011 г. по гр.д. №308/2011 г. на ВКС, III г.о.; решение №1915/01.07.2019 г. по т.д. №2166/2019 г. на САС; решение №158/07.01.2020 г. по в.т.д. №302/2019 г. на БАС; определение №564/29.10.2020 г. по т.д. №2860/2019 г. на ВКС, II т.о.; решение №747/18.10.2010 г. по гр.д. №2285/2009 г. на ВКС, II гр. състав и много други) е категорична, че, за да е изпълнен фактическият състав на чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК, трябва длъжникът по едно установено публично задължение, след датата на установяването му или след датата на връчване на заповедта за ревизия, да е извършил разпоредителни действия със свое имущество с намерение да увреди публичния взискател. Публичното вземане, по което ищецът по специалния отменителен иск се явява кредитор, следва да е установено с влязъл в сила административен акт, както е в настоящия случай. Или в случая безспорно е установено, че между двамата длъжници е сключена сделка – покупко – продажба на два недвижими имота, като това е станало след като на „Саотабакотрейд“ ЕООД е връчена заповедта за възлагане на данъчна ревизия. Безспорно е установено и това, че към момента на предявяване на иска са установени данъчни задължения на длъжника въз основа на влязъл в сила административен акт.

         Друга задължителна предпоставка за осъществяване на фактическия състав е, че сделката следва да е извършена с намерение да се увреди публичният взискател. Самият субективен елемент на намерението на длъжника за увреждане на публичния взискател е част от правопораждащия последиците на относителна недействителност фактически състав на хипотезата в правната норма на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК и решаващият спора по същество съд е длъжен да изложи мотиви на базата на всички събрани доказателства за наличието /или не/ на факта на намерението за увреждане (решение №27/28.02.2013 г. по т.д. №410/2012 г. на ВКС, II т.о., като това виждане е залегнало и в цитираната по – горе по – нова съдебна практика), но не се включва такова намерение за увреждане у лицето, с което длъжникът е договарял (решение №69/22.06.2012 г. по т.д. №534/2011 г. на ВКС, I т.о.). Законът не изисква сделката да е довела до увреждане (да има за резултат реално увреждане), а само намерение за такова. Следователно е необходимо да се установи мотива за сключване на сделката. Категорично тежестта на доказване на намерението за увреждане е на публичния взискател, като не се възприемат доводите в жалбата в обратната насока.

         Според настоящия състав по делото не е доказано намерение на ответника „Саотабакотрейд“ ЕООД при сключване на сделката да увреди публичния взискател. Предварителен договор между страните е сключен на 24.11.2016 г., като договорът е с нотариална заверка на подписите, т.е. датата е достоверна. Установено е, че върху имота е имало наложена обезпечителна мярка, като в началото на 2017 г. от този ответник са предприети действия за отмяна на обезпечението. Заличена е и ипотека. Видно и от самия нотариален акт, удостоверенията за данъчни оценки на двата поземлени имота са от месец януари 2017 г. Касае се за действия, предприети много преди връчване на страната на заповедта за данъчна ревизия, като не може да се приеме, че сделката е сключена във връзка с нея и с цел да се лиши публичния взискател от възможността да осребри налично имущество, като по този начин се затрудни удовлетворяването му, тъй като трансформирането на вещи в парични средства също създава предпоставки за увреждане - парите по – лесно и бързо могат да бъдат отчуждени.

         По изложените съображения настоящия състав се солидаризира с извода на първостепенния съд, че не е доказано намерението за увреждане при сключване на сделката от публичния взискател. Искът е неоснователен и недоказан и правилно е отхвърлен като такъв.

         С оглед отхвърляне на главния иск следва да се разгледа и предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.216, ал.2 вр. с ал.1, т.2 от ДОПК. За успешно провеждане на този иск е необходимо длъжникът по едно установено публично задължение, след датата на установяването му или след датата на връчване на заповедта за ревизия, да е извършил разпоредителни действия със свое имущество - възмездни сделки с имуществени права, при които даденото значително надхвърля стойността на полученото. Равностойността на престациите се преценява към момента на сключване на сделката. Критерият „равностойност“ не е еднозначен и не може да се тълкува като пълен идентитет между цената на даденото и цената на полученото по сделката. Те следва да са съпоставими и съответстващи на цените на конкретните стоки през релевантния период. Наличието на неравностойност, т.е. несъответствие на платената цена с действителната стойност на придобитото имущество не съставлява самостоятелно основание за прогласяване на относителна недействителност. За да е налице такава, несъответствието трябва да е значително. Дали неравностойността на престациите е значителна и дали тя обуславя недействителност на сделката се преценява във всеки конкретен случай (решение №107/14.11.2011 г. по т.д. №742/2010 г. на ВКС, 1 т.о.; решение №1216/15.06.2020 г. по т.д. №1101/2020 г. на САС и други).

         Вече се изложиха съображения, че е налице сключен договор за продажба на недвижим имот след връчване на длъжника на заповед за възлагане на ревизия, както и, че са установени публични задължения въз основа на влязъл в сила административен акт.

         Безспорно е установено по делото, че данъчната оценка на двата процесни имота е 2091.10 лв., а продажната цена е 26000 лв., като са налице доказателства за извършено плащане на сумите от 20000 лв. след сключване на предварителния договор и от 6000 лв. при сключване на окончателния, по банков път. Каква е била пазарната цена (действителната стойност) на двата имота към момента на сключване на договора за продажба, отразен в приложения по делото нотариален акт, не е установено. При доказателствена тежест на ищеца същият не ангажира доказателства, въпреки дадените указания от първостепенния съд. Ето защо не може да се приеме, че е налице неравностойност на престациите. Напротив, продажната цена е над 12.5 пъти по – висока от данъчната, като твърденията на жалбоподателя за неравностойност на даденото и полученото са голословни. Искът е неоснователен и недоказан, като правилно е отхвърлен като такъв.

Предвид гореизложеното жалбата се явява неоснователна, атакуваното решение - правилно, като следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора в полза на въззиваемите се присъждат направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 1800 лв. за заплатено в брой адвокатско възнаграждение за „Саотабакотрейд“ ЕООД и в размер на 2160 лв. за заплатено по банков път адвокатско възнаграждение от „Голден Табако“ ЕООД.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,V  граждански състав,

Р       Е       Ш     И:

 

 ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №260014/09.10.2020 г., постановено по гр. д. №312/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Саотабакотрейд“ ЕООД, ЕИК *********, направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Голден Табако“ ЕООД, ЕИК *********, направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 2160 (две хиляди сто и шестдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: