О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……/…...01.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия
Чавдарова
въззивно частно търговско дело №
1957 по описа за 2018година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Подадена е частна жалба от КАШЕЛ
МЕНИДЖМЕНТ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Б.,
ул. ***, действащ чрез адв.Н.Б., против
Определение № 9941/10.09.2018г. по гр.д. № 5753/2018г. на ВРС, с което е
прекратено производството по делото.
В частната жалба се навеждат твърдения за
незаконосъобразно и неправилност на определението, тъй като предявените от
ищеца искове или заявени при условията на кумулативно съединяване , а не
евентуално както бил приел ВРС, и приемайки евентуалния иск за недопустим били
създадени предпоставки за припокриване на двете дела с цел тяхната формална
идентичност. Счита, че предявеният осъдителен иск за реално изпълнение бил
допустим, а в случай, че е налице идентичност, то на прекратяване подлежал само
установ.иск. Моли да бъде отменено постановеното
определение и да бъде върнато делото за разглеждане по същество.
В законовия срок от ответната страна по частната
жалба СПЕДИЯ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В. , р-н ***, ул. *** чрез пълномощник адв. Д.т., е постъпил отговор, с който счита определението
за правилно и моли да бъде потвърдено, като претендира разноски в
производството.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество съдът намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Производството по гр.д.№5753/18г. на
ВРС е образувано по подадена от КАШЕЛ МЕНИДЖМЕНТ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕИК *********, искова
молба вх.№ 27082/23.04.18г. срещу СПЕДИЯ ЕООД,ЕИК *********, с която са
предявени при условията на кумулативност иск с правно
основание чл.124 ГПК за приемане за установено , че между страните по отношение
на обект- бар Н., с адрес гр.Сл, ул.***, съществува
договор за наем от 24.06.15г., вх.рег.№1769/26.06.15г., том 2, дело 242/15г. на
СлВ-Свищов, и иск с правно основание чл.79 ЗЗД за
осъждане на ответника като наемодател да осигури спокойно и безпрепятствено
ползване на имота на ищеца като наемател по отношение на горепосочения имот.
В срока за отговор от ответната страна е релевирано възражение за недопустимост на производството на
осн. чл.126 ГПК.
С обжалваното определение ВРС е приел, че е налице
идентичност на предявения иск с правно основание чл.124 ГПК по настоящото дело
с този , предмет на гр.д.№19212/23.03.18г. по описа на СРС , поради което са
налице предпоставките на чл.126 ГПК за прекратяване на производството, както и
че предявения в евентуалност осъдителен иск не съставлява самостоятелен
допустим иск, тъй като осигуряването на спокойно и безпрепятствено ползване е
задължение, свързано с осигуряване на фактич.положение,
при липсата на което ще се обуслови правото на наемателя да претендира
обезщетение.
Доколкото в диспозитива
на така обжалвания съдебен акт съдът е отразил правилно номера на делото,
производството по което се прекратява, който именно отразява и волята на съда,
то допуснатата в заглавната част техническа грешка не засяга правилността на
акта.
Видно от представените по делото справка
по гр.д.№19212/18г. на СРС и искова
молба, се установява, че последното е образувано по предявена на 22.03.18г. от
ищеца КАШЕЛ МЕНИДЖМЕНТ БЪЛГАРИЯ ЕООД
срещу СПЕДИЯ ЕООД иск за приемане за установено, че между страните по отношение
на обект- бар Н., с адрес гр.Сл, ул.***, съществува
договор за наем от 24.06.15г., вх.рег.№1769/26.06.15г., том 2, дело 242/15г. на
СлВ-Свищов, и в евентуалност иск за осъждане на
ответника като наемодател да осигури електроснабдяване на имота. Доколкото
производството по гр.д. № 5753/2018г. на ВРС в частта на предявения установ.иск е образувано по искова молба със същото искане,
основано на идентични твърдения, между същите страни, с това, предмет на гр.д.№19212/18г. на СРС, което не е приключило с влязъл в
сила акт, то съдът намира, че са налице предвидените от закона
предпоставки на чл. 126, ал. 1 от ГПК – две висящи дела в различни съдилища, между
същите страни, на същото основание и за същото искане, поради което по–късно
образуваното производство по гр. д. № 5753/2018г. на ВРС в частта на предявения
иск с правно основание чл.124 ГПК следва да бъде прекратено.
Що се отнася до предявеният в кумулативност осъдителен иск по чл.79 ЗЗД настоящият състав
споделя извода на първоинстанционния съд за
недопустимост на производството в тази част.
В исковата молба като основание на този
иск ищецът е посочил, че ответникът е придобил имота чрез публ.продан,
като с оглед насрочен от ЧСИ въвод във владение се
претендирало опразване и предаване на имота. Упражняването на правото на реално
изпълнение, вкл. и на задължение за съдействие по чл.79, ал.1 ЗЗД, е право на
избор на страната по облигационното отношение, но при условие, че реалното
изпълнение може да се осъществи принудително със средствата на изпълн.процес. В случая с оглед на предмета на договора
съдът намира, че неосигуряването на спокойно ползване
на имота води до реализиране наотговорността на наемодателя
за заплащане на обезщетение за вреди, резултат от допусната от него забава,
поради което и само последиците от тази забава могат да бъдат предмет на
самостоятелен иск и именно те подлежат на принуд.изпълнение.
Отделно от това така предявеният иск се основава на твърдения за нарушаване на
владението от страна на трето лице – ЧСИ и именно от неговите действия ищеца
извежда правния си интерес, което не може да обоснове допустимост на
производството предвид регламентираните в чл.522 и чл.523 ГПК изпълн.действия на ЧСИ и превидения
специален ред за защита срещу тях.
Като е достигнал до същия извод по сходни мотиви, първоинстанционният
съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция,
направеното своевременно искане и представените доказателства за изплащане на
адвокатско възнаграждение за въззивното производство,
на отв.страна следва да бъдат присъдени сторените
разноски в размер на 500лв– адв.възнаграждение,
описани в приложен списък по чл.80 ГПК, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение №
9941/10.09.2018г. , постановено по гр.д. № 5753/2018г. на ВРС.
ОСЪЖДА КАШЕЛ МЕНИДЖМЕНТ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Б.,
ул.***, да заплати на СПЕДИЯ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В. , р-н ***, ул. *** сумата от 500лв /петстотин
лева /, представляваща сторени във въззивното
производство разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :