Решение по дело №410/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 708
Дата: 8 юни 2022 г.
Съдия: Иванка Димитрова Дрингова
Дело: 20223100500410
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 708
гр. Варна, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Г.ева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20223100500410 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 303510/07.12.2021г., депозирана от АЛБ. Ц.
Ш., ЕГН ********** от гр. Варна, район „Одесос“, ул. „Г. Б.“ № 81, ет. 1, чрез адв. И.А. от
АК - Варна, срещу решение № 262840/22.11.2021г., поправено с решение №
260044/17.01.2022г., постановено по гр. дело № 15855/2020г. по описа на ВРС, XLII-ви
състав, в частта, с която въззивницата е осъдена да заплати на К. П. Н., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ул. „ПЛ.“ № 46, вх. Б, ет. 7, ап. 16 сумата в размер на общо 1200,00 лв.
/хиляда и двеста лева/, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, които
претърпяла ищцата, вследствие на разпространените неверни и клеветнически твърдения и
обидни квалификации, публикувани в профила на ответницата, в сайта www.facebook.com в
12 броя статуси, написани, публикувани и разпространени от ответницата на следните
адреси :
https://www.facebook.com/albena.shavel/posts/10218899693903066 от 10.09.2020г.;
https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=10218898724758838&id=********** от
10.09.2020г.;
https://www.facebook.com/albena.shavel/posts/10218983467117344 от 22.09.2020г.;
https://www.facebook.com/gгoups/bsppodkrepa/permalink/3457153910994298/ от
22.09.2020г.;
https://www.facebook.com/albena.shavel/posts/10219011924068750 от 26.09.2020г.;
https://www.facebook.com/albena.shavel/posts/10219011968309856 от 26.09.2020г.;
https://www.facebook.com/albena.shavel/posts/10219039288232837 от 30.09.2020г.;
https://www.facebook.com/albena.shavel/posts/10219060983175197 от 03.10.2020г.;
1
https://www.facebook.com/albena.shavel/posts/10219063502878188 от 03.10.2020 г.;
https://www.facebook.com/albena.shavel/posts/10219064078732584 от 03.10.2020г.;
https://www.facebook.com/albena.shavel/posts/10219077636911530 от 05.10.2020г.;
https://www.facebook.com/albena.shavel/posts/10219077219461094 от 05.10.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.10.2020г. - датата на последната
публикация до окончателното й изплащане на задължението.
В жалбата е изразено становище за незаконосъобразност на постановеното решение в
обжалваната му част. Въззивницата намира иницииращата искова молба за ненадлежно
предявена, тъй като същата е подадена от пълномощник с общо пълномощно и не е
подписана от ищцата и поради липса на обоснован лично от ищцата правен интерес. Ето
защо, намира производството за недопустимо и моли същото да се прекрати, а
постановеното решение – обезсили. В евентуалност, намира решението за неправилно.
Според въззивницата, първоинстанционният съд е пропуснал да провери и проследи
съществуването на твърдените факти и тяхното отражение върху личността на ищцата.
Оспорва се извода на съда, че ищцата се чувствала унизена, омерзена и обидена от
публикациите по неин адрес от личния профил на ответницата във Фейсбук, тъй като самата
ищца не го е твърдяла лично.
Не се оспорва факта, че има публикации в страницата на ответницата, но намира за
недоказано обстоятелството, че тези публикации са възприети лично от ищцата и че точно
опредЕЛ. публикация е причинила посочените в исковата молба неимуществени вреди.
Останало неизяснено кои постове са обидни и кои клеветнически; към този момент на
предполагаемата увреда имало ли е аналогично страдание, за което да е претендирано
обезщетение от трето лице; каква е конкретната вреда от всеки статус; дали статусите са
публикувани с цел да обидят или наклеветят ищцата лично, или са упрек към лидера на една
партия, защото този лидер е допринесъл лично и непосредствено да се разруши и
компрометира партия, в която ответницата членува и чиито ценности изповядва; кои статуси
не са неверни и клеветнически, доколкото възпроизвеждат една обществено наложила се
оценка.
Въззивицата Ш. счита, че ищцата няма за цел да защити нейно субективно право, а е
опит, чрез процесуални инстР.ти, да се репресира вътрешнопартийната опозиция и да се
принуди към безкритично и мълчаливо приемане на упражняваните от лидера политики.
Намира процесът за политически, каквито били и останалите процеси, инициирани от
ищцата по отношение на най-дразнещите я с позициите си опоненти. Намира за нарушен
принципът за добросъвестност в гражданския процес, и счита, че изведен извън
политическия контекст, искът не съдържа правен интерес и в този смисъл е недопустим.
Намира за недоказан фактическия състав на чл.45 от ЗЗД. Отправеното искане е да се отмени
решението в обжалваната част и да се измени в частта за присъдените разноски, както и да
се присъдят разноски за въззивната инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна по
делото.
Образувано е и по въззивна жалба с вх. № 303993/16.12.2021г. , депозирана от К. П.
Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „ПЛ.“ № 46, вх. Б, ет. 7, ап. 16, чрез адв. П.С. от
АК - София, срещу решение № 262840/22.11.2021г., поправено с решение №
260044/17.01.2022г., постановено по гр. дело № 15855/2020г. по описа на ВРС, XLII-ви
състав, в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.45 от ЗЗД на К. П. Н. срещу
АЛБ. Ц. Ш. за разликата от установения размер от 1200 лв. до претендирания от 15 000 лв.,
предявен като частичен иск от вземане в размер от 50 000 лв., като недоказан по размер.
Въззивницата счита решението в обжалваната му част за неправилно,
незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон и в нарушение на
процесуалните правила. Споделя изцяло приетата от съда фактическа обстановка и правните
му изводи във връзка с основателността на иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, но поддържа, че с определения от съда размер на дължимото в нейна
2
полза обезщетение за неимуществени вреди, първоинстанционният съд е нарушил
материалния закон /чл. 52 от ЗЗД/, като същото са необосновано занижено. Намира, че съдът
не е анализирал задълбочено установените по делото обстоятелства, респ. не е направил
обосноват извод относно реалния интензитет на търпените от ищцата вреди, в резултат от
разпространените неверни и клеветнически твърдения и обидни квалификации,
публикувани в профила на ответницата. Сочи, че се касае до дванадесет поредни статии,
публикувани в периода от 10.09.2020г. до 05.10.2020г., в който е била постоянно обект на
публично опозоряване. Всеки следващ статус е водел до нови и нови негативни
преживявания за нея и тя е ставала все по -напрегната, притеснена и същевременно гневна.
Ето защо, доколкото е трудно да се разграничат точните вреди от всеки отделен статус, се
претендира обща сума, обединяваща дължимите обезщетения за обезвреда на произтеклите
вреди от множеството статии. Касае се за дванадесет деяния, идентични по характер, като
всяко следващо наслагва нови вреди върху вече предизвиканата неимуществена травма,
поради което обезщетението за неимуществени вреди трябва да се определи глобално.
Позовава се на казуална практика на ВКС, съгласно която при подобни хипотези ищецът не
е длъжен да разграничи какво обезщетение претендира за вредите, причинени с всяко, респ.
това не е условие за редовност на исковата молба, както и на друга, за начина по който се
определя обезщетението за неимуществени вреди.
Въззивницата счита, че въззиваемата е използвала най - обидните и злобни епитети,
за които се е сетила, но не за да информира обществото, а с единствената цел да унизи
достойнството на ищцата. Излага, че след публикуването на процесните материали, същите
били коментирани пред широк кръг от нейни съпартийници, близки и обикновени познати.
Започнали да влияят дори върху работата й. Намира, че противоправното поведение на
ответника не съставлява допустимите от закона критики, негативни оценки и коментари,
поради което и процесиите статии не съставляват израз на конституционно прогласената
свобода на словото и право на журналистически коментар, които следва да се търпят от
публичните личности. Счита, че в настоящия случай се касае до опозоряващи твърдения,
които са годни да накърнят доброто име и репутация на пострадалия, както и приписващи
му закононарушения, същите не следва да бъдат толерирани, независимо от публичността
на личността на ищеца. Обратното би означавало, че всяка публична личност следва да
проявява известна търпимост към подобен вид противоправно поведение и единствено
поради своята публичност - независимо от характера на обидното съдържание на
съответната публикация, да не получи съответстващо на степента на увреждането си
обезщетение. Позовава се на съдебна практика, съгласно негативните оценки за опредЕЛ.
личност, открояващи се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат
отговорност само ако не засягат достойнството на личността. Счита, че с процесните
изявления на ответницата е надхвърлено конституционно гарантираното й право по чл.39,
ал.1 КРБ и чл. 10 ЕКЗПЧОС свободно да изразява мнение, тъй като е засегната честта и
достойнството на ищцата в нарушение на забраната на чл.39, ал.2 КРБ, което поведение е
противоправно. Намира за доказани предпоставките за уважаване на предявения иск.
Отправеното искане е за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на
ново, с което да се уважи предявеният иск в пълен размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който не е изразено становище по оплакванията срещу постановеното решение, а
последователно се поддържа становището за недопустимост, евент. за неправилност на
обжалвания съдебен акт, изложено в собствената ѝ въззивна жалба.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от К. П. Н. срещу АЛБ. Ц. Ш.
обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 15 000 лева, предявена като частичен иск от вземане
в пълен размер от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди,
които претърпяла ищцата, вследствие на разпространените неверни и клеветнически
твърдения и обидни квалификации, публикувани в профила на ответницата, в сайта
3
www.facebook.com в 12 броя статуси.
В исковата молба ищцата твърди, че в периода от 10–ти септември 2020г. до 5-ти
октомври 2020г. е станала обект на публично злепоставяне пред неограничен кръг от хора,
чрез изнесена невярна информация, клевети и обидни квалификации по отношение на
личността , публикувани в поредица от публикации, чиито автор била ответницата, като
същите са разпространени в интернет пространството чрез профила на Ш. в социалната
мрежа Facebook. Сочат се следните обиди и клевети: „изпечена лъжкиня“; „новия фюрер“;
„синя приватизаторка“; „Н. и компания методично унищожават партията отвътре“;
„Н. остракира самото понятие социализъм, както и цялото му съдържание“, Н. беше
избрана в грях преди четири години. Чрез договорка.“; „ Никаква К. не може да изгони
когото и да е от партията! Защото тя е "конярката", "козарката", приватизаторката;
фалшификаторката на пряката демокрация; пословичния демагог; раздробителя на
партията; орбанист и последовател на Т.; Защото е терминатор в соцпартията; Защото
е страхливка; Защото е манипулатор и интригант; Защото е креатура на задкулисието;
Защото е пряко зависима от него; Защото произведе 8 загуби на национални и местни
избори за БСП; Защото няма финансов отчет за похарчени повече от 40 милиона лева за
четири години, партийни пари;, Тази жена е тотал щета; ,“Абе, лъже К.. Лъже, като за
световно. (...) Приватизацията по ниновски. Всъщност, като се замисля, др. К. е участвала
в грабежа на всичко създадено от такива, като родителите ми... 28-годишната К. е ясен
пример и съвременен образ от „Криворазбраната цивилизация“. Участва не просто в
унищожението на хората („скъпите българи“), на базовият обществен договор, ами и на
символите, традициите, плодородната земя, морала и етика на социалистическия човек,
неговите ценности, труд и безкористност... К. лъже! Лъже от въпроса за
съществуването на „партийните врагове“, та чак до декларациите й за някаква
абсолютна и имагинерна „независимост“- от всички и от всичко. И най-вече от властта,
т. е. Борисов. Това е лъжа, защото е невъзможно, по дефиниция. Но изборът е лично на Н..
Тя, реши да скрие тази зависимост и обвързаност, преследвайки краткосрочни цели – „да
стана абсолютен шеф на БСП“. Е, стана!“; „мръсна седесарска утайка“; „Целта на Н. е
да принизи, неглижира, обезсили и ПОЛИТИЧЕСКИ унищожи работата на ЙО. по
осветляването на мутренската власт на ББ. (...) Н. сътвори грозна политическа балтия
върху българското острие във борбата срещу паралелната държава - ЕЛ. ЙО..“;
„узурпаторка“.
Ищцата счита, че ответницата, като създала посочените по-горе статуси, и като
допуснала публикуването и разпространението йм в публично достъпния си профил в сайта
www.facebook.com, осъществила противоправно поведение, а именно: нарушила чл. 32 от
Конституцията на Република България, като извършила посегателство върху честта,
достойнството и доброто име на К.Н.; нарушила чл. 39, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 от Конституцията
на Република България като упражнила свободата на словото с цел накърняване правото на
чест на Н., достойнство и добро име на ищцата в обществото, като отделно от това –
приписала на ищцата престъпления, които не била извършила.
Ищцата излага, че именно в следствие на публикуваните статуси претърпяла и
продължавала да търпи сериозни неимуществени вреди, накърнени били доброто име,
честта и достойнството . В продължение на повече от месец била непрекъснато обект на
публично опозоряване. След всеки един статус у К. Н. се натрупвало напрежение, тревога,
гняв и възмущение, предизвикани от разпространените неверни факти и обидни
квалификации по повод на нейната личност и работата й като председател на БСП. Твърди,
че още не се била съвзела от прочетеното в един статус, а ответницата вече публикувала
следващ, а след това поредния, като ищцата имала усещането, че ответницата никога няма
да преустанови това свое противоправно поведение. Фактът, че под процесните статуси
били посочени не само имената на ищцата, но и под част от тях били поместени нейни
снимки, на които ясно се виждало лицето , дълбоко наскърбявал ищцата, тъй като
прочитането на обидите и клеветите по неин адрес в статусите с възприемане на образа ,
били достатъчни за формиране на негативна представа у читателя за К.Н., а какво оставало
4
след детайлно запознаване с цялото невярно и позорно за Н. съдържание на публикациите.
Процесните статуси причинили стрес и притеснения да не би хората да им повярват. След
публикуването им ищцата твърди, че вече не можела да спи спокойно, защото си мислела за
широкия отзвук, който те имали в обществото. Поради безсънието, през деня се чувствала
отпаднала и било трудно да се съсредоточи върху работата си, която особено в процесния
период, с оглед предстоящите избори за председател на БСП била изключително динамична,
отговорна и ангажираща. Твърди да е загубила концентрация и защото читателите
продължавали да задават въпроси дали изложеното в тези статуси е вярно. Ежедневно
търпяла подобни въпроси, които я изкарвали извън равновесие. Възмущавала се, че трябвало
да дава обяснения относно разпространените неверни факти и това я отклонявало от преките
и непосредствени задачи. Постоянно била в лошо настроение, затворила се в себе си, нямала
желание да се среща с приятели и познати, защото се чувствала потисната и дълбоко
оскърбена. Една част от колегите на ищцата в БСП се отдръпнали от нея вследствие на
публикуваните в сайта www.facebook.com статуси на ответницата. Усещала промяна в
тяхното отношение спрямо нея, защото избягвали да общуват с нея, не я канели на
извънпартийни събирания. Особено силно се оказало влиянието на процесните публикации
върху съпартийците и съмишлениците на К.Н. от района на гр. Варна, където била активна
ответницата. Горното притеснявало ищцата и защото, като техен лидер, ищцата била
длъжна да ги сплотява и обединява, да им бъде пример за подражание, да пази и развива
доверието, което са дали, а процесните публикации рушали вярата на хората в нея.Твърди
още, че станала нервна и притеснена дали няма да излезе поредната позоряща личността
публикация. Заживяла с постоянния страх, че някой неин близък или познат е прочел, или
ще прочете горните обидни писания, или че може да бъде публикуван нов клеветнически
материал със сходно съдържание. Понякога се хващала, че през няколко часа проверявала
дали не е публикуван следващият позорящ я материал, като това й пречело да се
концентрира върху работата си. К.Н. сочи, че преди публикуването на компрометиращите
статуси се е ползвала с добро име и авторитет в обществото, които градила с много усилия
през целия си живот.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който е изразено
становище за неоснователност на предявените искове.
Твърди да е публично известно, че ищцата е предприела действия за защита на
доброто име и репутация чрез парични искове с идентични основания срещу още поне три
лица, като общата стойност на исковете била 240000 лв., без законната лихва и съдебно-
деловодните разноски. Тези искове съдържали претендирани деликти, изразяващи се в
публикации с критична насоченост били насочени срещу Р. В. П., Т.И.Б. и К.ИВ.АНДР..
Делата били заведени по едно и също време, с това срещу ответницата, и по останалите дела
били изложени идентични твърдения за претърпени неимуществени вреди.
Ответницата твърди, че нито един от визираните в исковата молба статуси не
съдържа предварително целени обидни и/или клеветнически твърдения. Всички статуси
били критични и конструктивни, насочени срещу политиките, които ищцата
олицетворявала, а не срещу нейната личност. По конкретните думи и изрази, изведени в
исковата молба като вредоносни, ответницата сочи, че нито един от тях не е предназначен да
обиди личностно ищцата, а е оценка на политическо и организационно поведение на К.Н.
като лидер на партия. Излага, че е член на БСП и председател на първична партийна
организация, обхващаща район „Одесос“, гр. Варна, поради което е считала, че в
отношенията между различните органи и длъжности в партията и нея - като член на тази
партия, с приоритет се ползвал Уставът, етичните традиции и равенството в правата на
отделните партийни членове, вкл. и тези на ръководителите. Като очаквала тези принципи
да се следват и защитават от лидера на партията, ответницата отправяла предложения и
критични възражения срещу определени политики и съпътстващото ги лидерско поведение
на ищцата, но не срещала взаимност и конструктивен диалог. Вместо това, срещу нея, а и
срещу всяка критика, се реагирало нервно, недиалогично и враждебно.
С решение № 262840/22.11.2021г., поправено с решение № 260044/17.01.2022г.,
5
постановено по гр. дело № 15855/2020г. по описа на ВРС, XLII-ви състав, в частта, с която
АЛБ. Ц. Ш. е осъдена да заплати на К. П. Н. сумата в размер на общо 1200 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществените вреди, които претърпяла ищцата,
вследствие на разпространените неверни и клеветнически твърдения и обидни
квалификации, публикувани в профила на ответницата, в сайта www.facebook.com в 12 броя
статуси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.10.2020г. - датата на
последната публикация до окончателното й изплащане, на основание чл. 45, ал.1 ЗЗД и чл.
86, ал.1 ЗЗД, като иска за разликата от установения размер до претендирания от 15000 лв,
предявен като частичен иск от вземане в пълен размер от 50000 лв. е отхвърлен като
недоказан по размер.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и
обстоятелства: че ищцата има завършено средно и висше образование, че членува в БСП и
към исковия период от време е била лидер на същата партия, както и че ответницата е
извършила процесните публикации в социалната мрежа Фейсбук през посочения в исковата
молба период.
От заключението на вещото лице Светомир Димитров Донев по проведената съдебна
- софтуерна експертиза, което съдът кредитира като неоспорено от страните и компетентно
дадено се установява, че ответницата е публикувала в социалната мрежа „Фейсбук“
процесните статуси със съдържанието, цитирано в исковата молба, както и че не е известен
броя на лицата, които са видели публикациите, а тези, които са изразили някаква реакция са
десетки или повече. В откритото съдебно заседание вещото лице изяснява, че процесните
статуси на ответницата са публични и могат да бъдат видени от хора, които не са нейни
последователи. Същевременно, вещото лице е обяснило, че логиката на работа на Фейсбук
умишлено не позволява да бъде видяна една публикация от голяма аудитория от хора, най-
вече извън тези, които са в аудиторията на публикуващия. “
В подкрепа на основната теза на ответницата затова, че със статусите е целяла да
изрази и своето и преобладаващо мнение на привържениците на БСП във Варна, както и че
К. Н. води искови производства против различни ответници, използвайки една и съща
искова молба, ответницата е представила с отговора си на искова молба и по делото са
приобщени като писмени доказателства в заверени за вярност с оригинала копия от: Устав
на БСП, приет на 49-тия конгрес на БСП на 05.02.2017г.; извлечение от книгата, издадена от
БСП със заглавие „Корупцията”; искова молба от К.Н. срещу Р. П. до СГС – гр.дело №
3782/2018 г.; искова молба от К.Н. срещу К.АНДР. до СРС; искова молба от К.Н. срещу Т. Б.
- В. до СРС.
По делото са събрани и гласни доказателства посредсвом разпит на свидетелите,
водени от ищцовата страна - Г. ЮЛ.ЙО. и ЦВ.С.Л., както и водените от ответната страна - Ч.
Г.ев Г.ев и Г. Т. Б..
Св. Г. ЙО. заявява пред съда, че познава К.Н., може би от около 3 години, когато се
запознали на една конференция на Бузлуджа, където се събирали членове и симпатизанти на
партия БСП. Св. ЙО. твърди, че е виждал няколко публикации в интернет, които се пишат
по адрес на К.Н., доста нападки срещу нея, с доста лоши фрази, които биха засегнали всеки
един. В тези варненски групи свидетелят заявява, че бил виждал няколко публикации срещу
ищцата, с автор А.Ш., в които Н. била наричана „узурпаторка” и „новият фюрер”.
6
Свидетелят не знае дали К.Н. е чела тези публикации, но предполага. Тези публикации били
по времето на вътрешния избор в партията през 2020г. и мисли, че продължили горе-долу до
Конгреса, както и че били харесани от доста хора. При провеждани в гр. Варна срещи с г-жа
Н. било ставало за тези публикации, на никой не му било приятно, когато се пишат такива
неща за нея. Отношенията на свидетеля с ищцата били служебни, виждали се,когато има
мероприятия в гр. Варна. Последно се видели преди изборите на 11-ти, когато откривали
кампанията. Тогава не били обсъждали напрегнати отношения между членовете на
организацията. Свидетелят не е обсъждал с ищцата постовете на А.Ш..
Св. ЦВ. Л. излага, че познава К.Н. от 5 години, като през последните 2 години се
срещал с нея минимум 2 пъти в месеца, тъй като е член на НС на БСП. Свидетелят е
запознат с публикации в интернет пространството по адрес на К.Н. с автор А.Ш.. Според Л.,
Н. често била нападана от Ш., но миналата година имало около 10-11 публикации, които
били изключително вулгарни, с по-сериозни нападки и в тях ищцата била наричана
„узурпаторка”, „лъжкиня”, „мръсна седесарска утайка”, което силно засегнало ищцата. В
началото К.Н. била гневна, същевременно била обидена и по-скоро нейната обида била как
ще се възприеме от семейството, от близките й. Всички членове на Националния съвет всеки
ден получавали имейли от „Позитано”, от Пресцентъра с всичко това, което пишело в
сайтовете. К.Н. също имала Фейсбук, тя също следяла какво се случва в интернет
пространството. Ищцата не му е казвала, че вследствие на постовете на А.Ш. се чувства
престъпник, казвала му, че се чувства обидена и омерзена. Свидетелят не е виждал К.Н. в
депресивно състояние в периода около конгреса на партията, който бил на 26.09.2020г.
Виждал я тъжна, след като стартирали точно този тип публикации. Била обидена и гневна.
Когато загубили изборите, К.Н. не била в добро състояние. Свидетелят не може да каже кога
К.Н. се чувствала емоционално по-зле – от загубата на партията или от обидните думи за
нея. В негово присъствие К.Н. не била обявявала, че ще търси по съдебен път обезщетение
за вреди, които са причинени с коментари във Фейсбук, той лично не бил коментирал тези
неща с г-жа Н..
Св. Ч. Г.ев сочи, че познава ищцата, работили заедно като народни представители в
една парламентарна група в 43-то Народно събрание. Познава ответницата задочно, като
членове на група „Социализъм в 21-ви век” във Фейсбук, много хора имало вътре.
Свидетелят не поддържал лични отношения с К.Н. и А.Ш.. С К.Н. бил в колегиални
отношения до септември миналата година, докато бил член на Националния съвет.
Свидетелят описва госпожа Н. като волеви човек, „мъжко момиче”, не се поддавала лесно на
външни внушения и влияния. К.Н. реагирала остро, когато считала, че я критикуват за нещо,
не била съгласна с това, което й се казвало право в очите. Острата й реакция се изразявала в
думи преди всичко и отричане на това, в което била обвинявана. Свидетелят знае за
конфликта на К.Н. с Т. Б., знае и че конкретното дело се води срещу Ш. за изразени мнения
в социални мрежи, но не знае точно за какво иде реч. Н. много пъти била критикувана за
това, че се мъчела да бъде лидер на партия, която поначало трябвало да е колективна партия
и да се ръководи от колективни органи, но тя категорично се противопоставяла и налагала
собствената си личност. Не понасяла критики, не обичала да я критикуват, не се вслушвала
в чуждо мнение, не давала отчет за изразходваните средства. Според свидетеля, в
масмедиите г-жа Н. била наричана „фюрер”, „лъжкиня”, „крадла”, „узурпаторка”, това било
преобладаващо мнение.
Св. Г. Б. заявява, че с ищцата са работели дълги години в Народното събрание и в
Националния съвет на БСП, така че я познава отблизо. Според свидетеля, ищцата е волеви
човек, с огромен житейски и управленски опит. Н. безспорно притежава много качества,
системно и последователно преследва своите лични интереси, като не подбирала средствата.
Налагала в БСП авторитарен стил, не търпяла чуждото мнение, освободила се от знакови
личности на партията, от емблематични лица от страх, че с тяхното присъствие нямало да
може да налага едноличен стил на управление. Обградила се с хора, които изразявали
единствено съгласие с нея, тези с различно от нейното мнение, оставали встрани и назад, а
тези, които си позволявали да я критикуват, бивало селективно въздействано върху тях.
7
Свидетелят описва г-жа Н. като динамична, жизнена, дееспособна, но и нетърпяща
възражение и се противопоставяла на чуждото мнение. А.Ш. познавал бегло, но има
формирано мнение и за нея и за нейното поведение. Ответницата му направила впечатление
с обществената си активност и смелост, каквито хора бивали ценени от свидетеля.
Свидетелят излага, че е чувал г-жа Ш. да говори по много и различни форуми, но не е
запознат с предмета на спора, тъй като не е влизал във Фейсбук. От медиите научил, че
ищцата предявявала една искова молба и е учуден от тези ѝ постъпки.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага
до доказване на противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят
само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или
бездействия и отговорността се поражда при наличността на причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Институтът на
непозволеното увреждане се основава на правната норма, изискваща от гражданите да не се
увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите лица.
Отговорността по чл. 45 от ЗЗД за накърнена чест и достойнство от думи и изрази,
възприети от пострадалия като унизителни и позорящи го, е деликтна, като обидата и
клеветата по смисъла на гражданския закон не са напълно аналогична на престъпните
състави по НК, съставляващ „обида“ и „клевета“.
В чл. 39, ал.1 от Конституцията на Р България е прокламирано правото на всеки
български гражданин да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или
устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Това право на изразяване на мнение,
обаче, не следва да доведе до нарушаване на други основни права или свободи на
гражданите, каквото право е правото на добро име и опазването на репутацията на другите,
прогласено в чл. 41 от Конституцията. В практиката на ВКС е застъпено становището, че
при колизия между две закрепени в основния закон на Държавата права не може да се счита,
че едното има примат пред другото и спазването на едното е достатъчно основание за
накърняване на другото. Основните права и свободи на личността съществуват и се
гарантират от закона в разумен баланс. В установената си практика ЕСПЧ възприема
становището, че публичните личности са принципно обект на засилен критицизъм и следва
да са по-толерантни към насочените срещу тях критики.
В процесния случай, в статусите на ответницата във Фейсбук са използвани
нееднократно обидните думи и изрази „изпечена лъжкиня“; „новия фюрер“; „синя
приватизаторка“, „крадла”, „узурпаторка”, „мръсна седесарска утайка”, „конярката“,
„козарката“, които са силно изразено негативно съдържание за личността на ищцата. От
свидетелските показания се установява, че същите са възприети от К. Н. като позорящи я.
Освен това в публикациите се съдържат клеветнически изявления – „…др. К. е участвала в
грабежа на всичко създадено от такива, като родителите ми...“, „...Защото няма финансов
отчет за похарчени повече от 40 милиона лева за четири години, партийни пари“, които
накърняват репутацията й на политически лидер. Тези твърдения за посочените факти и
обстоятелства не са доказани като верни, поради което изявленията на ответницата са извън
границите на добросъвестното упражняване на правото на изразяване и мнение. Без
значение е, че обидите и клеветническите изрази са във връзка с политическата дейност на
ищцата, тъй като същите са рефлектирали пряко върху личността на ищцата и тя ги е
възприела като опозоряващи доброто й име в обществото, накърнили са честта и
достойнството й. В случая, балансът между правото на редовия партиен член да изразява
мнение по отношение на дейността и личността на лидера на партията, в която членува, е
нарушен. Използваните от ответницата изрази и думи съдържат не само негативна оценка на
личността и поведението на ищцата, но и неоправдаво са използвани за накърняване на
правата и доброто й име.
Ето защо, извършеното от ответницата деяние - 12 броя публикации в социалната
мрежа Фейсбук е противоправно, извършено е виновно, независимо от нейната форма –
8
умисъл или непредпазливост. Фактът, че тези изявления са направени в социална мрежа, в
която могат да станат публично достояние на неограничен кръг лица, прави деянието
вредоносно. От показанията на св. Л. се установява, че вследствие на публикациите, К.Н.
била гневна, същевременно била тъжна, обидена и омерзена; опасявала се как тези обиди ще
се възприемат от семейството й и от останалите членове на партията. Несъмнено, ако тези
публикации на ответницата не съществуваха, то за ответницата не биха настъпили
неимуществените вреди, т.е. налице е причинно – следствена връзка между деянието и
вредите. Ирелевантно е възражението на възивницата Ш., че приблизително по едно и също
време ищцата е завела идентични искове и срещу още три лица. Соченото може да даде
отражение на интензивността на негативните преживявания на ищцата, но не и да отрече
тяхното съществуване. Освен това, обстоятелството, че К.Н. като публична личност следва
да понася по - висока степен на обществена критика не изключва правото й на защита, а е от
значение за размера на обезщетението. Посочената установеност обуславя извод за наличие
на всички елементи от фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на
имуществената отговорност на ответницата.
При определянето размера на обезщетението, съгласно чл. 52 от ЗЗД настоящият
съдебен състав намира за справедливо обезщетение, което би репарирало процесните
неимуществени вреди, търпяни от ищцата, доколкото те могат да се оценят в пари и да се
овъзмездят с парично обезщетение, което да е достатъчно по размер и същевременно да не
води до неоснователно обогатяване, сумата от 1200 лв. При определянето на този размер
съдът взема предвид, от една страна установените по-горе вид и характер на вредите,
изразяващи се в накърняване на чувство за чест и достойнство на ищцата. От друга страна,
не се установи преживяното от ищцата негативно емоционално изживяване да е било с
изключително висок интензитет или да е повлияло в някаква по-значителна степен на
политическата й дейност. При определяне размера на обезщетението, съдът съобрази и
факта, че ищцата е известна обществена личност и политик, поради което обичайно е
изложена на обществена или медийна критика в по-висока степен от обичайното, затова и
осъждането на делинквента за причиненото непозволено увреждане има основен
репарационен ефект, а не размерът на присъденото обезщетение. Върху размера на
обезщетението се дължи и законна лихва, така както е поискана от ищцата – от 05.10.2020г.,
датата на последната публикация.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивницата А.Ш. следва да
заплати на въззиваемата К.Н. направените разноски пред въззивната инстанция, изразяващи
се адвокатско възнаграждение от 700 лв. за изготвяне на отговор на въззивна жалба и защита
по него. Срещу последното процесуалният представител на А.Ш. е релевирал възражение за
прекомерност, което съдът, съобразно предмета и сложността на делото, преценява за
основателно. Производството пред въззивната инстанция е приключило в едно съдебно
заседание, без събиране на нови доказателства, като между страните не е имало спор по
фактите, а по правото. Изложеното обуславя извод за невисока правна и фактическа
сложност на делото. Ето защо заплатеният адвокатски хонорар за изготвяне на отговор на
въззивна жалба и защита по него следва да бъде намален до минималния размер, изчислен
по правилата на Наредба № 1/2004г., а 314 лв.
А.Ш. не е поискала разноски, поради което съдът не присъжда такива.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260044/17.01.2022г., постановено по гр. дело
№ 15855/2020г. по описа на ВРС, XLII-ви състав.
9
ОСЪЖДА АЛБ. Ц. Ш., ЕГН ********** от гр. Варна, район „Одесос“, ул. „Г. Б.“ №
81, ет. 1 да заплати на К. П. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „ПЛ.“ № 46, вх. Б,
ет. 7, ап. 16 сумата от 314 лв. /триста и четиринадесет лева/, представляваща направените
съдебно деловодни разноски пред въззивната инстанция, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10