Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2022г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми
състав, в публичното заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова
като разгледа докладваното от съдия Д.Станева
адм.дело № 1476/2021г. по описа на Административен съд Варна, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.
156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на Д. Т. К. с ЕТ“
Ведитив-Д. К.“ гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ № *** вх.* ет.* ап.**, чрез
адв.И.К. против РА № Р-03000319006984-091-001/15.10.2020г. на орган по приходите
при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 334/22.02.2021г. на Директор на
Дирекция „ОДОП“ - Варна, с който за ревизираните данъчни периоди са определени
задължения по ЗДДФЛ, вноски по ДОО, УПФ и ЗЗО, както и лихви за забава.
Жалбоподателят счита обжалвания РА незаконосъобразен, издаден в нарушение на
материалния и процесуалния закон, при неправилно изведени фактически
констатации, по съображения подробно изложени в жалбата; органът по приходите
не разполага с никакви първични документи, на базата на които да прецени
обективната истина; от пълния приложен списък на отчетите за процесните периоди
е видно, че не е реализиран оборот и няма отчетени приходи; невярно е
твърдението в РД за изминат пробег, не са оценени всички разходи, които един
таксиметров шофьор прави във връзка с дейността си; оспорва и начислените
социални и здравни осигурителни вноски, поради факта, че не е извършвал
таксиметрова дейност и не е получавал приходи. Поради изложените съображения
моли съда да отмени обжалвания ревизионен акт. В съдебно заседание и по
съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата и моли съда да я
уважи.Претендира присъждане на разноски, съобразно представения списък по чл.80
от ГПК.
Ответната страна, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като
неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение в размер на 1191лв..
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от легитимирано лице и относно част от РА, която е
обжалвана по административен ред и не е отменена; жалбата отговаря на
изискванията на закона, поради което е допустима за разглеждане.
Производството по издаване на
обжалвания ревизионен акт е започнало въз основа на Заповед за възлагане на
ревизия № Р-03000319006984-020-001/01.11.2019г., изменена със ЗВР №
03000319006984-020-002/14.04.2020г. издадена от орган по приходите при ТД на
НАП – Варна.
Извършената ревизия е приключила
със съставен Ревизионен доклад № Р-03000319006984-092-001/11.08.2020г., на
основание чл.117 от ДОПК от ревизиращите органи по приходи, съдържащ
предложение за установяване данъчните задължения на жалбоподателя по видове и
периоди, както и лихвите за забава към тях. Въз основа на него, на основание
чл.119 ал.2 от ДОПК е издаден Ревизионен акт №
Р-03000319006984-091-001/15.10.2020г., с който на ЕТ ” Ведитив – Д. К.“ за
ревизираните данъчни периоди са определени данъчни задължения по ЗДДФЛ, вноски
за ДОО, УПФ и ЗЗО, както и лихви за забава.
Данъчният субект е обжалвал
ревизионния акт по реда на чл.155 и сл. от ДОПК пред Директора на Дирекция
”ОДОП” при ЦУ на НАП - гр.Варна, който с Решение № 334/22.02.2021г. го е
потвърдил.
По валидността на
акта:
При дължимата пълна
служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА,
съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът установи,
че оспореният РА е валиден административен акт, издаден след провеждане на
ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган, в определения
от него срок. РА е издаден от компетентните органи - възложителя на ревизията и
ръководителя на същата, и определя данъчни задължения за периода, за който е
била възложена ревизията. Подписан е с квалифицирани електронни подписи, по
смисъла на чл.24 от Закона за електронния документ и електронния подпис. В
съдържанието не само на ревизионния акт, но и на ЗВР ЗИЗВР и РД е отразено, че
са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронен
документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните документи
на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на
чл.184 ал.1 от ГПК вр.§ 2 от ДР на ДОПК.
Същите са предоставени и на електронни носители и не са оспорени от
жалбоподателя. Неоспорена е и компетентността както на органите, участвали в
ревизионното производство, така и не тези, подписали РА.
Предвид горното, съдът
намира, че обжалвания ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност.
В хода на ревизията е установено,
че през ревизирания данъчен период Д. Т. К. е местно лице по чл.4 ал.1 от ЗДДФЛ
и има регистрация като физическо лице – таксиметров шофьор.През ревизирания
период лицето упражнява дейност като ЕТ. Като доказателства за извършваната
дейност ревизиращият екип се позовава на информация от трети лица, а именно от ИА
„Автомобилна администрация“ гр. Варна, Районна прокуратура, от „Пътна полиция
КАТ-Варна“, както и приобщените по реда на ДОПК доказателства с Протокол №
Р-03000319006984-ППД-001/07.05.2020г. в т.ч. Писмо вх. 1268-2/28.03.2019г. от
Община Варна /л.99-100/.
Въз основа на събраната информация
органът по приходите констатира, че през периода от 01.01.2013г. до
31.12.2016г. ревизираното лице ,в качеството си на едноличен търговец с ЕТ
„Ведитив - Д. К." е осъществявал търговска дейност - таксиметрова дейност
на пътници на територията на община Варна. През ревизирания период
жалбоподателя не е декларирал източник на доходи.
С оглед гореизложеното е
констатирано наличие на обстоятелства по чл.122, ал. 1, т.1 от ДОПК. На Д. К. е
връчено Уведомление по чл. 17, ал. 1, т.2 от ДОПК № Р-03000З 19006984- 139-001/24.04.2020г./87-88/,
Уведомление по чл. 124, ал.1 от ДОПК № Р- Р-030003 19006984-113-
001/24.04.2020г. /л.90/ и ИПДПОЗЛ № Р- 03000З19006984-040-001/24.04.2020г,/84-85/,
Ревизираното лице е уведомено, че данъчната основа на задълженията му ще бъде определена
по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК. Поискано е представяне на документи за
реализирани приходи и отчетени разходи от таксиметрова дейност през периода
2013г.-2016г. счетоводни регистри, ОПР, главни книги, отчети от КА, касови и
банкови документи и други при отчитането на таксиметровата дейност, както и
писмени обяснения относно: с каква дейност се е занимавал, какъв е източника на
доходите през 2013-2016г. и какъв е размера му, какви са техническите
характеристики на автомобила МАЗДА 6 с peг. № В****НА /модел, година на
производство, кубатура, вид гориво, разходна норма на 10Окм., какъв вид дейност
е извършвал с визирания автомобил, къде е осъществявал дейността, какъв вид
гориво е ползвал и каква е разходната норма на 100км., както и доказателства имащи
отношение към извършваната таксиметрова дейност през 2013г.-2016г. На основание
чл.124 ал.3 от ДОПК на лицето е дадена възможност да представи документи в
четиринадесет дневен срок от получаване на уведомление по ДОПК. Във връзка с
връчените уведомления ревизираното лице, с Писмо Вх. № 55100-6/04.05.2020г„ е
представило документи / декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК, както и протокол от
ДАИ /и писмено обяснение /л.97/. От представения протокол от ДАИ е видна датата
на демонтаж на ФП. В писменото обяснение лицето декларира, че през ревизирания
период не се е занимавал с никаква дейност, ходил е да помага на приятели
рибари, които са имали голямо корабче, а те са му давали риба /л.92/.
Жалбоподателят декларира, че през 2013г.-2016г. няма доходи и за него са се
грижили неговите родители, който през 2008г. са продали наследствен имот.
Посочва, че л.а Мазда 6 с peг. № В ****НА е произведен през 2007г. с кубатура
2000к.с., горивото е бензин, а разходната норма на 100 км е 11.5-12.5 градско и
9-9.5 извънградско. К. посочва, че не е извършвал таксиметрова дейност, а е
пътувал всекидневно до Шабла и Дуранкулак, за да помага за риболова. Представен
е протокол за демонтаж иа фискална памет № 1580/30.08.2016г. /натрупан оборот
от 2010г. до демонтажа е 56.38лв./, приложен на л.96 в административната
преписка. В декларацията по чл.124, ал. З от ДОПК лицето декларира, че не
притежава движими, недвижими имущества и парични средства /л.93-95/.
С оглед гореизложеното е формирана данъчна
основа за облагане по реда на чл.122- 124а от ДОПК и установен данък по чл.48,
ал.2 от ЗДДФЛ по години, както следва:
за 2013г.- данъчна основа в размер
на 11445.77лв, намалена със ЗОВ в размер на 2952.69лв.и установен данък по
чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 1273.91лв.
за 2014г.- данъчна основа в размер
на 11170.46лв. и намалена със ЗОВ в размер на 2881.98лв. и установен данък по
чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 1243.27лв.
за 2015г. - данъчна основа в
размер на 11466.77лв. намалена със ЗОВ в размер на 2958.43лв. и установен данък
по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 1276.25лв.
за 2016г.- данъчна основа в размер
на 7680.74лв. намалена със ЗОВ в размер на 1981.63лв. и установен данък по
чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 854.87лв.
По приложението на КСО и 330
Предвид констатираните факти
и обстоятелства при извършения по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК анализ, органът
по приходите установява, че Д. Т. К., в качеството си на едноличен търговец с
ЕТ „Ведитив- Д. К.“ е осъществявал търговска дейност - таксиметрова дейност на
територията на Община Варна. Констатирано е, че за упражняваната трудова
дейност като самоосигуряващо се лице жалбоподателят дължи авансово осигурителни
вноски за фонд ДОО на основание чл.4, ал. 3, т.2 от КСО, авансово осигурителни
вноски за УПФ на основание чл.127, ал.1 от КСО и авансово здравноосигурителни
вноски на основание чл. 40, ал.1, т.2 от 330.
Установени са задължения по
години за ДОО, УПФ и ЗОВ върху минималния осигурителен доход, определен със
ЗБДОО за съответните години, подробно описани на стр. 12-16 в ревизионния
доклад. На основание чл.6, ал.9 от КСО /действаща през 2016 г./ органът по
приходите констатира, че ревизираното лице дължи осигурителни вноски и върху
окончателния размер на осигурителния доход, предвид че установените доходи от
таксиметрова дейност превишават минималния осигурителен доход.
С оглед гореизложените норми
на ревизираното лице са установени задължения за ДОО, УПФ и ЗОВ по години,
както следва:
За ДОО
-за 2013г. – 1465.06лв.
-за 2014г. – 1429.82лв.
-за 2015г. – 1467.75лв.
-за 2016г. – 983.13лв.
За УПФ
-за 2013г. – 572.29лв.
-за 2014г. – 558.52лв.
-за 2015г.- 573.34лв.
-за 2016г. – 384.04лв.
За ЗОВ
-за 2013г. – 1465.06лв.
-за 2014г. – 1429.82лв.
-за 2015г.- 1467.75лв.
-за 2016г. – 983.13лв.
Жалбоподателят оспорва горните
изводи, като неправилни и незаконосъобразни; по съображения подробно изложени в
жалбата; органът по приходите не разполага с никакви първични документи, на
базата на които да прецени обективната истина; от пълния приложен списък на
отчетите за процесните периоди е видно, че не е реализиран оборот и няма
отчетени приходи; невярно е твърдението в РД за изминат пробег, не са оценени
всички разходи, които един таксиметров шофьор във връзка с дейността си;
оспорва и начислените социални и здравни осигурителни вноски, поради факта, че
не е извършвал таксиметрова дейност и не е получавал приходи.
Съдът намира жалбата за
основателна, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 122
ал. 1 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния
закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е
налице едно от следните обстоятелства: по т.1.- до започването на ревизията не
е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; т.2.-
налице са данни за укрити приходи или доходи; т.3.- когато в счетоводството са
използвани неистински или с невярно съдържание документи; т.4.- липсва или не е
представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото
счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно
облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за
облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са
унищожени не по установения ред; т. 5.- документите, необходими за установяване
на основата за облагане с данъци липсват или са повредени до степен негодни за
ползване; т.6.- данните и сведенията, необходими за установяване на основата за
облагане с данъци, не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е
намерено на адреса за кореспонденция по чл. 28; т.7.- декларираните и/или
получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват
на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Съгласно
чл.124 ал.1 ДОПК когато установи наличие на обстоятелства по чл.122 ал.1 ДОПК
органът по приходите уведомява ревизираното лице, че основата за облагане с
данъци ще бъде определена по предвидения в чл.122 ред и му определя срок за
представяне на доказателства и за вземане на становище, който не може да бъде
по-кратък от 14 дни, като съгласно ал.2 на чл.124 ДОПК в производството по
обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено със събраните
доказателства.
В настоящият случай органът по
приходите в хода на ревизията е установил наличие на обстоятелства по чл.122
ал.1 от ДОПК. С оглед изискванията на чл.124 ал.1 ДОПК е изготвено уведомление
до задълженото лице, че поради наличие на обстоятелство по чл.122 от ДОПК
основата за облагане за ревизирания период ще бъде определена по реда на чл.122
от ДОПК, което е надлежно връчено на ревизираното лице.
Органът по приходите е
приел, че търговецът през ревизираните данъчни периоди е реализирал доходи от
дейност като таксиметров шофьор. Жалбоподателят оспорва тези изводи и във
връзка с това по негово искане е допусната съдебно счетоводна експертиза. От
заключението на вещото лице, неоспорено от страните и възприето от съда като
компетентно и обективно дадено се установява, че по административната преписка
няма представени документи, представляващи касови бонове, съдържащи информация
за маркирани суми в ЕТАФП, тип ЕМТАКС 100М с индивидуален номерЕТ005911,
индивидуален номер на ФП 48020212 за данъчни периоди 2013г., 2014г., 2015г. и
2016г. на жалбоподателя, в които фигурират вписани данни относими към него и
регистрирани в ЕТАФП, а именно наименование ЕТ“ Видитив – Д. К.“, Булстат,
адрес на ЕТ, име на водача и регистрационен номер на автомобила. Вещото лице е
посочило също така, че липсав тданни за реализиран оборот от таксиметрова
дейност за посочения период от жалбоподателя, липсват и данни за съответните
разходи за експлоатация.В съдебно заседание вещото лице е допълнило, че
първичните документи, които са били описани в предходното ревизионно
производство, по настоящата преписка ги няма, а от тези които са налични няма
конкретни данни, съобразно задачата по т.1. По делото са разпитани като
свидетели А.Я.К. и П.Г.Д., от показанията на които се установява, че през
процесния период жалбоподателят не е извършвал таксиметрова дейност, а е ходел
да лови риба и рапани с негови приятели.
Основанията за
извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени от закона в
разпоредбата на чл. 122, ал.1, т.1-7 ДОПК. В конкретния случай, за да преминат
към извършване на ревизията по особения ред, органите по приходите са приели,
че за ревизирания период 2013г. - 2016г. жалбоподателят е реализирал приходи от
таксиметрова дейност. Определянето на данъчната основа за облагане с данъци,
както и размера на последните са нормативно установени и следва да се прилагат
точно. Единствено при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал.1 от ДОПК и при
спазване на правилата на чл. 122, ал.2 и ал.4, ДОПК, законът дава възможност на
органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на
данъка към определена от тях основа. За целта, основанията по чл. 122, ал.1 ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за това е на органите по
приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива
на предположения, а на конкретни факти обосноваващи някоя от хипотезите на чл.
122, ал.1 от ДОПК.
В конкретния случай
съдът приема, че органите по приходите не са доказали основание по чл. 122 от ДОПК за облагане по аналог. От страна на органите по приходите не са ангажирани
никакви доказателства за това, през процесните периоди жалбоподателят е
извършвал таксиметрова дейност, от която е реализирал приходи. Анализът
направени от ревизиращият орган се базира единствено на предположения без да са
налице ясни и категорични доказателства за получени доходи, както е
констатирало и вещото лице. Поради това не е налице и законово основание за
начисляване на социални и осигурителни вноски за процесните периоди. Съгласно
Тълкувателно решение № 2/02.02.2022г. по т.д.№ 8/2020г. не е налице законова презумпция, че
в случаите на определена данъчна основа по чл.122 от ДОПК, доходът определен по
този ред е от трудова дейност и представлява осигурителен доход. Върху
органите по приходите е тежестта да докажат посоченият факт в съдебното
производство по оспорване ревизионен акт, с който при фактическите установявания
при ревизия по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, са определени осигурителни задължения по
чл. 124а ДОПК за периоди след 15.02.2011г.
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че не са налице доказателства за реализирани от
страна на жалбоподателя доходи от таксиметрова дейност.
Предвид изхода на спора, искането
на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно. Поради това ответната
страна следва да бъде осъдена да му заплати направените по делото разноски,
доказани в размер на 1550лв., съобразно представения списък.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ РА №
Р-03000319006984-091-001/15.10.2020г. на орган по приходите при ТД на НАП –
Варна, потвърден с Решение № 334/22.02.2021г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ -
Варна, с който за ревизираните данъчни периоди на Д. Т. К. с ЕТ“ Ведитив-Д. К.“
гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ № *** вх.* ет.* ап.** са определени
задължения по ЗДДФЛ, вноски по ДОО, УПФ и ЗЗО общо в размер на
14 877.75лв., както и лихви за забава в размер на общо 7 169.29лв.
ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП“ – Варна да
заплати на Д. Т. К. с ЕТ“ Ведитив-Д. К.“, ЕИК ********* гр.Варна,
бул.“Владислав Варненчик“ № *** вх.* ет.* ап.** сумата от 1550лв. / хиляда
петстотин и петдесет/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните.
Административен
съдия: