№ 17938
гр. София, 17.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно гражданско
дело № 20251110105695 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 410 от ГПК.
Със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 4438 от 11.02.2025 г. е разпоредено
длъжникът ЮЛ, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в ***, представлявано от
Изпълнителния директор Х.Т.Т. и прокуриста Б.Ц.М. да заплати:
1) на кредитора К. И. Х., ЕГН **********, с адрес в ***, сумата от 488,96 лв.
(четиристотин осемдесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща
обезщетение, дължимо на основание чл. 7 параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския парламент и на съвета от 11.02.2004 г. поради отмяна на полет №
*** на 22.06.2024 г. по направление летище Л.В., И. – летище С., Б., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 30.01.2025 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25 лв. (двадесет и пет лева),
представляваща направени от заявителя разноски за заплащане на държавна такса;
2) на кредитора Е. Д. И., ЕГН **********, с адрес в ***, сумата от 488,96 лв.
(четиристотин осемдесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща
обезщетение, дължимо на основание чл. 7 параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския парламент и на съвета от 11.02.2004 г. поради отмяна на полет №
*** на 22.06.2024 г. по направление летище Л.В., И. – летище С., Б., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 30.01.2025 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25 лв. (двадесет и пет лева),
представляваща направени от заявителя разноски за заплащане на държавна такса;
3) на кредитора Д. И. С., ЕГН **********, с адрес в ***, сумата от 488,96 лв.
(четиристотин осемдесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща
обезщетение, дължимо на основание чл. 7 параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския парламент и на съвета от 11.02.2004 г. поради отмяна на полет №
*** на 22.06.2024 г. по направление летище Л.В., И. – летище С., Б., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 30.01.2025 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25 лв. (двадесет и пет лева),
представляваща направени от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и
4) на адвокат В. В. Ч. – М., с личен номер *** и адрес в *** адвокатско
възнаграждение в размер на 240 лв. (двеста и четиридесет лева) за предоставена безплатна
адвокатска помощ на заявителите К. Х., Е. И. и Д. С..
1
Със заповедта за изпълнение е отхвърлено искането на процесуалния представител на
заявителя за присъждане на адвокатски хонорар над уважения размер.
На 07.03.2025 г. процесуалният представител на заявителите депозира молба за
изменение на заповедта за изпълнение в частта й за разноските и присъждане на адвокатско
възнаграждение по 240 лв. за всеки един от тримата заявители.
Съдът намира молбата за изменение на заповедта в частта й за разноските за
допустима, но неоснователна.
Молбата е подадена от надлежна страна – процесуалния представител на
заявителите. Съдът приема, че молбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 248 от ГПК,
тъй като заповедта за изпълнение не е връчена заявителите.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
За да присъди адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. съдът е приел, че такова
е дължимо на пълномощника на заявителите за производството и не следва да се присъжда
за всеки един от тримата заявители по отделно. За тях е била налице възможността да
предявят вземанията си в три отделни заявления, респ. отделни производства
(претендираните вземания не са в условията на активна солидарност или в друга правна
връзка, която да налага разглеждането им в едно производство), но са предпочели
депозирането само на едно заявление. Съдът счита, че адвокатското възнаграждение е
дължимо за реално извършена работа. В случая, адв. В. Ч. – М. е депозирала едно заявление,
въз основа но което е образувано едно производство, а вземанията на тримата заявители са
абсолютно идентични като размер и основание. В този смисъл, съдът приема, че на
процесуалния представител на заявителите е дължимо само едно възнаграждение за
производство в размер на 240 лв., каквото е присъдено със заповедта за изпълнение, поради
което искането по чл. 248 от ГПК се явява неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на адвокат В. В. Ч. – М., с личен номер *** и адрес в *** за
изменение на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 4438 от 11.02.2025 г., издадена по
частно гражданско дело № 5695 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав,
в частта й за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в едноседмичен срок, считано от връчването му на
страните.
Препис от определението да се изпрати на заявителите, чрез пълномощника им и на
длъжника.
УКАЗВА делото да се докладва след отмяна или влизане в сила на настоящето
определение с оглед преценката за частично или пълно обезсилване на заповедта за
изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2