Определение по дело №703/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е въз основа на писмена молба от З. “. В. И. Г., ЕИК , със седалище и адрес на управление: град С., район Т., пл. „П.” № , представлявано от Р. И. Я. и К. Р. чрез старши юрист консулт Б. В. А., с искане съдът да измени и допълни Определение № 3892/03.10.2013г., постановено по гр.д. № 181/2013г. по описа на ОС Б., в частта му за разноските, като бъде присъдено полагащото се юристконсулстко възнаграждение на З. “. В. И. Г..

Изложени са съображения, че съдът въз основа на оттегляне на предявените искове, със свое определение е прекратил производството по делото, без да се произнесе за разноските в полза на ответното дружество. Навадени са доводи, че ответника по делото- З. “. В. И. Г., с поведението си не е дал повод за образуване на делото срещу него, а от друга страна делото е с голям материален интерес- цената на иска е 320 000, ведно с лихвите върху претендираната главница, поради което ответника е бил представляван и защитаван от старши юристконсулт въз основа на изрично пълномощно, който е изготвил отговор на исковата молба, направил е възражения и доказателствени искания по реда на чл. 131 от ГПК, които вероятно са мотивирали ищците по делото да се откажат от предявените искове и воденето на процеса. Като правно основание за искането е посочена нормата на чл. 78 ал. 8 от ГПК, съобразно която в полза на ЮЛ се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако същите са били представлявани по делото от юристконсулт, като се акцентира че искане за присъждане на тези разноски е било направено от ответната страна с отговора на исковата молба.

В срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК, отговор на другата страна, по искането за допълване на определението, с което производството е било прекратено, в частта му за разноските, не е направен.

За да се произнесе по искането, съдът съобрази от фактическа страна следното:

Производството по делото е въз основа на предявени искове от И. Е. Н., И. Г. Н. и В. Г. Н., като наследници по закон на бившия жител на град Б.- Г. И. Н., насочени срещу З. “. В. И. Г., с правно основание чл. 226 ал.1 във връзка с чл. 227 ал. 1 т. 1 от КЗ, основани на сключена задължителна „Гражданска отговорност” на собственика на водача на МПС- застрахователна полица № *0579, общо за сумата 330 000лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в моралните страдания от смъртта на техния съпруг и баща- Г. И.Н., причинени виновно от В. А. Г., при настъпило на 19.03.2012г. ПТП, в резултат на което наследодателят на ищците починал, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от 19.03.2012г. до окончателното заплащане на дължимото.

С писмен отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК по делото, ст. юристконсулт М., от името на дружеството ответник- З. “. В. И. Г., оспорва предявените искове както по основание, така и по размер. Направено е с писмения отговор възражение за местна неподсъдност, основано на разпоредбата на чл. 108 ал.1 от ГПК, като на основание чл. 118 ал.2 от ГПК е поискано делото да бъде прекратено пред ОС Б. и изпратено по подсъдност на Софийски градски съд. Навадени са възражения за съществено съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от деянието на В. А. Г., с поведението на пострадалия Г. И. Н., който в тъмната част на денонощието, в състояние на алкохолно опиянение, е спял върху платното за движение на МПС, без да се съобразява с останалите участници в движението. Навадени са възражения и срещу твърденията за болките и страданията на наследниците на пострадалия, които се иска да бъда обезщетени чрез предявените за разглеждане пред съда искове за неимуществени вреди, като се възразява с отговора на исковата молба, че не е имало силна и близка връзка между починалия и неговите наследници по закон. Възразява се, че претендирания с исковата молба размер на поисканото обезщетение, не кореспондира с действителния размер на претърпените неимуществени вреди, като не е съобразен с практиката на съдилищата и с критерия за справедливост при определяне на размера на дължимото обезщетение. Възразено е от ответната страна и срещу размера на претендираните лихви за забава, като в тази връзка с писмения отговор на ИМ са изложени съображения, че застрахователя отговаря за лихви за забава от датата на съобщението – чл. 224 ал.2 от КЗ, а не от датата на увреждането. С писмения отговор е направено от З. “. В. И. Г., чрез неговия пълномощник- ст. юристконсулт Михайлова, присъждането на сторените по делото разноски в полза на застрахователното дружество.

С отговора на исковата молба, пълномощника на дружеството ответник е направил и доказателствени искания, съобразени с възраженията направени от ответната страна.

Съдът е дал ход на исковата молба, като с Определение № 3836/30.09.2013г.по образуваното гр.д. № 181/2013г. по описа на ОС Б., е изготвил проекто доклад по делото на основание чл. 374 от ГПК, произнесъл се е по исканията на страните за събиране на доказателства и е насрочил открито съдебно заседание по делото за 26.11.2012г.

На 30.09.2013г. по делото е депозирана писмена молба от ищците- И. Е. Н., И. Г. Н. и В. Г. Н., като наследници по закон на бившия жител на град Б.- Г. И. Н., с която те заявяват, че оттеглят подадената искова молба срещу З. “. В. И. Г.. Съдът е допуснал оттегляне на предявените искове по реда на чл. 232 от ГПК и като е съобразил, че към този момент не е необходимо съгласието за това от ответната страна, с Определение № 3892/03.10.2013г., постановено по гр.д. № 181/2013г. по описа на ОС Б., е прекратил производството по делото. Определението не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила, след изтичането на срока за обжалването му.

С постановеното определение, съдът е сложил край на производството по делото, но не се е произнесъл за разноските направени от страните в хода на производството.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът излага следните правни съображения:

Искането с правно основание чл. 248 ал.1 от ГПК е процесуално допустимо, тъй като същото е направено в устаонвения от закона срок, от пълномощника на страната, имаща право съобразно закона да иска присъждане на разноски по делото и срещу акт, в който съдът е следвало да се произнесе по въпроса за разноските за първата съдебна инстанция, съобразно чл. 81 от ГПК. Когато основанието за прекратяване на делото е по причина, извън поведението на ответника /оттегляне и отказ от иск, връщане на искова молба, връщане на жалба/, то искането за присъждане на разноски може да бъде направено от ответника с допълнителна молба след постановяване на определението за прекратяване, която съдът разглежда по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението /в случая на определението/ в частта за разноските.

Съгласно чл. 78 ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Подлежат на присъждане всички разноски на ответника, направени по повод воденето на делото, за чието установяване той е представил надлежни доказателства. Според чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Ето защо първоинстанционният съд е длъжен да се произнесе по искането на страните за разноски, а не е сторил това с влязлото в законна сила прекратително определение, като следва да стори това с определение по реда на чл. 248 от ГПК.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК урежда правото на ответника да иска заплащане на направените от него разноски при прекратяване на делото. За да е допустимо, това искане трябва да е заявено до приключване на последното заседание в съответната инстанция и до тогава следва да бъдат представени доказателства за направените разноски и списък по чл. 80 ГПК. При неизпълнение на това задължение страната поискала присъждане на разноски няма право да обжалва решението в частта за разноските. В настоящия случай съдът дължи произнасяне по искането по чл. 248 ал. 1 ГПК. Същото изрично е предвидено от закона за допълване на определението, с което съдът е прекратил поризводството по делото, след като това определение не е било обжалвано от страните и е влязло в законна сила. В случая искането за допълване на прекратителното определение, в частта за разноските е направено в срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК. Ответникът - З. “. В. И. Г., чрез своя процесуален представител- ст. юристконсулт М., е поискал заплащането на разноски по делото още с отговора на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК.

С разпоредбата на чл. 78 ал. 4 ГПК е предвидена възможност за присъждане на направените от ответниците по предявен иск разноски, аналогична на установената в чл. 64 ал. 3 ГПК (отм.). Разпоредбата е ясна и поставената в настоящия случай на разглеждане хипотеза не обосновава необходимост от специално тълкуване, различно от възприетото в съдебната практика по приложението на чл. 78 ал. 4 ГПК. Правото на разноски за ответника по цитирания законов текст не е обвързано с наличието на конкретно основание, послужило за прекратяване на производството по иска /оттегляне, отказ, прекратяване на поризводството поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба и др./, а единствено с действителното заплащане на такси и възнаграждения от страната по делото. Следователно причината, поради която делото е прекратено, според процесуалния закон е ирелевантна досежно възможността в полза на ответниците да бъдат присъдени направените по делото разноски. В конкретния случай не подложи на преценка от съда поведението на ответника съобразно разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК, независимо от изразеното становище от ответната страна с отговора на исковата молба за оспорване на предявените искове. След като разпоредбата на чл. 78 ал. 4 ГПК не разграничава различните хипотези по които се прекратява съдебното производство, то логично следва, че независимо от основанието на което е постановено прекратяването, ответникът има право на направените разноски.

Пред първоинстанционният съд е представено убедително доказателство- Пълномощно № 212/2011г. от което е видно, че Изпълнителният директор на З. “. В. И. Г., е упълномощил изрично ст. юристконсулт М., да го представляват по делото и да защитатават правата му като ответник за първата съдебна инстанция, като безспорно е че депозирането на отговор на исковата молба е извършено именно от пълномощника на ответника в изпълнение на възложените му задължения по делото.

Следователно в настоящия случай ответника, защитаван в производството по делото от юрисконсулт, е поискал заплащане на разноските за юристконсулстко възнаграждение още с отговора на исковата молба и след като производството по делото е прекратено от съда поради оттегляне на исковете по реда на чл. 233 от ГПК и преди първото по делото съдебно заседание, поради което съгласието на ответника не е необходимо, то налице е признатото с нормата на чл. 78 ал.8 от ГПК право в полза на ответната страна да бъдат присъдени разноските за юрисконсулт, в размер на дължимото адвокатско възнаграждение. В този случай това право не може да бъде обусловено от представянето на списък за разноските по чл. 80 от ГПК, още повече че към този момент не е имало как да бъде преценено от страна на ответника, че ищеца ще оттегли исковете си с всички правни последици от това правно действие на ищцовата страна.

Размера на дължимите разноски за юристконсултско възнаграждение в този случай следва да бъде определено на базата на размерите за минималните възнаграждения за адвокатите, посочени в издадената от ВАС Наредба № 1 от 2004г., обн. ДВ бр. 64/2004г. В случая е предявен иск с правно основание чл. 226 ал.1 във връзка с чл. 227 ал. 1 т. 1 от КЗ, с цена на иска 320 000лв., която следва да се приеме като критерии за съда за определяне на имуществения интерес по делото. Според чл. 7 ал.2 т. 4 от Наредба № 1/2004г., минималното адвокатско възнаграждение в този случай е в размер на 620лв. + 2% над горницата над 10 000лв., поради което минималното адвокатско възнаграждение за защита по настоящото дело с оглед на материалния интерес и действията извършени от ст. юристконсулт М., като пълномощник на ответното дружество- З. “. В. И. Г., следва да се определи на 6 820.00лв. В този случай съдът няма правото за преценка по реда на чл. 78 ал.5 от ГПК дали възнаграждението отговаря на правната и фактическа сложност на делото1, защото това е минимума, под който възнаграждението не може да се намалява. Фактът че делото не е решено по същество също е без правно значение за разноските, тъй като те се дължат на ответника и при прекратяване на делото на основание чл. 78 ал.4 от ГПК./Определение № 66 от 15.02.2012г. на ВКС по гр.д. № 771/2011г. на І г.о. на ГК/.

Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Определение № 3892/03.10.2013г. по гр.д. № 181/ 2013г. по описа на ОС Б., с което делото е прекратено на основание чл. 232 от ГПК, поради оттегляне на исковете, като:

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.8 от ГПК във връзка с чл. 78 ал.4 от ГПК и чл. 81 от ГПК, И. Е. Н., ЕГН *, И. Г. Н., ЕГН * и В. Г. Н., ЕГН *, и тримата от град Б., ул. „А. С.” №, . , да заплатят на З. „БУЛСТРАТ В. И. Г. , ЕИК , със седалище и адрес на управление: град С., район Т., пл. „П.”, № , представлявано от Р. И. Я. и К. Р., сумата 6 820.00лв./шест хиляди осемстотин и двадесет лева/, съставляваща разноските за юристконсулстко възнаграждение по делото пред първата съдебна инстанция.

Определението на съда подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от съобщението на страните, с частна жалба, пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: