О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260089/16.02.2021
Варненски апелативен
съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 16
.02.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа
докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№62/21г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид
следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от Я.Ц.Д. чрез процесуалния й
представител адв. Н.В. против решение №260068/09.11.2020г., постановено по
гр.д.№93/20г. по описа на ДОС, с което е отхвърлен
предявеният от Я.Ц.Д. срещу Министерство на земеделието, храните и горите иск
за сумата от 150 000 лв. обез -щетение за причинените й неимуществени
вреди-болки и страдания и психически стрес от загубата на сина й Мариян Енчев в
следствие на настъпило ПТП на 13.04. 2019г. около 01.00часа, на главен път
II-29, посока гр.Добрич, на около километър и половина преди с.Стожер,
общ.Добричка, причинено от внезапната поява на диво животно/кошута/, преминало
от ляво на дясно през платното за движение, ведно със законната лихва от датата
на увреждането 13.04.2019г. до датата на окончателното изплащане на сумата,
както и Я.Ц.Д. е осъдена да заплати на Министерство на земеделието, храните и
горите сумата от 550 лв. съдебни разноски за възнаграждения за вещи лица и
сумата от 350лв. юрисконсултско възнаграж -дение.В жалбата се твърди, че
решението е неправилно, като постановено в проти -воречие с материалния закон и
поради необоснованост по изложените в същите подробни съображения.Претендира се
да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове
бъдат уважени.Претендират се разноски.
Въззиваемата
страна Министерство на земеделието, храните и горите в депози -рания отговор по
въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуал -ния си
представител Н.М. поддържа становище за нейната неоснователност и моли
решението на ДОС да бъде потвърдено.Претендира разноски.
В жалбата и в отговора
страните не са направили доказателствени искания.
Въззивният съд
констатира, че исковата молба страда от нередовности по см. на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК.Твърди се от ищцата Я.Ц.Д., че
причина за настъпване на ПТП, при което е загинал синът й, е внезапната поява
на пътното платно на диво животно - кошута.Сочи се, че същото, като вид дивеч,
съгласно чл.2 от ЗЛОД е частна държавна собственост.Подържа се, че отговорност
за нанесените от животното частна държавна собственост вреди следва да носи
неговият собст -веник, който е държавата, но в лицето на ресорното министерство
МЗХГ.Претенди -ра се осъждането на МЗХГ на осн. чл.50 от ЗЗД като собственик,
ресорно министер -ство.Налице е противоречие в твърденията на ищцата, а именно
кой твърди, че е собственик на дивото животно/кошута/ - дали това е държавата
или това е МЗХГ, които от своя страна са два самостоятелни отделни правни
субекта/а не идентични/, и ако се твърди, че
това е държавата/според изричната разпоредба на чл.2 от ЗЛОД/, а не МЗХГ, то
следва да бъде уточнено дали претенцията й към МЗХГ е насочена като към лице,
което твърди, че е следвало да упражнява надзор /контрол по стопанисване на
дивеча/ по см. на чл.50 от ЗЗД.Ако се
твърди,
че животното не е собственост на държавата, а е собственост на МЗХГ, поради
което се претендира отговорността на министерството като негов собственик, това да бъде посочено
изрично.
Предвид горното и
производството по делото следва да бъде оставено без движение с дадени
съответни указания на страната по отстраняването им.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по гр.д. №93/20г. по описа на ДОС и по
в.гр.д.№62/21г. по описа на ВАпС, гр.о.
УКАЗВА на ищцата Я.Ц.Д.,
че следва в едноседмичен срок от съобщението в писмена молба с препис за
насрещната страна да уточни обстоятел - ствената част на исковата си молба,
като посочи ясно и конкретно кой твърди, че е собственик на дивото
животно/кошута/ - дали това е държавата или това е МЗХГ, които от своя страна
са два самостоятелни отделни правни субекта/а не идентични/, и ако се твърди,
че това е държавата/според изричната разпоредба на чл.2 от ЗЛОД/, а не МЗХГ, то
следва да бъде уточнено дали претенцията й към МЗХГ е насочена като към лице,
което твърди, че е следвало да упражнява надзор /контрол по стопанисване на
дивеча/ по см. на чл.50 от ЗЗД.Ако се
твърди,
че животното не е собственост на държавата, а е собственост на МЗХГ, поради
което се претендира отговорността на министерството като негов собственик, това да бъде посочено
изрично.
При неизпълнение на
дадените указания в срок решението на първоинстан -ционния съд ще бъде
обезсилено и производствата по делата прекратено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: