№ 12490
гр. София, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20221110124606 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.479,
ал.1 КЗ, във вр. чл.499, ал.7 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ищец З.К.Л.И. АД, ЕИК ..............., със седалище адрес на управление (адрес), срещу
ответник З.А.Д.О.З.К.З. АД, ЕИК .............., със седалище адрес на управление (адрес), с
предявен иск и молба до съда да се произнесе с решение, с което да приеме за установено
между страните, че ответника дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - 488,04 лева
(четиристотин осемдесет и осем лева и 4 стотинки), представляваща главница за регресно
взеМ.е по изплатено застрахователно обезщетение по сключен договор за застраховка „Г.о.”
на МПС по застрахователна полица № BG/22/№, със срок на действие от 30.09.2016г. до
29.09.2017г. и ликвидационна преписка № №, за ПТП от 30.10.2016г. на околовръстен път
на гр.С., в посока Х., Р.Г., ведно със законна лихва за период от 16.2.2022г. до изплащане на
взеМ.ето, за които суми е издадена ЗАПОВЕД № 6015 ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО
ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК на 1.3.2022г. по ЧГД№ 8090/2022г. на СРС/ЗИ/.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право: На
30.10.2016г. на околовръстен път срещу П., гр.С., община П., при управление на товарен
автомобил марка ,,М.“, модел “Т.“, с peг. № №, с прикрепено към него ремарке марка “Ш.”,
модел “С. 3 Е”, с peг. № № водачът Д.Р.С. реализира ПТП с лек автомобил марка “М.”, с peг.
№ №. За настъпилото пътно-транспортно произшествие е изготвен протокол за ПТП от
съответните компетентни органи в Р.Г., като видно от същия се отчита съпричиняване и от
двете страни.
1
Щетата по лекия автомобил с гръцка регистрация е определена на база представени
фактури и калкулация, като е предявена по претенция Зелена карта чрез AVUS, като същата
е от 50% от стойността на щетите в левовата равностойност на 976,08 лева. Същата е
заплатена чрез Gurantee call.
Към датата на събитието за товарен автомобил марка “М.“, модел “Т.“, с peг. № № е
действал договор за задължителна застраховка „Г.о.“ на автомобилистите, сключена със ЗК
„Л.И.“ АД, полица № BG/22/№, със срок на валидност от 30.9.2016г. до 29.9.2017г.
С изплащането на застрахователното обезщетение ЗК „Л.И.“ АД на основание чл. 411
КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД встъпва в правата на застрахования собственик на увреденото
МПС срещу застрахователя по задължителна застраховка „Г.о.“ на автомобилистите на
ремарке с peг. № №, полица издадена от ЗАД „О.З.К.З.“ № BG/23/№, със срок на валидност
от 27.6.2016г. до 26.6.2017г. за 1/2 от изплатеното застрахователно обезщетение.
Тъй като събитието е настъпило на територията на Р.Г., в този смисъл е и Закон
489/76/Държавен вестник А331/ “Задължително застраховане по Г.о., при Пътнотранспортни
произшествия, като съгласно чл.6А, ал.4 “Ако злополуката е причинена от камион, свързан с
ремарке, застрахователите на ремаркето и камиона съответно носят споделена/солидарна/
отговорност спрямо щети на трети страни. Отговориосттана тези застрахователи е
ограничена до застрахователната сума по съответните полици, запазвайки от двете страни
правото на регрес за разпределение на загубите”. Съгласно горецитираната разпоредба
страните трябва да поделят полвината от щетите си и съответно застрахователят на влекача,
след изплащане на застрахователно обезщетение към третата увредена страна, може да
изисква полвината от изплатената сума от застрахователя на ремаркето. Тъй като деликтът е
настъпил на територията на Р.Г., приложимото право е това на Р.Г..
В този смисъл е и съдебната практика на Върховния съд във Ф.Р. ГерМ.ия за подобен
случай на два чуждестранни застрахователя, на ремарке и влекач при ПТП, настъпило на
територията на Ф.Р. ГерМ.ия са приложили преюдициално запитване съгласно чл.267
ДФЕС, относно приложимото право пред Съда на Европейския съюз. Съдебното решение
потвърждава прилагането на немското право, в случай на ПТП на територията на ГерМ.ия.
Съдебното решение е приложено като доказателство. Съгласно, установеното и и
потвърдено от Съда на Европейския съюз съдебно решение, приложимото право следва да
бъде правото на държавата-членка, на територията на която е настъпило ПТП-то.
Следователно приложимото право е правото на Р.Г.. Приложени като доказателства са
Решение на Съда на ЕС и преведен закона в Г.. Причината за това е, че двете
застрахователни компании заедно формират двойна застрахователна полица, тъй като
комбинацията от влекач ремарке трябва да се разглежда като една оперативна единица. Тъй
като водачът Д.Р.С. е управлявал и двете превозни средства, видно от разпоредбите на
горецитирания закон трябва да важи застрахователното покритие на двете превозни
средства. В настоящия случай застрахователното покритие на двете страни се разпостира, за
да покрие цялата щета от злополуката, така че всяка страна трябва да понесе половината от
отговорността. Приложимо е гръцкото право, в случай на ПТП на територията на Г..
2
С писмо ЗАД „О.З.К.З.“ е поканено да заплати 1/2 от изплатената сума по
ликвидационна преписка № №, като за същата ответното дружество се е произнесло с
мотивиран отказ. Към горециираното писмо са приложени всички доказателства по
ликвидационната преписка.
С оглед изложеното и на основание чл.410 ГПК, чл.411 КЗ и чл.45 ЗЗД, „ЗК Л.И.” е
депозирала пред Софийски Районен Съд/СРС/ заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ЗАД „О.З.К.З.“, по повод която е образувано ЧГД № 8090/2022г. По това
дело съдът е издал заповед за изпълнение, която е възразена в законоустановения срок по
реда на чл.414 ГПК. Предвид това, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на
настоящия установителен иск с оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.1 ГПК.
На основание чл.411 от КЗ във връзка с чл.45 и следващи ЗЗД, с изплащане на
застрахователното обезщетение по задължителна застраховка “Г.о.“, ЗК “Л.И.“ АД
придобива право на регрес срещу ЗАД „О.З.К.З.“ за 1/2 от размера на изплатеното
застрахователно обезщетение.
Поради изложеното се моли предявения иск да бъде уважен с присъждане на
разноските.
ОТВЕТНИКЪТ, е подал отговор на исковата молба /ОИМ/ в срока по чл.131 ГПК.
Посочва се в ОИМ, че по претенция на ищеца за възстановяване на изплатено
застрахователно обезщетение при ЗАД „О.З.К.З.” АД, е образувана щета под №№/2016. За
удовлетворяване на настъпилото събитие е представен протокол за ПТП, видно от който е
настъпило пътно транспортно произшествие между МПС 1 влекач „М.”, модел „Т.“ с рег. №
№ с теглено ремарке с рег. №№, управлявано от водача Д.Р.С. и МПС 2 „М.“, с рег. №№.
Видно от представената претенция, ЗК „Л.И.” АД, като застраховател на участвалия в ПТП-
то влекач е обезщетило третата страна. Съгласно Решение на Европейския съд от
21.2.2016г., по дела С-359/14г. и С-475/14г., в случаите на спор в съда между
Застрахователи, компетентният съд вече не е този на мястото на произшествието, а на
местоживеенето на ответника. От тук следва, че приложимо е Българското законодателство
или съгласно чл. 479/1/ Вреди, нанесени от ремарке по чл.481, ал.1, изречение второ и ал.2,
т.3, което е свързано с моторно превозно средство и е функционално зависимо от това
моторно превозно средство по време на движение, и/или когато то се е откачило по време на
движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка "Г.о." на
автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото моторно превозно
средство.
В тази връзка ответника изпратил писмено Становище до ищцовото дружество, в което
е изложил подробно мотивите, поради което е направен отказ за изплащане на регресната
претенция.
Поради изложеното се иска отхвърляне на иска на ищеца с присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание/о.с.з./ ищецът, чрез процесуалния си представител по
пълномощно, поддържа подадената ИМ и моли съдът да я уважи.
3
В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява представител.
С писмена молба с вх.№ 217153/14.10.2022г./л.108-112/ приета по делото, чрез процесуалния
си представител по пълномощно, поддържа отговора и моли претенцията да се отхвърли
изцяло.
Съдът като взе предвид чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, и
предвид законовите норми уреждащи спорните отношения, и във връзка с доводите и
съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото са приети като доказателства копия на следните писмени документи -
Заверено копие от застрахователна полица по задължителна застраховка “Г.о.” на
автомобилистите, полица № BG/22/№, със срок на валидност от 30.9.2016г. до 29.9.2017г.;
Заверено копие от застрахователна полица по задължителна застраховка “Г.о.” на
автомобилистите, полица № BG/23/11600176559, със срок на валидност от 27.6.2016г. до
26.6.2017г.; Данни за ПТП от 31.10.2016г.; Фиш от ПТП за причинени материални щети;
Доклад за оценка на щета на превозно средство, peг. № NHT 6784; Мейл от AVUS GREECE
ОТ 29/11/2016г.; Снимков материал; Мейл от Авус от 2.12.2016г.; Мейл от Авус от
24.3.2017г.; Фактура № 116713/5.9.2017г.; Мейл от 5.9.2017г.-2 бр.; Искане за гаранция №
27185 от 22.8.2018г.; Мейл от Бюро на гръцките застрахователи от 22.8.2018г.; Доклад по
щета № №от 26.9.2018г.; Искане за плащане на банкова гаранция, ведно с опис на щетите;
Банково бордеро от 19.11.2018г.; Регресна покана по щета№ №; Писмо с изх. № А315-
2207/16.6.2020 от ЗАД “О.З.К.З.”АД, ведно със списък на регресни претенции; Заверено
копие на извадка от Закон 489/76 /Държавен вестник А331/ “Задължитено застраховане по
Г.о., при Пътнотранспортни произшествия”; Решение на съда Върховия Съд във Ф.Р.
ГерМ.ия от 21.1.2016г., относно „Преюдициално запитване-Съдебно сътрудничество по
граждански дела-Избор на приложимото право-Регламент /ЕО/№ 864/2007 и Регламент
/ЕО/№ 593/2008 - Директива 2009/1ОЗ/ЕО - Произшествие, причинено от комион с ремарке,
с различни застрахователи на двете превозни средства-Произшествие, настъпило в държава
членка, различна от тази, в която са сключени договорите по застраховка-Регресен иск
между застрахователите-Приложимо право- Понятията „договорни задължения“ и „извън
договорни задължения“ по съединени дела С-359/14 и С-475/14.
По делото е прието като доказателство предхождащото заповедно производство по
ЧГД№ 8090/2022г. на СРС и издадена ЗИ№6015/1.3.2022г.
С определение по чл.140 ГПК с № 18361/20.7.2022г./л.95-97 от делото/ съдът е приел за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че е настъпило на 30.10.2016г.
ПТП в Г., така както е посочено в ИМ и ОИМ, обстоятелствата, че влекача и ремаркето имат
сключени валидни застраховки ГО при ищеца и ответника/за ремаркето/ действащи по
време на ПТП, обстоятелството, че ищецът е заплатил за вреди нанесени от влекача по ГО
посоченото в ИМ обезщетение, и затова претендира половината от ответника.
С молба от 14.10.2022г./л.109-112/ ответника моли при отхвърляне на исковите
4
претенции да му се присъди юр.к.възнаграждение, и прави възражение за прекомерност на
адв./юр.к.възнаграждение на ищеца.
Съдът е приел по делото списъка с разноски на ищеца по чл.80 ГПК/л.113/, като се
иска присъждане на юр.к.възнаграждение, без посочен размер и 50лв. за платена държавна
такса/ДТ/.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.415 ГПК от заявителя срещу
длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.
Искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество доколкото ищецът твърди,
че приложим е закона на Г., т.е. ответника следва да заплати на ищеца ½ от сума 976,08лв.
за нанесени щети на лек автомобил марка “М.”, с peг. № №, като ПТП-то е станало на
30.10.2016г. в Р.Г..
Няма спор между страните, че водача причинил ПТП-то е управлявал товарен
автомобил марка ,,М.“, модел “Т.“, с peг. № №, с прикрепено към него ремарке марка “Ш.”,
модел “С. 3 Е”, с peг. № №, както и че за настъпилото пътно-транспортно произшествие е
изготвен протокол за ПТП от съответните компетентни органи в Р.Г., а също и за това, че
щетата по лекия автомобил с гръцка регистрация е определена на база представени фактури
и калкулация, като е предявена по претенция Зелена карта чрез AVUS, като същата е
заплатена чрез Gurantee call от ищеца. Към датата на събитието за товарен автомобил марка
“М.“, модел “Т.“, с peг. № № е действал договор за задължителна застраховка „Г.о.“ на
автомобилистите, сключена със ЗК „Л.И.“ АД, полица № BG/22/№, със срок на валидност от
30.9.2016г. до 29.9.2017г., а за ремаркето е имало сключена ГО при ответника.
Спорен въпрос между страните е свързан с приложимото право спрямо отговорността
им по сключените договори за задължителна застраховка „Г.о.“ на товарния автомобил и
ремаркето за вредите, настъпили в друга държава-членка на ЕС при управление на товарния
автомобил, докато тегли ремаркето.
Отговорът на този въпрос е даден в Решение на Съда на ЕС/СЕС/ от 21.01.2016г. по
съединени дела С-359/14 и С-475/14, според което при пътнотранспортно произшествие,
причинено от теглещо превозно средство, снабдено с ремарке, приложимото право спрямо
регресния иск на застрахователя на теглещото превозно средство, който е изплатил
обезщетение на пострадалия при произшествието, предизвикано от водача на това превозно
средство, срещу застрахователя на тегленото при произшествието ремарке, се определя
съгласно чл.7 от Регламент №593/2008 /Регламент „Рим I“/, ако правилата на деликтната
отговорност, приложими спрямо това произшествие по силата на чл.4 и следващите от
Регламент №864/2007 /Регламент „Рим II“/ предвиждат разделяне на задължението за
поправяне на вредите, т.е. предвиждат отговорност на собственика или държателя на
ремаркето наред с отговорността на собственика или ползвателя на теглещото превозно
средство за възстановяване на вредите на пострадалото лице.
5
В т.54 от горепосоченото решение е изрично посочено, че задължението на
застраховател по застраховка „Г.о.“ да обезщети причинена на пострадало лице вреда не
произтича от настъпването на самата вреда /чийто фактически състав, но и кръга лица,
отговорни за обезщетяване на вредата, действително се определят според приложимото
право по чл.4 и следващите от Регламент „Рим II“/, а от договора, който го обвързва с
отговорното застраховано лице, а в т.61 и 62 - че на първо място следва да се определи по
какъв начин следва да бъде разпределено обезщетението за претърпените вреди в полза на
пострадалото лице между водача и собственика на теглещото превозно средство, от една
страна, и от друга страна, държателя на ремаркето, в съответствие с правилата на
приложимото национално право по силата на Регламент „Рим II“, а на второ място следва да
се определи, в съответствие с чл.7 от Регламент „Рим I“, кое е приложимото право спрямо
договорите за застраховка, сключени между застрахователите - ищци в главните
производства, и съответните застраховани от тях лица, за да се прецени дали и в каква
степен тези застрахователи могат по пътя на суброгацията да упражнят правата на
пострадалото лице спрямо застрахователя на ремаркето.
От изложеното следва, че чл.7 от Регламент „Рим I“ се прилага в случаите, в които
правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо произшествието по силата на чл.4
и следващите от Регламент „Рим II“, предвиждат разделяне на задължението за поправяне
на вредата. Настоящият случай е именно такъв - приложимото материално право в
отношенията между пострадалия и застрахователя е това на Р.Г., което предвижда разделяне
на отговорността между застрахователя на влекача и застрахователя на ремаркето, поради
което и приложимото материално право в отношенията между застрахователите на влекача
и на тегленото от него ремарке следва да се определи по реда на чл.7 от Регламент „Рим I“.
Доколкото в частност страните не са избрали приложимо право и няма съмнение, че
двамата застрахователи имат обичайно местопребиваване на територията на Република
България, то приложимо се явява българското право, а отделно от това следва да се посочи,
че и двете застраховки са задължителни по смисъла на чл.7, § 4 от Регламент „Рим I“, като
именно Кодекса за Застраховането на Република България регламентира както
задължението за сключване на застраховките /чл.483 КЗ/, така и обема на застрахователното
покритие по тях /в т.ч. покритите рискове при застраховки „Г.о.“ от притежаване и
използване на ремарке - чл.479 КЗ/.
Съгласно нормата на чл.479, ал.1 КЗ /приложимо право съгласно чл.7 от Регламент
„Рим I“/, вреди, нанесени от ремарке, което е свързано с моторно превозно средство и е
функционално зависимо от това моторно превозно средство по време на движение, и/или
когато то се е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по
задължителната застраховка „Г.о.“ на автомобилистите, свързана с притежаването и
ползването на теглещото моторно превозно средство. Следователно отговорността на
ответника по процесния договор за застраховка „Г.о.“ поначало не включва задължение за
обезщетяване на вреди, нанесени при движение на ремаркето от теглещо превозно средство,
поради което на това основание релевираната претенция се явява неоснователна.
6
Така предявения иск следва да се отхвърли, защото приложимото право в конкретния
случай е българското и по-конкретно чл.479, ал.1 КЗ.
С оглед събраните по делото доказателства е видно, че възраженията на ответната
страна са основателни и доказани, поради което иска подлежи на отхвърляне.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора, в тежест на ищеца следва да бъдат възложени по реда на
чл.78, ал.3 ГПК направените в хода на производството разноски в размер на 100,00 лева за
юр.к.възнаграждение на ответника, доколкото в списъка му по чл.80 ГПК /л.110 от делото/
не е посочен конкретен размер, а самото производство не се отличава с фактическа и правна
сложност. Срещу списъка ищеца не възразява. Сума за заповедното производство по ЧГД№
8090/2022г. на СРС не се претендира от ответника, затова се присъждат разноски само за
исковото производство.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск от ищец З.К.Л.И. АД,
ЕИК ..............., със седалище адрес на управление (адрес), срещу ответник З.А.Д.О.З.К.З.
АД, ЕИК .............., със седалище адрес на управление (адрес), за приеМ.е за установено
между страните, че ответника дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - 488,04 лева
(четиристотин осемдесет и осем лева и 4 стотинки), представляваща главница за регресно
взеМ.е по изплатено застрахователно обезщетение по сключен договор за застраховка „Г.о.”
на МПС по застрахователна полица № BG/22/№, със срок на действие от 30.09.2016г. до
29.09.2017г. и ликвидационна преписка № №, за ПТП от 30.10.2016г. на околовръстен път
на гр.С., в посока Х., Р.Г., ведно със законна лихва за период от 16.2.2022г. до изплащане на
взеМ.ето, за които суми е издадена ЗАПОВЕД № 6015 ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО
ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК на 1.3.2022г. по ЧГД№ 8090/2022г. на СРС/ЗИ/, на
основание чл.422 ГПК във вр.чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.479, ал.1 КЗ, във вр. чл.499, ал.7 КЗ
и чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА З.К.Л.И. АД, ЕИК ..............., със седалище адрес на управление (адрес), да
заплати на З.А.Д.О.З.К.З. АД, ЕИК .............., със седалище адрес на управление (адрес),
СУМАТА от 100,00 лева представляващи сторените от ответника пред СРС съдебно
деловодни разноски по настоящото исково производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7