Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… юни 2023 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав в публичното заседание на тридесет и първи януари две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Виктория Каменова, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№2034 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл.265 ЗЗД.
В исковата си молба ищецът „Е.“ ЕАД,
ЕИК *******, твърди, че е сключил с ответника „И.“ ЕООД, ЕИК *******, два
договора, както следва: договор от 27.09.2013г. за изработка и монтаж на
дограма – прозорци, по силата на който ищецът е възложил на ответника да
изработи със свои материали, до достави и монтира дограма-прозорци със
стъклопакет, по количества, вид и размери, съгласно Приложение №1, в жилищна
сграда на адрес гр.Сливен, ул.“*******, срещу възнаграждение от 171 703лв.
с ДДС и договор от 10.01.2014г. за реставрация и изработка, по силата на който
е възложил на ответника да изработи и монтира в жилищна сграда на адрес
гр.Сливен, ул.“*******.
Ищецът твърди, че ответникът е изработил,
доставил и монтирал поръчаните дограма и врати
като работата е приета на 10.11.2015г., с приемателен протокол, който е общ и
за двата договора.
Ищецът твърди, че по силата на договора
– т.6.3 – ответникът е поел гаранционна отговорност да осигурява поддръжка на
изделията, чиято продължителност е 36 месеца от приемо-предавателния
протокол. С договора страните са приели, че при констатиране на скрити дефекти
по време на гаранционния срок, рекламациите следва да се направят в 3-дневен
срок от откриването им, но не и по- късно от уговорения гаранционен срок.
Ищецът твърди, че в рамките на
гаранционния срок са се появили следните недостатъци с изработеното и/или
извършения монтаж:
През прозорци с номера 1, 2, 3, 4, 5,
9, 10, 11, 12, 13, 14-врата, 24, 25, 26, 27 на втори жилищен етаж и номера 9, 10, 13, 14, 15, 16, 17 на третия етаж, при
дъжда, през външния кат на прозорците влиза вода в помещенията, което води до
напукване на подпрозоречните дъски, поради което твърди, че е налице
некачествен монтаж на дограмата, в резултат на което са причинени вреди на
сградата.
Налице е олющване и напукване на боята
на външния кат на прозорци 2,3,10,14-врата.
Налице е спукан стъклопакет на врата 17
– на втория етаж.
Налице са разлепени части от елементите
от рамката на вътрешния кат на прозорец 1, поради това, че сглобката е
изпълнена само с лепило без крепежни елементи.
Деформирани са пластмасовите механизми/шнапери/ за фиксиране позицията на радиаторните
решетки към рамките, в резултат на което решетките не могат да се позиционират
на определените за това места.
Горните крила на вътрешния кат на
прозорци с номер 1,2,4 и11 не се затварят с механизмите, когато помещението не
е в режим на охлаждане.
Ищецът твърди, че в рамките на
уговорения срок е поискал от изпълнителя да отстрани скритите недостатъци по
изработените и монтирани врати и прозорци. От март 2017г. многократно, по
телефон, на електронни адреси, са изпращани искания до управителя на ответника
за отстраняване на констатираните скрити недостатъци. С писмо изх.№R1221/18.12.2017г. ищецът е поискал
от ответника в 7-дневен срок от получаването му да отстрани недостатъците, като
с писмото ответникът е уведомен, че следва да счита писмото за покана по
смисъла на т.6.6 от договора и от датата му на получаване започват да текат сроковeте
по т.6.7 и т.6.8 за отстраняване на дефектите.
Ищецът твърди, че след получаване и това
писмо ответникът не е предприел действия по отстраняване на недостатъците. Ето
защо на управителя на ответника е връчена нотариална покана от 13.12.2018г.
чрез нотариус В.В., рег.№268, достигнала до ответника
на 22.02.2018г. В отговор на тази покана ответното дружество информирало ищеца,
че не отказва да посети обекта, но поради лоши атмосферни условия и пътна
обстановка и сняг от 24.02.2018г., е възпрепятствано да изпрати свой служител
на място, в дадения от ищеца срок, за съставяне на двустранен протокол.
Ищецът твърди, че и до настоящия момент
посещение на обекта от ответника не извършено.
Ищецът твърди, че освен уговорената
гаранционна отговорност на ответника, такава отговорност за ответника е
възникнала и от нормите на Наредба 02 от 31.07.2003г. за въвеждане в
експлоатация на строежите в Република България и минималните гаранционни
срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни
обекти. Съгласно чл.20, ал.2 от тази наредба тези срокове не могат да бъдат
по.малки от минималните срокове, посочени в наредбата. Ето защо твърди, че
съгласно чл.20, ал.4 от наредбата минималният гаранционен срок е от 5 години. Твърди,
че нормата на чл.265, ал.3 определя петгодишен срок за упражняване на правата
на възложителя по чл.265, ал.1 ЗЗД, поради което следва да се приеме, че към
датата на подаване на исковата молба срокът не е изтекъл.
Ищецът твърди, че е изправна страна по
двата договора, тъй като е изпълнил задълженията си точно и в срок, заплатил е
уговореното възнаграждение.
Твърди, че ответникът не е изпълнил
своите и е допуснал неточно изпълнение в качествено отношение, поради
констатираните скрити недостатъци, не е предприел нужното за отстраняването им,
въпреки извършеното уведомяване от възложителя.
Моли съда, след като се убеди във
верността на изложеното, да постанови решение, с което осъди ответника да му
заплати сумата от 73 422,62лв., частичен при общ размер от
171 703лв.лв., представляваща стойност на разходите, необходими за
отстраняване на скритите недостатъци по изработената, доставена и монтирана от
ответника дограма, описани в обстоятелствената част на исковата молба, да му
заплати сумата от 21 070лв., представлява стойност на разходи за отстраняване
на скритите недостатъци по работа по договор от 10.10.2014г.,
а при условие на евентуалност – да бъде осъден ответника за собствена сметка да
отстрани тези недостатъци, възникнали в резултат на неточното изпълнение по
договора от 27.09.2013г. за изработка и монтаж на дограма – прозорци.
В срока за отговор ответникът „И.“ ЕООД,
ЕИК *******, оспорва основателността на предявените искове.
Не спори относно наличието на договорни
връзки между двете дружества, така, както са описани в исковата молба. Твърди,
че от него страна е изпълнено точно и в срок възложената му работа. Доставката
е извършена в гр.Сливен, а извършеният монтаж е изпълнен при спазване на всички
технологически и технически изисквания и като такъв е приет от възложителя.
Твърди, че протоколът за приема на
изпълнената работа е съставен след повече от година, след доставка и монтаж на
изделията.
Твърди, че не са налице скрити
недостатъци, а описаните от ищеца като такива са резултат от неправилна
поддръжка, неправилна експлоатация, извършени СМР, включително и реставрационни
процедури в резултат на проби и експлоатация на отоплителна, вентилационна ш
др. инсталации. Доставката и монтажът са извършени докато сградата и била в
строеж. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноските по делото.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
По делото не е налице спор относно това,
че между страните са сключени два договора, както следва:
Договор за изработка и монтаж, сключен
на 27.09.2013 година, по силата на който страните се съгласяват „Е.“ ЕАД, в
качество на възложител и „И.“ ЕООД, в качество на изпълнител, възложителят да
възложи, а изпълнителят поема задължение да изпълни със свои материали, достави
и монтира, посочени в Приложение №1 към договора, дограма-прозорци, по
количество, вид и размери, съгласно приложението и заданието на възложителя.
Страните са се съгласили, че
възнаграждението на изпълнителя е в размер на 171 703лв. с ДДС, което
включва 51 броя прозорци на 1 и 2 етажи, подробно описани в приложението; 18
броя прозорци на сутерена, като цената на доставка и монтажа е включена в тази
глобална сума, в която е включена и цената на обкова.
Всички допълнителни разходи, страните са
уговорили да бъдат предмет на допълнителен анекс.
Относно плащането, страните са
уговорили, че то ще се извърши, както следва: авансово в размер на 70% от
стойността на договора в 3-дневен срок от датата на договора, след представяне
на оригинална фактура от изпълнителя и 30% финално плащане, което ще се извърши
след монтажа, установен с подписване на приемо-предавателен
протокол и издаване на фактура в оригинал.
По отношение на сроковете за изпълнение-
изпълнителят е поел задължение да достави изделията в обекта в срок от 68
работни дни, от датата на авансовото плащане, а да монтира изделията до 14
работни дни, след готовността за монтаж на възложителя и заявена от него в
писмен вид.
Страните са уговорили, че изпълнителят
поема гаранционна отговорност за срок от 36 месеца от датата на приемо-предавателния протокол, 96 месеца за обкова на
прозорците и 12 години за дървения материал от доставчика.
По отношение на скритите дефекти
страните са се уговорили, че рекламациите, констатирани по време на рекламационния период следва да се направят в срок от 3 дни
от откриването им, но не по- късно от
уговорения гаранционен срок.
Уговорили са, че при откриване на
дефекти, следва да бъде съставен двустранно-подписан протокол, а изпълнителят е
длъжен да се яви в 7-дневен срок на обекта за съставяне на този протокол, като
е длъжен да отстрани дефектите в срок от 20 дн от съставяне на протокола или в
друг, срок, който страните приемат.
При неявяване на изпълнителя,
възложителят има право да отстрани тези дефекти за сметка на изпълнителя, а при
отстраняване от изпълнителя дефекти/подмяна на стоките/ за тях започва да тече
нов гаранционен срок.
Страните са регламентирали своите права
и задължения, както и последиците от забава в изпълнение на поетите задължения,
чрез института на неустойката и др.
Съобразно представеното Приложение №1
към договора, явяващо се негова неразделна част, описанието на изделията,
включва: прозорци сутерен и таван, с което са описани чертежи, профилна система
на каса и крило, материал, който следва да се използва;лак; цвят; обков; стъклопакет и уплътнител- изисквания. Посочено, че
дограмата на сутерена е 15,09 кв.м на стойност 10 990лв; дограма за тавана- 16,43 кв.м на стойност
15 563 лв. По този начин на описание е подходено
за прозорците на 1 и 2 етаж, като са обособени изискванията за външните и
вътрешен прозорец; за декоративните табла и первази. Представена е номерация на
прозорци на първи и втори етаж;
номерация на прозорци на тавана и сутерена. Представен е чертеж на прозорци на
първи и втори етаж.
На 17.09.2015г. страните подписват анекс
към този договор, с който се съгласяват от поръчката за изработка да отпаднат
изработката на врати поз.10 и 11 като врати тип стъклопакетна дограма на обща стойност от 6 151лв. с ДДС
и да се изработят врати на поз. 10 и 11, по одобрен
чертеж на цени от 9 930лв. с ДДС, като размерите се вземат на място.
На 10.01.2014 година между страните, в
същото им качество, се сключва договор за реставрация и изработка на интериорни
врати за същия обект.
По силата на този договор ищецът е
възложил на ответника да реставрира врати, които са вътрешни със свои материали
и да ги достави и монтира, съобразно Приложение № към договора.
Съобразно постигнатото съгласие страните
са приели, че ремонтните и възстановителни работи са изразяват в следното:
подмяна на всички детайли от съществуващите врати, които са: усукани; изгнили;
имат дълбоки наранявания; на които местата за сюрметата
са повредени необратимо; повредени на места на бравата; са скъсани пантите.
Съгласили са се, че ще бъдат
реставрирани всички детайли, които са годни за възстановяване и експлоатация за
дълъг период от време, като са приели, че приблизително процентното съотношение
на нови към стари детайли е 60% към 40%.
Общата цена на договора/възнаграждението
на изпълнителя/ е в размер на 17 869 лв. с ДДС, формирано от остойностените дейности, включени в изпълнение на
възложената работа – чл.2.1 от договора.
Плащането е уговорена да е на два етапа
– авансовото от 70% в 3-дневен срок от подписване на договора и след издаване
на фактура от изпълнителя, и 30% финансово плащане, което следва да се извърши
след изпълнение на възложената работа, подписване на приемо-предавателен
протокол и издаване на фактура от изпълнителя.
Сроковете за изпълнение на възложената
работа са идентични с тези по преждеописания договор,
както и уговорените гаранционни срокове и задълженията на страните при наличие
на скрити недостатъци.
Уговорени са същите последици при забава
и др.
Видно от Приложение №1, явяващо се неразделна
част от договора, подмяната и реставрацията касае седем вида врати, интериорни,
с описани размери и брой, материал, с който следва да се изпълни работата,
профилна система на вратите, цвят за лакиране и гладкост на повърхнината.
По делото не е налице спор относно това,
че на 10.11.2015 година страните подписват приемо-предавателен
протокол, с който се извършва приемане на изпълнената от ответника работа от
страна на възложителя. Не е налице спор и относно това, че е извършено плащане
на уговорената възнаграждение от страна на възложителя на изпълнителя, за което
последният е издал фактури, представени по делото.
По делото е представено писмо от
18.12.2017 година, изготвено от ищеца и
адресирано до ответника, с което възложителят уведомява изпълнителя за
настъпили увреди по посочените прозорци, боя и др., изрично и подробно изброени
в писмото.
В него се съдържат твърдения за
предходни контакти по този повод, осъществени между страните по телефона и
имейла. Съдържа покана за среща и подписване на двустранен протокол за
дефектите, каквито са изискванията по договорите. Позовава се на уговорената
гаранционна отговорност.
Уведомява ответника, че това писмо има
характер на покана по смисъла на т.6.6 от договорите – за подписване на
констативен протокол относно дефектите/недостатъците.Уведомява го за
последиците от неизпълнение на това задължение.
По делото няма данни дали и кога е
постъпило писмото при ответника.
По делото е представена нотариална
покана, изпратена от ищеца до ответника, чрез нотариус В.В.,
рег.№268 на НК, с която ищецът уведомява ответника за констатираните дефекти в
изработката на издeлия
по договор от 27.09.2013г., подробно описани в поканата под номера от 1 до 6.
Отново твърди за многократни уведомления до изпълнителя и липса на отстраняване
на тези недостатъци. Позовава се са нормата на договора, с която страните са
уговорили необходимост от съставяне на двустранен протокол касателно
недостатъците.
Уведомява изпълнителя, че не са
доставени и монтирани брава и дръжка за врата на санитарно помещение на първия
етаж- работен кабинет.
Заявява, че настоящата покана е покана
по смисъла на т.6.6 от договора и го уведомява, че при неизпълнение на поетите
задължения ще дири правата си по съдебен ред.
Нотариус В., чрез помощник- нотариус В.Й.,
удостоверява, че тази покана е връчена на ответника на 21.02.2018 година, чрез
управителя на дружеството.
В отговор на тази покана, ответникът
изпраща писмо до ищеца, постъпило при последния на 28.02.2018 година от което е
видно, че ответникът не оспорва уведомленията на ищеца, като заявява, че не
отказва да се яви на обекта, но поради лоши метеорологични условия и влошена
пътна обстановка, заради падналия сняг на 24.02.2018г. е възпрепятстван в
7-дневния срок да посети обекта за съставяне на протокола. Обещава, че ще
посети обекта при първа възможност. Изразява надежда, че ищецът няма да търси
съдебно решаване на спора.
На 29.05.2017 г. дружеството
осъществяващо строителен надзор на процесния
строителен обект в гр. Сливен на ул. „*****е съставило доклад, в който е
заключило, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти,
екзекутивна документация и издадените разрешения за строеж.
С удостоверение № 50 от 07.06.2017 г. е
въведена в експлоатация процесната преустроена сграда
в гр. Сливен на ул. „*****, като е посочено, че гаранционните срокове за
изпълнението на строителните и монтажните работи започват да текат от
издаването на същото удостоверение.
Във връзка с твърденията на ищеца за
нееднократно уведомяване на ответника за недостатъците, ищецът е представил
разпечатки от електронна кореспонденция за периода от 02.03.2016г.,
27.04.2017г. 03.08.2017г., от 04.11.2017г., от 17.12.2017година, чиято
истинност не е оспорена от ответника, относно проблемите но дограмата, от която
се установява, че към тези дати ищецът е констатирал недостатъци и е уведомил
ответника за тях, включително и чрез изпращане на снимки на проблемите по
дограмата.
По делото е изслушана ССчЕ относно извършено плащане на възнаграждението на
изпълнителя, изготвена от вещото лице В.П.прието като годно доказателствено
средство от съда, като вещото лице е достигнало до заключение, че ищецът е заплати на ответника, на посочените
дати възнаграждение и по двата договора.
По делото е изслушана първоначална СТЕ,
изготвена от инж. А.П., която е оспорена от ищеца, поради което съдът е
допуснал повторна експертиза.
От експертизата на инж. Петров, се
установява наличие наличие
на дефекти на първия етаж, за чието отстраняване са необходими парични средства
в размер на сумата от 20 127,14лв.
с ДДС, като съобразно допълнителното заключение по двата договора вещото
лице е конкретизирало, че разходите за отстраняване на констатираните недостатъци
по договора за изработка и монтаж от
27.09.2013г. е сумата от 11 522,21лв., по анекса към него – в размер на
2 786,08лв., а по договора от 10.01.2014г. за реставрация и изработка на
интериорни врати – 5 823,63лв.
Съобразно допусната повторна експертиза,
изготвена от вещото лице инж. М.Д., приета като годно доказателствено
средство, вещото лице е констатирало следното: ответникът – изпълнител по двата
договора не е издал гаранционни карти на възложителя и декларации за
съответствие.
От приложения
констативен протокол обр.15 от 10.12.2015г. за
установяване годността за приема на строеж „Преустройство, реконструкция и
фасадна реставрация на съществуваща сграда – НКЦ“ в гр.Сливен, от която се
установява кога е извършено установяване
на годността за приемане на строежа (етап/ част от него) от
инвеститора, т.е.с Акт 15 се удостоверява, че строежът е изпълнен
съобразно: инвестиционния проект; заверената документация; изискванията на
действащата нормативна уредба; условията на договора, сключен между възложителя
и строителя.
От издаденото удостоверение за
въвеждане в експлоатация №50/07.06.2017г. се установява, че обектът е годен за
ползване.
Вещото
лице, при извършения оглед на сградата,
констатирало, теч при прозорци с посочения номерация от 1-5, 20,21,
видима влага при прозорци под №№305, 20,21 и при прозорци 1 и 2; положен
допълнително уплътнител, направени допълнително отвори в дървената рамка за
изтичане на вода и др., които недостатъци са подробно изброени от вещото лице
на листове 3- 5 от заключението.
Вещото
лице е посочило, че изброените от ищеца дефекти са констатирани на място, като
освен тях са констатирани и други дефекти. Посочените от вещото лице причини за
липсата на точно изпълнение са в резултат на: нарушена геометрия при
изработване на рамките, поради което крилата на прозорците не могат да се
затворят, на места е невъзможно отваряне на външно крило без да се отворят
изцяло двете вътрешни крила; изолационната лента, която е допълнително
поставена е довела до нарушение на водонепропускливостта
на дограмата; допълнително пробитите отвори в касите при затварящия профил
долу, за отводняване, са довели до нарушаване на водонепропускливостта
на дограмата, отворите не са обработени
и преминаваща вода прониква в касата, като я деформира, а това е предпоставка
за загниване; външното лаково покритие е компрометирано, което е недопустимо
при дървена дограма от висок клас; не е спазен профила на вътрешен кат
прозорци, защото са изработени без двоен фалц; на
места дървеният материал е деформиран.
Налице са дефекти при монтажа на дограмата,
изразяващи се в разминаване между предвидения по договора и монтиран на място обков; горни панти на врата са криви; използван е страничен
обков на крилата на турска марка, което не
съответства на уговореното в договора; констатирано провиснало крило на врата и
изкривени панти; входна врата не се отваря, поради деформирана каса.
Вещото
лице се е спряло към изискванията на прозореца като строителен елемент,
монтиращ се в стенен отвор и е посочило, че голяма част от прозорците са с
нарушени експлоатационни показатели до степен, че се възпрепятства
функционирането им, поради което козметичен ремонт се явява недостатъчен.
Заявява, че единствено решение е цялостна подмяна на дограмата на всички
прозорци и замяната и с нова дограма. Вещото лице изрично сочи, че нарушените
експлоатационни показатели на изделията възпрепятстват ползването на вратите и
прозорците съобразно обичайното им предназначени.
Описвайки
констатираните дефекти, които са се задълбочили от неумелите опити на
изпълнителя да поправи тези недостатъци, вещото лице за пълно и трайно решаване
на проблема препоръчва следните начини за отстраняване на недостатъците:
Чрез
извършване на козметичен ремонт на нарушеното външно покритие на дограмата,
реконструкция на увредените части и подмяна на елементи, което включва и
подмяна на изначално вложени в изпълнението некачествени елементи с нови от
същия или по- висок клас, което обаче е временно решение.
За пълно и трайно решаване на
проблема вещото лице сочи необходимост от демонтиране на прозорците и монтиране
на нови по детайла на архитектурния проект, което ще наложи и допълнителни СМР
и разходи.
Този
вариант предполага разходи от 73 442,62лв. Дава извод, че за цялостна
подмяна на дограмата необходимата сума е от 171 703лв. с ДДС, като е
възможно тази стойност да е по- висока, предвид спецификата на дограмата и
зависи от профилната система на бъдещия изпълнител, като в тази стойност не са
включени СМР дейностите, които ще се наложат по фасадата на сградата.
От показанията на свидетеля Е.К.,
работеща за дружеството-ищец като строителен инженер, се установява, че в
началото на 2018 г. при посещение на процесната
сграда в гр. Сливен видяла една от стаите да е пълна с вода и прахоляк по пода
и около прозорците. Поне една трета от всички прозорци били дефектни, като към
днешна дата дефектите са повече. Също така може би всички вътрешни врати са дефектирали - провиснали, с отворени фуги. Все повече
прозорци не са уплътнени, през тях влиза вода и прахоляк. Изпълнителят доставил
само уплътнители за ремонт на прозорците, които не е сигурно дали са монтирани.
При разглеждане на делото пред СГС
са извършени следните процесуални действия- уточняване на исковата молба от
ищеца в частта за договора от 10.01.2014 година и събиране на доказателства.
След проведена процедура по чл.129,
ал.4вр. с ал.2 ГПК ищецът е уточнил и претенцията си касателно
договор от 10.01.2014 година и в изпълнение на дадените
указания страната е депозирала молба с вх.№278660/04.04.2022
година, с която е посочила недостатъците и къде точно се намират същите.
Посочените от ищеца недостатъци по изработката и реставрацията
на интериорните врати са следните: пукнатини по табли и рамки на итрериорните врати, като при входната врата от двора на
първия етаж таблата е силно напукана; при интериорните врат на втория етаж –
налице са напуквания и деформации от съсъхване при снадките на таблите на вътрешните врати; по повърхността на
вратите има видими неравности, чопове, не са добре обработени, като
отстраняването на тези дефекти е на стойност от 2 721,74лв. без ДДС;
фугите при первазите на вътрешните врати не съвпадат, поради което претендира
за демонтаж, преработка и монтаж на первазите общо 272,17лв. без ДДС видими
провисвания на вратите, поради криви панти или недостатъчен брой панти- при двойна врата на кабинет на първия етаж, при
врата от фоайето при кабинета към входна сградата- провиснало крило и изкривени
панти, поради което претендира разходи за демонтаж и ремонт от 50лв. без ДДС; вратопрозорец №29 на втория етаж е провиснал и задира
подовото покритие – за прогонка на врата, вкл.
боядисване са необходими 30лв. без ДДС;
входна врата към банковия офис поради деформирана каса не се затваря,
декоративен детайл от външния горен фриз е паднал, поради което претендира
разходи за демонтаж, доставка и монтаж на касата на врата от 2 250лв. без
ДДС и 79,70лв. биз ДДС за възстановяване на горния
фриз на входа на банковия офис;
Част
от пластмасовите държатели/шнапери/ на декоративните
дървени радиаторни решетки са деформирани от
топлината, което прави невъзможно фиксиране на решетките, отворени фуги в
резултат на съсъхване, груба обработка на места на
лентите- за демонтаж, преработка, доставка и монтаж – 1 800лв. без ДДС.
Препис от тази молба съдът е връчил на
ответника в открито съдебно заседание на 19.04.2022година и е дал възможност да
вземе становище.
В указания му срок ответникът е
депозирал такова под вх.№283611/29.04.2022 година. В това становище ответникът
твърди, че указанията на съда не са изпълнение и в тази част производството по
делото следва да бъде прекратено. Изложил е твърдения, че описаните вещи с
недостатъци, съотнесени към предмета на договора от
10.01.2014г. не попадат в предмета на същия, тъй като предмет на договора е
реставрация на вътрешни врати, а не на описаните от ищеца: входни врати, вратопрозорец и декоративни дървени радиаторни
решетки.
Твърди се, че вътрешните интериорни
врати, които са общо 22 на брой следва да бъдат индивидуално определение по
вид, размер, материал за реставрация, цвят за лакиране и гладкост на
повърхността. Такава конкретика в уточнителната
молба на ищеца липсва и от нея не става ясно кои точно интериорни врати касае
претенцията.
Съдът е приел, че ищецът, според
възможностите си, е посочил кои вещи имат недостатъци. Възможността същите да
бъдат индивидуализирани, може да се определи от местонахождението на тези вещи,
които безспорно са родово определени. С посочване на местоположението на
вратите, съдът е приел, че се касае за всички, посочени от ищеца врати на
втория етаж от обекта и една от вратите, находяща се
на първия етаж, обозначена като местоположение. Възраженията на ответника
относно това дали всички, описани в молбата вещи, за които се твърди, че
страдат от недостатъци, попадат в предмета на договора от 10.01.2014г.е въпрос
по съществото на спора, поради което не е уважил искането за прекратяване на
производството.
В хода на делото, по искане на страните
са изслушани гласни доказателствени средства, а
именно свидетелските показания на Н.Б.и на Х.Х..
В дадените на 06.07.2021 година в
открито съдебно заседание свидетелски показания Б.заявява, че е строителен
инженер, като заявява, че знае за спора, като негова колега М.Д.се е занимала
конкретно с този обект. Самият той е посетил обект през август 2017 година,
като констатирал, че в от дограмата е влязла вода, крилата са изкривени, налице
е разстояние между крилата на прозорците от 1 см. Твърди, че дограмата е
дървена, направил снимки, които оставил на П. и описание на видяното. Твърди,
че П. се е обаждала на изпълнителя и е водила кореспонденция с него. Твърди, че
тази информация е получил от самата П..
Пояснява, че е бил свидетел на течове
не само в посочения период, но и по- късно.
Свидетелят Х., дава в проведеното на 30.11.2021
година открито съдебно заседание следните показания, че е бивш работник на
ответника, където е работил в периода 2015-2017г. Заявява, че подписът на
протокол от 10.11.2015г. за приемане на работата е негов. Документът е подписан
почти година след извършване на монтажа и към него момент никой н е правил
възражения. Заявява, че при самата експлоатация на дограмата е възможно да се
породят проблеми като резултат от неправилна експлоатация, триене, почистване с
прекалено мокра гъба и др.
По делото са изслушани още три СТЕ,
изготвени от вещото лице инж. А.С., за изпълнение на която вещото лице е
извършило оглед на обекта.
От извършения оглед от страна на вещото
лице се установява наличие на описаните от ищеца в исковата молба недостатъци, касателно липсата на качествено изпълнение от страна на
изпълнителя по договора от 27.09.2013 година.
В депозираното на 12.04.2022 година
второ заключение на вещото лице, същото се позовава на договора за изработка ,
доставка и монтаж на дограмата, съобразно който страните с Приложение №1 към
договора и неразделна негова част са уговорили каква да е профилната система – NEW FORM 2000; материалът- широколистна дървесина МЕРАНТИ,
цяла ламела внос от Австрия; лакът - MILISI;
обков - фирма
„ G-U“ или „MACO“ – Австрия; уплътнител по
завършения профил – „HPP“- силиконов- Германия.
Вещото лице изрично е подчертало, че
фирмата, която е произвела дограмата следва да притежава техническа
документация, която да дава информация за дизайна, производството и
функционирането на продукта; да подготви тази документация преди продукта да
излезе на пазара; да я предостави на надзорните органи и да я запи за срок от
10 години от пускането и на пазара. Вещото лице подробно е обосновало
необходимостта на спазване на тези изисквания.
Другото задължение на
производителя да представи декларация за
съответствие и необходимостта на същата.
Вещото лице инж. С., както и
предходното вещо лице, сочи, че такива документи по делото не са налични.
Констатациите на вещото лице след втория
оглед на обекта са за всеки етаж и за всеки прозорец на етаж; за вратите,
касите на вратите и порталите, които констатации са обективирани
на стр. 4 – 8 от заключението / листове 223-225 от делото/.
В изготвеното заключение вещото лице
прави анализ на всяка част от елементите, които съставляват дограмата и тяхното
значение за точната изработка на това изделие.
Въз основа на своите констатации и на
база на извършения анализ на всеки от детайлите/елементите на изделието, вещото
лице прави следните изводи:
Появилите се пукнатини и измятания по процесната дограма са предизвикани от висока влажност в
изходния дървен материал, поради което вещото сочи, че най-вероятно
използваният дървен материал не е МЕРАНТИ. Основание за този извод са следните
обстоятелства:липса на документ за съответствие на материала; липса на документ
за съответствие на дограмата; МЕРАНТИ практически не подлежи на гниене; наличие
на много пукнатини от съсъхване на дървесината;
констатирана при огледа необработена зигзагообразна снадка
на прозорец №2.
Вещото лице сочи, че поради липса на
техническа документация липсват и архитектурни детайли на
проектирането/конструирането на възела панта- вертикална носеща ламела, като предполага, че първоначалният замисъл не е
предвиждал наличие на винтово усилване на ламелата,
която носи прозореца.
Вещото лице сочи, че използваният от
ответника обков не е от посочените в приложение
марки. Вложеният обков е с марка ACCADO, която е по- евтина и
с по- ниско качество, което пък от своя страна е една от причините за
провисванията на крилата и задиранията им в
хоризонталните напречници на касите, както и повреди
по дръжките за отваряне.
Покритието по външната страна на
прозорците, особено по первазите и първия напречник
на много места е повредено или липсва. В резултат на това дървесината е оголена
и се разрушава под действието на UW
лъчи и на други атмосферни фактори. Върху оголената дървесина липсва
импрегниране, грундиране и боя/лак.
Между крилата на прозорците съществува
голяма разстояние от порядъка на 1, 3 см, което възпрепятства обезвъздушаването, топлоизолацията, херметичността и е
предпоставка за навлизане на вода и микрочастици в помещенията.
В следствие на лош монтаж или
оразмеряване на крилата сградата не е обезопасена срещу интервенции отвън- външните
крила на няколко прозореца не се заключват и не може да се монтира алармена
система.
Нито един прозорец от №1 до №8 на
първия етаж не може да се отвори външно без предварително да се отворят
вътрешните крила и по този начин външното се спира от противоположното
вътрешно.
Не е налице смяна на счупения
стъклопакет от страна на ответника.
По отношение на врати, каси на врати и
портали, вещото лице е посочило, че причините за констатираните по тях
недостатъци се коренят в суровата дървесина и в монтажа, извършен от слабо
квалифицирани работници, в резултат на което са налице излезли табли от леглата
си и съответно небоядисани ивици околовръст, петна от
избил безир на повърхността на боята, големи отвори в местата за контакт под
прав ъгъл между первазите и дъските на касата, напукани чепове, нерендосани и
нешлифован дъски на касите, первазите на входната врата на 3-тия етаж не са
фиксирани и се изваждат, изметнати крила на врати.
Пантите на интериорните врати са
монтирани накриво, което допринася за възникване на допълнително натоварване,
което е излишно, в напречна посока на пантите, поради което същите излизат от
строя, а в резултат на това някои от вратите задират пода и трудно се отварят,
а две от вратите не могат да се отворят.
Декоративните решетки с много малки
изключения, са повредени безвъзвратно в резултат на използвана сурова
дървесина- спукани, измятани, с ненадеждна фиксация- шнапера, който е от пластмаса бързо се чупи/излиза от строя
или представлява ненадеждно закрепен на решетките, защото пластмасата старее
при нагряване и се явява неподходящ материал за случая.
По отношение на това дали
констатираните недостатъци са видими или скрити, вещото лице изрично заявява,
че повече от констатираните недостатъци на монтираната дограма не могат да
бъдат установени от непрофесионалист- човек, който няма отношение към
дървесината като строителен материал и по- специално към нейните
физико-механични и химични свойства.
Не може при обичаен преглед, дори от
професионалист, влагосъдържанието на вложения материал, тъй като се открива
само със специален уред; не може да се установи какво и качеството и вида на
вложената дървесина в дограмата; не може да се открие разлика в заключващите
устройства, които са вложени от тези, които са уговорени, тъй като разликата
проличава в процеса на експлоатация; провисването на крилата не може да бъде
установено при обичаен и грижлив преглед, тъй като се проявява във времето,
макар крилата допълнително да са подсилвани, който извод се прави въз основа на
видимите винтове, влошаващи общата визия на дограмата; не може да се открие и
нередността с покритието, а неговото качество, годност и спазване на
технологията при нанасян, са решаващи; петната върху дограмата, които са от
безир, се явяват след време.
Видимите недостатъци са: повреди или
счупвания на дограмата; липса на контакт със съответната повърхност;
невъзможност за затваряне на прозорците.
Скрити недостатъци, които се проявяват
с течение на времето са: влагосъдържание на дървесината; пукнатини на
дървесината; качество на покритие; износване на покритие; петна от безир;
появили се пукнатини по покритието на мястото на снаждане на два детайла от
ансамбъла; провисване; измятане на дограмата; проникване на дъждовна вода в
помещенията.
В дадените пред съда пояснения от вещото
лице, в проведеното на 28.06.2022 година о.с.з., вещото лице изрично сочи,
че е налице причинно-следствена връзка
между констатираните дефекти и некачествения материал и лошо извършения монтаж;
че не е налице съответствие между материалите по договора и тези които са
вложени в изработката на дограмата. Вещото лице категорично заявява, че престираното от ответника може да бъде приравнено на пълно
неизпълнение. Допълнително пояснява кои недостатъци са скрити и кои могат да
бъдат установени при преглед на вещта, при приемане на изработката. Заема
становище, че ремонт на дървена дограма е абсурд, защото когато се изметни тази
дограма, тя не подлежи на ремонт, а се изхвърля. Изкривената дограма не подлежи
на ремонт, обковът, ако се смени, по дограмата ще останат
отворите от предходния обков. Ето защо вещото лице
пояснява, че не е икономически изгодно, нито целесъобразно, да се постигне
резултат, който страните са целели със сключване на договора, чрез ремонт на
констатираните недостатъци, тъй като такъв ремонт е безсмислен.
В обясненията си вещото лице пояснява
използваните от него съкращения като „СЕК“ което определя като съкращение на
средни цени в строителството,
Пояснява, че сумата от 171,70лв. не е
цена на демонтажа въобще, а само на изброените в списъка на ищеца изделия;
стойността от 30 851,30лв. е изработка, доставка и монтаж на посочените от
ищеца прозорци.
По отношение на глобалната сума от
63 806,35лв. пояснява, че това е сумата, която е необходима и свързана с
демонтажа на цялата некачествена дограма, за втория етаж и др.
По отношение на необходимите разходи за
отстраняване на констатираните дефекти в изпълнението на двата договора, като
резултатите от направените изчисления са обективирани
в съдържащата се на листове 228-229 от делото заключение.
Поради необходимост от точно
остойностяване на разходите за отстраняване на посочените от ищеца недостатъци,
в.л. инж. С. е депозира допълнително заключение от 21.10.2022 г., в което
конкретно се посочени / отново/ констатираните от вещото лице недостатъци,
съобразно претенциите на ищеца по двата договора.
От това заключение на вещото лице се
установява, че за отстраняване на недостатъците по прозорците/ дограмата, които
са изработени, доставени и монтирани от ответника, съобразно поетото задължение
по договора от 27.09.2013 година е необходимо да се извършат разходи общо в
размер на 17 099,88лв., като в тази стойност е включена и стойността за
отстраняване на недостатъците на 14-врата.
С оглед внесеното уточнение касетелно договора от 10.01.2014 година, направено от
ответника, относно това кои са твърдението от него скрити недостатъци на
извършената от ответника работа, ищецът заявява, че същите се изразяват в
следното: пукнатини по табли и рамки на интериорните врати, при входна врата от
двора на юг на 1-ви етаж, също са налице напукани табли и деформации от съсъхване при снадките на таблите
от вътрешните врати; по повърхностите на вратите има видими неравности, чопове
и същите не са добре обработени;, поради което претендира да му бъде заплатена
сумата от 2 721,74лв. без ДДС за отстраняване на тези недостатъци; фугите
по первазите на вътрешните врати не съвпадат- за демонтаж, преработка и монтаж
на первазите, претендира 272,17лв. като необходими разходи, без ДДС.
Видно от последното заключение на
вещото лице инж. С. е дало като стойност на разходите за отстраняване на
констатираните недостатъци сума от
17 659,03лв. с ДДС.
Въз основа на извършения оглед вещото
лице не е констатирало провисване на вратопрозорец
№29, в резултат на което да се задира е подовото покритие.
По отношение на входната врата към
банковия офис и твърдение за деформирана каса и паднал декоративен детайл от
нея- фриз, вещото лице е констатирало, че няма проблем с отварянето и
затварянето на тази входна врата, но в резултат на осъществената интервенция по
смяна на пантата, поради липса на квалифицирана намеса от страна на изпълнителя
и осъществения от него непрофесионален монтаж, са нанесени други повреди по
изделието, нарушен е автентичния му вид, дочупени са орнаменти, които
допълнително са долепени. Ето защо вещото лице сочи, че вратата подлежи на
тотална реставрация. Дало е като стойност за отстраняване на констатираните от
него повреди сумата от 116,65лв. с ДДС.
Във връзка с твърденията на ищеца и
поставената му задача вещото лице е остойностило
разходите на ремонт на решетките, като дало стойност в от 3 294,32лв.
При така установеното от фактическа
страна съдът достига до следните изводи:
Предявените от ищеца главни претенции
имат своето правно основание в разпоредбата на чл.265, ал.1, предложение второ ЗЗД.
Основание за приложение на нормата е
обстоятелството, че между страните не е налице спор относно договорната им
обвързаност, обективирана в двата сключени между тях
договора от 27.09.2013 година и от 10.01.2014 година, които намират законовата
си уредба в нормите на чл.258 и сл. ЗЗД.
Съдът е дал тази квалификация на
спорното право, с оглед внесеното от ищеца уточнение, че иска ангажиране на
имуществената договорна отговорност на ответника не на база уговорената между
страните гаранционна отговорност, а на основание тази разпоредба на закона.
Твърди, че направеното в обстоятелствената част на исковата молба изложение
относно уговорен между страните гаранционен срок, в продължение на който
ответникът е поел задължение да поддържа изделията в състояние, съобразно
уговореното им предназначение, е само за пълнота на изложението.
Съобразно нормата на закона, когато при
извършване на работата изпълнителят се отклони от поръчката или ако изпълнената
работа има недостатъци, поръчващият може да поиска заплащане на разходите,
необходими за поправката.
Съдът съобразява
приетото с ТР № 88/84 г. на
ОСГК на ВС, според което гаранционната отговорност не
се покрива със законната отговорност за недостатъци, тъй като те възникват
при различен фактически състав. Гаранционната отговорност включва
задължението за определен период от време да
бъде гарантирано наличието на установени
качества и свойства на вещта, през
който период продавачът носи материална отговорност за недостатъци
и повреди при условие, че са
били спазени изискванията за правилно съхраняване и надлежната ѝ употреба. Поради това съдебната практика приема, че когато основание за ангажиране
договорната отговорност на изпълнителя е поетата от него с договора гаранционна
отговорност, правилото на нормата на чл.264, ал.2 и 3 ЗЗД не се прилага и е
достатъчно да е налице уведомление от
възложителя до изпълнителя в рамките на гаранционния срок, за да възникне за
изпълнителя гаранционно задължение /
решение № 114 от 16.09.2013г. по т.д.. № 1075/2011г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/.
След като ищецът изрично
заявява, че дири отговорност на ответника не на основание уговорената на
изпълнителя гаранционна отговорност, а на основание нормата на чл.265 ЗЗД,
съдът следва да съобрази следните обстоятелства: наличие на договорни връзки;
изпълнение на възложената на ответника- изпълнител работа и дали посочените от
ищеца недостатъци попадат в обхвата на възложената работа; приемане на
работата; наличие на недостатъци и тяхното естество- такива, които могат да
бъдат констатирани при прегледа на вещта, към момента на приемане на работа или
се явяват скрити недостатъци; наличие на уведомяване от страна на възложителя
изпълнителя на проявените недостатъци; какви разходи са необходими за тяхното
отстраняване.
По делото не е налице
спор относно двата договора за изработка, които страните по делото са сключили
на 27.09.2013 година и на 10.01.2014 година, както и на това, че изпълнената от
ответника работа е приета от възложителя с приемо –
предавателен протокол, двустранно подписан от страните на 10.11.2015г.,
съобразно нормата на 3.3 от двата договора, която е идентична.
По делото е безспорно
установено и извършеното от ищеца, в качеството му на възложител, заплащане на
уговореното възнаграждение на изпълнителя, което обстоятелство не е оспорено от
ответника, а е установено и от счетоводната експертиза.
По делото съдът приема
за установени посочените от ищеца дефекти на работата. Това обстоятелство се
установява от показанията на разпитаните свидетели К.и Барбъзанов,
както и от направените констатации от трите вещи лица, които са извършили оглед
на обекта и чиито констатации са намерили отражение в обстоятелствената част на
депозираните и приети по делото експертизи. Особено обстоятелствени са
заключенията на вещото лице инж. А.С., който е специалист в тази област и
доктор по дървени конструкции. В дадените заключения вещото лице инж. С.
пояснява значението на материала за изпълнение на дограмата, как той влияе
върху качеството на изработката и какви възможности дава за отстраняване на
недостатъците, качество на обкова, качеството на грундирането, лака, както и на
всеки от елементите, които участват в изработката на дограма/ прозорци и на
изработката и реставрацията на интериорните врати. Неколкократно
пояснява замяната на уговорените с договорите материали по какъв начин е предпоставила качеството на самите изделия, възможността им
да се изметнат, да се наруши обкова и осъществяваните от него функции, външния
вид, гладкост, срок на амортизации и възникване на нарушения на покритието на
тези изделия, с оглед използваните
грунд, безир, лакове и др.
Изрично е подчертано, че
замяната на материала, който страните са уговорили д приложенията към двата
договора е една от водещите причини за проявените дефекти в изработката, а
другата основна причина е лошия монтаж / вероятно поради слабо квалифицирана
работна ръка или др. причини/.
Другото, което съдът
приема за установено, въз основа на тези заключения, е комплексният характер на
проявените дефекти, което обстоятелство е предопределено от комплексния
характер на причините, довели до този неблагоприятен за възложителя резултат.
Следва изрично да бъде
отбелязано и следното обстоятелство - от заключенията на вещите лица по
допуснатите и изслушани СТЕ може да се направи извод, че изпълнението, което
ответникът е осъществил на възложената му работа следва да бъде приравнено на
пълно неизпълнение, като в тази връзка съдът кредитира изцяло изводите на
вещото лице инж. А.С., пояснени от него и в дадените пред съда обяснения
по депозираните и представени
експертизи. От дадените обясненията и в направените от това вещо лице анализи
на работата на ответника, обективирани в
представените заключения, може да се направи категоричен извод, че възложената
работа е извършена толкова лошо, че изпълнението не може да се приеме за
такова, което да даде възможност изделията да се ползват съобразно обичайното
им предназначение и вложените в изделията материали, самата им изработка и
направения монтаж, са направили икономически неизгодно и практически
нецелесъобразно да се извърши ремонт на същите. В тази връзка вещото лице
подробно се спира на възможността за ремонт на изпълнените изделия,
възможността за такъв ремонт и последиците от него, като достига до извод, че
поради замяна на материалите от изпълнителя и лошия монтаж на изделията,
ремонтът няма да постигне целта, която страните са преследвали със сключване на
договора.
Независимо от този извод
на вещото лице инж. С., който е подкрепен със задълбочен анализ относно
материали, монтаж на прозорци/ дограми и врати, с оглед диспозитивното
начало в гражданския процес, съдът дължи произнасяне по отправеното до съда
искане.
А искането на ищеца е за
присъждане на разходите, които са необходими за отстраняване на констатираните
недостатъци.
Както е посочено по-
горе тези недостатъци, които ищецът е описал в исковата молба са безспорно
установени от гласните доказателствени средства,
събрани в настоящето производство
Съгласно разпоредбата на
чл.264 ЗЗД поръчващият работата има задължение да приеме същата.
Последиците от това приемане са
свързано директно с възможностите за възложителя да ангажира отговорността на
изпълнителя, а това означава, че приемане е налице тогава, когато престираният резултат е годен да бъде използване предвид
обикновеното или предвиденото в договора предназначение – арг.
от чл. 264, ал. 1 във вр. с чл. 261, ал. 1 ЗЗД
В съдебната практика и в доктрината
задължението на поръчващия да приеме работата от изпълнителя се тълкува двояко,
като съчетава в себе си два елемента: 1) фактическото получаване на
изработеното от поръчващия; 2)
признанието, че изработеното съответства на поръчаното. Следователно приемане
има само когато реалното получаване на изработеното се придружава от изрично или
мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че счита работата съобразена с
договора. Щом приемането обхваща не само просто разместване на фактическата
власт, а още и едно изявление, свързано с важни правни последици, ясно е, че то
не е само една фактическо, но и едно правно действие.
В настоящия случай страните са обективирали приемането на работата от възложителя в
нарочен документ, двустранно подписан от тях на
посочената дата. Последиците от това приемане са свързано директно с
възможностите за възложителя да ангажира отговорността на изпълнителя, а това
означава, че приемане е налице тогава, когато престираният
резултат е годен да бъде използване предвид обикновеното или предвиденото в
договора предназначение – арг. от чл. 264, ал. 1 във вр. с чл. 261, ал. 1 ЗЗД . Правната
последица от изпълнение на задължението за приемане на работата и одобрението
ѝ, без да са налице недостатъци, е прекратяване на облигационната връзка
между страните. Това заключение е приложимо, когато възнаграждението на
изпълнителя е платено или авансово, или към момента на приемане. Ако това не е
така, от момента на приемането на работата настъпва изискуемостта на вземането
на основание чл. 266 ЗЗД и за него започва да тече погасителна
давност. Ако давност. Ако обаче бъдат открити недостатъци, тогава
облигационната връзка се пренася на плоскостта на задължението за уведомяване
на изпълнителя за наличието им.
Нормата на чл.264, ал.2, изречение 2 ЗЗД задължава възложителя да извести изпълнителя за всички констатирани от него
недостатъци веднага след откриването им. Липсата на изпълнение на това
задължение преклудира възможността да упражни своите потестативни право, съгласно нормата на чл.265 ЗЗД, тъй
като работата ще се счита приета и тази презумпция се счита от съдебната
практика за необорима.
Ето защо, за да се запазят правата
на възложителя, същият следва да уведоми изпълнителя за констатираните
дефекти/недостатъци на престирания му резултат и това
възражение следва да достигне до другата страна в материалноправната
връзка. Уведомлението следва да се извърши веднага след установяване на
недостатъка.
Посоченият от законодателя срок за
уведомяване – веднага от узнаването предпоставя
изясняване на въпроса дали констатираният недостатък е бил видим/явен или
скрит.
Относно вида на недостатъците
съдебната практика приема, че: „Скритите недостатъци, съгласно чл. 264, ал.
2, изр. 1 ЗЗД са такива, които съществуват, но не могат да се
открият при обикновения начин на приемане на изработеното или такива, които са
се проявили по-късно, за които изрично в закона е предвидено, че поръчващият
трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им, което не е
необходимо само ако изпълнителят е знаел недостатъците – чл. 264, ал.
2, изр. 2 и 3 ЗЗД. Ако поръчващият не направи такива възражения,
работата се счита приета, съгласно чл. 264, ал.
3 ЗЗД. Въз основа на посочените законови разпоредби е създадена
съдебна практика, трайно установена, че с неуведомяването за скрити
недостатъци, се преклудира възможността на
възложителя да реализира по чл. 265 ЗЗД отговорността
на изпълнителя за некачествено изпълнение. За да може да търси някоя от
възможностите, предвидени в чл. 265 ЗЗД,
възложителят трябва да запази правата си по чл. 264 ЗЗД,
като липсата на уведомление до изпълнителя незабавно след откриване на появили
се скрити недостатъци, съгласно чл. 264, ал.
2 и ал. 3 ЗЗД, води до преклудиране на правата по чл. 265 ЗЗД.”/
определение №
26 от 22.01.2010 г. по търг. д. № 820/2009 г., II т. о. на ВКС/.
Във връзка със своевременното
уведомление от страна на ищеца до ответника, в контекст на констатираните
недостатъци, вещото лице инж. С. дара категоричен отговор, че подмяната на
материал, обкова и другите вложени в изработката на изделията материали, не
може да бъде забелязана дори и от професионалист, тъй като изисква твърде
специфични знания, а самите недостатъци, които са комплексен продукт на
некачествените материали, съчетани с некачествен монтаж, са такива, които се
проявяват във времето и към момента на съставяне на приемо-предавателния
протокол не са били налични и поради това не е било възможно да бъдат
констатирани, дори и при внимателен преглед.
Ето защо съдът приема, че е налице
хипотеза на скрити недостатъци, поради което възможността възложителят да
упражни правата по чл.265 ЗЗД не е преклудирана.
Налице е уведомяване, за което свидетелствуват К.и
приобщената към делото кореспонденция между страните.
Извън горното съдът намира за
необходимо да подчертае и следното.
Задължението на възложителя за
уведомяване не е необходимо тогава, когато изпълнителят е бил наясно с
констатираните недостатъци и това е така, тъй като тази страна се явява
недобросъвестна.
По виждане на състава ответникът се
явява недобросъвестна в страна в този договор. Сключената от него сделка и по
занятие търговска сделка. Следователно като страна в тази облигационна връзка
ответникът е участвал с целия свой професионален капацитет. Това означава, че е
бил наясно от последиците от неточното си изпълнение – че чрез замяна на
уговорения с договорите материал, с такъв от по- нисък клас, съчетан с лошото
изпълнение на изработката на
дограма/прозорци, врати и лош монтаж, същият е следвало да предположи
появата на констатираните от ищеца
недостатъци. Ето защо в дадения отговор на отправената му покана изразява
надежда, че спорът няма да прерасне в съдебен спор. Очакванията към качеството
на изпълнението на изработката на изделията, монтажа на същите и
реставрационната процедура към търговеца са различни от тези, които са насочени
към любителя в тази област. Именно това е целта на сключения договор от страна
на ищеца- да постигне резултат, към който е насочена сделката, а именно точна
изпълнение. Именно за това договорът е сключен с търговец, който осъществява
тази дейност по занятие, още повече, че обектът, на който е следвало да се
извърши монтажа на дограма/прозорци, както и реставрация и изработка на интериорните
врати е паметник на културата. По партидата на ответника е извършено вписване,
че основната му дейност по НКИД е производство на дограма и други изделия от
дървен материал. Обозначавайки се по този начин, ответникът е следвало да
прояви очаквания от него професионализъм при изпълнение на възложената му двата
договора работа. Ето защо съставът на съда приема, че уведомлението, което
законът задължава поръчващия работата да направи и същото да достигне до
изпълнителя, в настоящия случай не се явява елемент, необходим за упражняване
на правата на поръчващия по чл.265 ЗЗД, тъй като приема, че ответникът е бил
наясно с това, че работата му страда от скрити недостатъци, както и че тези
недостатъци ще се проявят във времето при обичайното потребление и експлоатация
на изделията. В този смисъл възражението, направено в отговора на исковата
молба, че причината за появилите се дефекти е в резултат на неправилна
експлоатация и8или извършвани строителни и други дейности в обекта е явява
недоказано и неоснователно.
По отношение на това
дали тези установени по делото недостатъци попадат в обхвата на двата договора.
Съобразно договора от 27.09.2013 година
и приложението към него, явяващо се негова неразделна част, изпълнителят и
настоящ ответник е поел задължение да изпълни със свои материали, достави и монтира на посочения обект 51 броя
прозорци на 1 и 2 етажи, подробно описани в приложението; 18 броя
прозорци на сутерена и
тавана, като цената на доставка и монтажа е включена в тази глобална сума, в
която е включена и цената на обкова, срещу възнаграждение от 171 703лв. с
ДДС. Съобразно представеното Приложение №1 към договора, явяващо се негова
неразделна част, описанието на изделията, включва: прозорци сутерен и таван, с
което са описани чертежи, профилна система на каса и крило, материал, който
следва да се използва;лак; цвят; обков; стъклопакет и
уплътнител- изисквания. Посочено, че дограмата на сутерена е 15,09 кв.м на
стойност 10 990лв; дограма за
тавана- 16,43 кв.м на стойност 15 563 лв. По този начин на описание е подходено за прозорците на 1 и 2 етаж, като са обособени
изискванията за външните и вътрешен прозорец; за декоративните табла и первази.
Представена е номерация на прозорци на първи
и втори етаж; номерация на прозорци на тавана и сутерена. Представен е
чертеж на прозорци на първи и втори етаж.
На 17.09.2015г. страните подписват анекс
към този договор, с който се съгласяват от поръчката за изработка да отпаднат
изработката на врати поз.10 и 11 като врати тип стъклопакетна дограма на обща стойност от 6 151лв. с
ДДС и да се изработят врати на поз. 10 и 11, по
одобрен чертеж на цени от 9 930лв. с ДДС, като размерите се вземат на
място.
Извън предмета на този договор са
прозорците на 3-тия етаж, които са част от тази главна претенция.
Съобразно договор от 10.01.2014
година между страните, в същото им качество, се сключва договор за реставрация
и изработка на интериорни врати за същия обект. че ремонтните и възстановителни
работи са изразяват в следното: подмяна на всички детайли от съществуващите
врати, които са: усукани; изгнили; имат дълбоки наранявания; на които местата
за сюрметата са повредени необратимо; повредени на
места на бравата; са скъсани пантите.
Съгласили са се, че ще бъдат
реставрирани всички детайли, които са годни за възстановяване и експлоатация за
дълъг период от време.
Видно от Приложение №1, явяващо се
неразделна част от договора, подмяната и реставрацията касае седем вида врати,
интериорни, с описани размери и брой, материал, с който следва да се изпълни
работата, профилна система на вратите, цвят за лакиране и гладкост на
повърхнината.
Остойностените
от вещото лице разходи за отстраняване на посочените от ищеца недостатъци касателно прозорци / дограма и интериорни врати са в
предмета на двата договора.
Извън изрично уговорените с двата
договора възложени работи са работите по
входна врата към банковия офис, на която е счупен фриз и решетките за
радиаторите.
По делото не са налични писмени
доказателства за това, че ищецът е възложил на ответника изработката на
решетките за радиаторите Възражение за това ответникът е направил след
извършеното уточнение на исковата молба по отношение на договора от 10.01.2014
година.
В ЗЗД не се съдържа изрично изискване
договорът за изработка да е сключен в писмена форма, която е необходима за
валидността на сделката. Следователно тази сделка не се явява формална и
писмената форма не е необходима за пораждане на нейното действие.
Писмената форма се изиска за доказване
на договори на стойност над 5 000лв., съгласно разпоредбата на чл.164, т.4 ГПК.
По делото няма данни стойността на
възложената работа по направата на процесните решетки да е предмет на облигационна връзка
между страните.
С двата сключени договора страните са
приели, че изменението им следва да се извърши с допълнително споразумение.
Ето защо в тежест на ищеца е била да
установи наличие на договорна връзка между него и ответника, която да включва
тези изделия, което страната е следвало да установи с допустимите от ГПК доказателствени средства- свидетелски показания, издаване
на фактури за заплащане на тези възложени работи и др. При събиране на
доказателства за наличие на договор, в чийто предмет са включени изработка и
монтаж на тези изделия дори и страните да са уговорили писмена форма за
изменение на първоначалните споразумения, приложение намира нормата на чл.293,
ал.3 ТЗ. Тази доказателствена тежест обаче страната
не е осъществила, поради което макар и установени недостатъци по тези изделия,
които са настъпили във времето и в етап, който следва приемане на
работата, съдът не приема, че следва да
присъжда на ищеца установените с експертизата стойности за отстраняването им.
Тези изводи, касаят и прозорците на 3-тия етаж. Възражението на ответника е
основателно и своевременно направено, тъй като в договор от 27.09.2013 година е
посочено, че предмет на договора са 1 и 2 етаж, сутерен и таван.
Ето защо съдът приема, че от стойността,
посочена от вещото лице, касаеща разходи за
отстраняване на решетките, която е 3 294,32лв, следва да се изключи от
стойността на разходите, предмет на двата иска, както и остойностените
от вещото лице разходи за отстраняване на недостатъците на прозорци/дограма за
3-тия етаж.
По отношение на входната врата на
банковия офис. Ответникът е възразил да е предмет на договора и съдът не приема
за основателно това възражение, тъй като самият ищец обозначава тази врата като
вход за сградата, поради което не попада в предмета на договора, който касае
интериорни/вътрешни врати. По възражението на ответника, че предмет на договора
не включва прозорците/дограма на третия етаж.
По преждеизложени
съображения касателно предмета на договора и
възможността същият да бъде изменяван в тази му част,
съдът приема, че от посочената от вещото лице стойност 17 099,88лв.,
следва да бъде извадена стойността касателно прозорец
№9, 10, които са на 3-тия етаж и за тях необходимите разходи са от 1 031,26лв.
без ДДС и с ДДС – 1 237,51лв. В резултат на тази операция съдът приема, че
доказаните, необходими разходи за отстраняване на недостатъците на посочените
от ищеца прозорци на втория етаж е сумата от 15 862,37лв.
По отношение на договора от 10.01.2014г.
съдът приема, че доказана е претенцията в размер на 17 504,42лв., тъй като
от посочената от в.л. стойност от 17 659,03лв. с ДДС съдът приспада
разходите за ремонт на двойната входна врата, които са в размер на 154,61лв. с
ДДС, поради това, че тази врата не попада в обсега на договора, на който се
позовава ищеца.
При изложеното съдът приема, че
предявеният от ищеца иск по чл.265, ал.1, предл.2 ЗЗД
касателно договор от 27.09.2013 година се явява
доказана до размер на сумата от 15 862,37лв. с ДДС, съобразно заключението
на вещото лице инж. С., депозирано на 21.10.2022 година и за договора от
10.01.2014 година в размер на 17 504,42лв. с ДДС.
Съдът възприема този вариант на
експертизата, а не стойностите, посочени в експертиза, депозирана на 12.04.2022
година, тъй като определените от вещото лице с нея стойности включват и
допълнителни работи, които са извън отстраняване на недостатъците на дограмата
и вратите, защото в тези стойности са включени и необходимите СМР, които
съпровождат демонтажа и монтажа на тези изделия, а тези разходи по виждане на
състава могат да бъдат част от претенция за вреди, чието основание е нормата на
чл.82 ЗЗД, каквато ищецът не е предявил, но каквато може да предяви, ако направи
тези разходи, които са пряко свързани с упражнените права по чл.265 ЗЗД и които
разходи ще се явят загуби, породени от неточното изпълнение на възложената
работа. За разлика обаче от разходите, които поръчителят на работата може да
претендира на основание чл.265 ЗЗД, без да доказва, че са извършени, разходите,
които страната ще направи при отстраняване на недостатъците следва да са реални
и да е налице намаляване на имуществото на ищеца, да имат за пряка причина за
неточното изпълнение на договора и да са били предвидими към момента на
сключване на сделката.
Другото, което следва да се посочи, че
към стойността на разходите за отстраняване на недостатъците на
прозорци/дограма от 15 862,37лв с ДДС, по първия договор не следва да се
добави и сумата от 806,78лв. без ДДС и с ДДС 968,14лв., която сума, на
основание чл.162 ГПК определя за замяна на спукания стъклопакет на врата №17 на
втория етаж, както е поискано от ищеца с исковата молба, за което не е налице
спор, че е недостатък, констатиран от вещото лице и останал неотстранен от
ответника, въпреки отправените до него покани. Това е така, тъй като този
дефект на изпълнението е бил видим към момента на приемане на работата и поради
това съдът приема, че възражението относно качественото изпълнение касателно това изделие е преклудирано
по смисъла на чл.264, ал.3 ЗЗД. По делото не са събрани доказателства, че
спукването на стъклопакета и възникнало впоследствие и причина за това е
обстоятелство, което е в пряка причинна връзка с недостатък в работата на
изпълнителя, довел до спукване на стъклопакета. Поради това претенцията относно
стъкполакета се явява неоснователна.
При така изложеното съдът намира, че по
първата главна претенция по чл.265, ал.1, предл.2
ЗЗД, касателно договор от 27.09.2013 година
ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 15 862,37лв с ДДС , представляваща стойността на разходите,
необходими за отстраняване на недостатъците на работата на изпълнителя
ответник, съобразно посочените такива от ищеца в първоначалната искова молба, а
над тази сума до размера на предявения иск от 73 422,62лв., предявен като
частичен от иск в общ размер от 171 703лв. – отхвърлена, поради
неоснователността ѝ.
По отношение на втората главна претенция
със същото правно основание, касателно договор от
10.01.2014 година, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 17 504,42лв. с ДДС,
представляваща стойността на разходите, необходими за отстраняване на
недостатъците на работата на изпълнителя ответник, съобразно посочените такива
от ищеца в искова молба, а над тази сума до размера на предявения иск от
21 070лв. – отхвърлена, поради неоснователността ѝ.
По възражението за давност на ответника,
направено със становище на ответника от 27.04.2021 година, след като съдът е
допуснал уточнение на исковете, а именно, че същите се основават на нормата на
чл.265 ЗЗД.
С оглед на това, че исковата молба е
била нередовна, а нейното уточняване е допуснато в хода на процеса, съдът
приема, че това възражение не се явява преклудирано,
тъй като възражение по основателността на претенциите страната-ответник може да
направи само след като разбере в какво се изразява насочена срещу нея
претенция.
С оглед дадените от съда указания за
конкретизиране на това възражение, чрез посочване на периода на бездействие на
кредитора, довел до погасяване на възможността му да дири съдебна защита на
правото, което претендира да има, в случая – вземане срещу изпълнителя,
ответникът с молба от 26.05.2021 година е уточнил, че началният момент на
давността е 30.10.2014г. за прозорците на втория етаж, а за декоративните табли
и решетки – 10.11.2015 година.
Съгласно разпоредбата на чл.
114,
ал.1 ЗЗД давностният срок започва да
тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо. В конкретния случай вземането на възложителя
за заплащане на обезщетение в размер на разходите
за отстраняване на скритите недостатъци
е станало изискуемо след тяхното проявление. Ето защо не може да бъде споделена тезата на ответника, че
погасителната давност е започнала да тече на посочените от него дати.
От събраните по делото
доказателства може да се направи, че най- ранното уведомяване на ответника за
констатирани дефекти в изработката е на 02.03.2016г. и то за врата на спалня на
втория етаж. Останалите писма са от 2017 и 2018г. Поради липса на
доказателства, че скритите недостатъци са възникнали преди това, поради което и
срокът за искане по чл.265 ЗЗД е започнал да те по-рано, съдът приема, че към
датата на подаване на исковата молба – 09.11.2018 година 5 –годишната давност
не е изтекла.
Поради уважаване на главните
искове и поради това несбъдване на процесуалната предпоставка за произнасяне на
евентуалната претенция, съдът не дължи произнасяне по нея.
По разноските.
И двете страните претендират разноски и
представят списъци по чл.80 ГПК.
Ищецът претендира разноски в общ размер
на сумата от 13 846,67лв., представляваща сумарна величина от заплатена
държавна такса от 3 840,67лв.; адвокатско възнаграждение от 3 400лв.
и заплатени депозити за експертизи в общо размер на 6 644лв.
От представените по делото доказателства
се установява, че уговореното с договор от 30.09.2020г. адвокатско
възнаграждение е платено в брой.
В тази част на разноските ответникът е
сторил възражение, че предмет на договора е изготвяне на отговор на искова
молба, като е посочен правилният номер на делото пред СРС и действие пред СГС.
Очевидно е, че по посоченото дело
процесуалният представител на ищеца няма как да изготви отговор на исковата
молба и действията му са насочени към изготвяне на самата искова молба. Тъй
като е посочен правилен номер на делото пред СРС, процесуалното
представителство е осъществено и законът не изисква договорът за правна помощ
да е в задължителна писмена форма, поради което съдът приема, че неправилната
формулировка на предмета на договора не изключва оказана от ищеца защита и
съдействие на неговия доверител, поради което съдът приема, че пълномощникът
действително е осъществила правна защита и съдействие на страната, макар и не в
посочената форма, за което е получила възнаграждение в посочения размер. Ето
защо приема, че този разход касае процеса и е реално направен от страната,
поради което следва да бъде съобразен от съда.
Ответникът претендира разноски,
съобразно представения списък, които са в общ размер на 4 940лв.,
формирани от адвокатско възнаграждение от 1 900 + 1 500лв. и деловодни
разноски за депозити за вещи лица в общ размер на 1 140лв.
Разпределянето на тежестта за разноски
следва да се извърши съобразно правилото на чл.78 ГПК.
На ищеца следва да бъдат присъдени
разноски, съобразно нормата на чл.78, ал.1 ЗЗД, в размер на 4 889,47лв., а
на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да бъдат присъдени разноски,
съобразно отхвърлената част на претенцията в размер на 3 195,61лв.
Водим от изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание
чл.265 ЗЗД, „И.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***–
партерен, със съдебен адрес ***, офис 2, чрез адв. Т.С.Я.,
да заплати на „ Е. М.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес ***, със съдебен
адрес ***, офис 3, сумата от 33 366,79лв.
с ДДС / тридесет и три хиляди триста шестдесет и шест лева и седемдесет и девет
стотинки/, представляваща сумарна величина от
разходите, необходими за поправка на скрити недостатъци в работата на
ответника по договор за изработка и монтаж, който страните са сключили на
27.09.2013 година, касателно прозорци с номера 1, 2,
3, 4, 5, 9, 10, 11, 12, 13, 14-врата, 24, 25, 26, 27 на втори жилищен етаж,
олющване и напукване на боята на външния кат на прозорци 2,3,10,14-врата в
размер на 15 862,37лв с ДДС,
като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за прозорци на 3-тия етаж, спукан стъклопакет и радиаторни решетки и в частта над уважения до предявения
размер от от 73 422,62лв., предявен като
частичен от иск в общ размер от 171 703лв., поради неоснователността му и
сумата от 17 504,42лв. с ДДС,
представляваща стойността на разходите, необходими за отстраняване на
недостатъците на работата на изпълнителя ответник по договор от 10.01.2014г. за
реставрация и изработка на интериорни врати, а именно: пукнатини по табли и
рамки на итериорните врати; при интериорните врат на
втория етаж – напуквания и деформации от
съсъхване при снадките на
таблите на вътрешните врати; за отстраняване на видими неравности, не са добре
обработени; за отстраняване на несъвпадащи фуги при первазите на вътрешните
врати не съвпадат; видими провисвания на вратите, поради криви панти или
недостатъчен брой панти- при двойна
врата на кабинет на първия етаж, при врата от фоайето при кабинета към входна
сградата- провиснало крило и изкривени панти; за декоративен детайл от външния
горен фриз на вратата на банковия офис, като отхвърля претенцията в частта за
разходи за ремонт на декоративните дървени радиаторни
решетки, за входна на сграда врата, които са деформирани и в частта над
уважения до предявения иск от 21 070лв. – отхвърлена, поради
неоснователността ѝ, ведно със законната лихва върху сумата от 33 366,79лв. начиная
от 09.11.2018г. до окончателното и заплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „И.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***– партерен, да заплати на „Е. М.“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес ***, разноски по водене на делото в размер на
4 889,47лв.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Е. М.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес ***, да заплати на „И.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***– партерен, разноски по водене на делото в размер на 3 195,61лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: