РЕШЕНИЕ
Номер 260319 02.10.2020 година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ наказателен състав
На четвърти август две хиляди и двадесета година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа
докладваното от съдията
НАХ дело номер 3682 по
описа за 2020 година
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 497715-F533926 от 02.03.2020г. на Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП –
гр.Пловдив, с което на „ИНДУСТРИАЛЕН
ВЪЖЕН ДОСТЪП, ОБУЧЕНИЕ И
ОБСЛУЖВАНЕ В ОТКРИТО МОРЕ-ИРАТОС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.“Горолом“ № 8, ет.2, представлявано от Л.Б.М., ЕГН **********,
на основание чл.180, ал.2,
вр. чл.180, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена
„Имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено
административно нарушение по чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1, вр. чл.102, ал.3,
т.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2, вр. чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала, ХБ
МОТИВИ:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 497715-F533926 от 02.03.2020г. на
Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – гр.Пловдив, с което на „ИНДУСТРИАЛЕН ВЪЖЕН
ДОСТЪП, ОБУЧЕНИЕ И ОБСЛУЖВАНЕ В ОТКРИТО МОРЕ-ИРАТОС“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Горолом“ № 8, ет.2,
представлявано от Л.Б.М., ЕГН **********,
на основание чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500
/петстотин/ лева за извършено административно нарушение по чл.180, ал.2, вр.
чл.180, ал.1, вр. чл.102, ал.3, т.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2, вр. чл.117, ал.1,
т.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят, обжалва издаденото
наказателно постановление и моли същото да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно
с твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
нарушения на материалния закон. В съдебно заседание, чрез упълномощения
представител адв.П. прави същото искане, като поддържа изложените в жалбата
доводи.
Въззиваемата страна – ТД на НАП гр. Пловдив, редовно призована, изпраща
процесуален представител, който моли наказателното постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, като излага съображения в тази
насока. Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против „Индустриален въжен
достъп, обучение и обслужване в открито море-Иратос“ ООД за това, че като
данъчнозадължено по ЗДДС лице не е начислило ДДС в размер
на 134,63 лв. по получени доставки на услуги по чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС със
стойност 807,75 лв. през периода 01.03.2019 г. – 31.03.2019 г., когато ДЗЛ не е
било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация,
въпреки че е било длъжно.
При извършена проверка, документирана с Протокол № **********/31.10.2019 г.
и последваща проверка документирана с Протокол № **********/16.12.2019 г. е
установено, че данъчнозадълженото лице по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДС „Индустриален
въжен достъп, обучение и обслужване в открито море-Иратос“ ООД е установено на
територията на страната, получава услуги с място на изпълнение на територията
на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по
чл.82, ал.2 от ЗДДС.
ЗЛ не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в ТД на НАП-Пловдив в
7-дневен срок преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем /датата
на авансовото плащане или датата на данъчното събитие/, като данъчната основа
на получената услуга подлежи на облагане с данък.
Заявлението за регистрация по ЗДДС по реда на чл.97, ал.1 от ЗДДС е
следвало да се подаде не по-късно от 17.01.2018 г. включително. На 17.10.2019
г. е подадено Заявление за регистрация на основание чл.100, ал.1 от ЗДДС с №
163911902530432/17.10.2019 г. За извършеното нарушение на чл.97а, ал.1 от ЗДДС
е съставен АУАН.
„Индустриален въжен достъп, обучение и обслужване в открито море-Иратос“
ООД с ЕИК ********* е регистриран на 06.11.2019 г. с
връчването на Акт за регистрация по ЗДДС
№ 160421902728420/31.10.2019 г. За периода 22.01.2018 г. /датата, следваща датата, до която е следвало
да бъде издаден актът за регистрация по ЗДДС, ако лицето е подало заявлението
за регистрация в срок/, до 05.11.2019 г. /датата, предхождаща датата, на която
е регистрирано лицето /06.11.2019 г./ същото е следвало да начислява ДДС за
получени доставки на услуги по чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, за който данъкът е
изискуем от получателя/по аргумент от разпоредбата на чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС/.
За данъчен период 01.03.2019 г. – 31.03.2019 г. задълженото лице е получило
услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и
за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС на
стойност 807,75 лв. и е изискуем ДДС в размер на 134,63 лв. Посоченият данък е
изискуем от лицето като платец по глава осма от ЗДДС, но с оглед на факта, че
от момента на възникване на задължението за подаване на заявление за регистрация, лицето е следвало да се
регистрира на основание чл.97а, ал.1 от ЗДДС и предвид изричната разпоредба на
чл.70, ал.4 от ЗДДС, ДЗЛ няма право на данъчен кредит за обследваните периоди.
Ако през периода 01.03.2019 г. – 31.03.2019 г. лицето беше регистрирано по
ЗДДС за него щеше да възникне задължение за начисляване на данъка на основание чл.86,
ал.1 от ЗДДС в размер на 134,63 лв., като същото е следвало да издаде протоколи
на основание чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС, не по-късно от 15 дни от датата, на
която данъка е станал изискуем, впише внего вида на услугата, датата на
възникване на данъчното събитие по доставката, данъчната основа, ставката на
данъка, основанието за начисляване на данъка и размера на данъка и отрази в
дневника за продажби за данъчен период м.03/2019 г. получените доставки на
услуги, за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, посочи данъчната основа и
начисления данък в справката – декларация по ЗДДС за данъчен период м.03.2019
г., като справката-декларация и дневника за продажби е следвало да подаде в ТД
на НАП-Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен
период, а именно до 15.04.2019 г. вкл. /14.04.2019 г. неработен ден/.
На основание чл.67, ал.2 от ЗДДС когато при договаряне на доставката не е
изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в
договорената цена.
Нарушението е извършено на 16.04.2019 г. в гр.Пловдив. Констатирано в ТД на
НАП гр.Пловдив на 16.12.2019 г. и размерът на неначисления в срок ДДС е
определен с протокол № **********/16.12.2019 г.
С това е нарушен състава на чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1, вр. чл.102,
ал.3, т.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2, вр. чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС.
Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № F533926 от 13.01.2020г., съставен от М.С.А. - *** в ***, в
който по идентичен начин е описана, посочената по-горе фактическа обстановка.
Така изложените фактически положения на изследваното нарушение, съдът
намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван
самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на
актосъставителя А., така и приложените по делото писмени доказателства, тъй
като всички те са обективни, логични, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се.
При извършена служебна проверка на АУАН и НП съдът констатира допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи неизпълнение на
задължителните изисквания на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които водят
до незаконосъобразност на атакувания административен акт и налагат неговата
отмяна. И в акта, и в НП липсва пълно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Това
е така, тъй като основният съставомерен факт, за да възникне отговорността на
жалбоподателя по ЗДДС в процесния казус е да се установи, че за процесния
период 01.03.2019г- 31.03.2019г. същият е получил услуги с място на изпълнение на
територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от
получателя на обща стойност 134,63 лв. И в двата акта на администрацията обаче
е налице пълна липса на изложение на факти, от които да се направи проверка на
този правен извод, а именно да се извърши преценка получени ли са били от дееца
за процесния период услуги за конкретно сочената стойност, и ако да, действително ли са били с място на изпълнение
на територията на страната, били ли са те облагаеми и ДДС бил ли е дължим за
начисляване от получателя, а не от доставчика. За проверка на тези
обстоятелства в АУАН и НП е трябвало да бъдат посочени броя на конкретните
доставки, извършени от наказания субект, техния вид, с конкретизиране на
предмета на доставката, и дата на извършване, което в случая не е било сторено.
От изложеното като фактическа обстановка в АУАН и НП не става ясно и дали в конкретния
случай действително са били налице доставки на услуги на сочената стойност или
са били налице изключенията на чл.10, 10а, 10б от ЗДДС, в които законът макар
да е налице разместване на блага приема, че доставка за нуждите на ЗДДС изобщо
не е извършена, както и дали получените доставки действително са били облагаеми
по смисъла на чл.12 от ЗЗДС. От посочената от актосъставителя и наказващия
орган фактическа установеност не става ясно и дали в зависимост от конкретния вид и предмет на
доставките, те не са били с нулева ставка по смисъла на чл. 28- 37 от ЗДДС
или освободени доставки по смисъла на
чл. 38-50 от ЗДДС.
Липсата на описани съставомерни елементи от деянието възпрепятстват и
извършването на проверка за наличие на условията по чл.82 от ЗДДС, а именно дали акцизът да се дължи от
получателя, а не от доставчика, съгласно общото правило на чл.3 от ЗДДС, както
и дали за конкретните доставки лицето има право на данъчен кредит, което би
обусловило приложението на съвсем различна санкционна норма – тази на чл.180а от ЗДДС, предвиждаща санкция в значително по-нисък размер.
При липса на изложени факти в АУАН и НП колко на брой, кога са били
извършени и най-вече какви са били по естество доставките, за които наказващия
орган твърди, че са облагаеми, наказаното лице е поставено в невъзможност да
разбере кои са правнозначимите факти и обстоятелства, които следва да оборва,
за да организира и реализира пълноценно защитата си, като липсата на описание прави невъзможна и
проверката дали е наложена законосъобразна санкция в съответния законов размер,
което накърнява правото на защита на санкционираното дружество и налага отмяна
на НП.
Предвид изхода от спора, искането на въззиваемата страна за присъждане на
разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, се явява
неоснователно и не следва да бъде уважено.
С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че
атакуваното Наказателно постановление № 497715-F533926 от 02.03.2020г. на
Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – гр.Пловдив, с което на „ИНДУСТРИАЛЕН ВЪЖЕН
ДОСТЪП, ОБУЧЕНИЕ И ОБСЛУЖВАНЕ В ОТКРИТО МОРЕ-ИРАТОС“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Горолом“ № 8, ет.2,
представлявано от Л.Б.М., ЕГН **********,
на основание чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500
/петстотин/ лева за извършено административно нарушение по чл.180, ал.2, вр.
чл.180, ал.1, вр. чл.102, ал.3, т.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2, вр. чл.117, ал.1,
т.1 от ЗДДС, следва да бъде ОТМЕНЕНО, като незаконосъобразно.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала, ХБ