Определение по дело №1876/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2691
Дата: 25 октомври 2019 г. (в сила от 14 ноември 2019 г.)
Съдия: Мария Любомирова Желязкова
Дело: 20197050701876
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 юли 2019 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№………………………….2019г., гр.Варна

 

            ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,

в закрито заседание на двадесет и пети октомври 2019г., като разгледа

докладваното от съдия МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА адм.д.1876/2019.

по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл.от АПК вр.чл.46 ал.1 от ППЗДС.

Образувано е по жалба на „Б и М“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Света Параскева“ № 26, представлявано от управителя Б.С.Б., против Заповед № РД-08-25/21.06.2019г. на Директора на ДКИ „Културен център „Двореца“ гр.Балчик, с която е наредено прекратяване на тръжна процедура за провеждане на търг с тайно наддаване.

Жалбоподателят навежда твърдения за недействителност на оспорения акт, респ. за незаконосъобразност на същия, поради постановяването му в противоречие с материалноправни норми. Подробно излага съображения в тази насока, като твърди, че не са налице основания за прекратяване на търга както фактически, така и правни. Моли за отмяна на заповедта и връщане на административната преписка на ответника със задължителни указания по продължаване на тръжната процедура.

По делото е постъпил отговор от ответната страна, поддържан от пълномощник – адв.А и в с.з., на първо място за недопустимост на жалбата, тъй като от една страна оспореният акт не съставлява административен такъв по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, а от друга – за жалбоподателя не е налице правен интерес, доколкото макар и да е закупил тръжни книжа, същия не ги е подал и не е участник в търга. На следващо място – за неоснователност на жалбата.

Жалбоподателят, чрез пълномощник адв.А.Б. твърди наличието на правен интерес. Счита, че е налице самостоятелно изявление на административен орган, което съставлява административен акт и подлежи на съдебен контрол, като освен това същият съдържа условия, които ако не бъдат оспорени стават окончателни и не биха могли да бъдат обсъждани и коментирани от всички участници и следва да се спазват. Заявява, че като са се опитали да подадат закупените тръжни книжа, са им съобщили за издадената заповед.

 

В съдебно заседание на 16.10.2019г., с протоколно определение съдът е счел делото за изяснено от фактическа страна и е дал е ход по същество.

След като се запозна с представените от страните писмени доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Със Заповед № РД-08-16/27.05.2019г., Директорът на ДКИ „КЦ „Двореца“ гр.Балчик е открил процедура за провеждане на търг с тайно наддаване за отдаване под наем за срок от 5 години, подробно описан имот – публична държавна собственост, находящ се в комплекс „Двореца“ в гр.Балчик. Насрочил е провеждането му на 01.07.2019г. от 10.00ч в сградата на ДКИ „Културен център „Двореца“ гр.Балчик, „Информационен център Арка“. Със заповедта е определил,  условията на търга, тръжната документация, депозит за участие и е посочил като краен срок за подаване на документи за участие - 16.00ч. на 28.06.2019г. Откриването на търга е оповестено на 29.05.2019г. в два ежедневника.

Видно от представените доказателства, на 05.06.2019г. „Б и М“ ООД е закупило тръжни книжа и внесло депозит за участие.

На 21.06.2019г. с процесната заповед № РД-08-25 на Директорът на ДКИ „Културен център „Двореца“ гр.Балчик, е наредил прекратяване на тръжна процедура за провеждане на търг с тайно наддаване, като е изложил мотиви, че е възникнало обстоятелство, което прави невъзможно провеждането и приключването на търга, а именно: въведено е тръжно условие, което ограничава кръга на лицата, които могат да участват в търга – кандидата да е бил наемател/ползвател/управител на обект или част от обект културна ценност.

 

Предвид гореустановената фактическа обстановка и при преценка допустимостта на жалбата, съдът достигна до следните изводи:

Като неоснователно се преценява възражението на ответника за недопустимост на жалбата поради отсъствието на годен за оспорване административен акт. В случая се касае за индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Съдебната практиката в тази насока е категорична, предвид редица постановени съдебни актове по същество срещу заповеди на административни органи, с които са прекратени тръжни процедури. По своя характер процесната заповед не попада и в изключенията предвидени в чл.21 ал.5 от АПК, тъй като не се каса за част от процедура, а за акт, който слага край на производство. За пълнота обаче съдът намира за необходимо да посочи, че не споделя становището на жалбоподателя, че заповедта съдържа условия, които ако не бъдат оспорени стават окончателни и не подлежат повече на обсъждане от участниците. При евентуалното откриване на нова процедура, на ново следва да се посочат условия, на които да отговарят участниците.

Основателно обаче е възражението за недопустимост на жалбата, поради липса на правен интерес на жалбоподателя. Както беше посочено и по-горе, в константната съдебна практика актовете за прекратяване на тръжни процедури се третират за административни такива, подлежащи на съдебен контрол. За допустими обаче се приемат жалбите от лица с правен интерес, а именно такива които са подали документи за участиe, т.е. са участници в търга. По аргумент за противното, за лицата които не са участници в търга, не е налице правен интерес.

Действително, в конкретния случай жалбоподателя е закупил тръжни книжа и е внесъл депозит, но това е само индиция за евентуалното му намерение за участие в търга. Доколкото обаче не е подал документите /въпреки продължителния срок от закупуването им – 05.06.2019г., до датата на прекратяване на търга – 21.06.2019г./, същият не е придобил качеството участник, т.е. не е бил страна в административното производство и прекратяването не се е отразило в правната му сфера.

Неоснователно  пълномощника на жалбоподателя се позовава на нормата на чл.147 ал.1 от АПК. Цитираната разпоредба определя лицата, които са активно легитимирани да оспорят един административен акт. Действително това са както тези, чиито права или законни интереси са нарушени и за които той поражда задължения, така и тези чиито права и интереси са застрашени от акта и именно в това се изразява и прогресивният характер на легитимацията съобразно тази норма. Само обаче релевантното, по смисъла на АПК засягане обуславя правния интерес от оспорването. А засягането, по смисъла на АПК и на чл.120 ал.2 от Конституцията, е релевантно, когато накърнява или застрашава законни права, свободи или интереси на адресата, когато е пряко и непосредствено и когато е лично. Само това засягане обуславя значим за правото интерес от оспорването и прави засегнатото лице надлежна страна в производството по оспорване на административния акт.

В случая, оспореният от жалбоподателя акт не засяга пряко негови защитими права и свободи, субективно право и законен интерес. Наличието на някакви субективни правни очаквания, не обуславя допустимост на търсената от дружеството – жалбоподател съдебна защита. Правният интерес не може да съществува по презумпция, още повече, че по отношение на дружеството следва един път да се презюмира, че би подало документите и втори път, че отговоря на конкуретните условия за спечелването му. Волеизявлението на административния орган, с което се прекратява търга не поражда и не презюмира възникването на негативни правни последици у жалбоподателя.

Предвид гореизложеното, доколкото жалбоподателят не е участник в търга, съдът намира, че за него не е налице правен интерес от оспорване на заповедта, с която е наредено прекратяването му. Съществуването на правен интерес е положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на жалба от категорията на абсолютните, за наличието на която съдът е длъжен да следи служебно по всяко време на процеса. Липсата на правен интерес у жалбоподателя, има за последица процесуална недопустимост на жалбата, с която съдът е сезиран и прекратяване на съдебното производство.

Предвид гореизложеното и на осн. чл.159 т.4 от АПК, съдът намира, че  определението, с което е даден ход по съществото на спора следва да се отмени, жалбата, с която е сезиран следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати.

Воден от горното, съдът

 

                                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ протоколно определение за даване ход по същество на адм.д. № 1876/2019г. по описа на Адм.съд-Варна, ХVІІІ състав, от съдебно заседание проведено на 02.10.2019г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Б и М“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Света Параскева“ № 26, представлявано от управителя Б.С.Б., против Заповед № РД-08-25/21.06.2019г. на Директора на ДКИ „Културен център „Двореца“ гр.Балчик, с която е наредено прекратяване на тръжна процедура за провеждане на търг с тайно наддаване; и ПРЕКРАТЯВА  производството по адм.дело № 1876/2019г. по описа на Административен съд – Варна.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :