Разпореждане по дело №12784/2020 на Районен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ……….……./21.06.2021 г.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА Г.

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 12784/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 83 ГПК.

            Производството е образувано по молба, депозирана от П.Д.П., ЕГН **********, адрес: ***, с която моли да бъде освободен от заплащането на дължимата държавна такса за въззивно обжалване.

            Представена е декларация за имотно и имуществено състояние и семейно положение от П.Д.П.. Декларирано е, че не получава доходи в размер на 650 лева, от заплата, както и че притежава жилище с площ 91 кв.м., находящо се в град Варна, ул. „Народни будители“ № 61. Представена е анекс към договор за ипотечен кредит от 26.04.2012 г., от който е видно, че П.Д.П. е кредитополучател по същия, както и че размерът на кредита възлиза на 45 200 евро. От представения нотариален акт № 58/30.05.2006 г. е видно, че част от продажната цена за недвижимият имот, представляващ апартамент с площ 91 кв.м., находящ се в град Варна, ул. „Народни будители“ № 61 е покрита чрез изтеглен кредит от „УниКредит Булбанк“ АД. От представеното извлечение от Агенция по вписванията е видно, че върху притежавания от П.Д.П. недвижим имот са наложени възбрани от страна на ЧСИ.

            Съдът е извършил и служебна справка в Сектор ПП при ОД на МВР – град Варна, от която се установява, че П.Д.П. не притежава МПС. От справка за налични банкови сметки се установява, че молителят притежава в шест банкови институции банкови сметки, но по всички е налице наложен запор. От справка от НАП се установява, че единственото действащо трудово правоотношение е това с работодателя „Вервик 48“ ДЗЗД, по което начисленият месечен облагаем доход е 342,52 лева.

            С оглед гореизложената фактическа обстановка, настоящият състав на Районен съд, град Варна намира следното от правна страна:

            Нормата на чл. 83, ал.2 ГПК посочва, че такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата на освобождаване съдът взема предвид доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост и възрастта.

От съвкупния анализ на представените доказателства, и с оглед извършените служебни справки, както и въз основа на декларираните данни под страх от наказателна отговорност, съдът приема, че ищецът не разполага с достатъчно средства по смисъла на чл. 83, ал. 2 ГПК за заплащане на дължимата държавна такса за въззивно обжалване.

Целта на задължението за плащане на държавна такса за въззивно обжалване за защита на накърнени права не е и не може да бъде лишаване на страната от средства за издръжка или от собственост, която не надхвърля обичайните нужди на семейството.

С оглед гореизложеното следва правният извод, че лицето П.Д.П. не би могло да заплати дължимите държавни такси за въззивно обжалване.

            Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83, ал.2 ГПК П.Д.П., ЕГН **********, адрес: *** от заплащането на дължимата държавна такса за въззивно обжалване, с оглед депозираната от него въззивна жалба.  

            Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: