РЕШЕНИЕ
№227/10.2.2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд
двадесет и трети състав
На двадесет и седми януари Година две
хиляди и двадесета
В
публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 5678 по описа на
съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от „Ф.1.“ ООД, представлявано от З.К.Й., против
Наказателно Постановление №
477683/514855 / 18.11.2019. на
заместник Директор на ТД - НАП гр.Варна, с което на „ Ф.1.” ООД е наложена „ Имуществена санкция” в размер на 200 лева на основание чл.74 ал.1 от ЗСч
.
С жалбата се твърди, че отчета е
подаден в търговския регистър на 11.06.2019г., но поради техническа грешка, е
бил подаден за „Фредо“ ЕООД.След като това било
установено, на 04.10.2019г.ГФО отново е бил подаден с цел корекция.Поради това
и се иска случаят да бъде приет за маловажен и постановлението да бъде
отменено.
Въззивната
страна, редовно призована , не се
явява процесуален представител.
Въззиваемата
страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата , моли съда да
потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно
и прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата
страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Съгласно чл.38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството в срок до 30 юни на следващата година търговците по смисъла на Търговския
закон следва чрез заявление и представяне за обявяване в Търговския регистър,
да публикуват годишния си финансов
отчет.Такова задължение за 2018г. било налице и по отношение на „ Ф.1. ” ООД, чиито
управител бил въз.Йоцов, като следвало
годишния финансов отчет да бъде публикуван в регистъра до 01.07.2019г.То обаче
не било изпълнено в срок .
На 18.09.2019г. св. В.Т.
– инспектор по приходите, в
изпълнение на служебните си задължения ,
извършила проверка в Търговския регистър, информационните масиви на НАП-Варна и на
Агенцията по вписванията и установила, че
не е подадено заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенция
по вписванията на ГФО за 2018г. на „ Ф.1. ” ООД.Установило се още, че през
2018г. дружеството е реализирало нетни приходи от продажби в размер на
39 939,72лв. Поради това до „Ф.1.“ ООД била изпратена покана за явяване в ТД на НАП-Варна за съставяне на акт за извършено нарушение по
чл.38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството.На 04.10.2019г. от страна на
данъчнозадълженото лице било подадено заявление за вписване и представяне за
обявяване в ТР на изискващият се по Закона за счетоводството годишен финансов
отчет.
На 09.10.2019г. против „Ф.1.“ ООД бил
съставен акт за установяване на административно нарушение,
за това че в качеството си на задължено
лице не е изпълнило задължението си да публикува чрез подаване на заявление за
вписване и представяне за обявяване в Агенция по вписванията-Търговския
регистър, на годишния финансов отчет за 2018г. в законоустановения срок- до
01.07.2019г .Нарушението било квалифицирано като такова по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч.При предявяване на акта било
посочено, че има възражения.В срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения, в които било посочено,
че е допусната техническа грешка при подаване на ГФО на 11.06.2019г. и било
формулирано искане да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Въз основа на акта за установяване
на административно нарушение било издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което наказващият орган изцяло приел описаната в акта
фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч. За него и на основание чл.74 ал.1 от ЗСч административно-наказващият орган наложил на
„ Ф.1.“ ООД наказание „
Имуществена санкция” в размер на
200лв.
В хода на съдебното следствие като
свидетел бе разпитана В.Т.
-актосъставител, чиито показания съдът кредитира като логични и
последователни.От тях стана ясно, че нарушението е установено при проверка в
системата на ТД на НАП и Търговския регистър.
Съдът приобщи представените от ю.к.Г. справки
от ТР които кредитира .
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства, които са последователни,взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание ,съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е
процесуално допустима.
Наказателното постановление №
477683/ 514855 / 18.11.2019г. е издадено
от компетентен орган- от Зам.Директора на ТД на НАП- гр.Варна, съгласно заповед
№ ЗМФ - 610/03.07.2018г. на Министъра на финансите. В хода на административно
наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални
нарушения. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е обвинението
и срещу какво да се организира защитата.Посочена е датата, до която е следвало
задължението за подаване на годишен финансов отчет да е изпълнено, а именно до
01.07.2019г.Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано. Направените срещу акта възражения са били разгледани и приети за
неоснователни. Поради това съдът намира,
че в хода на производството не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са ограничили правото на защита на нарушителя-.
Образуваното
административно-наказателното производство е проведено правилно и
законосъобразно. Въз основа на акта за нарушение е издадено обжалваното
наказателно постановление, като административно-наказващият орган е възприел
изцяло обстоятелствата, сочени в акта. Правилно е било прието, че е допуснато
нарушение по чл.38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството, като са съотнесени установените факти към хипотезата на правната
норма. Установено е , а и не оспорва от страните, че „Ф.1.” ООД е търговец по
смисъла на Търговския закон и за него съществува задължение по смисъла на чл.38
ал.1 т.1 от ЗСч до 30 юни на следващата година да бъде публикуван годишния
финансов отчет чрез заявяване и представяне за обявяването му в Търговския
регистър. В този смисъл отчета за 2018г. е следвало да бъде публикуван до
01.07.2019г., доколкото 30.06.2019г. е бил неприсъствен ден. ГФО обаче не е бил публикуван в този срок, а
едва на 04.10.2019г. Това се установява както от приложените по преписката,
така и от представените в хода на съдебното следствие справки от Търговския
регистър.От тях е видно, че по отношение
на „Фредо БГ“ ЕООД е било подадено Заявление Г 2, за
което е била направена регистрация 2019061172548.За това заявление обаче е бил
постановен отказ, като от този момент до 21.10.2019г. за това дружество не е
било подавано ново заявление.От друга страна, от справката, касаеща „Фокси 2012“ ЕООД се установява, че заявление Г 2 за 2019г.
е било подадено на 04.10.2019г. В този смисъл не може да се приеме, че е налице
човешка техническа грешка, както се твърди в жалбата, доколкото за подаденото
на 11.06.2019г. заявление Г 2 за друго юридическо лице е постановен отказ от
вписване.Поради това съдът намира, че правилно е било прието, че от страна на „Фокси 12“ ЕООД е допуснато
нарушение на чл.38 ал.1 т.1 от
ЗСч.
Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен.Самото нарушение по своя
характер е формално и за неговата съставомерност не се изисква настъпване на
определен вредоносен резултат.То не се
отличава от останалите нарушения от този вид, за да се приеме че обществената
му опасност е явно незначителна. Срокът
за публикуване на годишния финансов отчет
не е бил обвързан с една единствена конкретна дата, а е бил
по-продължителен и е следвало да бъде спазен.
Правилно е била определена и
санкционната норма, доколкото именно в разпоредбата на чл.74 ал.1 от ЗСч е
предвидено налагане на наказание за предприятие, което не публикува годишен
финансов отчет в сроковете по чл.38 от ЗСч, каквото е налице в случая. В настоящото
административно-наказателно производство е налице хипотезата на търсене на
обективна, безвиновна отговорност, която по своята
правна същност е безвиновна отговорност и
представлява обективната отговорност на
данъчно-задълженото лице за неизпълнение на задължения към държавата и
се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на
обществена опасност на дееца и т. н.
Правилно е бил определен и размера
на наложената „ имуществена санкция”, доколкото нормата предвижда това
наказание да е в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за
отчетния период, за който се отнася непубликувания финансов отчет, но не по-малко
от 200лв.В случая на „ Ф.1.” ООД е била наложена „имуществена санкция“ в минималния
размер от 200лв.
С оглед на изложеното до тук съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и съобразно
направените искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК,
съдът намира, че следва на ЦУ на
НАП-Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение.При определяне на неговия размер съдът съобрази
разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП , в която е предвидено, че заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет на НБПП.На следващо място съдът взе
предвид, че за защита по дела по ЗАНН,
чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда възнаграждение
от 80 лв. до 120лв. Поради това и като прецени продължителността на делото и неговата
сложност, съдът прецени, че следва да присъди на ЦУ на НАП-Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100лв.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 477683/514855 / 18.11.2019. на заместник Директор на ТД -
НАП гр.Варна, с което на „ Ф.1.” ООД е наложена „ Имуществена санкция” в размер на 200 лева на основание чл.74 ал.1 от ЗСч
.
ОСЪЖДА „ Ф.1.“ ООД, БУЛСТАТ ********* да заплати на
ЦУ на НАП-Варна , юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 / сто/ лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: