№ 61
гр. Раднево, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20215520100472 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД срещу ИВ. АС. К.. Ищецът твърди, че в качеството
си на краен снабдител и доставчик от последна инстанция съгласно ЗЕ и
нормативните актове, издадени от ДКЕВР, продава електрическа енергия на
клиентите си при публично известни общи условия. Твърди, че съгласно
общите условия, влезли в сила на 27.06.2008 г., имал задължение да снабдява
ответника с електрическа енергия и да му предоставя мрежови услуги за
обект на потребление с ИТН 2114155, находящ се в с. Трънково, община
Раднево, при открит на ответника клиентски номер **********. Твърди, че в
изпълнение на задълженията си е предоставил на ответника услуги в
посочения обект за периода от 23.06.2019 г. до 22.02.2020 г. на обща стойност
157,30 лв. Твърди, че върху претендираната сума от 157,30 лв. ответникът
дължи обезщетение за забава в размер на 17,57 лв. за периода на забава от
13.08.2019 г. до 18.02.2021 г. Твърди, че за вземането била издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 206/2021 г. на РС-Раднево, но
ответникът не бил открит на известните адреси при процедурата по връчване
1
на книжата по заповедното производство, поради което на основание чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК следвало да предяви установителен иск за вземането си.
Поради това иска от съда да постанови решение, с което да признае за
установено вземането по заповедта за изпълнение. Заявява претенция за
разноски за исковото и заповедното производства.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника ИВ. АС. К.,
чрез особения представител адв. М., в който взема становище за допустим на
иска, но поддържа неговата неоснователност. Твърди, че не са налице данни
за наличие на договорни отношения между страните, а представените
заявление и декларация за ползване на услуги не са договор. Твърди, че още 7
лица са наследници на Асен Иванов К., поради което не е ясно защо само
ответникът е в договорни отношения с ищеца, а не и другите наследници.
Твърди, че при неплащане на фактура в срок от 10 дни следвало да се
преустанови електроподаването и прекратят договорните отношения между
страните, каквито данни нямало.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК, достигна
до следните фактически и правни изводи:
От приложеното ч.гр.д. № 206/2021 г. по описа на РС-Раднево е видно,
че същото е образувано по заявление по чл. 410 ГПК, депозирано от ищеца на
19.02.2021 г., по което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 260097 от 19.03.2021 г. за сумата от 157.30 лв. главница,
представляваща стойност на електрическа енергия, доставена за периода от
23.06.2019 г. до 22.02.2020 г. в обект на потребление, находящ се в с.
Трънково, община Раднево, ИТН: 2114155, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.02.2021 г. до пълното й погасяване, и сумата от
17,57 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
от 13.08.2019 г. до 18.02.2021 г. С предявените искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК се претендират същите вземания, предмет на заповедното производство.
Същевременно е видно, че ищецът е предявил иска в 1-месечния срок по чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК. Поради това установителният иск е допустим и следва да
се разгледа по същество.
По делото са приети като писмени доказателства спогодба от 23.04.2019
г. /л.9/, която не е оспорена от страните и от която се установява, че
2
ответникът ИВ. АС. К. с посочен адрес с. Трънково, кл. № **********, е
сключил с ищцовото дружество спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД и са
уговорили, че ответникът е съсобственик на присъединения към
разпределителната мрежа обект с ИТН 2114155, находящ се в с. Трънково,
чиято съсобственост е придобита от ответника като идеална част като законен
наследник съгласно удостоверение за наследници № 49 от 23.04.2019 г. /л.10-
11/. От въпросното удостоверение за наследници е видно, че лицето Асен
Иванов К. е починал на 15.03.2006 г. и негови законни наследници са 7 деца,
низходящи, един от които е ответникът ИВ. АС. К.. В спогодбата е посочено,
че ответникът реално ще ползва и управлява обекта, респективно ще
консумира доставяната електрическа енергия в обекта, независимо от
обстоятелството, че ответникът не е представил документ за съгласие от
другите съсобственици. От това е видно, че ответникът е поел задължение
към ищеца да плаща цялата консумирана електрическа енергия в обекта на
потребление, независимо от наличието на съсобственост от наследствено
правоприемство. В същия смисъл са и подадените от ответника до ищеца
заявление за услуга – смяна на клиен за обект на регулиран пазар /л.4/, в
която ответникът е заявил смяна на клиент в качеството на
ползвател/наемател съгласно въпросното удостоверение за наследници. От
тук следва извод, че ответникът като съсобственик е волеизявил пред ищеца,
че той ще е единствен ползвател на доставяните услуги в обекта на
потребление и той ще заплаща цялата консумирана електроенергия, поради
което възражението на особения представител адв. М., че са налице и други
съсобственици, които са длъжници, е неоснователно. Законовата рамка дава
възможност партидата/клиентския номер на целия обект на потребление да се
води на един съсобственик или дори ползвател или наемател, който ще
заплаща цялата консумирана електроенергия. Това е всъщност е и логична
последица на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД. А тъй като се касае
за договорни отношения за доставка на електроенергия на регулиран пазар,
осъществяваща се на база публично известни общи условия,
присъединяването към мрежата се осъществява и без наличие на писмен
договор. В случая обаче е налице освен нужните по закон заявления за смяна
на клиент, също и изричен писмен договор, какъвто е спогодбата по чл. 365
ЗЗД /л.9/. А с оглед на това е неоснователно и второто възражение на
особения представител, че не било налице договорно отношение между
3
страните по доставката на ел.енергия за обекта на потребление.
Съдът намира за неоснователно и следващото възражение на особения
представител, че ищецът следвало да спре електроподаването 10 дни след
неплащане на потребената ел.енергия и да се прекратят договорните условия.
Наличието на такава опция е право на ищеца като доставчик и дали той се
упражни своето субективно право зависи изцяло от неговата воля, като
автоматично упражняване на това право не е предвидено в общите условия.
По делото са приети като писмени доказателства препис-извлечение от
сметка /л.12/ и 4 броя фактури /л.13-16/, от които е видно, че за периода на
доставка от 23.06.2019 г. до 22.02.2020 г. ищецът е доставил до обекта на
потребление електрическа енергия на стойност 157,30 лв., който факт не се
оспорва от ответника. Доколкото няма възражения и съмнения за уреда за
измерване на премината електроенергия, то съдът намира, че правилно и
точно ищецът е отчел чрез монтирания уред на точката за измерване
преминалата и доставена до обекта на потребление електрическа енергия,
чиято стойност за периода на доставка е в размер на 157,30 лв.
Няма данни по делото ответникът да е погасил задължението за
доставената електроенергия, поради което искът се е явява основателен и ще
се уважи.
За основателността на иска за мораторно обезщетение се иска доказване
на главен дълг, който факт се доказа, както и изпадане на ответника в забава.
За претендирания период ищцовото дружество е издало 4 броя фактури
за доставки на ел.енергия в процесния имот в с. Трънково, както следва:
1. фактура № ********** от 31.07.2019 г. на стойност 40,96 лв. с ДДС, с
падеж 12.08.2019 г.
2. фактура № ********** от 31.08.2019 г. на стойност 13,88 лв. с ДДС, с
падеж 10.09.2019 г.
3. фактура № ********** от 31.01.2020 г. на стойност 72,00 лв. с ДДС, с
падеж 10.02.2020 г.
4. фактура № ********** от 29.02.2020 г. на стойност 30,46 лв. с ДДС, с
падеж 10.03.2020 г.
Обезщетението за забава съдът намира, че е основателно в
претендирания размер, тъй като изчислено от съда по реда на чл. 162 ГПК с
4
калкулатор за законна лихва за всяка главница от датата на падежа до до
датата 18.02.2021 г., същата е в размер на 17,57 лв. за периода общо от
13.08.2019 г. /датата след падежа на първата фактура/ до 18.02.2021 г., денят
преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Затова и
установителният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в частта за мораторното
обезщетение се явява основателен и ще се уважи в цялост.
По разноските:
Поради уважаването на исковете на ищеца, същият има право на
разноски съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е направил разноски за
държавна такса в размер на 25 лв. държана такса за заповедното производство
и 25 лв. държавна такса за исковото производство, дължима съгласно чл. 72
ГПК върху материалния интерес от 174,87 лв., които следва да му се
присъдят, а надвнесената част подлежи на връщане по искане на страната
съгласно чл. 4б ЗДТ. С оглед изключително ниската правна и фактическа
сложност на делото следва на ищцовото дружество да се присъди съгласно
чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 150 лв. за
заповедното и исковото производство. Следва да се присъдят като разноски и
платеното възнаграждение за особен представител на ответника в размер на
300 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ИВ. АС. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес с. Трънково, община Раднево, дължи на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, с адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 157,30 лв. (сто петдесет и седем лева и 30 ст.) , представляваща
стойност на електрическа енергия, доставена за периода от 23.06.2019 г. до
22.02.2020 г. в обект на потребление, находящ се в с. Трънково, община
Раднево, ИТН 2114155, ведно със законната лихва върху главницата от
19.02.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, и сумата от 17,57
лв. (седемнадесет лева и 57 ст.), представляваща обезщетение за забава
5
върху главницата от 157,30 лв. за периода на забава от 13.08.2019 г. до
18.02.2021 г., за което вземане е издадена заповед № 260097 от 19.03.2021 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 206/2021 г.
по описа на РС-Раднево.
ОСЪЖДА ИВ. АС. К., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Трънково,
община Раднево, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Пловдив,
ул. „Христо Г. Данов” № 37, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК общо сумата от
500 лв. (петстотин лева), представляваща съдебно-деловодни разноски в
заповедното и исковото производство за държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение и възнаграждение за особен представител.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
6