Решение по дело №11/2020 на Районен съд - Крумовград

Номер на акта: 15
Дата: 27 март 2020 г. (в сила от 24 април 2020 г.)
Съдия: Иван Илиев Йорданов
Дело: 20205130200011
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Крумовград ....27 .03. 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Крумовградският районен съд ................................………….............колегия в публичното

заседание на двадесет и седми февруари……..…………………......………………..…….....

през две хиляди и двадесета  година в състав:

                                                              Председател: Иван Йорданов ………………..........…

                                                                    Членове : ………....................................................

                                               Съдебни заседатели: …............................................................

                                                                                                    

Секретар Емилия Василева.......…........................................................………….………….....

Прокурор………………………... ………………….…….………………………..…………….........

като разгледа докладваното от съдията Йорданов......…….……..........................................

НАХ. дело № 11 …........……...…..….…............... по описа за 2020 год……………......……

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на М.А.М., с ЕГН **********,***, който е останал недоволен от Наказателно постановление 1/11.09.2019 г. на Началника на РУ - Крумовград с което на основание чл. 53, ал. 1 и 2 от ЗАНН  и чл. 185, ал.1 от ЗОБВВПИ за нарушение на чл. 60, ал. 1, т. 1 от ЗОБВВПИ му е наложено административно наказание  “глоба”  в размер на 500 (петстотин) лева, за това, че на 19.05.2019 г. около 19, 40 часа в c. Л.. община Крумовград, носил открито на обществено място законно притежавано оръжие надцевка”МР-27 ЕМ”, кал. 12 с фабричен № *********, с разрешение за носене и съхранение № 20150149595, валидно до 07.10.2020 г., издадено от КОС - РУ Крумовград и посетил двора на къщата, където живеели Р. Й. П., ЕГН ********** и малолетното й дете М. В.Г.в, ЕГН ********** и двамата с адрес ***, като пред погледите им насочвал оръжието срещу домашните кучета.

В жалбата сочи, че не е  доволен от НП, поради което го обжалва изцяло с молба да бъде отменено като незаконосъобразно, ведно с всички законни последици.

Освен това в жалбата още сочи, че му било вменено нешо, което не бил извършил, както и че действията от страна на проверяващия орган поставяли под съмнение обективността на констатираното нарушение.

Още в жалбата сочи, че при издаване на НП административно наказващия орган не е спазил изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, визиращи задължителните реквизити, които следва да съдържа всяко НП, което се явявало абсолютно процесуално нарушение, опорочаващо цялото производство по установяване на нарушението и иалагане на наказанието, което налага изцяло отмяна на НП като незаконосъобразно.

В тази връзка твърди, че понятието обществено място не било определено със закон, а само в отделни регулаторни актове били посочени признаци, характеризиращи това понятие. Пак в тази връзка сочи, че в наредбата за „Специализирана закрила на деца на обществени места Обн. ДВ. бр.68 от 1 Август 2003г., изм. ДВ. бр.З от 11 Януари 2005г., изм. ДВ. бр.46 от 12 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.45 от 16 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.79 от 6 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.З от 19 Януари 2010г., изм. ДВ. бр.5 от 14 Януари 2011г. § 1 било казано следното: 1. "Обществени места" са общодостъпни за всяко лице места, като обществен транспорт, заведения за хранене, търговски, спортни или развлекателни обекти, кина, театри, стадиони, зали и други, т. е. ’’обществено” изисква достъп , най често свободен, при това на много и различни лица. Не на последно място в жалбата сочи, че "обществено място", определението на което законът не съдържал се характеризирало само с наличието на всякакви характеристики, които го отличават от частна територия и по този начин, личното имущество на гражданин не се считало за обществено място. Накрая в жалбата твърди, че следователно обществено място, чието определение не било залегнало в закона, не можело да се нарече нечия частна къща, сграда, гараж поради една проста причина, че това е лично имущество на човек и влизането тук без покана от собственика по - скоро би било незаконно.

С оглед на гореизложеното моли съда, да постанови решение, с което да отмени изцяло като незаконосъобразно атакуваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв.Георги Трендафилов, който поддържа жалбата така, както е предявена. 

Началникът на РУ - Крумовград не се явява, представлява се от Мариана Петрова – главен юрисконсулт на ОД на МВР – Кърджали, която представя молба, с която моли съда, при липса на процесуални пречки да се даде ход на делото и иска от него да остави без последствия жалбата и да потвърди наложеното с наказателното постановление наказание .

След като обсъди, приетите по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

От акт за установяване на административно нарушение № 1, серия Д, фабричен №475491/14.08.2019 г. издаден от М.Б.М. *** в присъствието на свидетеля К.С.К. *** се установява, че същият е съставен на същата дата на жалбоподателя, за това, че на 19.05.2019 г. около 19, 40 часа в c. Л.. община Крумовград, носил открито на обществено място законно притежавано оръжие надцевка”МР-27 ЕМ”, кал. 12 с фабричен № *********, с разрешение за носене и съхранение № 20150149595, валидно до 07.10.2020 г., издадено от КОС - РУ Крумовград като посетил двора на къщата, където живеели Р. Й. П., ЕГН ********** и малолетното ѝ дете М. В.Г.в, ЕГН ********** и двамата с адрес ***, като пред погледите им насочвал оръжието към домашните кучета. Актосъставителят е счел, че жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл. 60, ал. 1, т. 1 от ЗОБВВПИ. В акта има отразено, че жалбоподателя има възражения.

На 11.09.2019 г. Началникът на РУ - Крумовград е издал наказателно постановление 1 от същата дата, с което на жалбоподателя за извършено от него нарушение на чл. 60, ал. 1, т.1 от ЗОБВВПИ, на основание чл. 185, ал.1 от ЗОБВВПИ му е наложено административно наказание  “глоба”  в размер на 500 (петстотин) лева за това, че на 19.05.2019 г. около 19, 40 часа в c. Л.. община Крумовград, носил открито на обществено място законно притежавано оръжие надцевка”МР-27 ЕМ”, кал. 12 с фабричен № *********, с разрешение за носене и съхранение № 20150149595, валидно до 07.10.2020 г., издадено от КОС - РУ Крумовград като посетил двора на къщата, където живеели Р. Й. П., ЕГН ********** и малолетното ѝ дете М. В.Г.в, ЕГН ********** и двамата с адрес ***, като пред погледите им насочвал оръжието срещу домашните кучета.

Видно от разписка приложена към НП, жалбоподателя е получил преписа от него на 27 .01. 2020 г., а жалбата е подадена на 03 .02. 2020 г. Следователно на основание 59, ал. 2 от ЗАНН жалбоподателя е подал в срок  жалбата .

От приетите като доказателство по делото постановление за отказ за образуване на ДП от 11.07.2019 г. на РП – Крумовград, копие на писмо на РП- Крумовград от 12 .07. 2019 г. и копие на справка относно извършена проверка по преписка с вх.№289000-2152/21.05.2019 г. по описа на РУ – Крумовград се вижда, че с тях е установена гореописаната фактическа обстановка и е отказано да се образува наказателно производство срещу жалбоподателя по тази преписка образувана по повод жалба на свидетелката за това, че на 19 .05. 2019 г. е възникнал конфликт между нея и жалбоподателя.

Видно от показанията дадени от свидетелката Р. Й. П., се установява, че описва фактическа обстановка съответстваща на изложената в акта за установяване на административно нарушение и НП. Актосъставителят М.Б.М. и свидетеля К.С.К. сочат, че не са очевидци на нарушението и акта е съставен по показания на свидетелката Р. Й. П..

Съдът, счита, че жалбата е процесуално допустима, подадена е на 03 .02.  2020 г. в 7- дневния срок за обжалване, тъй като НП е връчено на жалбоподателя М.А.М. на 27 .01. 2020 г.

При преценка на доказателствата съдът намира, че депозираната жалба е основателна, а атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Тежестта на доказване относно извършването на административно нарушение в административнонаказателното производство лежи върху административнонаказващия орган, т. е. той трябва да докаже, че административното нарушение е извършено. Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗОБВВПИ, който извърши нарушение на чл. 60, ал. 1, т. 1 - 45 и 6, извън случаите на чл. 184, се наказва с глоба от 500 до 2500 лв, а съгласно чл. 60, ал. 1, т. 1 от ЗОБВВПИ забранява се откритото носене на оръжие на обществени места, освен при осъществяване на охранителна дейност.

Според разпоредбите на чл.42,т.4 и т.5 и чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН, АУАН и НП следва да съдържат описание на нарушението, както и законовите разпоредби, които са нарушени. Също така следва да бъде налице пълно съответствие между нарушението, което е вменено на жалбоподателя и посочената правна норма. Точното описание на нарушението е задължителен реквизит от НП, като същото следва да бъде описано с обективните и субективните му признаци. Съдът счита, че в настоящия случай, както актосъставителя, така и АНО не са изпълнили задълженията си вменени с горепосочените разпоредби. В АУАН и НП като нарушена е посочена нормата на чл.60, ал.1, т.1 от ЗОБВВПИ, регламентираща забрана за откритото носене на оръжие на обществени места, освен при осъществяване на охранителна дейност, а от събраните по делото доказателства се установи, че жалбоподателя е бил в двора на къщата, където живеели свидетелката Р. Й. П., ЕГН ********** и малолетното ѝ дете М. В.Г.в, ЕГН ********** и двамата с адрес ***, като пред погледите им насочвал оръжието срещу домашните им кучета, което в случая не се явява обществено място. В тази връзка е основателно възражението на жалбоподателя, че понятието обществено място не е определено със закон, а само в отделни регулаторни актове, в които са посочени признаци, характеризиращи това понятие и визираният в АУАН и НП двор на къщата, където живеели свидетелката Р. Й. П., ЕГН ********** и малолетното й дете М. В.Г.в, ЕГН ********** няма качеството на такова обществено място. Следователно в случая АНО неправилно е определил нарушението на жалбоподателя като такова по чл. 60, ал.1, т 1 от ЗОБВВПИ, а не като такова по чл. 60, ал. 3а, буква „а“ от същия закон. Това противоречие между описанието на нарушението и посочените законови разпоредби, които се претендира, че са били нарушени представлява съществено нарушение на админстративно-процесуалните правила, тъй като нарушава правото на наказаното лице да разбере в какво точно е обвинен и съответно да упражни правата си в пълен обем. Оттук следва и отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, тъй като законът не допуска поправяне на нередовност от настоящия състав.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което атакуваното наказателно постановление 1/11.09.2019 г. на Началника на РУ – Крумовград, с което на основание чл. 53, ал. 1 и 2 от ЗАНН и чл. 185, ал. 1 от ЗОБВВПИ на М.А.М., с ЕГН **********,*** за нарушение на чл. 60, ал. 1, т.1 от ЗОБВВПИ му е наложено административно наказание  “глоба”  в размер на 500 (петстотин) лева, да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно .

 Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯВА наказателно постановление 1/11.09.2019 г. на Началника на РУ – Крумовград, с което на основание чл. 53, ал. 1 и 2 от ЗАНН и чл. 185, ал. 1 от ЗОБВВПИ на М.А.М., с ЕГН **********,*** за нарушение на чл. 60, ал. 1, т.1 от ЗОБВВПИ му е наложено административно наказание  “глоба”  в размер на 500 (петстотин) лева като незаконосъобразно.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Кърджали в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за страните .

                                                                         

                                                            Районен съдия :