Р Е Ш
Е Н И Е
:
№ 260213/18.03.2021 година, гр. Пещера.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕЩЕРСКИЯТ районен съд граждански състав
На 24.02.2021 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИНА АНГЕЛОВА
Секретар: СЕВДАЛИНА ПЕНЧЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдия Ангелова
по гр. дело № 702 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.143 от ЗЗП и иск по чл.146
от ЗЗП.
Постъпила е искова молба от Ц.А.Ц.,
ЕГН – ********** *** чрез процесуалния й представител адв. Д.Ф., срещу ответника
„Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК *********
, със седалище и адрес на управление: гр.София, Ж.К.Люлин №
7,бул.“Джавахарлал Неру“ № 28,“Силвър
център“,ет.2 офис 40-46, с управител Стефан Колев и против ответника „Файненшъл България“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София,Ж.К. Люлин № 7 бул. “Джавахарлал Неру“ № 28, “Силвър център“, ет.2 офис 40-46, в която твърди, че на 04.10.2019 година между ищцата по настоящото дело и първият ответник бил
сключен Договор за паричен заем под №
3649770, като същият противоречал на
императивни изисквания на ЗЗД. Сочи се още, че съществувал договор под №
3649770 от 04.10.2019 година, сключен
между двамата ответници, който бил лишен
от правно основание, като същевременно бил
уговорен и в противоречие с добрите нрави в ущърб на ищцата с цел обезпечаване на нищожна кредитна сделка. Твърди се още, че по договора с първия ответник бил
договорен фиксиран годишен лихвен
процент в размер на 40.00 %, с което се нарушавали добрите нрави и се внасяло неравноправие между правата
и задълженията на потребителя и
доставчика на финансови услуги в разрез с изискванията на добросъвестността
и в ущърб на кредитополучателя, поради
което считат, че е налице нищожност на
договорената клауза. Така договорената лихва надхвърляла с повече от три пъти законната лихва и това нарушавало добрите нрави.
Сочи се още, че договорът за
потребителски кредит нормативно е уреден като
възмезден договор, поради което нищожността на клаузата за договорена
лихва /респ. на клаузата за ГПР/, която
е съществен елемент на договорното съдържание
имала за юридическа последица изначална недействителност на кредитната
сделка.В настоящия случай не били спазени
императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК да е посочен действителния размер на ГПР. Според
ищцата в кредитното правоотношение бил
приложен ГПР, различен от посочения в
договора, като кредиторът вписвайки в
договорното съглашение ГПР от
46.96 % е заблудил потребителката, като използваната заблуждаваща
търговска практика е довела до
неравноправност на уговорката за ГПР и
оттук до нищожност на клаузата за ГПР и съответно до произтичащите от това правни последици, предвидени в чл.22
от ЗПК - нищожност на договора, поради липса на задължителен реквизит.
Уговореното възнаграждение за
дружеството-поръчител е разход по
кредита, който също според ищцовата
страна е следвало да бъде включен в изчисляване на годишния процент на разходите и е
индикатор за общото
оскъпяване на кредита – чл.19, ал.1 и 2 от ЗПК.
Поради невключване на това възнаграждение
в размера на ГПР,в действителност представлявало „заблуждаваща търговска
практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 от Закона за защита на
потребителите. Посоченият в стандартен европейски формуляр и в договора размер
на ГПР от 46.96 % съставлява невярна информация, която е заблудила потребителя относно действителния размер
на разходите, които тя ще направи
по време на действие на договора. С това кредиторът недобросъвестно е
увредил потребителката, която е
сключила кредитната сделка при планирани
разходи, които ще следва да направи по време на действие на договора в размер на 46.96 % ГПР.
Твърди се още, че на собствено
основание е нищожен и сключеният на 04.10.2019 година договор за поръчителство
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, тъй като
поставянето на изискване за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречало на целите
на Директива 2008/48, транспонирано в
ЗПК. Счита, че преди сключване на
договор за кредит кредиторът е бил длъжен да направи оценка
на кредитоспособността на длъжника, като при необходимост да извърши справка в съответната база данни и това
задължение произтичало от разпоредбите
на чл.16 от ЗПК. На практика тази клауза, която предвиждала, че се дължи
възнаграждение за осигуряване на
поръчител, прехвърляла риска от неизпълнение на задължението на финансовата
институция за предварителна оценка на неплатежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и
водела до допълнително увеличение на
размера на задълженията. Съществувала
опасност от свръх задлъжнялост на длъжника, поради което тази договорка следвало
да се квалифицира като
неравноправна и непораждаща правни
последици за потребителя клауза на
основание чл.143 от ЗПК. Освен посоченото счита, че кредитодателят поставяйки условие на
длъжника да сключи договор с дружеството – поръчител е договарял в полза на поръчителя по смисъла на чл.22 от ЗЗД. На последно място поради характера
на договора за поръчителство същият
можело да съществува валидно единствено
при условие, че съществува
валиден главен дълг. В случая обаче тъй
като кредитната сделка била нищожна - не
бил породил и правно действие сключеният договор за поръчителство.
Моли се съдът да постанови решение,
с което да бъде провъзгласено спрямо „Изи Асет
Мениджмънт“АД нищожността на договор за паричен заем № 3649770 от 04.10.2019 година като противоречащ на
Закона за задълженията и договорите
,Закона за защита на
потребителите и Закона
потребителския кредит.
Моли да се постанови решение, с което да се
прогласи спрямо „Файненшъл
България“ ЕООД нищожността на договор за поръчителство под № 3649770 от 04.10.2019 година като лишен
от правно основание, противоречащ на добрите нрави и обезпечаващ нищожна правна сделка.
Претендират се разноски. Ангажирани са доказателства. Правят се доказателствени искания.
В
указания от съда срок ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявеният иск със становището, че на 04.10.2019 година с ищцата е сключен договор за паричен заем № 3649770, след отправено от нея предложение за
сключване на договор.На ищцата е била заета сума в размер на 500 лева
.Последната се задължила да погаси
главница и лихва в общ размер от
543.48 лева като следвало да заплати 21 равни седмични вноски ,съгласно погасителния
план.Всяка вноска била в размер от 25.88
лева с първоначална дата на плащане 14.10.2019 година и последна дата 02.03.2019
година. Съгласно клаузите на договора заемателят е следвало да представи в срок от три дни,считано от датата на
сключване на договора едно от
следните обезпечения по своя преценка: двама
поръчители, при посочените изисквания в договора или банкова
гаранция,отговаряща на посочените условия в договора или
одобрено от Заемодателя дружество-поръчител ,което предоставя
гаранционни сделки. Сочат още, че е неоснователно твърдението на ищеца за
нищожност на клаузата, с която е
уговорен годишен лихвен процент в размер на 40% поради противоречие с добрите
нрави и неравноправие между правата
и задълженията на страните ,тъй
като не съществувало нормативно ограничаване при договарянето относно размерът на възнаградителната лихва,като нямало и
правила за определяне на възнаграждението на заемодателя. В процесния
случай било видно, че надвишението не
било значително като следвало да се зачита свободата при договарянето. В
договора бил спазен чл.19, ал.4 от ЗПК, според който ГПР не следвало да
надвишава пет пъти размера на законната лихва. Оспорват и твърденията за
нищожност на договора за поръчителство.Моли да се постанови решение, с което да
се отхвърли иска. Сочат доказателства.
В
срока за отговор е постъпил писмен отговор и от ответника „Файненшъл България“ ЕООД гр.София ,в който е
изразено становище за неоснователност на предявения иск ,тъй като преди да
сключи договора за заем длъжникът Ц. е
получила Стандартен европейски формуляр,
в който фигурирали всички съществени условия на договора ,а
именно размер на лихвен процент, ГПР и изискване за предоставяне на обезпечение,т.е ищцата била уведомена за
възнаградителната лихва ,която ясно била разписана в договора.Нямало основание
да се счита,че е налице неравноправие и нарушение на добрите нрави след като
няма нормативно предвидено
ограничение на размера на
възнаградителната лихва.Такова има единствено
за годишния процент на разходите ,а видно от договора за паричен заем ГПР не надхвърля
размерът предвиден в чл.19,ал.4
и ал.5 от ЗПК.Доколкото при формиране на ГПР се взема в предвид размерът на договорената лихва и тук ГПР не надхвърлял допустимия размер,поради което тази клауза определяща възнаградителната
лихва не можело да се приема като
неравноправна и противоречаща на добрите нрави.Считат ,че не следва да
се кредитират възраженията на ищеца ,че
възнаграждението за предоставено
поръчителство ,че същото следвало
да се включи в годишния процент на
разходи.Сочи се ,че договорът за поръчителство е едно второ акцесорно правоотношение и не би могло
дължимата по него такса за
възнаграждение на поръчителя да бъде
включена в годишния процент на разходите
по договор за паричен заем.Твърди се ,че
ГПР се изчислява към момента
на сключване на договора за паричен заем
като към тази дата на кредитора няма
как да е известно дали заемателят ще предостави обезпечение ,кое точно от
предвиденото ,какъв евентуален разход ще направи за него заемателят или
ще избере да не предоставя обезпечение.Според ответника
несъществуващите към деня на сключване
на договора за заем разходи и възнаграждения
нямало как да бъдат включени в ГПР и
евентуални хипотетични разходи
включени в ГПР ще доведели до неверен показател .Освен това възнаграждението е било уговорено като дължимо само
при настъпване на определено условие,само ако потребителят прибегнел до тази възможност–обезпечаване на
вземането чрез поръчител ,който предоставя
гаранционна сделка и не е дължимо предварително,поради което не може да е известно към момента на сключване на договора за
заем.Сочи се още ,че ответното дружество е вписано като финансова институция в регистъра на БНБ за финансовите
институции с основен предмет на дейност –предоставяне на гаранционни сделки по
занятие.Дружеството е следвало да
получава съответно възнаграждение по
всяка сключена от него гаранционна
сделка(поръчителство),с цел гарантиране изпълнението на всички парични задължения на потребителя възникнали съгласно договора за паричен заем.По
изложените съображения моли да се отхвърли предявеният иск.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка с твърденията , възраженията
и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и
сл.от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От
събраните по делото писмени доказателства: Предложение за сключване на паричен заем; Договор за паричен заем № 3649770/ 04.10.2019 година; Договор
за поръчителство № 3649770 от 04.10.2019 година; Рамков договор за поръчителство от 10.07.2019 година, ведно
с извлечение и потвърждение; Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на
информация се установява, че на 01.08.2019 година ищцата Ц.А.Ц. е депозирала писмено искане (по
образец) в ответното дружество „Изи Асет
Мениджмънт“ АД за отпускане на заем. На
04.10.2019 година между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД гр.София в качеството му
на заемодател и Ц. А. Ц. ***
в качеството й на заемател е сключен писмен договор за паричен заем ,по силата на който
заемодателят се задължава да предаде в собственост на заемателя
сумата от 500 лева, която сума заемателят се задължава да върне при следните условия: чрез погасителна вноска
в размер на 25.88 лева, при договорен срок
от 21 седмици, с брой вноски 21 при
фиксиран годишен лихвен
процент по заема - 40.00 %; лихвен процент на ден при отказ от договора е 0.11
%; общ размер на всички плащания е 543.48 лева ;годишен процент на разходите
по заема 46.96 %. Съгласно
клаузите на договора заемателят се
задължавал в 3 дневен срок от усвояване на сумата по договора
да предостави на заемодателя едно
от следните обезпечения 1./ две физически лица - Поръчители отговарящ на
условията подробно описани в договора; 2./
банкова гаранция; 3./ одобрено от Заемодателя Дружество–поръчител, което предоставя гаранционна сделка. Страните са
уговорили изрично, че в 14 дневен срок от сключване на договора за паричен заемателят е можел да се откаже от
договора чрез уведомление - на хартиен
или друг траен носител до заемодателя, без да дължи обезщетение или неустойка, като
не е длъжен да посочва и причина за отказа. В този случай заемателят дължи връщане
на заетата сума (главницата) ведно с лихва на ден в размера посочен в чл.2, т.6.2, т.е. по 0.11 % на ден всеки ден на ползване до
деня на реалното връщане, без неоправдано
забавяне, но не по-късно от 30
календарни дни, псчитано от изпращане на уведомление до заемодателя. С
подписване на договора заемателят удостоверявал, че е получил от заемодателят заемната сума, като
договорът има силата на разписка за
предадената и съответно получена сума. Установява се още, че на 04.10.2019
година между „Файненшъл България“ ЕООД гр.София в качеството му на поръчител и Ц.А.Ц. в качеството й на потребител е бил сключен договор за
предоставяне на поръчителство под № 3649770,
с който потребителят е възложил
на поръчителя да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД гр. София, по силата на който
договор дружеството „Файненшъл България“
ЕООД (като финансова институция, вписана в регистъра на БНБ за финансови
институции с основен предмет на дейност – предоставяне на гаранционни сделки)
да отговаря солидарно с Потребителя Ц. пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД по договор
за паричен заем: за връщане на заетата сума от 500 лева; задължение за
плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забавено плащане,разходи по събиране на вземането ,съдебни разноски и адвокатски
хонорар,като за поетото задължение
потребителят Ц. дължи възнаграждение
на поръчителя в размер на 254.52 лева.Същото е било платимо разсрочено на вноски,всяка от които в размер
на 12,12 лева.Уговорено е още ,че
вноските са дължими на падежа на
плащане на погасителните вноски по договора
за паричен заем ,сключен с „Изи
Асет Мениджмънт“ АД.Видно от останалите доказателства между двете ответни дружества е съществувал
рамков договор за поръчителство от 10.07.2019 година като съгласно Приложение
№ 1 фигурира договорът ,който е бил обезпечен с поръчителство от страна на „Файненшънъл България „ЕООД е под № 3649770
от 04.10.2019 година с потребител Ц. Ц. със заета сума от 500 лева ,при договорена лихва в общ размер от 43.48 лева(годишен лихвен процент 40%) и с
краен срок на договора до 02.03.2020
година.
За изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана
съдебно-икономическа експертиза изготвена
от вещото лице Л.Ц.,което в
заключението си сочи ,че съгласно клаузите на договора на ищцата е заета сума от 500 лева ,която е
следвало да се погаси чрез седмични
вноски -21 бр., всяка в размер на 25.88 лева. Законната лихва за периода
от сключване на договора -04.10.2019 година до 02.03.2020 година според вещото лице е 10.00%.Месечният размер
на законната лихва за периода от
датата на сключване на
договора-04.10.2019 година до 14.05.2020 година е 0.833%.Годишният размер на
договорената лихва по договора за
потребителски кредит за същия период е
40% като месечният размер на договорената лихва по договора
за потребителски кредит за същия период е 3.33%.Според вещото лице, ако в ГПР се включи и уговореното
възнаграждение на дружеството
поръчител в размер на 254.52 лева то
тогава договорното правоотношение би изглеждало по следния начин: размер на задължението 500
лева;начин на погасяване чрез 21 седмични вноски всяка в размер на 25.88 лева
; други месечни такси от 12.12 лева
или ГПР в размер на 128.30%.В заключението се сочи още ,че годишният
размер на законната лихва за периода на сключване на договора
от 04.10.2019 година до
падежа-02.03.2020 година е 10.00%.За същия период двукратен размер
на законната лихва е 20% като месечният
размер на законната лихва за периода от датата на сключване на договора -04.10.2019 година
до последната падежна дата 14.05.2020
година е 0.833%,а при двукратен размер на законната лихва –месечния размер за същия период е 1.666%.Вещото лице е установило още
,че в случай ,че не се прилага договорения лихвен процент от 40%,а
лихвен процент в размер на двукратен размер на законната
лихва към датата на сключване на
договора по отношение на
възнаградителната лихва ,то тогава
тя ще бъде в размер на 41.94 лева.Видно
от заключението по договора за паричен заем от 04.10.2019 година не са установени плащания
с цел погасяване на задължения от страна на заемателя като
са останали не погасени главница
от 500 лева и лихва в размер на 43.48 лева.
Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните.
Настоящият състав намира, че процесният договор попада в
приложното поле на потребителската защита, тъй като заемателят е физическо лице
по заема, който не е предназначен за търговска или професионална дейност и е
потребител на финансова услуга по см. на § 13, т. 12 от ДР
на ЗЗП и във връзка с т. нар."тълкувателна приложимост" на
Директива 93/13/Е /в случая чл. 2, т. "б"/, според която националният
съдия трябва да тълкува вътрешното право в съответствие с директивите дори те
да нямат директен ефект . За ищцата
съществува правен интерес да установи нищожност на сключения между нея
и ответника договор за потребителски кредит
от 04.10.2019 година като несъответен на императивни разпоредби от ЗПК,
при наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143-146 от ЗЗП,
заобикалящ закона и нарушаващ добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Безспорно е установено от доказателствата по
делото, че на 04.10.2019 г. между ищцата и първия ответник-„Изи Асет
Мениджмънт“ АД гр.София е сключен Договор за паричен заем № 3649770
,по силата на който кредиторът се е
задължил да отпусне на кредитополучателя заем в размер на 500 лева. Не се спори също така, че кредиторът е
изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на
договора, като за потвърждаването на плащането е подписаният договор от
страните по делото.
Не се спори също
така,че по договора няма плащане от
страна на заемателя нито по отношение на
главница ,нито по отношение на лихва.
С договора е
уговорен годишен лихвен процент – 40 % и годишен процент на разходите – 46.96
%.
В исковата молба
са наведени твърдения , че договореният
лихвен процент и ГПР са прекомерни и не отговарят на принципа на добрите нрави,
поради което и са нищожни и водят до нищожност на целия договор.
Преценката за накърняване на добрите нрави следва да се извършва за всеки конкретен
случай,като следва да се има предвид,че няма задължителна за съдилищата
практика по този въпрос. С изменението на
чл.19,ал.4 от ЗПК е установен контрол
,счетен от законодателя за адекватен върху ГПР.
Съдебната
практика за нищожност на договорите поради накърняване на добрите нрави приема ,че „добри нрави“ по
смисъла на чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД е обща
правна категория ,приложима по конкретни граждански ,респективно търговски правоотношения,изведена от
юридическите факти,обуславящи тези
правоотношения ,понятие свързано
с относително определени
правни норми ,при приложението на които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата.Във
всеки отделен случай ,въз основа на
доводите на страните и събраните
доказателства по конкретното дело ,съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие ,което накърнява „добрите нрави“,злепоставя чужди
интереси с цел извличане на
собствена изгода ,а именно дали
за сметка на икономически по-слабия
субект реализира свръх печалби.
В настоящия случай
съдът приема ,че договорът не противоречи на добрите нрави поради
нееквивалентност между представената услуга и уговорената цена. Цената на
кредита е съобразена с императивни материалноправни норми, предвидени в Закона за потребителския кредит.
Така годишният процент на разходите съответства на максималния предвиден в закона
размер от 50% /чл. 19, ал. 2 от ЗПК /, която норма е приета с изменението на закона през 2014 г.
/ДВ, бр. 35, в сила от 23.07.2014 г. /. В случая ГПР е формиран само от две
пера-възнаградителна лихва и от главницата. Други разходи не са включени в ГПР.
От друга страна, размерът на възнаградителната лихва също съответства на
закона. Като част от общите разходи по кредита, същата се включва в ГПР. В
хипотеза на допустим по закон размер на ГПР от 50%, хипотетично няма пречка
процентът на самата договорна лихва също да расте до такъв размер, стига общия
размер на разходите, посочени в чл. 19, ал. 1 от ЗПК да не надвиша пет път размера на законната лихва.
Лихвата по
договора е възнаградителна –за ползване на
дадената парична сума.Към датата на
сключване на договора обективен
критерий за преценка дали с клаузата за уговорената лихва е нарушен принципът на справедливост и са създадени условия за неоснователно обогатяване на ответника ,не са уредени. Няма законова или подзаконова рамка към момента на сключване на договора ,след
отмяна на §1 от ЗР на ПМС № 72/8.ІV.1994
година.В случая при преценка дали лихвеният
процент по кредита нарушава добрите нрави следва да се отчитат и още няколко
съществени обективни фактори и показатели, свързани с кредитирането, извършвано
от небанкова финансова институция,
каквато в случая е "Изи Асет
Мениджмънт“ АД. От една страна, тъй като не е банка дружеството не може да
привлича свободен финансов ресурс под формата на парични влогове, чрез които да
извършва кредитиране, което означава, че за него определено съществуват
затруднения при намирането и формирането на такъв финансов ресурс. Не без
значение за големината на риска е и кредитоспособността на потребителя, която в
хипотеза, че е достатъчно надеждна, то рискът за кредитора е по-нисък, в
сравнение с хипотеза при ниска кредитоспособност на потребителя, в който случай
рискът за кредитора е по-голям, като фактът, че предвидения лихвен процент от
40 % тангира по-скоро към максималния такъв, предвиден за ГПР от 50%, то явно
рискът за кредитора е значителен. Всички тези фактори, оценени по отделно и в
съвкупност от една страна и при отчитане на възможно най-големия допустим,
съгласно закона размер на лихвата по кредита /договорната лихва, печалбата,
възнаграждението за кредитора/ съотнесен като необходим и задължителен елемент
от разходите по кредита, с предвиден максимален размер -до пет пъти размера на
законната лихва / чл. 19, ал. 4/
от ЗПК, означава, че както по размер така и по отношение на добрите
нрави, не е налице нищожна клауза нито е налице противоречие с добрите нрави,
доколкото този размер е в рамките на законово допустимия предел на ГПР.
Нарушаване на добрите нрави ще е налице в хипотеза, когато съответната клауза
излиза извън обсега за законово регламентираната рамка и то по начин, че да
представлява основание за несъмнено нарушаване на даден правен принцип или
неписано правило по начин, водещ до пълна несъвместимост между клаузата и
принципа /правилото/. Тъй като се касае
за основнат престация по двустранния
договор ,то тя не е възможно да бъде
неравноправна ,тъй като същата е
била известна на потребителя и е изиграла
основна роля за формиране на волята за сключване на договора от негова страна.По отношение на основните престации по договор,а именно неговата клауза,не може да се говори за неравноправност на клауза,тъй като длъжникът е бил в позиция да договаря този параметър като основен за договора наред с размера на
отпуснатата сума.
В случая изследвайки
съдържанието на договора и поетите с него права и задължения от страните
съдът ,намира че не се касае за несъответствие на
престациите ,а договорната лихва
води до възмездяване,но не и до обогатяване.
Налага се извод,
че клаузите за договорна лихва и ГПР са действителни, поради което ответникът
дължи заплащане и на възнаградителна лихва в претендирания по делото размер.
Безспорно се
установи ,че в договора за кредит
е било уговорено задължение в срок от три дни след
подписване на същия замателят
да предостави обезпечение на кредитора избирайки
един от три варианта: чрез поръчители,
банкова гаранция или чрез договор за гаранция
с трето лице -гарант.
В случая
заемателят е избрал обезпечение чрез
договор за гаранция с трето
лице-гарант.С този договор са уговорени
насрещни задължения –ищецът да заплати възнаграждение затова ,че гаранцията е осигурена,а за ответника да
гарантира изпълнение на задължението
от ищеца,за което да получи договореното
възнаграждение.
Както бе посочено
по- горе съгласно чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, в договора за потребителски кредит следва да бъдат
посочени годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. В сключения между
страните договор за потребителски кредит не е посочена възнаграждението за
поръчител,което се потвърждава от
приетата икономическа експертиза.
В разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК се сочи, че ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Разходите по договора за поръчителство не са
измежду тези по чл. 19, ал. 3 от ЗПК- разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията
си по договора за потребителски кредит; разходи, различни от покупната цена на
стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или
предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез
кредит; разходи за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски
кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването
на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други
разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не
е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в
договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Застрахователните премии, за които
става дума в цитираната легална дефиниция, са такива по застраховки, гарантиращи
вземанията на кредитора. Аналогична функция изпълняват сключените между
кредитодателя и кредитополучателя договори с "Файненшъл България“ ЕООД, с
които следва да са обезпечени задълженията на заемателя. Дефиницията по § 1, т.
1 не съдържа изчерпателно изброяване на конкретните разходи, които се включват
в общия разход по кредита. Те са формулирани най-общо като "всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати".
В случая обаче
настоящият състав приема, че договорът за поръчителство нито е нищожен н ито неравноправен , тъй като в договора за кредит (така и в договора за поръчителство) е
предвидена възможност за заемателя в 14
дневен срок от сключване на договора последният да се
откаже от него, без да дължи обезщетение или неустойка и без да
посочва причина за отказа, чрез уведомление до заемодателя на хартиен или друг носител, като в този
случай връща получената сума (главница), ведно с лихва на ден 0.11 %, поради
което включването на възнаграждението за
поръчителство в общия разход по кредита и
съответно отчитането на това
възнаграждение в ГПР би било некоректно
и въвеждащо в заблуждение потребителя.
По изложените
съображения исковете се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва
да бъдат отхвърлени.
Водим от горните съображения, Пещерският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. А.Ц.
с ЕГН - ********** ***, представлявана от адв.Ф. иск бъде провъзгласена спрямо „Изи Асет
Мениджмънт“ АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, Ж.К.Люлин № 7, бул. “Джавахарлал
Неру“ № 28, “Силвър център“, ет.2, офис 40-46, с управител Стефан Колев, нищожността на договор за паричен заем № 3649770 от 04.10.2019 година като противоречащ на Закона за задълженията и договорите, Закона за
защита на потребителите и Закона за
потребителския кредит, на основание чл. 143-146 от ЗЗП
във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. А.Ц. с ЕГН - ********** ***,
представлявана от адв.Ф. иск бъде провъзгласена спрямо „Файненшъл България“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София,
Ж.К. Люлин № 7, бул. “Джавахарлал Неру“ № 28, “Силвър център“, ет.2, офис 40-46,
нищожността на договор за поръчителство
под № 3649770 от 04.10.2019 година
като лишен от правно основание, противоречащ на добрите нрави и
обезпечаващ нищожна правна сделка .
РЕШЕНИЕТО м о ж е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: