Решение по дело №187/2025 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство е по реда на чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от К. З. К. против Решение № 5 от 04.03.2025 г. по АНД № 1/2025 г. по описа на Районен съд - Тополовград. Със съдебния акт е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 24-0358-000109 от 18.10.2024 г. на Началника на РУ на МВР – Тополовград, с което на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за извършено от него нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП; отнети са 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че вмененото нарушение не е извършено от касатора, тъй като същият не съзнавал, че управлява МПС с прекратена регистрация. В този смисъл се твърди, че липсва основен съставомерен елемент на нарушението, поради което се иска отмяната на първоинстанционния съдебен акт, ведно с потвърденото с него наказателно постановление. Претендират се разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касацията - Началник РУ към ОД на МВР – Хасково, РУ –Тополовград, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Същият не взема и становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Ямбол изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че административното нарушение е установено по безспорен начин – управление на лек автомобил със служебно прекратена регистрация, събрани са и достатъчно доказателства, от които е видно, че приобретателят на моторното превозено средство е знаел, че трябва да го регистрира и не е сторил това в установения от закона срок. В този смисъл се иска съдът да остави в сила атакуваното съдебно решение.

Административен съд - Ямбол, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след извършена на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Районен съд - Тополовград е бил сезиран с жалба на К. З. К. против НП № 24-0358-000109 от 18.10.2024 г. на Началника на РУ на МВР – Тополовград, с което на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от правото да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за извършено от него нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като е постановено и отнемането на 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Сочените от касатора съображения за отмяна не са нови, те са поддържани и пред районния съд – липса на съставомерност на вмененото деяние. Районният съд е дал отговор на всички възражения, като мотивите на съда изцяло се споделят от касационната инстанция.

Доказателствата по делото сочат, че за процесното МПС е бил подписан Договор за покупко-продажба № 680 от 02.04.2024 г. на Нотариус № 535, за което по електронен път е подадена информация на Сектор „Пътна полиция“ - Смолян. В продължение на два месеца след покупката като съсобственик на превозното средство Кърлев не предприел действия по пререгистрацията му по надлежния ред, поради което на 04.06.2024 г. регистрацията на автомобила била служебно прекратена по реда на чл.145, ал.15 от ЗДвП, като в свидетелството за регистрация на автомобила е записан предишният собственик С. В. К.. На 20.09.2024 г. на касатора е съставен АУАН № 408888 за това, че на 20.09.2024 г. около 14:25 часа в гр. Тополовград, [улица], управлява лек автомобил „***“, собственост на С. В. К., от село Старцево, за който при извършената проверка в АИС се установило, че МПС е със служебно прекратена регистрация от 04.06.2024 г. по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП и не е пререгистрирано. По делото недвусмислено се установява още, че когато Кърлев е бил спрян за проверка, същият е управлявал автомобил, за който проверяващите констатирали, че е със служебно прекратена регистрация. Касаторът заявил пред служителите, че той е новият собственик на автомобила, прехвърлил го е с договор при нотариус и не го е пререгистрирал, като посочил също, че един месец след закупуването той е бил на ремонт, а след това заявил, че не го е пререгистрирал в КАТ на свое име. АУАН е съставен от компетентен орган, в присъствието на един свидетел; актът е подписан от актосъставителя, свидетеля и нарушителя без възражения и връчен срещу разписка. По случая била образувана преписка, приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 01.10.2024 г. на РП – Тополовград. Впоследствие въз основа на съставения АУАН било издадено НП № 24-0358-000109 от 18.10.2024 г. от Началника на РУ–Тополовград, с което на Кърлев било наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП; били отнети 10 контролни точки на основание относимата наредба. В НП е записано, че водачът виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП; то е връчено срещу разписка на 09.12.2024 г., а на 23.12.2024 г. е депозирана жалба в РУ - Тополовград. При тези данни правилен е изводът на ТРС за законосъобразност на наказателното постановление от процесуална страна.

НП е законосъобразно и от материалноправна страна. При безспорно установените факти - управление на лек автомобил със служебно прекратена регистрация по чл. 145, ал. 15 от ЗДвП, нарушението правилно е прието за доказано.

Управляваният от К. З. К. лек автомобил е негова собственост, тъй като го е закупил лично по съответния ред. В този смисъл той е знаел както за покупко-продажбата, така и за това, че в законоустановения двумесечен срок от придобиване на собствеността е следвало, но не е предприел действия по пререгистрация на превозното средство по надлежния ред, за което си е признал и пред извършилите проверката полицейски служители. Поради това същият е бил длъжен да предвиди, че регистрацията ще бъде прекратена. Доколкото се касае за прекратяване на регистрацията по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, а не по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, както правилно е приел и първоинстанционния съд, контролните органи не са нормативно задължени да информират собствениците за това прекратяване, още повече, че касаторът е бил наясно с обстоятелството, че задължението за регистриране в законоустановения срок не е изпълнено, респ. не е следвало да управлява автомобила. По тези съображения, извършеното от касатора деяние покрива всички обективни и субективни признаци на вмененото му нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и осъществява състава на нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

Наказанията са определени в законовите минимуми, поради което и липсва основание за изменение на наказателното постановление чрез намаляване размера на санкциите. Съгласно специалната норма на чл. 189з от ЗДвП, разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН също е неприложима. Броят на отнетите контролни точки на водача е в съответствие с разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, предвиждащ отнемане на 10 контролни точки за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

В обобщение, съдът приема за верен и съответстващ на установеното по делото и приложението на закона крайния извод на Районен съд – Тополовград за законосъобразност на Наказателно постановление № 24-0358-000109 от 18.10.2024 г. на Началника на РУ на МВР – Тополовград.

С оглед изхода на спора и предвид липсата на заявена претенция за разноски от ответника по касацията такива не следва да му бъдат присъждани.

Водим от горното, Административен съд - Ямбол

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5 от 04.03.2025 г. по АНД № 1/2025 г. по описа на Районен съд - Тополовград.

 

Решението е окончателно.