Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 11.04.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на двадесет и пети
май през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с. ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
М.
при секретаря К.Илиева, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 6686 описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение от 05.03.2020 г. СРС, 58 с-в, по гр.д.№ 65162/2017
г. е осъдил Н.М.Г. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумите 386,95 лв. за доставена от
дружеството топлинна енергия за периода 01.08.2014 г.-30.04.2015 г.; 98
лв.-законна лихва за забава от 01.10.2014 г. до 13.09.2017 г.; 7,57 лв.-такса
за дялово разпределение за отчетен период 2014-2015 г. и 1,70 лв.-законна лихва
за забава за периода 01.10.2014 г.-13.09.2017 г. относно такса за дялово
разпределение със законната лихва за забава върху сумата от 386,95 лв. и върху
сумата от 7,57 лв. от датата на подаване на исковата молба-15.09.2017 г. до
окончателното плащане на сумите за главница, като е отхвърлил исковете за
разликата над 386,95 лв. до пълния предявен размер от 3 075,14 лв. и за
периода 01.05.2013 г.-30.07.2014 г.; за законна лихва върху задължението за
топлинна енергия за разликата над 98 лв. до 778,73 лв. и за периода 15.09.2014
г.-30.09.2014 г.; такса за дялово разпределение за разликата над 7,57 лв. до
49,23 лв. и за отчетен период 2013-2014 г.; за законна лихва, начислена върху
таксата за дялово разпределение-за разликата над 1,70 лв. до 13,40 лв.С
решението на основание чл.253 ГПК е отменено определението за конституиране на
„Т.С.“ ЕООД е конституирано като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца-„Т.С.”
ЕАД в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД с
оплаквания, че в посочената част решението е неправилно, необосновано и
постановено в нарушение на материалния закон.Въззивникът
твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че част от дължимите
суми са погасени по давност.Позовава се на чл.33, ал.2 и чл.33, ал.4 от Общите
условия /ОУ/, в сила от 12.03.2014 г. и излага доводи, че задължението става
изискуемо след издаване на общата фактура, и че към датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК дължимите суми не са погасени по давност.Излага
твърдения, че по отношение на вземането за мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение е приложима общата петгодишна давност.Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и да уважи исковете.Претендира разноски.Прави
възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответникът по въззивната жалба-
Н.М.Г. оспорва същата чрез назначения му особен представител адвокат Л.Д..Твърди,
че разпоредбата на чл.33, ал.2 от ОУ от 201 г. не намира приложение за периода
от 01.05.2013 г. до 15.09.2014 г., за който всички суми са погасени по
давност.Поддържа становище, че издадената обща фактура отразява реално потребената
топлинна енергия, но не променя началния период на давността, защото сумите са
изискуеми в 30-дневен срок за месеца, за който се отнасят прогнозните суми.Твърди,
че първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбите относно
погасителната давност.Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” АД твърди, че на
основание &1, т.2а от ДР на ЗЕ ответникът е потребител на топлинна енергия
за битови нужди за следния топлоснабден имот- апартамент № 2 в гр.София, жк ******с абонатен № 150962 за периода м.05.2013 г.-м.04.2015
г.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за
битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР
към МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на
топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Съгласно р-л XI от ОУ, одобрени
с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, чл.33, ал.1 купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми- в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.Ищецът твърди,
че ежемесечно е удостоверявал публикуването на интернет страницата си на данни
за дължимите суми за топлинна енергия за процесния период в присъствието на
нотариус.Сградата, в която се намира имотът на ответника, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Т.С.” ЕООД.Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че му дължи сумата от 3 075,14 лв.-главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2013 г.-м.04.2015 г.
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане, както и сумите, отразени в обща фактура № **********/30.09.2014 г. за периода
15.09.2014 г.-13.09.2017 г.; 778,73 лв.-лихва за забава за периода 15.09.2014
г.-13.09.2017 г.; 49,23 лв.-сума за дялово разпределение и 13,40 лв.-лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение със законната лихва върху
главницата за дялово разпределение от предявяване на иска до окончателното
плащане.
На 02.07.2002 г. е подписан договор между ЕС в гр.София, жк „******за извършване на услугата „индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода“ с „Т.“ ООД.
От заключението на техническата експертиза на вещото лице М.Т.е установено,
че размерът на реално потребената топлинна енергия за
процесния имот за исковия период възлиза на 3 075,14 лв., като сумата е
без предишни просрочени или неплатени сметки, без изравнявания за периоди извън
процесния, без суми за дялово разпределение и без лихви.Сумите са начислени
съгласно изискванията на действащата нормативна уредба в областта на енергетиката.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице П.И..е
установено, че ответникът не е плащал суми за
топлинна енергия за периода м.05.2013 г.-м.04.2015 г.Законната лихва за
забава към 13.09.2017 г. възлиза на 791,68 лв.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни общи условия /ОУ/, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок
до 30 дни след влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.Според &
1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент"
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
Първоинстанционният съд е приел, че между страните по делото съществува
облигационно правоотношение, като ответникът следва да отговаря за задълженията
за доставка на топлинна енергия до размера на притежаваната от него идеална
част от имота-1/6.Съдът е приел също, че са погасени по давност всички
вземания, изискуеми към 15.09.2014 г. и е уважил иска за главница за топлинна
енергия за периода 01.08.2014 г.-30.04.2015 г., а за главница за дялово
разпределение-за периода 2014/2015 г.По отношение на иска за мораторна лихва
съдът е приел, че срокът за плащане е първо число на месеца, следващ отчетния
период, за който се дължи месечната стойност на доставената топлинна енергия и
е уважил иска за периода от 01.10.2014 г. до 13.07.2017 г.В частта, с която са уважени
исковете с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД решението е
влязло в сила поради необжалването му.
Съдът намира за неоснователно възражението на въззивника, че процесните вземания
са станали изискуеми след издаване на общата фактура.Съгласно клаузата на чл.33, ал.1 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-02/03.02.2014
г., в сила от 12.03.2014 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, а в чл.33, ал.2 е
предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл.32, ал.2 за потребено количество топлинна енергия
за отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет
страницата на продавача, за което не са представени доказателства по делото. При
липса на договорен падеж и изискуемост на вземането след покана съгласно
чл.114, ал.2 ЗЗД /каквато по делото не е представена/, погасителната давност е
започнала да тече от датата на възникване на задължението или от първия ден
след изтичане на месеца, за който е осъществена доставката на топлинната
енергия.С оглед датата на подаване на исковата молба /15.09.2017 г./ погасени
по давност са вземанията за периода м.05.2013 г.-м.08.2014 г. и искът за
главница за топлинна енергия е основателен за периода м.09.2014 г.-м.04.2015 г.Първоинстанционният съд е присъдил сума за главница и за
м.08.2014 г., но с оглед принципа да не се влошава положението на жалбоподателя
решението в частта, с която е уважен иска и за м.08.2014 г. не следва да се
отменя.
Неоснователно е оплакването на въззивника-ищец, че съдът
не е съобразил срока за плащане по общата фактура.Сумите по тази фактура са
начислени за предоставена топлинна енергия през процесния период и датата на
издаване на фактурата и посоченият в нея срок за плащане не се отразяват върху дължимостта на ползваната услуга и върху момента на
изискуемостта на вземанията.
Вземанията за стойността на услугата за дялово
разпределение се погасяват с тригодишната погасителна давност съгласно чл.111,
б. „в“ ЗЗД, тъй като уредите за дялово разпределение се отчитат периодично.
Други конкретни оплаквания
не са изложени във въззивната жалба, а съгласно разпоредбата на чл.269,
изр.второ ГПК въззивният съд е ограничен от изложеното в нея.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение
следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора разноски на въззивника не следва да се присъждат.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 59334 от 05.03.2020 г. на СРС, 58 с-в, по гр.д.№ 65162/2017 г. в обжалваната
част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.