Р Е
Ш Е Н
И Е №163
гр.Русе,
08.06.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд,
гражданска колегия, в открито заседание на
26 май две хиляди и двадесета година,в състав:
Председател: АНЕТА Г.
Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при
секретаря ЕВА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдията ЧЕРКЕЗОВА
В.гр.д. № 156 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
П.К.А.
е обжалвал Решение № 2083/10.12.2019г., постановено по гр.д.№ 3692/2019г. на
Русенския районен съд, с което са отхвърлени предявените от него против Д.Г.П.
и И. Г.Н. искове за заплащане на
надплатена сума в размер на 5 100 лева, мораторна лихва върху тази сума за
периода от 08.06.2015 год. до 21.05.2019 год. в размер на 2 046.47
лева, 750 лева - представляваща половината от платеното
капаро, мораторна лихва върху тази сума за периода от 04.05.2015 год. до
21.05.2019 год., както и законна лихва върху главниците от предявяване на иска
до изплащане на задължението / за всяка от ответниците /.
Развива
оплаквания за неправилност на съдебния акт и иска отмяната му, по подробно
развити в жалбата съображения.Претендира разноски.
Ответниците
по жалбата вземат становище за неоснователността й, искат потвърждаване на
първоинстанционния съдебен акт и претендират разноски за въззивната инстанция –
по 500 лева адвокатско възнаграждение за всяка от двете.
Окръжният
съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
При
правилно установена фактическа обстановка, районният съд е достигнал до
обосновани и законосъобразни правни изводи, поради което и на основание чл. 272
от ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на обжалваното решение.
С
оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум
първоинстанционният съд е квалифицирал предявения иск по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.
Безспорно установено по делото е, че на
04.05.2015 год. страните сключили предварителен договор за продажба на недвижим
имот: постройка за сезонно ползване, ЗП 28,50 кв.м върху собствена земеделска
земя в землището на кв. Долапите, местност Караорман, монолитна. В
предварителния договор била посочена продажна цена от 20 000 лева, от която при
подписването на договора е платено капаро в размер на 1500 лева. Страните се
задължили да сключат окончателен договор след набавяне на необходимите
документи, но не по- късно от 10.06.2015 год. Разноските по прехвърлянето били
уговорени за сметка на купувача, полученото капаро оставало на съхранение в
агенцията- посредник
по сделката, съгласно отметката, направена на гърба на предварителния договор
от свидетеля на подписването му Дарина Радева.
На
08.06.2015 год. страните по предварителния договор се явили лично пред нотариус
с район на действие РРС А.М.
и сключили договор за покупко- продажба на недвижим имот под формата на
нотариален акт № 122, том ІІ, рег. № 2113, дело № 164/08.06.2015 год., по
силата на който ответниците прехвърлят правото на собственост по отношение на
процесния имот, подробно индивидуализиран в акта. В НА била посочена продажна цена 9 800 лева.
На
същата дата - 08.06.2015 год., ищецът и
двете ответници подписали разписка, в която било отразено, че продавачите са
получили изцяло продажната цена на имота в брой -сумата от 20 000 лева,
съответно купувачът е платил напълно и в
брой продажната цена на имота от 20 000 лева.
Претенцията
на ищеца, за неоснователно обогатяване на ответниците за сметка на неговото
обедняване - за това, че вместо 9 800 лева, съгласно отразеното в НА, платил
21 500 лева – 10 200 лева в повече от дължимата продажна цена, и капаро
1500 лева, е недоказана.
Разписката
от 08.06.2015 год. правилно е
кредитирана от районния съд като contra letter (обратно писмо) – документ,
касаещ действително договорената и получена цена по сделката, която цена е
идентична и с тази в предварителния договор.
Правилно,
при така установените процесуални факти, районният съд е приел за доказана
твърдяната от ответниците относителна симулация относно продажната цена,
отразена в нотариалния акт. С посочването в НА на цена от 9
800 лева е избегнато законовото изискване за плащане по банков път за сделки на
стойност над 10 000 лева, както и са спестени данъци и нотариални такси от
ищеца, чието е било задължението да поеме разноските по прехвърлянето на
собствеността върху имота.
В
тежест на ищеца е било да ангажира доказателства, за да установи обстоятелствата, на които основава своите
искания, но той не е обосновал разликата
в цените на имота – съгласно предварителния договор и съгласно НА / подписани в рамките на месец /, нито
защо в деня на изповядване на сделката е подписал разписка със съдържание,
различно от това в нотариалния акт относно цената.
Ответниците
от своя страна, доказват изпълнение на задължението си за прехвърляне на
собствеността върху имота, и потвърждават направеното им плащане на договорената
цена от 20 000 лева, като доказват и наличие на относителна симулация,
представяйки подписаното от страните по сделката обратно писмо.
По
отношение на платеното от ищеца капаро не са ангажирани доказателства, оборващи
отбелязването в предварителния договор, че то е оставено на съхранение в
агенцията за недвижими имоти- посредник по сделката.
Изложеното
обуславя извода за неоснователността на така предявените главни искове, които първоинстанционният
съд е отхвърлил, съответно и на акцесорните искове за заплащане на мораторна
лихва.
С
оглед изхода от делото, жалбоподателят следва да заплати направите от
ответниците по жалбата разноски във въззивното производство, които са в общ
размер 1000 лева за платен адвокатски хонорар – по 500 лева всяка от двете.
Така
мотивиран и
на основание чл.271 ал.1 от ГПК,
Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2083/10.12.2019г.,
постановено по гр.д.№ 3692/2019г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА
П.К.А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.П., ЕГН **********, сумата от 500 лева - разноски за заплатен
адвокатски хонорар за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА П.К.А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ
на И.Г.Н., ЕГН **********, сумата от 500 лева - разноски за заплатен адвокатски
хонорар за въззивната инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: