№ 3116
гр. София, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Йоана Генжова
Яна Борисова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело №
20221100500809 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20207659/04.11.2021 г. по гр. д. № 20375 по описа за 2021 г. на
Софийски районен съд, 160-и състав е признато за установено че Б. А. Б. дължи на „Т.С.“
ЕАД на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. чл.124 ГПК вр.чл.149 и след., чл.154 и
чл.155 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД заплащане на сумите, както
следва: сумата от 3 151,32 лв., ведно със законната лихва от 29.12.2021 г.. до изплащането й,
представляваща цена на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент №
51, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, абонатен номер ******* за периода от 01.11.2017
г. до 30.04.2019 г., сумата от 494,50 лв., представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2018 г. – 16.12.2020 г.; сума в размер на 38,77 лв., представляваща цена на услуга
дялово разпределение за периода 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от 29.12.2021 г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от 12.01.2021 г. по гр.д. № 65027/2020 г. на Софийски
районен съд, като са отхвърлени като неоснователни исковете за заплащане на разликата над
уважения размер на главницата от 3 151,32 лв. до пълния предявен размер от 3 387,98 лв.,
над уважения размер от мораторната лихва от 494,50 лв. до пълния предявен от 531,72 лв.,
както и иск за признаване на дължимост на сума в размер на 8,75 лв., представляваща
мораторна лихва върху главница за цена на услугата дялово разпределение.
Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна жалба
вх. № 25167983/23.11.2021 г. от „Т.С.“ ЕАД срещу решението в частта, в която е отхвърлен
искът за главница над 3 151,32 лв. до 3 387,98 лв. или на стойност 236,66 лв. за незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 31.10.2017 г. като погасен по давност.
Въззивникът излага съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение
на материалния закон. Позовава се на чл.33,ал.2 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на потребители от 2016 г., публикувани във вестник
1
„Монитор“, в сила от 11.07.2016 г., съгласно която клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактура по чл.32,ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период в 45-дневен срок за периода, за който се отнасят. Сочи, че срокът на
погасителната давност за задълженията, предмет на делото, е започнал да тече от издаване
на общата фактура след изравнителната сметка, а именно от 15.09.2018 г., а не както бил
приел районният съд. Тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК било депозирано в съда на 29.12.2020 г., то давността била прекъсната. Моли да
бъде отменено решението, както и да му бъдат присъдени сторените в двете инстанции
разноски.
Въззиваемият Б. А. Б. в законоустановения срок депозира писмен отговор чрез адв.З.
А., в който изразява становище за неоснователност на жалбата, като моли същата да бъде
оставена без уважение. Счита, че правилно първоинстанционният съд приел, че
обжалваемите суми са погасени по давност, тъй като публикуването на общата фактура
имало значение единствено относно датата на изпадане в забава и начисляване на мораторна
лихва.
Моли да ѝ бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Третото лице помагач на въззивника „ПМУ И.“ ООД не е депозирало отговор.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, приема следното:
В първоинстанционното производство са приети за разглеждане по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
По отношение на правилността на решението, съдът намира следното:
Във въззивното производство остава безспорно между страните, че процесният имот
е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост /в която се намира този имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа, че през исковия период ответникът е бил
собственик на процесния апартамент № 51, находящ се в гр. София, ж.к.******* и има
качеството на битов клиент съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че между страните по делото са били
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т.С.." ЕАД, че стойността на
доставената през периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г. възлиза на 3 151,32 лв.,
обезщетението за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2018 г. до
16.12.2020 г. - на 494,50 лв., че е дължима сума в размер на 38,77 лв., представляваща цена
на услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., че е
неоснователна претенцията на „Т.С.“ ЕАД за признаване на установено, че ответникът
дължи мораторна лихва над сумата от 494,50 лв., както и че не дължи сума в размер на 8,75
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.12.2017 г. – 16.12.2020 г., дължима
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, за които суми е издадена
заповед за изпълнение. В тези части първоинстанционното решение е влязло в сила, тъй
като не е обжалвано, поради което въззивната инстанция не дължи проверка на
правилността им.
2
Единственият спорен между страните въпрос във въззивното производство, който
следва да бъде разгледан от въззивната инстанция и да бъде преценена правилността на
решението на първоинстанционния съд в тази част, е свързан с това дали претенцията за
стойността на доставената топлинна енергия над присъдения размер от 3 151,32 лв. до
пълния предявен размер от 3 387,98 лв., е неоснователна поради погасяването ѝ по давност.
Съгласно чл.111, б.“В“ от ЗЗД вземанията за наем, лихви и други периодични
плащания се погасяват с изтичането на 3-годишна давност.
Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по
тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари
или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на
падежа.
Съдът анализира действалите през процесния период Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, приложими от 2016 г., на които ищецът се позовава във
въззивната жалба, като съгласно тези условия месечната дължима сума за доставена
топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от
топлинната енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача - чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по, ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки - чл. 32, ал. 2.
Според чл.33,ал.2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал. 2 и ал.3 в 45-дневен срок, считано от изтичане на периода,
за който се отнася задължението.
Настоящият съдебен състав намира, че доколкото тези задължения изрично и ясно е
уговорено да се заплащат в конкретно определен срок, то и давността за всяко едно от тях
поотделно в съответствие с чл.114,ал.1 ЗЗД е започнала да тече от деня на определения
падеж, а именно от първия ден след изтичане на периода, за който се отнася задължението.
Обстоятелството, че за отоплителния сезон въззивникът изготвя т.нар. „изравнителна
сметка“/ т.е. фактурираното консумирано количество топлинна енергия въз основа на
действителното потребление по реда на чл. 32, ал. 2 от Общите условия, чиято цел е
корекция/, не променя падежа на всяко едно от периодичните ежемесечни задължения на
потребителя на топлинна енергия и съответно началният момент на течение на давността за
тях, както твърди въззивникът. Изводите на първоинстанционния съд относно това, че
претендираните суми за периода 01.05.2017 г. – 31.10.2017 г. са погасени по давност, са
правилни, тъй като за последния претендиран период, а именно – 01.10 -31.10.2017 г.
давността е започнала да тече от 01.11.2017 г. и е изтекла на 01.11.2020 г., тоест преди
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда, а именно на 29.12.2020 г.
В посочената част и съобразно наведените оплаквания от въззивника, въззивният съд
намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено, а
въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
3
По отношение на разноските:
При този изход на спора въззивникът няма право на разноски.
Въззиваемата Б. А. Б. чрез адв.З. А. е направила своевременно искане за присъждане
на адвокатско възнаграждение, за което е представила доказателство – Договор за правна
защита и съдействие № 501861 от 11.01.2022 г., от който е видно, че уговореното
възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство е в размер
на 300 лв., като в договора е отбелязано, че същото е платено в брой. Съгласно
Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК, когато възнаграждението е заплатено в брой
и този факт е отразен в договора за правна помощ, същият има характер на разписка, с която
се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение. Предвид оставянето на въззивната жалба без уважение и доказването на
факта, че въззиваемата е сторила по делото разноски, целящи защитата в производството,
въззивното дружество „Т.С.“ ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на насрещната страна
сума в размер на 300 лв.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20207659/04.11.2021 г., постановено по гр. д. № 20375
по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 160-и състав в частта, в която е отхвърлен
искът на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: *******, представлявано от изпълнителния директор А. А., с
адрес: гр.София, ул.“******* предявен срещу Б. А. Б. с ЕГН: **********, за заплащане на
сума в размер над присъдения от 3 151,32 лв. до пълния предявен от 3 387,98 лв. /или на
стойност 236,66 лв./, представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2017 г. до 31.10.2017 г., поради погасяването му по давност.
ОСЪЖДА "Т.С.“ ЕАД, *******, представлявано от изпълнителния директор А. А., с
адрес: гр.София, ул.“******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Б. А. Б., с ЕГН:
********** сторените от нея разноски, изразяващи се в заплатено възнаграждение за един
адвокат за процесуално представителство във въззивното производство, в размер на 300 лв.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280,ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4