Р Е Ш Е Н И Е
№ 2247
гр.Пловдив, 28.12.2017г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на пети ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 4017/2017г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 16-002011 от 22.06.2018г.
издадено от А. А. Ч., на длъжност *** Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив,
с което на „С. ОЙЛ“ ЕООД ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – ***,
представлявано от С. Г. Х., в качеството и на ***, на основание чл.414, ал.3 от
Кодекса на труда е наложена административно наказание - имуществена санкция в
размер на 2 500 лв. (две хиляди и
петстотин лева), за нарушение на чл.63, ал.2, вр.
чл.63, ал.1 от Кодекса на труда.
В жалбата се застъпва становище, че наказателното постановление е издадено
при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Поддържа, че
действително дружеството не е заверило в законоустановения срок в ТД на НАП
Уведомлението за сключен трудов договор с лицето Д. И. И., но този пропуск се
дължи единствено и само на техническа грешка на софтуерния продукт за
администриране на трудовите правоотношения. Поддържа становище, че в случая са
налице основания случая да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради краткия срок на забавянето, което не е обсъдено от
административнонаказващия орган. Предлага наказателното постановление да бъде
отменено, алтернативно – размера на наказанието да бъде намален до минималния,
предвиден в чл.414, ал.3 от КТ.
Ответната страна – Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, чрез
процесуалния си представител Н. К., оспорва жалбата. Сочи, че описаната в
наказателното постановление фактическа обстановка и осъществяването на
нарушението е установено по категоричен начин. Поддържа също, че не се касае за
маловажен случай, като в случая целта е предотвратяване порочната практика по
антидатиране на трудови договори, както и че само при регистриране на трудовия
договор за работника възниква правото да ползва редица обезщетения от НОИ. Предлага
наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е
връчено на 18.07.2018г. видно от
приложеното заверено копие на известие за доставяне, а жалбата е подадена до РС
– Пловдив чрез Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив на 25.07.2018г. съгласно отразения
входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 18.04.2018г., около 11:15 часа, свидетелят Д.Т.Б., в качеството и на ***
в Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив, извършила проверка в обект – бензиностанция
„Арена“, находящо се в ***, стопанисван от „С. ОЙЛ“ ЕООД. При проверката свидетелят
Б. установила, че в обекта труд полагал работника Д. И. И., която работила като
***, била с работни дрехи и изпълнявала задълженията си. В разговор със
свидетеля Б. работникът И. споделил, че днес постъпила на работа, нямала
сключен трудов договор, плаща и се на час. Работникът И. също собственоръчно
попълнила и подписала справка по чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, в която
отразила горните обстоятелства.
След направена справка било установено, че към момента на проверката на Д.
И. И. не било предоставено преди постъпването и на работа копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите, за регистрация на сключения с нея трудов
договор.
С оглед на горното, на 16.05.2018г. свидетелят Б., в присъствието на ***
на „С. ОЙЛ“ ЕООД – С. Г. Х., съставила АУАН № 16-002011 срещу същото дружество,
за нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда. АУАН бил подписан от *** и
същата получила препис от последния, макар поради грешка свидетеля Б. да
вписала своето име в разписката. Въз основа на същия акт било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел свидетеля Д.Т.Б., която помни случая и описва извършената проверка и
сторените при същата констатации, както и начина на съставяне на АУАН. Съдът
намира показанията на свидетеля Б. за последователни, логични, непротиворечиви
и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и намира
последните за истинни. От същите показания се установява начина на констатиране
извършените нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на
акта.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – справката по чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда на
работника И., от която е видно наличието на елементите на трудово
правоотношение, Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ
от 18.04.2018г., от която се установява часа на подавана от страна на
жалбоподателя на същото уведомление, а именно – 17:37 часа.
Следва да се съобрази и разпоредбата на чл.416, ал.1 от КТ, съгласно
която редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до
доказване на противното. Противното в случая не се установява, в светлината на
обсъдената доказателствена съвкупност.
По същество фактите, касаещи самото нарушение, не са предмет на спор
между страните, не се оспорват от жалбоподателя, последния единствено сочи
причините за същите.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така
представената Заповед № З-0058 от 11.02.2014г. на изпълнителния ***
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, а тази на актосъставителя –
от разпоредбата на чл.416, ал.1 от Кодекса на труда, във вр. с чл.21, ал.4, т.3
от Устройствен правилник на изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което С. ОЙЛ“ ЕООД
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – ***, представлявано от С.
Г. Х., в качеството и на *** е нарушило разпоредбата чл.63, ал.2,
вр. чл.63, ал.1 от Кодекса на труда, за това, че на 18.04.2018г., около 11:15
часа, в обект – бензиностанция „Арена“, находящо се в ***, стопанисван от „С.
ОЙЛ“ ЕООД е допуснало до работа работника си Д. И. И., без преди това да и предостави копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите, за регистрация на сключения с нея трудов
договор.
В случая се установяват елементите на трудовото правоотношение между „С.
ОЙЛ“ ЕООД и Д. И. И. – работно време и уговорено трудово възнаграждение. В този
смисъл следва да се отбележи, че не съществува законова пречка възнаграждението
да бъде уговорено на час. Обстоятелството, че в същата справка е отразено, че
не са уговорени почивни дни не налага заключение в противен на горния смисъл, а
по-скоро следва да се прецени именно като последица от самото нарушение – а
именно - неяснота у самия работник за горните обстоятелства.
Съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя, че този
пропуск се дължи единствено и само на техническа грешка на софтуерния продукт
за администриране на трудовите правоотношения. Следва да се посочи, че в случая
е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице, която
е обективна и безвиновна, съответно – ирелевантни в случая са причините за
осъществяване нарушението.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение,
както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност
на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.63, ал.2 от
Кодекса на труда, във вр. с чл.63, ал.1 от Кодекса на труда, отчетена от
законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е
такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност
на подобно деяние, като конкретни обществено опасни последици не е необходимо
/и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай. Също съда не
споделя довода на жалбоподателя, относно сочения кратък срок на забавяне,
доколкото така или иначе дружеството е осъществило задължението си по КТ едва
след извършване проверката от служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ –
гр.Пловдив, поради което и неустановимо остава дали въпросната активност не е
провокирана именно от същата проверка.
При
разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с тежестта на нарушенията,
съдът намери, че съгласно разпоредбата
на чл.414, ал.3 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 63, ал. 1 или 2 от Кодекса
на труда на работодател - юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000
лв.. В случая е определена имуществената санкция е определена над минималния
размер или в такъв от 2 500 лева. Същия размер на наказанието е
незаконосъобразен като необоснован, доколкото в наказателното постановление не
се сочат никакви мотиви за определяне на наказание по-високо от минималното –
нито във връзка с обществената опасност на деянието, нито предвид личността на
дееца. Не с твърди поредност на нарушението, определени неблагоприятни
последици от деянието, разкриващи по-висока степен на обществена опасност от
типичната, не се коментира личността на дееца и др.. Подобни отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът не констатира и в хода на съдебното
следствие. Ето защо съдът счете, че така определените наказание следва да бъдат
коригирани към определения от закона минимум, като намери същото в този му
размер за достатъчно за постигане целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН.
Воден
от изложеното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. второ от ЗАНН, Районният съд
Пловдив
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление
№ 16-002011 от 22.06.2018г. издадено от А. А. Ч., на длъжност *** Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, с което на „С. ОЙЛ“ ЕООД ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление – ***, представлявано от С. Г. Х., в качеството
и на ***, на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложена
административно наказание - имуществена санкция в размер на 2 500 лв. (две хиляди и петстотин лева), за нарушение
на чл.63, ал.2, вр. чл.63, ал.1 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА наложеното на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда административно
наказание – имуществена санкция в размер на 2 500,00 лева до размер от 1 500 лв.
/хиляда и петстотин лева/, като ПОТВЪРЖАДВА наказателното постановление
в останалата му част.
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.