НЕПРИСЪСТВЕНО Р Е Ш Е Н И Е №584
Гр.Сливен,25.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на деветнадесети юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Каранашева
при участието на секретаря Добринка Недкова
като разгледа докладваното гр.д.№6794 по
описа за 2019г., на СлРС за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание § 22 от ПЗР на КЗ в сила
от 1.01.2016 г. чл.288,ал.1, т.2, б.в от
КЗ отм. във връзка чл.45 от ЗЗД за сумата от 614лв,представляваща заплатено застрахователно
обезщетение по щета, ведно със законната лихва върху главницата от завеждането
на иска до окончателното изплащане на сумата, както и платените от гаранционен
фонд държавни такси и разноски по производството.
Ищецът Гаранционен Фонд
излага в исковата си молба,че е изплатил обезщетение по
щета№110795/22.12.2014г. обезщетение за
имуществени вреди в размер на 614лв за увредения при ПТП,настъпило на
25.08.2014г. лек автомобил на Ж.Д.К..Сочи се,че виновен за настъпването на
ПТП-то е ответникът Т.К.Т., който
управлявайки лек автомобил Ситроен Саксо с ДК № СН6382КА при движение по път ІІ-53 на 102 км, и при движение с несъобразена с пътните
условия скорост, излизайки от остър десен завой, губи контрол над управлението на автомобила,
навлиза в лентата за насрещното движение и удря странично ремаркето на
правомерно движещия се л.а.Форд транзит и така причинява процесното ПТП.Сочи
се, че ответникът в нарушение на чл.259, ал.1, т.2 от КЗ е управлявал
процесният автомобил,без да има сключена за него застраховка „Гражданска
отговорност”.Твърди се,че след регресната покана от Гаранционен фонд да
възстанови заплатената имуществена щета,ответникът не заплатил задължението си.
Поискано е да бъде постановено решение,с което да бъде осъден-ответника
по делото да заплати на Гаранционен фонд
сумата от 614лв,представляваща заплатено застрахователно обезщетение по щета,
ведно със законната лихва върху главницата от завеждането на иска до
окончателното изплащане на сумата, както и платените от гаранционен фонд
държавни такси и разноски по производството.
Съдът е квалифицирал така
предявения иск, като такъв с правно основание§ 22 от ПЗР на КЗ в сила от
1.01.2016 г. чл.288,ал.1, т.2, б.в от КЗ
отм. във връзка чл.45 от ЗЗД.
Указано е на ищецът, че
доказателствената тежест по отношение на настъпилото ПТП, датата на
настъпването, причинените увреждания, стойността на причинените имуществени
вреди, причинната връзка между ПТП-то и причинените увреждания, е негова
В указания преклузивен
едномесечен срок отговор от ответника Т.К.Т. не е постъпил.
В съдебно заседание в писмено становище процесуалния представител на ищцовото дружество адв.П. моли предявеният иск да бъде уважен, както и да се постанови неприсъствено решение.
В съдебно заседание ответникът Т.К.Т., редовно призован, не се явява, не взема писмено становище.
По искане на процесуалния
представител на ищцовото дружество за постановяване на неприсъствено решение с
протоколно определение от 1.04.2016г. съдът е обявил,че ще произнесе
неприсъствено решение по спора.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От справка база данни за сключена застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите се установява, че по отношение на лек автомобил Ситроен Саксо с ДК № СН6382КА не е имало действаща застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите към 25.08.2014г. до 13.56часа.
От протокол за ПТП, съставен на 25.08.2014г. се установява, че на 25.08.2014г. около 13.30часа ответникът Т.К.Т., който управлявайки лек автомобил Ситроен Саксо с ДК № СН6382КА при движение по път ІІ-53 на 102 км, и при движение с несъобразена с пътните условия скорост, излизайки от остър десен завой, губи контрол над управлението на автомобила, навлиза в лентата за насрещното движение и удря странично ремаркето на правомерно движещия се л.а.Форд транзит и така причинява процесното ПТП с материални щети.В протокола е посочено, че е съставен акт за установяване на административно нарушение на Т.К.Т. и .
На 16.12.2014г Ж.Д.К. е уведомилаГаранционен фонд за настъпилото ПТП с материални щети.
От свидетелство за регистрация се установява, че Ж.С.К. е собственик на ремарке за лек автомобил с рег.№СН7758ЕЕ.
С доклад по щета от 22.12.2014г. на Гаранционен фонд е оценено застрахователното обезщетение за нанесени вреди в на ремарке за лек автомобил с рег.№СН7758ЕЕ в размер на 627лв .
С заключителна техническа експертиза от 03.12.2010г. щетата настъпила на 25.08.2015г. е оценена на 614лв.
На 24.04.2015г. Гаранционен фонд изплаща на Ж.Д.К. сумата от 614лв.
На 1.10.2015г. Гаранционен фонд уведомява Т.К.Т.,че следва да заплати щетата в размер на 627лв.Регресната покана е върната като непотърсена.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК, а именно в едномесечния преклузивен срок за отговор, ответникът не е подал отговор, не се е явил в първото заседание по делото, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяването на неприсъствено решение по делото. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно на ответника е указана последицата от неспазването на сроковете за размяна на книжа с разпореждане, връчено на 23.01.2020 г. Указана му е последицата от неявяването му в съдебно заседание, с призовка връчена на 21.05.2020 г., налице е и втората предпоставка, визирана в чл. 239, ал. 1, т. 2, а именно, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства, искът е вероятно основателен.
По предявения иск с правно основаниечл.288,ал.1, т.2, б.а от кодекса за застраховането във връзка чл.45 от ЗЗД за сумата от 627лв.,представляваща заплатено застрахователно обезщетение по щета, ведно със законната лихва върху главницата от завеждането на иска до окончателното изплащане на сумата, както и платените от гаранционен фонд държавни такси и разноски по производството. Съдът приема,че ще следва да се постанови неприсъствено решение,с което да се уважи предявения иск.Доказа се в производството, че Т.К.Т., управлявайки лек автомобил Ситроен Саксо с ДК № СН6382КА при движение по път ІІ-53 на 102 км, и при движение с несъобразена с пътните условия скорост, излизайки от остър десен завой, губи контрол над управлението на автомобила, навлиза в лентата за насрещното движение и удря странично ремаркето на правомерно движещия се л.а.Форд транзит и така причинява процесното ПТП с материални щети.Гаранционен фонд е заплатил обезщетението по щета на собственика на ремаркето,с претърпени имуществени вреди вследствие поведението на Кадиров и съответно на основание чл.288,ал.1, т.2, б.а от Кодекса за застраховането е встъпило в правата на увреденото лице и причинителя на вредата следва да заплати застрахователното обезщетение на Гаранционен фонд.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ще
следва да бъде осъден ответника да заплати
на ищцовото дружество направените по делото разноски в размер на 50лв.
Така мотивиран, СлРС
РЕШИ
ОСЪЖДА на основание чл.288,ал.1, т.2, б.аот КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗДТ. К.Т., ЕГН **********,***-3ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд,със седалище и адрес на управление гр. София, ул.Граф Игнатиев №2, ет.4, представлявано от заедно от изпълнителните директори на Гаранционен фонд Б. М. и С. С. сумата от 627лв/, представляваща заплатено обезщетение от Гаранционен фонд за щети,причинени в резултат на непозволено увреждане-пътно транспортно произшествие на 25.08.2014 г. от Т., ведно със законна лихва за забава,считано от датата на подаването на исковата молба-10.12.2019г. до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА Т.К.То., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИнаГаранционенфонд,съсседалище и адреснауправлениегр. София,
ул.ГрафИгнатиев №2, ет.4, представляваноотзаедноотизпълнителнитедиректоринаГаранционенфондБориславМихайлов и СтефанСтоилков,
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, сумата от 50лв/петдесет лева
/,представляваща заплатена държавна такса.
На основание чл. 239, ал.4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване.
На основание чл. 240, ал.1 от ГПК препис от неприсъственото решение да се връчи на страните, като УКАЗВА на страната, срещу която е постановено Т.К.Т., ЕГН **********,***, че може да поиска от СлОС неговата отмяна в едномесечен срок от връчването на препис от неприсъственото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: