Р Е
Ш Е Н
И Е
№
.............. 26.10.2018г., град Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, IV-ти граждански състав, в открито съдебно
заседание на 26.09.2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пейчева
секретар: Л. Р.
като
разгледа докладваното от съдия Калина Пейчева
търговско дело № 6 по описа
за 2018 година на ЯОС,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Пред ЯОС е предявен иск от ЗК"Лев Инс"АД с
ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."Черни
връх"№ 51Д, представлявано от М. М.-Г. и П.В.Д. - изпълнителни директори, срещу П.Н.П. с ЕГН **********,***, с цена на иска 133363.71лв. Ищецът
твърди, че: На 02.04.2005г. Около 00.30 часа, на основен път Ш-5305 в отсечката
между с.Веселиново обл.Ямбол, в близост до разсадника, ответникът П.Н.П.,
управлявайки л.а. Пежо с рег.№ ****- собственост на П. С. П., след употреба на алкохол
1.17 на хиляда алкохолно съдържание в кръвта, установено по надлежния ред с протокол за
химическа експертиза № 120/05.04.2005г., е нарушил правилата на движението по
пътищата при движение с неосъбразена скорост губи контрол над автомобила,
преминава в насрещната лента, завъртайки се навлиза в левия банкет, след което
се удря в метална тръба, като продължава движението си и се удря последователно
в две крайпътни дървета и обръща лекия автомобил. При ПТП е причинил три средни телесни повреди на И.О.А.,
който е бил пътник в лекия автомобил.
Срещу ответника е повдигнато обвинение и е
образувано НОХД № 1814/2006г. по описа на ЯРС, по което е постановена присъда №
336/27.03.2007г., с която П.Н.П. е признат за виновен за настъпилото ПТП в
резултат на употреба на алкохол, което е довело до увреждане на И.О.А..
Присъдата е обжалвана пред ЯОС и е образувано ВНОХД № 170/2007г., по което
присъдата е изменена като е увеличен размера на наложеното наказание. По
наказателното дело е предявен и уважен граждански иск от страна на пострадалия
Ангелов в общ размер на имуществени и неимуществени вреди -113 003 лв.
Има сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" за л.а. Пежо с рег.№ ***с полица № 28000021255/22305-0104230
валидна от 01.01.2005г. до 31.12.2005г. в ЗК"Левски Спартак"АД, чийто
правоприемник е ЗК"Лев Инс"АД.
След предявяване на претенция пред застрахователното
дружество от И.О.А., са заплатени 15000 лв., представляващи част от уважения
граждански иск.
След настъпване на ПТП, е предявен иск от
пострадалия И.О.А. пред Софийски градски съд за сумата от 98000 лв. - главница
и законна лихва от деня на ПТП, както и направените съдебни разноски.
Образувано е гр.дело № 7323/2010г. СГС 1-15 с-в. Претендираната сума е разлика
между уважения граждански иск и платеното извънсъдебно обезщетение от
застрахователя, факт признат с исковата молба.
Ответникът П.Н.П. е бил конституиран като трето лице
помагач по делото и ищецът твърди, че констатациите по делото имат за него
обвързваща сила.
Постигнато е било извънсъдебно споразумение, като
ищецът се е съгласил да му бъдат изплатени 98000 лв. - главница, 31363.71 лв. -
законна лихва и 4000 лв. - съдебни разноски.
В резултат на постигнатото споразумение
производството по гр.дело № 7323/2010г. на СГС 1-15 с-в е било прекратено.
С изплащане на застрахователното обезщетение
ЗК"Лев Инс"АД встъпва в правата на увредения срещу причинителя на
вредата.
Иска се
да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 133363.71 лв. (сто
тридесет и три хиляди триста шестдесет и три лв. и седемдесет и една ст.)
представляваща стойността на изплатеното застрахователно обезщетение, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Претендират се направените съдебни разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
С ОИМ ответникът оспорва иска по основание и размер.
Оспорва всички факти, изложени в исковата молба. Възразява, че искът е погасен
и по давност като твърди, че е изтекла общата 5-годишна давност като срокът е започнал да тече от
02.04.2005г., тъй като деецът е бил известен.
Възразява, че след като плащането на обезщетението
по споразумението е извършено на 18.03.2013г. - след изтичане на петгодишния давностен срок, то и искът на
застрахователя против причинителя на вредите е погасен по давност към датата на
завеждане на исковата молба.
Възразява, че образувано гр.д.№ 7323/2010г. на СГС
не прекъсва и не спира давността, тъй като производството по делото е
прекратено поради отказ от предявените искове от ищеца И.О.А.. Възразява, че
привличането на отв.П.П. като трето лице-помагач в процеса между пострадалото
лица и застрахователя, не прекъсва давността, тъй като делото е прекратено, не
е предявен обратен иск, и вземането на увредения не е установено със съдебно
решение.
Възразява, че вземанията са погасени и по давност с
оглед разпоредбата на чл. 111, б."б" и б."в"от ЗЗД.
Твърди, че при ищеца е образувана ликвидационна
преписка по щета № **********/2007г., по която на увреденото лице А. е
изплатено определеното от ищеца застрахователно обезщетение на 19.05.2008г.
Ответникът възразява, че регресният иск за лихви е
погасен поради изтекла погасителна давност съгласно чл.111, б.„в" ЗЗД, тъй
като е предявен на 20.02.2018 год., а плащането на същите, откогато вземането е
станало изискуемо безспорно е 18.03.201Зг., поради което счита, че предявеният
иск е неоснователен. Оспорва претенцията за изплатени съдебни разноски в размер
на 4000лв. като твърди, че те не са вреда и задължението за тяхното плащане не
е отговорност за вреди, поради което и са недължими.
Оспорва и твърдението, че единствена вина за
настъпилото ПТП има единствено и само ответника, като твърди, че е налице
съпричиняване от страна на увреденото лице И.О.А. - неизползване на обезопасителен колан.
Възразява, че искът е неоснователен и поради
извършено плащане.
Моли съдът да отхвърли иска като неоснователен и
недоказан.
Моли да бъде осъден ищеца да заплати на ответника
направените в настоящото производство разноски.
С ДИМ ищецът оспорва
направените от ответника възражения в писмения отговор като неоснователни.
Поддържа изцяло иска и направените доказателствени искания. Оспорва като
неоснователно възражението на ответника, че вземането е погасено по давност.
Смята, че давността тече не от деня на настъпване на застрахователното събитие,
а от деня, в който е заплатено присъденото застрахователно обезщетение, от този
момент вземането става изискуемо, като застрахователят след заплащане на
обезщетението по задължителна застраховка Гражданска отговорност встъпва в
правата на увредения срещу причинителя на вредата. В случая плащането на
застрахователното обезщетение е извършено на 18.03.2013г., а исковата молба е
постъпила в съда на 22.01.2018г. т.е. преди изтичане на петгодишната давност.
Оспорва възражението на ответника относно сумата,
представляваща лихви, като твърди, че в исковата молба не се претендират
мораторни лихви, а законната лихва върху платеното обезщетение от датата на
подаване на ИМ. Платеното от ЗК"Лев Инс"АД обезщетение заедно с
лихвите по гражданското дело и присъдените съдебни разноски съставляват за
ищеца главница по настоящето дело. Според ищеца, цитираната в отговора на
исковата молба щета № **********/2007г. няма нищо общо с настоящето
производство. По НОХД 1814/2006г. по
описа на ЯРС има уважен граждански иск в размер на 100000
лв.неимуществени вреди, 13003 лв.имуществени вреди или общо 113003лв..
ЗК"Лев Инс"АД на 19.05.2008г. е изплатил на И.О.А. сумата от 15000
лв. и е направена отметка на гърба на оригиналния изпълнителен лист, след което
му е бил върнат с приемо-предавателен протокол. В исковата молба, която се
намира в гр.д.№ 7323/2010г. на СГС ГО-15 с-в. е посочено, че по административен
ред е определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 15000 лв.
и се претендират по съдебен ред още сумата 98000 лв., представляваща разликата
между уважения граждански иск по наказателното дело и изплатените вече 15000
лв. Именно за сумата от 98000 лв. е бил предявен съдебен иск и образувано
гр.дело № 7323/2010г. на СГС 1-15 с-в. срещу ЗК"Лев Инс"АД в
качеството си застраховател по задължителна отговорност на виновния водач.
Възразява, че плащането твърдяно от ответника, е различно от предмета на иска.
С отговора на ДИМ ответникът поддържа изцяло направените възражения за неоснователност на
иска. Възразява, че исковата претенция е погасена по давност, че изводите и
констатациите гр.д.№ 7323/2010г. на СГС нямат обвързваща сила за ответника в
настоящото производство, тъй като производството по делото е прекратено и
вземането на увредения не е установено със съдебно решение. Това дело не
прекъсва и не спира давността, тъй като производството по делото е прекратено поради
отказ от предявените искове от ищеца в гражданското производството И.О.А..
Привличането на ответника П.П. като трето лице-помагач в процеса между
пострадалото лица и застрахователя не прекъсва давността, тъй като делото е
прекратено, не е предявен обратен иск, и вземането на увредения не е установено
със съдебно решение.
След преценка на събраните по делото доказателства
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На основание чл. 300 от ГПК, със сила на пресъдено нещо
настоящият съд следва да приеме за установено, че е налице деяние,
противоправно и виновно, извършено от страна на застрахования при “ЗД”ЛЕВ
ИНС”АД водач П.Н.П., с което той е причинил телесни увреждания на И.О.А. при
пътно транспортно произшествие, възникнало на 02.04.2005г. около 00.30 часа на
основен път № III - 5305 в отсечката между с.Веселиново, обл. Ямбол и гр.Ямбол.
За така настъпилото ПТП е установена вината на ответника П.Н.П., управлявал лек
автомобил марка „Пежо" с peг.№***.
От приложеното нохд № 1814/2006г. по описа на
Районен съд –Ямбол, е видно, че с влязла в сила Присъда № 336/27.03.2007г. по
делото ЯРС е признал подсъдимия П.Н.П. за виновен в това, че на 02.04.2005 г.,
около 00.30 ч., на основен път III-5305, в отсечката между с. Веселиново,
Ямболска област, в близост до разсадника, при управление на МПС - л.а. марка
"Пежо" 26, с ДК № ****, собственост на П. С. П. от гр. Я., в пияно
състояние - с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно -
1.17 на хиляда (установено с протокол за химическо изследване № 120/05.04.2005
г. на НТЛ - РДВР гр. Ямбол), е нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в Закона за движение по пътищата и ППЗДвП, а именно: чл. 5, ал. 1, т.
1 от ЗДвП: "всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди";
чл. 5 ал. 2 т. 3 от ЗДвП: "водачът на пътно превозно средство е длъжен: да
не управлява ППС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта
над 0.5 на хиляда или под въздействието на упойващо вещество"; чл. 20 ал.
1 от ЗДвП: "водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват".; чл. 20 ал. 2 от ЗДвП:
"водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средтво с превозвания товар, с характера и интензивността
на движението и с всички други обстоятелства, които имат значение за
безопасността на движението. Водачите са длъжни да направят всичко възможно, за
да намалят скоростта или да спрат превозното средство, във всички случаи когато
възникне опасност за движението"; чл. 21 ал.1 пр. 2 от ЗДвП: "при
избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишават
следните стойности и на скоростта в километра в час: за пътно превозно средство
категория "В" извън населено място - 90 км/ч"; чл. 3 т. 1, 2, 3
и 4 от ППЗДвП: "участниците в движението са длъжни: да спазват правилата
за движение; да пазят живота и здравето на хората; да не създават опасности и
пречки за движението; да не причиняват имуществени щети...", и
управлявайки автомобила си със скорост 106 км/ч е предизвикал ПТП (след като
преодолял попътен десен завой и се отправил по правия участък, загубил контрол
над управлението на автомобила, при което автомобилът се насочил косо наляво,
преминал през насрещната лента, завъртайки си около вертикалната си ос, обратно
на часовниковата стрелка, навлязъл в левия банкет, след което се ударил в
метална тръба и продължавайки аварийното си безконтролно движение косо наляво,
се ударил в крайпътно дърво, което било последвано от удар във второ крайпътно
дърво, съпроводено с преобръщане на автомобила около надлежната му и вертикална
оси и преустановяване на движение му по тавана), и по непредпазливост е
причинил на И.О.А. на 20 г. от гр. Ямбол три средни телесни повреди, изразяващи
се в контузия на мозъка и счупване на черепните кости, които по съвкупност са
причинили разстройство на здравето временно опасно за живота на пострадалия;
счупване на телата на Х и ХI гръдни прешлени, с увреждане на междупрешления
диск, причинило трайно затруднява движенията на снагата на пострадалия за около
дванадесет месеца при обичайния ход на развитие на оздравителните процеси и
счупване на дясната раменна кост само за себе си причинило трайно затрудняване
движенията на десен горен крайник на пострадалия за около три-четири месеца при
обичайния ход на развитие на оздравителните процеси, както и една тежка телесна
повреда, изразяваща се в травматично увреждане (лезия) на десния зрителен нерв,
причинило постоянна слепота с дясното око на пострадалия И.О.А. от гр. Я., като
по непредпазлвост причинил и значителни имуществени вреди по л.а. "Пежо
206" с д.к. № С 4714 КВ собственост на П. С.П. от гр. Я. в размер на 7700
лева, поради което и на основание чл.343 ал.3 пр. 1 б."а" пр.1 и 2
във връзка с чл.343 ал.1 б."б" пр.1 и 2, вр. чл.342 ал.1 пр.3, чл.55
ал.1 т.2 б."б" НК му определя наказание "Пробация" със
следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от 3 години; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 3
години; безвъзмезден труд в полза на обществото в рамките н 320 часа за три
години; на основание чл.343 г, вр. с чл.37 ал.1 т.7 НК лишава подсъдмия от
право да управлява МПС за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в
сила. С присъдата е осъден подсъдимия П.П. да заплати на гражданския ищец И.А.
сумата от 13 003 лева имуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимия
престъпно деяние, ведно със законната лихва от 02.04.2005 г. до окончателното
изплащане на главницата, като искът за разликата над уважения размер до пълния
предявен такъв от 20 000 лева - отхвърля. Осъжда подсъдимия П. да заплати на
гражданския ищец Ангелов сума в размер на 100 000 лева, съставляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, в резултат на
извършеното от подсъдимия престъпно деяние, ведно със законната лихва от
02.04.2005 г. до окончателното изплащане на главницата, като искът за разликата
над уважения размер до пълния предявен такъв за 400 000 лева - отхвърля.
С Решение № 137/9.7.2007 г. по внохд № 170/2007 г.
по описа на ЯОС е изменена присъда № 336/27.3.2007 г., постановена по нохд №
1814/2006 г. на ЯРС като увеличава размера на наложената на подсъдимия П.Н.П.
пробационна мярка "безвъзмезден труд в полза на обществото" от 320
часа за три години, на по 320 часа годишно за три поредни години и е потвърдена
присъдата в гражданската й част.
От застрахователна полица № 28000021255/22305-0104230
сключена на 31.12.2004 г., валидна за периода 00.00 часа на 01.01.2005 г. до
24.00 часа на 31.12.2005 г. /заверено копие/ се установява, че л.а. марка
"Пежо 206" с рег. № С 4717КВ с който е настъпило произшествието е
застрахован по риска "Гражданска отговорност" при ищеца (старо
наименование ЗК "Левски Спартак"АД).
По делото е представено заверено от ищеца копие от
щета № ********** с бенефициент И.А..
Представен е ИЛ от 20.07.2007 г. издаден от ЯРС въз
основа на влязла в сила Присъда № 336/27.3.2007 г. по нохд № 1814/2006 г. на
ЯРС за присъдените на П.Н.П. суми за имуществени и неимуществени вреди. На
гърба на ИЛ е направена отметка, че на 19.05.2008 г. ЗПК "Лев Инс"АД
е изплатила обезщетение на И.А. в размер на 15 000 лева.
Видно от споразумение по личен регрес **********/07
Л.Р.3204 на 23.10.2008 г. в г. София между ЗПК "Лев Инс" АД и П.Н.П.
е било сключено споразумение във връзка с процесната щета и предявени регресни
права от страна на застрахователя към П.П. като страните са уредили финансовите
си взаимоотношения по следния начин: П.П. признава задължението си към
застрахователя и правата на същия на основание чл.274 ал.1 т.1 от КЗ до
описания в споразумението размер, а именно 15 000 лева. В т.2 от споразумението
П.П. се задължава да плати на "Лев Инс" АД дължимата сума в размер на
15 000 лева на разсрочено плащане чрез 30 погасителни вноски по 500 лева, в т.3
е уговорено сумите да се внасят до 30 число на текущия месец в касата на
агенцията в Ямбол или по посочена банкова сметка, ***.
Видно от Споразумение № 132/6.3.2013 г. същото е
сключено в гр. София между ЗК "Лев Инс"АД и И.О.А. по повод
образувано гр.д. № 7223/2010 г. по описа на СГС по което в качеството на ищец е
конституиран И.О.А., а в качеството на ответник
ЗК "Лев Инс"АД, е постигнато споразумение за определяне и
изплащане на застрахователно обезщетение на пострадалото лице във връзка с
настъпило ПТП на 02.04.2005 г. причинено от П.Н.П., като водач на л.а.
"Пежо 206" с №*****, застрахован по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите с полица № 05-104230, валидна от
01.01.2005 г. до 31.12.2005 г. сключена при "Лев Инс"АД при което са
причинени неимуществени вреди на И.О.А.. Страните са се споразумели
застрахователят да заплати на И.А. засрахователно обезщетение за претърпените
му неимуществени вреди в общ размер на 133 363.71 лева, включваща сумите от 98
000 лева главница, 31 363.71 лева законна лихва от 10.02.2010 г. до 18.03.2013
г. и 4000 лева разноски, като сумата е определена като са взети предвид всички
обстоятелства около настъпването на ПТП, вида, характера и степента на
уврежданията, периода на възстановяване, както и всички други обстоятелства
относими към случая. И.А. е приел размера на застрахователното обезщетение
изцяло. Уговорена е сумата на основание чл.226 ал.1 КЗ да бъде преведена на
личната банкова сметка ***. При подписване на споразумението И.А. декларира
чрез неговия адвокат, че ще се откаже от предявения иск по който е образувано
гр.д. № 7323/2010 г. по описа на СГС.
Видно от преводно нареждане от 18.03.2013 г. ЗК
"Лев Инс" АД е наредил превод по сметка на получателя И.О.А. в размер
на 133 363.71 лева.
По делото са представени Съдебно - медицинска експертиза по гр.д. №
7323/2010 г. по описа на СГС, Автотехническа експертиза по сл.д. № 163/2005 г.
по описа на ОСС Ямбол, които съдът не обсъжда, тъй като са доказателства,
събирани по други дела.
По делото са представени протокол № 120/5.4.2005 г.
за изследване на кръв, видно от който в кръвта иззета от лицето П.Н.П. *** на
02.04.2005 г. в 02.15 часа е доказано наличие на етилов алкохол с концентрация
1.17 на хиляда. Представени са четири броя епикризи на пострадалия И.А.,
протокол на медицинска комисия № 1263/05.10.2005 г. , МРТ изследвания от
09.08.2005 г. - 2 броя, 2 броя етапни епикризи на пострадалия, протокол от
компютърно-томографско изследване от 26.05.2006 г. ; изследвания на очна
клиника "Св.Петка"Варна. Видно от експертно решение № 4360/29.11.2005
г. на ТЕЛК Общи заболявания гр.Ямбол, на пострадалия И.О.А. е определена по
причина на процесното ПТП 95% неработоспособност с чужда помощ.
От представения от ищеца приемо-предавателен
протокол изх. № 22/23.05.2008 г. се установява, че на 23.05.2008 г. И.А. е
получил оригинала на ИЛ от 20.07.2007 г. на ЯРС от директора на
Застрахователното дружество.
От приетото по делото гр.дело № 7323/2010 г. на СГС
се установява, че същото е образувано по ИМ от пострадалия И.А. срещу ЗК
"Лев Инс"АД при участието на трето лице помагач П.Н.П., след изпращане
на делото по подсъдност от ЯОС с определение по гр.д. № 76/2010 г. по описа на
ЯОС. С молба вх. № 32707/20.03.2013 г. от ищеца И.А. с оглед постигането на
извънсъдебно споразумение с ответника ЗК "Лев Инс" АД, на основание
чл.233 ГПК е направен отказ от предявените искове. С определение от
22.03.2013г. СГС прекратява производството по делото. Определението за
прекратяване е съобщено на страните, вкл. на третото лице помагач, и същото не
е обжалвано и е влязло в сила.
По искане на ответника е изискано ИД №
201284110400407 на ЧСИ Н.М., с Район на действие СГС, видно от което същото е
образувано по молба от ЗК"Лев Инс"АД срещу длъжника П.Н.П. въз основа
на ИЛ от 05.12.2011 г., издаден от ЯРС въз основа на разпореждане от 02.12.2011
г. и Заповед № 2183/14.11.2011 г. за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 3615/2011 г. по описа на ЯРС. С изпълнителният лист П.Н.П. е осъден
да заплати на ЗК "Лев Инс"АД сумата 1054.93 лева, от които 1000 лева
главница и 54.93 лева наказателна лихва от 30.04.2011 г. до 9.11.2011 г. за
изплатено застрахователно обезщетение от страна на застрахователя във връзка
със сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователна полица № 28000021255/223050-0104230 със срок
на действие от 01.01.2005 г. до 31.12.2005 г. Видно от молба от взискателя по
изп.дело, общият дълг по изпълнителното дело е погасен от длъжника П.Н.П. преди
образуване на ИД и същото е прекратено с Постановление от 26.01.2012 г. на ЧСИ
на основание чл.433 ал.1 т.2 ГПК, за което няма данни да е обжалвано.
Видно от ч.г.д. № 3615/2011 г. на ЯРС по заявление
на ЗК "Лев Инс"АД е издадена Заповед № 2983 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника П.Н.П. за сумата 1054.93 лева и е
издаден ИЛ за сумата на 5.12.2011 г.
По делото е назначена и изслушана ССЕ, която дава
заключение, че "Лев инс"АД на 18.03.2013 г. е направил превод по
банкова сметка ***р на 133 363.71 лева с основание " по Споразумение
132/06.03." Вещото лице дава заключение, че сметката на И. О. в Юробанк
България АД е заверена със сумата 133 363.71 лева по нареждането на ЗК
"Лев Инс"АД. За периода 29.12.2008 г. - 19.12.2011 г. чрез 29 броя
банкови преводи П.Н.П. е изплатил на ищеца общо 15 180 лева, като сумите са
превеждани на основание щета 0227-07 и по споразумение **********/07, а
последната сума в размер на 1180 лева е преведена на основание Заповед № 2983
по гр.д. № 3615 на ЯРС.
По делото е назначена и изслушана СМЕ, която е дала
заключение от представените доказателства по делото, че при ПТП през нощта на
първи срещу втори април 2005 г. возещият се на предната дясна седалка на катастрофиралия
л.а. И.А. - на 20 години, е получил автомобилна травма - травма вътре в лекия
автомобил като пътник при негово блъскане по време на движение с голяма скорост
във вертикалната метална тръба на пътен знак, след което автомобилът се е
блъснал последователно в две крайпътни дървета с последващо преобръщане около
надлъжната, напречната и вертикалните оси. Пострадалият е получил тежки
травматични увреждания с обхващане на главата и главния мозък, дясната очница и
дясното око, гръдния сегмент на гръбначния стълб и гръбначния мозък и десния
горен крайник. Водачът на автомобила е бил пиян с концентрация на етилов
алкохол в кръвта 1.7 промили, като тази концентрация отговаря на средна степен
на остро алкохолно отравяне. След произшествието пострадалия по спешност е бил
закаран в спешното отделение при МБАЛ "Св. Пантелеймон" гр. Ямбол,
където след първоначни прегледи и изследвания е бил приет в ОАИЛ /Отделение по
анестезиология и интензивно лечение/. При постъпването му пострадалия е бил в
тежко общо състояние, в дълбоко коматозно състояние, с масивна
разкъсно-контузна рана в областта на дясната половина на главата, в дясната
челноочнична област, с подлежащо счупване на черепните кости и контузия на
мозъка; счупване на телата на Х и ХI гръдни прелени, с контузия на гръбначния
мозък, с данни за пареза на долните крайници, като по този повод в последствие
в Пирогов гр. София е била извършена оперативна интервенция за стабилизиране на
гръбначния стълб на мястото на счупените гръбначни прешлени и пластика на
хранопровода и трахеята поради настъпили стеснения по хода им. Пострадалия е
бил в състояние на травматичен шок. Налице са данни за контузия на сърцето и
белите дробове, увреждане в областта на зрителните пътища с десно странна
слепота и счупване на дясната раменна кост. Поради тежкото му общо състояние
пострадалия е бил интубиран и е бил на командно дишане. На 14.06.2005 г.
пострадалия е бил изписан с подобрено общо състояние, но с остатъчни проявления
от страна на зрението, дишането и придвижването му. По този повод на 9.8.2005
г., пострадалия е бил приет в Порогов, където изследванията са продължили и са
били извършени допълнително оперативни интервенции и лечебни процедури. При
извършените ядрено- магнитно - резонансно изследване на главата, гръбначния
мозък и гръдния кош са установени увреждания на мозъка в областта на дясната
голямо мозъчна хемисфера в челния дял; увреждания в областта на гръбначния
стълб и гръбначния мозък и настъпили усложнения на белите дробове, с данни за
възпалителни изменения на бронхите и белодробния паренхим с излив в лявата
гръдна кухина.
Зрението на дясното око е загубено. Оплакванията свързани с уврежданията на
гръбначния стълб, гръдния кош и десния горен крайник са били с тенденция
постепенно да намалеят и отшумят и функцията им да бъде възстановена.
Състоянието на пострадалия е почнало постепенно да се стабилизира.
Уврежданията в областта на десните зрителни пътища,
които са довели до загуба на зрението на дясното око са довели до
"постоянна слепота на дясното око". Контузията на мозъка и изпадането
му в състояние на тежко коматозно състояние, както и изпадането му в състояние
на травматичен шок, са причинили на пострадалия "разстройство на здравето,
временно опасно за живота". Опасността за живота на пострадалия е била
временна и е съществувала в началото след инцидента и е продължила около 2-3
седмици. Счупването на гръбначния стълб в областта на последните гръдни
прешлени и повърхностното увреждане на гръбначния мозък на това място е довело
до "трайно затрудняване движенията на снагата". като правилно
протичане на оздравителните процеси при такива увреждания, това затруднение
продължава около една година. Вещото лице отбелязва, че пълното възстановяване
на увредените прешлени и гръбначния мозък не се очаква. Но след този срок
съществената функция на гръбначния стълб и гръбначно мозъчните центрове ще
бъдат възстановени. Счупването на дясната раменна кост е довело до "трайно
затрудняване на движенията на десния горен крайник" като при правилно
протичане на оздравителните процеси те продължават най малко 4-5 месеца и тук
се очаква пълно възстановяване на функцията на увредения крайник.
Установените увреждания са били получени следствие
действието на твърди, тъпи и тъпо-ръбести предмети и са получени по механизма
на удряне на травмираните области на тялото по такива предмети или удряне и
притискане на тези области на тялото между такива предмети. Уврежданията добре
отговарят да са получени следствие удряне на тялото по вътрешното обзавеждане
на лекия автомобил и удряне и притискане на травмираните области на тялото
между деформиралите се части на лекия автомобил, който е получил тежки
деформации предимно в дясната му част, където пътувал пострадалия.
Всички описани травматични увреждания на пострадалия
в областта на главата, гръбначния стълб, гръдния кош и десния горен крайник са
били получени по време на възникналото ПТП и се дължат на получената
автомобилна травма. Пострадалия е получил и други по леки травматични
увреждания в областта на главата и гръдния кош, които са му причинили
"временно разстройство на здравето, неопасно за живота", като при
обичаен ход на оздравителните процеси, такива увреждания заздравяват за около
2-3 седмици.
По делото е назначена и изслушана Съдебна
автотехническа експертиза и допълнителна САТЕ, с приетото заключение по които е
обяснен механизма на ПТП, настъпило на 02.04.2005 г. около 00.30 часа на пътя в
отсечката с.Веселиново - гр. Ямбол: лекия автомобил "Пежо 206" рег. №
., с водач П.П. и пътник на предна дясна седалка И.А. е осъществявал движение в
посока гр. Ямбол. В близост до разсадника поради загуба на контрол над
управлението л.а. напуска платното за движение и навлизайки в крайпътни площи
осъществява сблъсъци при които са се получили телесни наранявания на пътуващите
в автомобила и материални щети. Непосредствено преди наастъпването на
произшествието П. е управлявал автомобила със скорост около 106 км в час. След
като е преодолял попътен десен завой и се е отправил по правия участък водачът
загубва контрол над управлението и автомобила се насочва косо наляво - навлиза
в насрещната лента, завъртайки се около вертикалната си ос, обратно на
часовниковата стрелка след което напуска платното за движение и навлиза в
левите крайпътни площи, последва сблъсък в метална тръба, носеща два пътни
знака и аварийното безконтролно движение продължава с тази си насоченост
"косо наляво" след което последва втори удар в крайпътно дърво. След
този сблъсък движението на автомобила продължава успоредно на оста на пътя,
след което настъпва трети сблъсък в още едно дърво, съпроводено с преобръщане
на автомобила около надлежната му и вертикални оси. Окончателното му движение е
преустановено по таван, с предна част към платното за движение. При всичките
сблъсъци участва предимно дясната странична равнина на автомобила. Високата
интензивност на сблъсъците е в резултат от предварителната скорост на движение
на автомобила от 106 км в час. Режимът на движение избран от водача не е
съобразен с максимално допустимата скорост за движение извън населено място /
до 90 км в час/, но не е причина за
изпадане на автомобила в аварийно движение. Десният попътен завой е плавен и
при движение със скорост около 106 км в час може да бъде безаварийно преодолян.
Ако е била налице адекватна реакция от страна на водача с уредите за управление
произшествието е можело да бъде предотвратено. Вещото лице анализирайки от
инженерно - техническа гледна точка дава
заключение, че телесните наранявания на пострадалия пътник И.А. са в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
По делото е
разпитана като свидетел И.Т. - майка на ответника, която си спомня, че
01.04.2005г. вечерта около 18-19 часа приятел на сина и го извикал до близкото
заведение и на сутринта дошла полиция и им съобщила за злополуката. Отбили се
на мястото на катастрофата, там била катастрофиралата кола и двама полицаи.
Попитали за състоянието на пътницитеи им казали, че шофьорът е в по-добро
състояние, но пътникът му е в много тежко състояние. Изкоментирали, че ако е
бил с предпазен колан, нямало да бъде в такова състояние. Колата от дясната
страна била смачкана, с огъната ламарина. Свидетелката сочи, че лично от
заплатата си превеждала по 500 лв. по споразумението, което било посочено в
документ, който получили. Свидетелката била запозната със споразумението,
сключено с нейния син и застрахователната компания "Лев Инс" АД за
сумата 15 000 лв. На това основание тя изплащала парите. Съдът обсъжда
показанията на свидетелката имайки предвид нейната пряка връзка с ответника и
съответно заинтересованост, като намира, че не следва да дава вяра на
показанията относно липсата на поставен колан на пострадалия пътник И.А., които
са изолирани и не се подкрепят от други доказателства, още повече и самата
свидетелка заявява, че не може да си спомни някои обстоятелства, тъй като са
минали години.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е регресен иск по
чл.81 от Закона за застраховането (отм.).
За да приеме за приложим ЗЗ
(отм.) съдът съобрази произхода на регресното право. То се урежда от закона,
действал към момента на неговото пораждане - настъпването на застрахователното
събитие по риска "Гражданска отговорност". По отношение на приложимия
закон моментът на плащането на застрахователното обезщетение на увреденото лице
е ирелевантен.
Съгласно чл.81 от ЗЗ (отм.)
застрахователят не се освобождава от задълженията си по договора за застраховка
"Гражданска отговорност", ако щетите са причинени от лице,
управляващо моторното превозно средство при забраната по чл.5, ал.2, т.3 от ЗДвП, но има право на регресен иск срещу причинителя.
Разпоредбата урежда регресния
иск на застрахователя по "Гражданска отговорност" срещу причинителя
на вредите на МПС, при условие, че е заплатил изцяло дължимото обезщетение на
увреденото лице. Застрахователят се суброгира в правата на обезщетения и може
да предяви иска срещу застрахования при него делинквент, управлявал МПС при
забраната на чл.5, ал.2, т.3 от ЗДвП - след употреба на алкохол с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
От събраните по делото
доказателства се установи настъпване на предпоставките за предявяване на
регресния иск - валидно застрахователно правоотношение между ищеца и
застрахования, заплащане на застрахователно обезщетение, противоправното
поведение на ответника, от което са настъпили вредите и вината на
ответника-делинквент, както и размера на претърпените вреди. Установено е и
наличието на специална предпоставка – управление на МПС от водач, който е
употребил алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5‰.
От представената по делото
застрахователна полица за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите се установява, че към датата на ПТП-то – 02.04.2005 г.
гражданската отговорност на собствениците и водачите на л.а. "Пежо
206" с № ****е застрахована за времето от 00.00 часа на 01.01.2005 г. до
24.00 часа на 31.12.2005 г.
С влязла в сила Присъда №
336/27.03.2007г. по НОХД №1814/2006г. по описа на ЯРС, ЯРС е признал подсъдимия
П.Н.П. за виновен в това, че на 02.04.2005 г., около 00.30 ч., на основен път
III-5305, в отсечката между с. Веселиново, Ямболска област, в близост до
разсадника, при управление на МПС - л.а. марка "Пежо" 26, с ДК №
С4717КВ, собственост на П. С. П. от гр. Я., в пияно състояние - с концентрация
на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно - 1.17 на хиляда (установено с
протокол за химическо изследване № 120/05.04.2005 г. на НТЛ - РДВР гр. Ямбол),
е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движение по
пътищата и ППЗДвП, а именно: чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП: "всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки
за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди"; чл. 5 ал. 2 т. 3 от ЗДвП: "водачът на
пътно превозно средство е длъжен: да не управлява ППС след употреба на алкохол
с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда или под въздействието на
упойващо вещество"; чл. 20 ал. 1 от ЗДвП: "водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват"; чл.
20 ал. 2 от ЗДвП: "водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средтво с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението и с всички други обстоятелства, които
имат значение за безопасността на движението. Водачите са длъжни да направят
всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното средство, във
всички случаи когато възникне опасност за движението"; чл. 21 ал.1 пр. 2
от ЗДвП: "при избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено
да превишават следните стойности и на скоростта в километра в час: за пътно
превозно средство категория "В" извън населено място - 90 км/ч";
чл. 3 т. 1, 2, 3 и 4 от ППЗДвП: "участниците в движението са длъжни: да
спазват правилата за движение; да пазят живота и здравето на хората; да не
създават опасности и пречки за движението; да не причиняват имуществени
щети...", и управлявайки автомобила си със скорост 106 км/ч е предизвикал
ПТП (след като преодолял попътен десен завой и се отправил по правия участък,
загубил контрол над управлението на автомобила, при което автомобилът се
насочил косо наляво, преминал през насрещната лента, завъртайки си около
вертикалната си ос, обратно на часовниковата стрелка, навлязъл в левия банкет,
след което се ударил в метална тръба и продължавайки аварийното си безконтролно
движение косо наляво, се ударил в крайпътно дърво, което било последвано от
удар във второ крайпътно дърво, съпроводено с преобръщане на автомобила около
надлежната му и вертикална оси и преустановяване на движение му по тавана), и
по непредпазливост е причинил на И.О.А. на 20 г. от гр. Я. три средни телесни
повреди, изразяващи се в контузия на мозъка и счупване на черепните кости,
които по съвкупност са причинили разстройство на здравето временно опасно за
живота на пострадалия; счупване на телата на Х и ХI гръдни прешлени, с
увреждане на междупрешления диск, причинило трайно затруднява движенията на снагата
на пострадалия за около дванадесет месеца при обичайния ход на развитие на
оздравителните процеси и счупване на дясната раменна кост само за себе си
причинило трайно затрудняване движенията на десен горен крайник на пострадалия
за около три-четири месеца при обичайния ход на развитие на оздравителните
процеси, както и една тежка телесна повреда, изразяваща се в травматично
увреждане (лезия) на десния зрителен нерв, причинило постоянна слепота с
дясното око на пострадалия И.О.А. от гр. Я., като по непредпазлвост причинил и
значителни имуществени вреди по л.а. "Пежо 206" с д.к. № ***собственост
на П. С. П. от гр. Я. в размер на 7700 лева, поради което и на основание чл.343
ал.3 пр. 1 б."а" пр.1 и 2 във връзка с чл.343 ал.1 б."б"
пр.1 и 2, вр. чл.342 ал.1 пр.3, чл.55 ал.1 т.2 б."б" НК му определя
наказание "Пробация" с определени пробационни мерки; на основание
чл.343 г, вр. с чл.37 ал.1 т.7 НК лишава подсъдимия от право да управлява МПС
за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата е
осъден подсъдимия П.П. да заплати на гражданския ищец И.А. сумата от 13 003
лева имуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимия престъпно
деяние, ведно със законната лихва от 02.04.2005 г. до окончателното изплащане
на главницата, както и сумата 100 000 лева, съставляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, в резултат на извършеното от
подсъдимия престъпно деяние, ведно със законната лихва от 02.04.2005 г. до окончателното
изплащане на главницата. Въз основа на отбелязването, направено на гърба на ИЛ,
издаден по нак.дело, съдът приема, че ищецът е изплатил 15000лв. на
пострадалия, но тази сума не е част от претендираната в настоящото дело, тъй
като тази сума е изплатена от П..
Влязлата в сила присъда на
наказателния съд съгласно чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд
относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Поради това за настоящия съдебен състав е задължително приемането за
установено на обстоятелството, че ответникът е извършил посоченото деяние,
съставляващо престъпление по чл.343 ал.3 пр. 1 б."а" пр.1 и 2 вр.
чл.343 ал.1 б."б" пр.1 и 2, вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК, пряката
причинна връзка между деянието и настъпилите в резултат на него вреди,
включително вината на водача на увреждащото МПС - ответника. По делото е
доказано осъществяването на всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, обуславящ деликтната отговорност на причинителя и съответно на застрахователя
по застраховката "Гражданска отговорност".
По делото е установено, че със
Споразумение № 132/06.03.2013 г. между ЗК "Лев Инс"АД и И.О.А. по
повод образувано гр.д. № 7223/2010 г. по описа на СГС с ищец И.О.А.,
ответник - ЗК "Лев Инс"АД, е
постигнато споразумение за определяне и изплащане на застрахователно
обезщетение на пострадалото лице Ангелов във връзка с настъпило ПТП на
02.04.2005 г., причинено от П.Н.П., като водач на л.а. "Пежо 206" с №
**** ., застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите с полица № 05-104230, валидна от 01.01.2005 г. до 31.12.2005
г., сключена при "Лев Инс"АД, при което са причинени неимуществени
вреди на И.О.А., като страните са се споразумели застрахователят да заплати на И.А.
застрахователно обезщетение за претърпените му неимуществени вреди в общ размер
на 133 363.71 лева, включваща сумите от 98 000 лева главница, 31 363.71 лева
законна лихва от 10.02.2010 г. до 18.03.2013 г. и 4000 лева разноски, като
сумата е определена като са взети предвид всички обстоятелства около
настъпването на ПТП, вида, характера и степента на уврежданията, периода на
възстановяване, както и всички други обстоятелства относими към случая. Пострадалият
И.А., чрез неговия адвокат, е депозирал молба за отказ от предявения иск, по
който е образувано гр.д. № 7323/2010 г. по описа на СГС и същото е прекратено.
С преводно нареждане от
18.03.2013 г. ЗК "Лев Инс" АД е платил по сметка на пострадалия И.О.А.
сумата в размер на 133363.71 лв., което е установено и от заключението по ССЕ.
ЯОС намира, че са налице
всички предвидени материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника за възстановяване на платеното от застрахователя на увреденото лице,
в изпълнение на задължението му по договора за застраховка "Гражданска
отговорност". В случая причиняването на телесни повреди на пострадалия е
извършено при управление МПС в пияно състояние.
ЯОС приема, че за ищеца е
възникнало вземане за заплащане на сумата от 133363.71 лева, включваща
заплатените от застрахователя обезщетение за
неимуществени вреди на пострадалия Ангелов, мораторни лихви от
10.02.2010 г. (съобразно датата на завеждане на иска на пострадалия срещу застрахователя)
до датата на изплащането – 18.03.2013 г. на стойност 31 363.71 лева и 4000 лева
разноски в съдебното производство. Платеното от ЗК"Лев Инс"АД
обезщетение заедно с посочените лихви и присъдените съдебни разноски
съставляват главница по настоящето дело.
Ответникът е направил
възражение за изтекла погасителна давност. Задължението на застрахователя е
вторично, произтичащо от задължението на застрахования да обезщети вредите,
причинени на третото лице. В този случай застрахователят изпълнява чуждо
задължение - това на делинквента. Регресното право на застрахователя е същинско
регресно право, произтичащо от правния му интерес, по аргумент от чл.74 от ЗЗД.
Предвид обстоятелството, че плащането на застрахователното обезщетение е
извършено съответно на 18.03.2013 г., а искът е предявен на 22.01.2018 г.,
следва да се приеме, че установеният в нормата на чл.110 от ЗЗД 5-годишен
давностен срок не е изтекъл. С оглед на това възражението на ответника за
изтекла погасителна давност се явява неоснователно. С оглед вида на вземането
на застрахователя по регресния иск неоснователно е и възражението, че вземането
на ищеца е погасено с оглед разпоредбата на чл. 111, б."б" и
б."в"от ЗЗД. Неоснователно е и възражението на ответника за съпричиняване
в резултат на неизползването на предпазен колан, което е недоказано по делото.
По изложените съображения
съдът счита, че предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан, поради
което следва да се уважи.
С оглед изхода на делото, на
ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски: платена д.т. в размер
5334.55лв., депозити за в.л. - 800лв., и юриск.възнаграждение, определено в
размер 450лв. по чл.78, ал.8 от ГПК, съгласно чл.25, ал.2 вр. с ал.1 от Наредба
за заплащането на правната помощ.
На основание изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
Осъжда П.Н.П. с ЕГН **********,***,
да заплати на ЗК"ЛЕВ ИНС"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул."Черни връх"№ 51Д, представлявано от М. М.-Г.
и П.В.Д. - изпълнителни директори, по иска с правно основание чл.81 от
ЗЗ(отм.), сумата 133 363.71 лв. (сто тридесет и три хиляди триста шестдесет и
три лв. и седемдесет и една ст.), представляваща стойността на изплатеното от
ищеца застрахователно обезщетение на пострадалия И.А. във връзка с настъпило
ПТП на 02.04.2005 г. около 00.30 ч. на основен път III-5305, в отсечката между
с. Веселиново, Ямболска област, в близост до разсадника, причинено от П.Н.П.,
като водач на л.а."Пежо 206" с №****, застрахован по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите с полица № 05-104230,
валидна от 01.01.2005 г. до 31.12.2005 г. сключена при "Лев Инс"АД,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба
- 22.01.2018г., до окончателното изплащане.
Осъжда П.Н.П. с ЕГН **********,***,
да заплати на ЗК"ЛЕВ ИНС"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул."Черни връх"№ 51Д, представлявано от М. М.-Г.
и П.В.Д. - изпълнителни директори, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата
6584.55лв. направени разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Окръжен съдия: