Р Е Ш Е Н И Е № 247
Гр.П,17.08.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,търговско отделение,първи търговски състав,в открито
заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИНОВА,като разгледа
докладваното от съдията Кр. Ванчева възз. т.д.№299 по описа за 2019 г.,за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по
чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №3 от
09.01.2019 г.,постановено по т.д.№65/2017 г. по описа на Хасковския окръжен
съд,е осъден ответникът „Ф.“
АГ, рег. № .., Република А., 1030 В., М. № 6, чрез кореспондента му за уреждане
на претенции в Р. Б. – „А.Б. – Р. на щ.“ ЕООД, с ЕИК ., със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на ищците Ф.М.К., ЕГН ********** ***, Д.Д.В., ЕГН
********** *** и Р.Д.В., ЕГН ********** *** и трите със съдебен адрес:***,Адвокатско дружество „К.,Д. и
партньори“ ,на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ вр. чл.51 ал.3 вр. чл.45 от ЗЗД сумата от общо 300
000лв.,представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от влошено
здравословно състояние /ексцес/ на
наследодателят им Д. Р. В.,ЕГН **********,б.ж. на гр.Х.,починал на
23.01.2018г. в РТ.,вследствие настъпило на 11.11.2009г. ПТП ,от които 200
000лв. за ищцата Ф.М.К. и по 50 000лв. за всяка една от ищците Д. Д.В. и Р.Д.В. съобразно наследствените им
права,ведно със законна лихва върху общата сума
,считано от 01.01.2011г. до окончателното ѝ изплащане,като иска в
останалата част до пълния предявен размер от 600 000лв. е отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Със същото решение ответникът „Ф.“ АГ,
рег. № .., Република А., 1030 В., М. № 6, чрез кореспондента му за уреждане на
претенции в Р. Б. – „А. Б.-Р. на щ.“ ЕООД, с ЕИК .., със седалище и адрес на
управление:*** е осъден още да заплати на
ищците Ф.М.К., Д.Д.В. и Р.Д.В. на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ вр.
чл.51 ал.3 вр. чл.45 от ЗЗД сумата от
общо 29 205,99лв.,представляваща
обезщетение за имуществени вреди от влошено здравословно състояние /ексцес/ на
наследодателят им Д. Р. В.,ЕГН **********,б.ж. на гр.Х.,починал на 23.01.2018г.
в РТ., в следствие настъпило на
11.11.2009г. ПТП и изразяващи се в
направени разходи за лечението му
в Р. Т. ,от която сума на ищцата Ф.М.
К.-В. да заплати 12 980,44лв.,а на ищците
Д.Д.В. и Р.Д.В.-по 8 112,77лв., съобразно наследствените им права,ведно
със законната лихва върху общата
сума,считано от 20.02.2013г. до
окончателното ѝ изплащане.
На
следващо място,с решението от 09.01.2019 г.,постановено по т.д.№65/2017 г. по описа на Хасковския окръжен съд,ответникът „Ф.“ АГ, рег. .., Република А., 1030
В., М. № 6, чрез кореспондента му за уреждане на претенции в Р. Б. – „А. Б.-Р.
на щ.“ ЕООД, с ЕИК.., е осъден да заплати на
трите ищци на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ вр. чл.51 ал.3 вр. чл.45
от ЗЗД,сумата от общо 663 888,96лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди от влошено здравословно състояние /ексцес/ на
наследодателят им Д. Р. В.,ЕГН **********,б.ж. на гр.Х.,починал на 23.01.2018г.
в РТ., в следствие настъпило на 11.11.2009г. ПТП, изразяващи се в пропуснат доход за периода от 01.01.2011г. до
31.12.2017г. ,от която сума на ищцата
Ф.М. К.-442 592,64лв.,а на ищците Д.Д.В.
и Р.Д.В. -по 110 648,16лв.,съобразно наследствените им права.
Дружеството-ответник
е осъдено също така да заплати на горепосочените ищци на основание чл.226 ал.1
от КЗ/отм./ вр. чл.51 ал.3 вр. чл.45 от ЗЗД и сумата от общо 4 944,94лв.,представляващи обезщетение за
имуществени вреди от влошено здравословно състояние/ексцес/ на наследодателят
им Д. Р. В., ЕГН **********,б.ж. на
гр.Х.,починал на 23.01.2018г. в РТ. , в
следствие настъпило на 11.11.2009г. ПТП, изразяващи се в направени разходи за лекарства за лечението
му за периода 01.01.2011г. до 31.12.2017г., от която сума за ищцата Ф.М. К.-В. -3 296,62лв.,а за
ищците Д.Д.В. и Р.Д.В. -по
824,16лв.,съобразно наследствените им права,а в останалата част до пълния
предявен размер от 100 800лв.-дължими средства за лекарства, медицински грижи,
санаториални, рехабилитационни и физиопроцедури
и за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2017г.- искът е
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С
решение № 3 от 09.01.2019 г.,постановено по т.д.№65/2017 г. по описа
на Хасковския окръжен съд,са отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани
осъдителните искове,предявени на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ вр. чл.51
ал.3 вр. чл.45 от ЗЗД от Ф.М.К., ЕГН **********, Д.Д.В., ЕГН ********** и
Р.Д.В., ЕГН ********** против „Ф.“ АГ, рег. № .., Република А., 1030 В., М. №
6,действащо чрез кореспондента му за уреждане на претенции в Република Б. – „А.
Б.-Р. на щ.“ ЕООД-гр.С., с ЕИК..,за заплащане на следните суми:сумата
от 4 120лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди от влошено здравословно състояние
/ексцес/ на наследодателя на ищците-Д.
Р. В., ЕГН **********,б.ж. на гр.Х.,починал на 23.01.2018г. в РТ. ,вследствие настъпило на 11.11.2009г. ПТП
,изразяващи се в заплатено лечение в Република Б.,ведно със законната
лихва,считано от 07.02.2014г. до
окончателното изплащане на сумата,за заплащане на сумата от 2
190лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди от влошено здравословно
състояние/ексцес/ на наследодателят им Д. Р. В., ЕГН **********,б.ж. на
гр.Х.,починал на 23.01.2018г. в РТ. , в
следствие настъпило на 11.11.2009г. ПТП , изразяващи се в заплатено лечение в
Република Б. ,ведно със законната лихва,считано от 25.06.2015г. до окончателното изплащане на сумата,както и
за заплащане на сумата от 127 750 лв. като обезщетение за имуществени вреди от влошено здравословно състояние
/ексцес/ на наследодателя на ищците-Д.
Р. В., ЕГН **********,б.ж. на гр.Х.,починал на 23.01.2018г. в РТ., в следствие
настъпило на 11.11.2009г. ПТП , представляващи изразходвани средства за ежедневни грижи от домашен
асистент – 50 лв. дневно, считано от 01.01.2011г. до 31.12.2017г.
С
решението от 09.01.2019 г. на ОС-Хасково ответникът „Ф.“ АГ, рег. № ..,
Република А., 1030 В., М. № 6, чрез кореспондента му за уреждане на претенции в
Република Б. – „А. Б.-Р. на щ.“ ЕООД, с ЕИК.. е осъден да заплати по сметката
на ОС- Хасково държавна такса в размер на 39 843,35лв. и възнаграждения за вещи лица в размер на 1
310лв.,а на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата е осъден да заплати
на Адвокатско дружество“К.,Д.“,БУЛСТАТ ..,вписано в Регистъра на адвокатските
дружества по фирмено дело №1588/2007г. по описа на ОС-П,със седалище и адрес на
управление *** офис 6,представлявано от управителя адвокат М. *** адвокатско
възнаграждение в размер на 5530лв.
И
най-накрая,с решението от 09.01.2019 г. ищците Ф.М.К., ЕГН **********,Д.Д.В.,
ЕГН ********** и Р.Д.В., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на ответника „Ф.“ АГ, рег. № .., Република А.,
1030 В., М. № 6, чрез кореспондента му за уреждане на претенции в Република Б.
– „А. Б.-Р. на щ.“ ЕООД, с ЕИК.., със седалище и адрес на
управление:***,направените по делото разноски,съобразно отхвърлената част на
исковите претенции в размер на 3 364лв.,представляващи част от платеното
адвокатско възнаграждение.
Срещу горното първоинстанционно решение е подадена въззивна жалба от ответника „Ф.“ АГ, рег. № .., Република А., 1030 В., М. № 6 /действащ чрез кореспондента му за уреждане на претенции в Република Б. – „А. Б.-Р. на щ.“ ЕООД-гр.С., с ЕИК../,с която решението е обжалвано в частите,с които ответника е осъден да заплати на ищците застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди,ведно със законните последици от това.Жалбоподателят счита решението в тези части за неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон.Поддържа аргумента,че размерът и дължимостта на обезщетението са установени с подписана,влязла в сила и изпълнена от ответника извънсъдебна спогодба между наследодателя на ищците и застрахователя,обективирана в подписано помежду им споразумение от 03.01.2011 г.В тази връзка жалбоподателят посочва,че с получаване на сумата по споразумението наследодателят на ищците-Д. В.изрично е заявил,че е удовлетворен напълно за претърпените от него вреди по повод процесното произшествие и няма,както и че няма да има и за в бъдеще каквито и да е претенции към ответника,включително за имуществени и неимуществени вреди, загуби, пропуснати ползи,лихви,разноски и други.Счита,че със спогодбата страните са уредили отношенията си по висящия между тях правен спор,както и са определили размера на дължимото застрахователно обезщетение за пълно репариране на резултативните неимуществени и имуществени вреди.Поддържа и аргумента,че при определяне на обезщетението е било предвидено и съобразено и потенциалното влошаване на здравето на пострадалия,както и че са взети предвид възможните здравословни усложнения,които биха могли да се очакват.С оглед на това жалбоподателят намира,че страните са се споразумели,че сумата по спогодбата е окончателно плащане за причинените на пострадалия неимуществени и имуществени вреди,лихви и разноски,предмет на претенциите му,включително и евентуални последващи усложнения и влошаване на здравословното му състояние.Заявява още,че при подписване на споразумението не е било постигнато съгласие между страните относно това в какъв размер следва да се удовлетворят предявените претенции за дължими средства за лекарства,медицински грижи,санаториални,рехабилитационни и физиопроцедури,на тези за дължими средства за ежедневни грижи от домашен асистент,както и тези за пропуснати ползи,както и че ответникът не е приемал и изразявал съгласие,че пропуснатия месечен доход на пострадалия е в размер на 5000 щатски долара.
Жалбоподателят поддържа и довода,че размерът на договореното и изплатено обезщетение е до размера на тогава действащия в Р. Б. лимит на отговорност за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане по застраховка „Гражданска отговорност“ и че лимитът на отговорност е максималната парична сума,до размера на която застрахователят се задължава да покрие вероятните претенции по застрахователната полица.Счита още,че не е налице настъпване на влошаване на здравословното състояние на пострадалия,в сравнение със състоянието му,при което е определено обезщетението при подписване на споразумението,което да не е било предвидимо и очаквано от медицинска гледна точка.Заявява в жалбата си,че евентуални последващи здравословни усложнение не се намират в пряка причинно0следствена връзка с телесните увреждания от катастрофата,а се дължат на други фактори и причини довели до увреждане здравето на наследодателя на ищците.Поддържа и аргумента,че определеният от съда размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди е несъответен на твърдените вреди и е прекомерно завишен,съобразно принципа на справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД,както и че противоречи на съдебната практика.Заявява и оплакването,че в мотивите на първоинстанционното решение съдът не е отчел момента на настъпване на произшествието,социално-икономическото развитие на страната към този момент,интензитета и времетраенето на търпените вреди,поради което е определи завишено обезщетение за претърпените от наследодателя на ищците морални вреди.Поддържа и довода,че съдът не е обсъдил в достатъчна степен и в пълнота събраните по делото доказателства,което е довело според него до постановяването на неправилно решение,както и че не е съобразил в достатъчна степен конкретните обективно съществуващи факти,а и е вложил различно разбиране за справедливост от съдържащото се в съдебната практика разбиране относно приложението на чл.52 от ЗЗД.
Въз основа на поддържаните във въззивната жалба съображения, жалбоподателят моли да бъде отменено решение №3 от 09.01.2019 г., постановено по т.д.№65/2017 г. по описа на ОС-Хасково,в осъдителните му части,с които ответникът е осъден да заплати на ищците застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди,ведно със законните последици от това и да бъде постановено решение,с което да се отхвърлят ищцовите претенции.Претендира разноски.
От въззиваемите-Ф.М.К.,Д.Д.В. и Р.Д.В. е подаден в законния срок общ отговор на въззивната жалба чрез пълномощника им адв. М. К..В отговора е поискано подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение и да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно в атакуваните му части.Развити са конкретни аргументи за обосноваване на тази позиция,както и по отношение на всяко от поддържаните в жалбата оплаквания срещу съдебното решение.Претендират разноски.
В жалбата и в отговора на въззиваемите не са заявени доказателствени искания,нито са представени писмени доказателства с тези два акта.
Пловдивският
апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените
в жалбата оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите
на страните,намира за установено следното:
Въззивната жалба
е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо правен интерес да
обжалва първоинстанционното решение и при подаването й е спазен двуседмичния
срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и
преценка по същество.
Извършвайки
служебно проверка за валидността на обжалваното решение,по реда на чл.269 от ГПК,Пският апелативен съд намира,че обжалваното решение не е нищожно.Същото е
постановено от съдия от ОС-Хасково в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма,а изразената в съдебния акт воля на съда е ясна и
разбираема.
Наличието на
всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във
връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване
на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното
решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази
връзка,преценявайки оплакванията във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,Пският
апелативен съд приема следното:
Производството по
т.д.№65/2017 г. по описа на Окръжен съд-Хасково е образувано въз основа на
искова молба,подадена от Д. Р. В. с ЕГН ********** против „Ф.“ АГ, рег. № ..,
Република А., 1030 В., М. № 6, чрез кореспондента му за уреждане на претенции в
Р. Б. – „А. Б.-Р. на щ.“ ЕООД-гр.С., с ЕИК..,с която са предявени кумулативно
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 226 от КЗ /отм./,
вр чл.51 ал.3 вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на суми в общ размер на 1 527
954,95лв. като застрахователно обезщетение за търпени от ищеца неимуществени и
имуществени вреди от последващо влошено здравословно състояние /ексцес/ на
ищеца вследствие на настъпило на 11.11.2009 г. пътнотранспортно произшествие
/ПТП/,ведно със законната лихва върху претендираните суми,начислена за
посочените в исковата молба периоди.
В хода на
първоинстанционното дело първоначалният ищец Д. Р. В. е починал /на датата
23.01.2018 г./ и с определение №117 от 03.04.2018 г. на основание чл.227 от ГПК
съдът е конституирал като ищци по делото неговите
наследници-Ф.М.К.-съпруга,Р.Д.В.-дъщеря и Д.Д.В.-дъщеря,които са заявили
изрично,че поддържат подадената от техния наследодадател искова молба,както и
всички останали процесуални действия,извършени от него или от неговия
процесуален представител.
В хода на
първоинстанционното производство е допуснато и изменение на отделни пера от
исковата претенция,касаеща претендираното обезщетение за имуществени вреди от
твърдяния ексцес,като последното изменение в тази претенция е отразено в
определение,постановено в открито съдебно заседание на 10.12.2018 г.След така
допуснатото изменение,исковите претенции са да бъде осъден ответника да заплати
на ищците следните суми:сумата от 600 000 лв.,представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени от първоначалния ищец Д. Р. В.неимуществени вреди от влошеното му
здравословно състояние /ексцес/ вследствие на настъпилото на 11.11.2009 г.
ПТП,ведно със законната лихва, считано от 01.01.2011г. до окончателното
заплащане на сумата;сумата от 29 205,99 лв. – дължимо застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди от Д. В. от настъпилия
ексцес,изразяващи се в заплатено лечение в Р Т., ведно със законната лихва,
считано от 20.02.2013г., до окончателното й изплащане;сумата от 4 120 лв. –
дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от
ексцеса,изразяващи се в заплатено лечение в Р България, ведно със законната
лихва, считано от 07.02.2014г. до окончателното й заплащане;сумата от 2 190 лв.
– дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в заплатено лечение в Р България, ведно със законната лихва,
считано от 25.06.2015г. до окончателното й заплащане;сумата от 100 800 лв.
–обезщетение за имуществени вреди от ексцеса,представляващи дължими средства за
лекарства, медицински грижи, санаториални, рехабилитационни и физиопроцедури –
1 200 лв. месечно, считано от 01.01.2011г. до 31.12.2017г.;сумата от 127 750
лв. – дължими средства за ежедневни грижи от домашен асистент – 50 лв. дневно,
считано от 01.01.2011г. до 31.12.2017г. и сумата от 663 888,96 лв. – пропуснат
доход след приспадане на получаваната от Д. В. пенсия /94 841,28 лв. годишно/,
считано от 01.01.2011г. до 31.12.2017г.
Предявените искове
са основават на следните твърдения:
Твърди се,че на
11.11.2009 г.,около 12:00 ч., на ПП I-8 (Е-80), км. 290+500 м. е настъпило пътно-транспортно
произшествие /ПТП/,причинено от С. Ч. при управлението от него на лек автомобил
„А.“ с австрийски рег.№..,вследствие на което са били причинени значителни увреждания на Д.
Р. В.-първоначален ищец и наследодател на ищците Ф.К.,Р.В. и Д.В..
Твърди се,че
поради настъпване на горното застрахователно събитие,Д. В. своевременно
предявил към ответното застрахователно дружество искане за изплащане на
застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени и имуществени вреди
от същото събитие,както и че между него и застрахователя е било постигнато
споразумение за изплащане на застрахователно обезщетение за причинените му
неимуществени вреди съгласно здравния му статус към края на 2010 г.
След изплащане на
обезщетението обаче,здравословните проблеми на Д. В. продължавали и се усложнявали, което
било видно от наличната обемна медицинската документация. Дълго след това,в
страната и в чужбина,били водени множество тежки и продължителни
изследвания,лечебни,рехабилитационни и физио-процедури,а пострадалият претърпял
и продължавал да търпи множество болки и страдания.Твърди се,че пряк резултат
от множеството причинени телесни увреждания на Д. В.са продължилите и след 2010
г. нетрудоспособност,интензивни болки и страдания за продължителен период от
време,стрес и дълговременен страх от возене в моторни превозни средства.Като
пряка и непосредствена последица от настъпване на процесното застрахователно
събитие,и след края на 2010 г. В. претърпял и към момента на подаване на
исковата молба продължавал да търпи множество болки и страдания,като движението
на снагата и използването на ръцете му при,било невъзможно самостоятелното му
придвижване,а при промяна на времето или при лесно настъпващата преумора същият
чувствал болки и за парирането им се налагало употреба на болкоуспокояващи
медикаменти и седативни средства.В исковата молба се твърди още,че пряка и
непосредствена последица от настъпването на застрахователното събитие е и
последвалата,след приключване на преговорите и сключване на споразумението
между страните,100 процента трайно намалена работоспособност с нужда от
придружител.Заявено е,че последващите и продължаващи неимуществени вреди се
изразяват в последващото,след края на 2010 г.,влошаване на здравето на Д.
Р.В.,съгласно съставените и поединично описани в 19 пункта на исковата молба
медицински документи-експертни решения на ТЕЛК,епикризи,резултати от
имунологични изследвания,издадени в периода 2011 г.-2016 г.Поддържа се
твърденето,че според данните от протоколите на ТЕЛК,от 16.09.2011 г. нататък Д.
В.четири пъти е освидетелстван и ТЕЛК винаги му е присъждал 100 % загуба на
трудоспособност с чужда помощ,а преди тази дата ТЕЛК му е присъждал 70 % загуба
на трудоспособност.Водещата диагноза при определянето на нетрудоспособността
била „счупване на лявата бедрена кост“ и нейното незарастване поради
усложнението остеомиелит /гнойно възпаление на костта/.
В
исковата молба се твърди,че при горните данни следва да се коригира степента на
телесната повреда,дадена през 2010 г.,от средна на тежка телесна повреда по
медико-биологичния критерий „загуба или осакатяване на крак или ръка“,като
тежката телесна повреда е резултат на съпричинителство от катастрофата и
възпалението,причината за което е внесена отвън инфекция по време на
хирургичните /ортопедични/ интервенции,тъй като в конкретния случай не се касае
за открито счупване.
Според
твърдяното в ИМ,епикризата от 15.01.2015 г. на МБАЛ-Х.,II-ро Вътрешно отделение /посочена под №5
в същата молба/,показвала,че е било проведено лечение на Д. В.за периода от
28.12.2014г. до 15.01.2015г. с диагноза „двустранна пневмония, обострена
хронична дихателна недостатъчност“, което било пряка и непосредствена последица
от произшествието, тъй като гръдната и коремна травми през 2009г. довели до
контузионна пневмония, остра бъбречна недостатъчност, сепсис и последваща тежка
многоорганна недостатъчност. Към момента на подаване на ИМ било налице суперпониране
(наслагване) на последиците от претърпяната катастрофа /хронична инфекция на
пневмотичните участъци/, възрастови и болестни изменения /хроничен бронхит,
емфизем, бронхиектазии/, отслабване защитните сили на организма от обездвижване
и вторични вирусни и бактериални инфекции.
Също
така се твърди,че от Епикриза от 19.08.2012г. на МБАЛ - Х., Кардиологично отделение,е видно
проведеното лечение на Д. В.за периода 16.08.1012 – 19.08.2012г. и от Епикриза
от 07.03.2011г. на ВМА – гр. С., Катедра по анестезиология, реанимация и
интезивно лечение,е видно проведено лечение на същия за периода от 28.02.2011г.
до 07.03.2011г., за които проведени лечения водеща диагноза била „изострена
хронична сърдечна недостатъчност, артериална хипертония, затлъстяване, пикуик синдром“,като
изброените заболявания също имали връзка с настъпилите при произшествието
увреждания и последвалите им усложнения.
На
следващо място се твърди,че видно от Епикриза от 28.02.2011г. на МБАЛ – Х., II-ро Вътрешно отделение,е проведено
лечение от 19.02.2011г. до 28.02.2011г.,като на В. е била поставена диагноза
„хроничен обострен пеилонефрит, уроселсис“ и това заболяване представлявало възпаление на
бъбреците и пикочните пътища,също имащо косвена връзка с претърпените през 2009
г. гръдна и коремна травма и представлявало усложнение на здравословното
състояние вследствие на тези травми.
Съгласно
Епикриза от 22.04.2015г. на СБАЛББ „С.С.“ – гр. С., с период на лечение от
21.04.2015г. до 22.04.2015г., била поставена на В. диагноза „посттравматична стеноза
(стесняване) на трахеята“ и тази диагноза също била в пряка причинно-следствена
връзка с претърпените увреждания и била резултат на многократни интубации
/вкарване на тръба в трахеята/ за извършване на реанимационни мероприятия –
изкуствена белодробна вентилация, при лечението на травмите от катастрофата и
многократните операции за тяхното лечение. Това състояние можело да бъде
отнесено към средните телесни повреди по медико-биологичния критерий „постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота“.
На В. било извършено имунологично изследване на
21.08.2014г. /с резултат завишени стойност на ТВ ангитен и Митоген/ и на
25.06.2015г. /с резултат положителни стойност на Голд Квантиферон/. Подобни
изследвания се извършвали за проследяване на болестта „ревматоиден артрит“ –
тежко хронично автоимунно заболяване, както било налице и било описано в
протоколите на ТЕЛК от 2014г. и 2016г.
От
Епикриза от 06.02.2014г. на МБАЛ „Св. И. Р.“ – гр. С.З., Ортопедично отделение
се установявало, че В. бил настанен за болнично лечение за периода от
30.01.2014г. до 06.02.2014г., по повод ортопедична операция /алопластика/,
изразяваща се в поставяне на изкуствена колянна става на десния крак.
Операцията се извършила поради „битова травма от падане вкъщи“. Случилото се също
било в пряка причинно-следствена връзка с катастрофата през 2009г. и
усложненията, тъй като поради значителното влошаване на здравословното
състояние, респ. отслабване здравината на костите и намаляване плътността им,
всеки иначе незначителен инцидент бил с висока за В. опасност и водел до тежки
травми.
В
исковата молба се посочва още,че съгласно Епикриза от 28.07.2016г. на МБАЛ „Св.
И. Р.“ – гр. С. З., Ортопедично отделение, Д. В.е бил настанен за болнично
лечение за периода от 24.07.2016г. до 28.07.2016г., с диагноза „счупване на
пателата, закрито“, отново в резултат на инцидента от 2009г. При операцията
било извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация – патела.На
18.06.2014г. било извършено изследване на костна плътност, с резултат „намаляване
с 15 % за съответстващите пол, възрасти и раса“.А според Епикриза от
30.04.2015г., на ВМА – гр. С., Клиника по пневмология и фтизиатрия, Д.
В.постъпил за лечение за периода от 28.04.2015г. до 30.04.2015г., с диагноза
„стеноза на трехеята“.Като причина за това се посочвало интубирането 5 години
преди това поради ПТП и продължила 14-дни травма, както и тежка пневмония през
2014г.И на следващо място се твърди,че съгласно Епикриза от
23.06.2015г., на Т.
болница – гр. С., Отделение по гръдна хиругия,В. е бил на лечение за периода от
16.06.2015г. до 23.06.2015г., с окончателна диагноза „състояние след
цервиктомия и резекция и пластика на трахеята заради субхордална стеноза“. Това
било второ лечение в същото медицинско заведение с оплаквания от задух и лесна
умора при минимални физически натоварвания.
Всички
посочени в исковата молба усложнения при поредна операция в медицинска клиника
в РТ. довели до смъртта на наследодателя
на ищците,настъпила на 23.01.2018г.
Имуществените
вреди,чиято репарация се претендира,се изразявали в направени до момента на
депозиране на исковата молба и предстоящи занапред разходи за
лечение,медикаменти,санаториални,рехабилитационни и физиопроцедури, личен
асистент и пропуснати доходи.
Излагат
се доводи, че за първоначалния ищец Д. Р. В. е възникнало право да получи
обезщетение за вреди от ексцес, тъй като било налице последващо влошаване на
здравословното му и това последващо влошаване е пряко свързано с получените при
деликта увреждания на здравето.Твърди се,че наличието на причинно-следствена
връзка между настъпилото застрахователно събитие и последващото влошаване
здравето на В. давало основание за ангажиране отговорността на застрахователя
да обезщети нововъзникналите неимуществени и имуществени вреди, породени от
състоянието на ексцес.Размерът на новото обезщетение следвало да се съобрази с
тежестта и характера на усложненията, интензитета на понесените във връзка с
тях болки и страдания, прогнозата за развитието им и възрастта на увреденото
лице.
Ответникът
„Ф.“ АГ, рег. № .., Република А., 1030 В., М. № 6, чрез процесуалния си представител адв. Т.Б., в законоустановеният
срок по чл. 367 от ГПК е депозирал
писмен отговор на исковата молба,с който е оспорил като неоснователни
предявените искове за заплащане на обезщетение на претърпени имуществени и
неимуществени вреди от екцес.Изложил е доводи,които поддържа и в процесната въззивна жалба,че
размерът и дължимостта на обезщетението били установени с подписана на
03.01.2011г. извънсъдебна спогодба, която била изпълнена от ответника. Размерът
на договореното и изплатено обезщетение бил до размера на тогава действащия
лимит на отговорност за неимуществени и имуществени вреди, вследствие на
телесно увреждане по застраховка „Гражданска отговорност“. На пострадалия от
процесното ПТП Д. В.било изплатено обезщетение в размер на 700 000 лв., като с
получаването на тази сума В. заявил, че бил удовлетворен напълно за
претърпените от него вреди по повод произшествието и нямало за в бъдеще да има
претенции към ответното дружество. При определяне на обезщетението било
предвидено и съобразено евентуалното влошаване на здравето. Взети били предвид и възможни здравословни
усложнения. Страните се били споразумели, че сумата била крайно и окончателно
плащане за причинените на В. неимуществени и имуществени вреди, лихви и
разноски, включително и евентуални последващи усложнения и влошавания на
здравословното му състояние.
С
отговора си ответникът е оспорил и влошаването на здравословното състояние на
Д. В.след подписване на споразумението,като твърди,че евентуални последващи
здравословни усложнения не се намират в пряка причинно-следствена връзка с
телесните увреждания на В.,настъпили при катастрофата. Възникването на право на
обезщетение за вреди от ексцес било обусловено от обективно проявление на
ексцеса, т.е. от последващо влошаване на здравословното състояние на увреденото
лице, което да е пряко свързано с получените при произшествието увреждания на
здравето.
Ответното дружество е оспорило
исковете за обезщетение за неимуществени вреди по основание и размер,твърдейки
че претендираното обезщетение е несъответно на твърдените вреди и е прекомерно
завишено съобразно принципа на справедливост, въведен с разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД.Оспорил е като неоснователни и недоказани и исковете за обезщетение за
претърпени имуществени вреди и акцесорните претенции за законна лихва.
В
допълнителната ИМ първоначалният ищец Д. В./заместен след смъртта му от
неговите законни наследници-настоящите ищци и въззиваеми/ е изложил
контрааргументи срещу поддържаните в отговора на ответника доводи,а ответникът
е депозирал допълнителен отговор по чл. 373 от ГПК,в който е заявил,че поддържа
първоначалния отговор на исковата молба.
При
така въведените с исковата молба фактически твърдения,между страните са
останали безспорни следните обстоятелства,а именно:
Обстоятелствата,че
на 11.11.2009г. , около 12:00 ч., на ПП I-8 (Е-80), км. 290+500 м.,лицето С.Ч.,
управлявайки л.а. „А.“, с австрийски рег. № .., 30.06.2007г.,е причинило
ПТП,при което на първоначалният ищец Д. Р. В.
са били причинени значителни
увреждания на здравето,както и че посоченият лек автомобил е бил
застрахован в ответното дружество „Ф.“ АГ, рег. № .., Република А., 1030 В., М.
№ 6.
Безспорно
е също,че наследодателят на ищците-Д. В.е предявил своевременно към ответното дружество искане за изплащане на застрахователно
обезщетение за причинените му вреди,явяващи се резултат от горното
застрахователно събитие и че в тази
връзка е било постигнато извънсъдебно споразумение за уреждане на претенции за
обезщетение на вредите от същото ПТП.Споразумението,представено по
първоинстанционното дело в заверено копие,е сключено на 03.01.2011 г. между Д.
Р. В.,от една страна,и „А. Б.-Р.на щ.“ЕООД-гр.София в качеството му на
кореспондент в Рбългария на ответното застрахователно дружество „Ф.“
АГ-Република А.,В..Безспорно е,а и е видно от споразумението,че с него е
постигната договореност да бъде изплатено на Д. В.от застрахователя /чрез
кореспондента му в РБългария/ застрахователно обезщетение за претърпените от
него имуществени и неимуществени вреди в резултат на ПТП от 11.11.2009 г.,като
в самото споразумение е изразена готовността на страните да сложат край на
всякакви настоящи или бъдещи спорове за обезщетяване на последствията от ПТП и
е пострадалият е декларирал,че с получаване на договорената сума на
обезщетението е удовлетворен напълно за претърпените от него вреди по повод на
настъпилото ПТП и няма,както и че няма да има в бъдеще каквито и да е претенции
към водача на лекия автомобил с рег.№..-С.Ч.,към неговия застраховател
„Ф.“АГ,към Националното бюро на българските автомобилни застрахователи и към
„А. Б.-Р.на щ.“ във връзка с настъпилото ПТП,включително имуществени и
неимуществени вреди,загуби,пропуснати ползи,лихви,разноски и други.В
споразумението е отразено,че то урежда изцяло поетите задължения на страните и
същите заявяват,че нямат претенции един към друг,както и че няма да завеждат
съдебни искове по повод на горното ПТП.
Няма
спор между страните,че в изпълнение на споразумението от 03.01.2011 г. Д. В.е
получил по банков път сумата от 700 000 лв. от ответното
дружество-застраховател /чрез кореспондента му в РБългария/,както е безспорна и
съдържащата се в споразумението декларация на страните по него,че същото
споразумение урежда изцяло поетите задължения от страните и страните нямат претенции един към друг,както и че няма да
завеждат съдебни искове по повод на пътнотранспортното произшествие от 11.11.2009
г.Спорно обаче е дали със споразумението пострадалият се е отказал да
претендира обезщетение за вреди,явяващи се резултат от последващо влошаване на
здравословното му състояние /ексцес/ вследствие на нанесените му при произшествието травматични увреждания.Спорно
също така е наличието на твърдяния ексцес,както и на претендираните имуществени
и неимуществени вреди и причинно-следствената им връзка с ексцеса.
Преди
настоящата инстанция да изложи съображенията си по съществото на спорните между
страните въпроси,следва да бъде посочено,че в настоящото решение няма да бъде
извършвана преценка за установеността или не на имуществените вреди,исковите
претенции за които са отхвърлени изцяло с обжалваното решение,а именно:относно
претенциите в размер на 4120 лв. и 2190 лв.-обезщетение за имуществени
вреди,изразяващи се в заплатено лечение в Р. Б. и относно претенцията в размер
на 127 750 лв.-обезщетение за имуществени вреди от твърдяния
ексцес,представляващи изразходвани средства за ежедневни грижи от домашен
асистент.Тези претенции няма да бъдат преценявани по същество от въззивната
инстанция,тъй като досежно тях първоинстанционното решение не е обжалвано,не е
подадена въззивна жалба срещу частта на решението,с която същите претенции за
имуществени вреди са отхвърлени изцяло.
По
съществото на спорните между страните въпроси и обстоятелства,въззивният съд
приема най-напред,че сключеното споразумение за изплащане на застрахователно
обезщетение не обхваща вредите,които биха настъпили за наследодателя на ищците
поради евентуално бъдещо влошаване на здравословното му състояние вследствие на
придобитите при ПТП травматични увреждания.Както основателно поддържат
въззиваемите,при определяне на обезщетението със споразумението от 03.01.2011
г. обективно е било невъзможно да се предвиди и съобрази евентуалното влошаване
на здравето на Д. В.и затова не може да се приеме,че са били взети предвид с
това споразумение и възможни бъдещи здравословни усложнения.В този аспект
съдържащото се във споразумението изявление за пълно уреждане на отношенията по
повод на пътнотранспортното произшествие и заявлението,че няма да бъдат
завеждани от страните съдебни искове по повод на същото произшествие не се
приемат от настоящата инстанция като относими към искови претенции за репарация
на вреди,причинени на пострадалия Д. В.от евентуално настъпило след сключване
на споразумението влошаване на здравословното му състояние като пряка последица
от травматичните увреждания,причинени му при ПТП.Така че възражението на жалбоподателя,поддържано и
в първоинстанционното производство,и във въззивната жалба,че споразумението
урежда окончателно обезщетяването на вредите от произшествието както към
момента на сключване на споразумението,така и бъдещите вреди,настъпили от
евентуален ексцес,се явава изцяло неоснователно.Обезщетение за вредите от
ексцес пострадалият В. има право да търси,независимо от сключеното
споразумение,и такова му се дължи от застрахователя,ако самият ексцес и вредите
бъдат установени.
На
следващо място,както се посочи по-горе,спорни в настоящото исково производство
са и въпросите за настъпването на твърдяния ексцес и за наличието на твърдяните
вреди-неимуществени и имуществени,като последица от ексцеса,
съответно-наличието на причинна връзка между влошаване здравословното състояние
на първоначалния ищец и получените от него увреждания при горното ПТП.По всички
тези въпроси в обжалваното решение са изложени подробни мотиви,като от
фактическа страна първоинстанционният съд е приел за доказано,че са настъпили
следните усложнения в здравословното състояние на починалия Д. В.вследствие на
причинените при ПТП увреждания,също установени на база събраните по делото
доказателства,а именно:
-От
счупване на лявата бедрена кост в отдалечения ѝ край и счупване на
костите на лявата подбедрица в отдалечения ѝ край,е настъпило усложнение,изразяващо
се в хроничен остеомиелит и втвърдяване на лявата колянна става,която с
времето е преминала във флексионна контрактура на същата.
-От контузията на гръдния кош,сърдечната област и белите
дробове ,както и последвалата травматична пневмония ,са приети като усложнения
масивните плеврални сраствания на фона на калуси от зарастване на счупени
ребра; развита пневмосклероза
/заместване на контузените участъци на
белия дроб с нефункционална съединителна фиброзна тъкан/ и плеврални
сраствания; стеснение на дихателната
тръба; остра сърдечна левокамерна недостатъчност; пароксизмална
диспнея;хипертония 3-та степен;мембранонозна стеноза на трахеята по типа на
„пясъчен часовник“ .
-От
всички получени травми и тяхното лечение ,в здравословното състояние на
наследодателят на ищците е настъпило усложнение под формата на появили се
фистула и декубитална рана.
Всички
тези усложнения са приети от първоинстанционния съд като влошаване
здравословното състояние /ексцес/ на пострадалия Д. В.,което влошаване се
намира в пряка причинна връзка с травматичните увлеждания,получени от него при
настъпилото на 11.11.2009 г. ПТП,които увреждания също са установени в
първоинстационното производство от събраните по делото писмени доказателства и
изготвените две съдебно-медицински експертизи.Настоящата инстанция напълно
споделя изложените в мотивите на
обжалваното решение фактическа обстановка и изводи за наличието на
ексцес,настъпил след подписване на коментираното по-горе споразумение,както и
за наличието на причинно-следствена връзка между ексцеса и уврежданията /някои
от тях/,причинени на първоначалния ищец при горното ПТП,а също и установената
фактическа обстановка относно проведеното оперативно и друго лечение на В. за
времето след 2010 г. вследствие на настъпилите усложнения в здравосновното му
състояние,търпените от него болки и страдания вследствие на същите
усложнения,поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към тази част от
мотивите на първоинстанционното решение.
Описаното
в първоинстанционното решение влошаване на здравословното състояние на Д.
В.след подписване на споразумението от 03.01.2011 г. се установява по несъмнен
начин от събраните в първоинстанционното производство писмени
доказателства,представляващи многобройна медицинска документация,както и от
заключенията на назначените по делото две съдебно-медицински експертизи
/първоначална и допълнителна/.В тази връзка
първоинстанционният съд правилно е зачел в решението си и двете
експертни заключения,въпреки оспорване на първото от тях от пълномощника на
ищците,тъй като съдържащите се в заключенията констатации по едни и същи
обстоятелства и въпроси не си противоречат,а напротив-съвпадат.На база същите
доказателства се установява и наличието на пряка причинна връзка между последващото
влошаване здравословното състояние на В. и получените при деликта увреждания на
същия,изразяващи се в счупване на лявата
бедрена кост и на костите на лявата подбедрица, контузията на гръдния кош,на
сърдечната област и белите дробове ,както и последвалата травматична
пневмония.За други от уврежданията-счупване на лявата ключица,контузия на
главата-контузия и оток на мозъка,се
установява /и това е отчетено в първоинстанционното решение/,че тези
увреждания са отзвучали без последици и нямат отношение към последващото
влошено здравословно състояние на пострадалия.Установява се и наличието на
съществували отпреди катастрофата хронични заболявания на Д. В.като артериална
хипертония,хронична сърдечна недостатъчност,хроничен
пиелонефрит,затлъстяване,жлъчно каменна болест и ревматоиден артрит,които не са
резултат от причинената катастрофа,но претърпяната травма от ПТП и
констатираната тежка гръдна травма допълнително са допринесли за усложняване и
влошаване на състоянието на пострадалия,както изрично и посочено в заключението
на в.л.М. С..На база приложената към първоинстанционното дело медицинска
документация,заключенията на съдебно-медицинските експертизи и събраните гласни
доказателства-показанията на св. Т. В. и И. Л. се установяват и търпените от Д.
В.болки и страдания вследствие както на получените при катастрофата травматични
увреждания,така и поради впоследствие влошеното му здравословно състояние в
резултат на тези увреждания.Установените и претърпени от Д. В.болки и страдания
за времето след 2010 г. и до смъртта му,имащи връзка с влошеното му
здравословно състояние поради получените при катастрофата увреждания са
подробно описани и отчетени в първоинстанционното решение и без колебание се
потвърждават от събраните по делото доказателства.В тази връзка поддържаното
във въззивната жалба оплакване,че първоинстанционният съд не е обсъдил в
достатъчна степен наличните по делото доказателства и че това е довело до
постановяване на неправилно решение,са изцяло неоснователни и не се
потвърждават от изложеното в съдебното решение.
Като
краен резултат,настоящият съд споделя извода на първоинстанционния съд,че
предявените искове с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./вр. чл.51 ал.3 вр.
чл.45 от ЗЗД от трите ищци /заместили на
основание чл.227 от ГПК починалия първоначален ищец Д. В./ са доказани по своето основание предвид установения ексцес и
връзката му с травматичните увреждания,получени от В. при катастрофата от 2009
г.И именно това наличие на причинно-следствена връзка между настъпването на
застрахователното събитие и последващото влошаване на здравето на пострадалия
при ПТП е основание за ангажиране на отговорността на ответника-застраховател
/и жалбоподател във въззивното производство/ за обезщетяване на
нововъзникналите неимуществени и имуществени вреди,породени от състоянието на
ексцес.
По
предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ексцеса в
общ размер на 600 000лв.,окръжният съд е приел,че този иск е основателен до
размера на сумата от общо 300 000 лв.,а за разликата до пълния предявен размер
искът е отхвърлен като неоснователен и срещу тази отхвърлителна част на
съдебното решение не е подадена въззивна жалба.А разглежданата в настоящото
производство жалба налага преценката дали присъденият на ищците общ размер на
обезщетението за неимуществени вреди е завишен,или отговаря на установените по
делото и търпени от наследодателя на ищците болки и страдания,явяващи резултат
от доказания ексцес,съответно-дали в обжалвания съдебен акт извличащият се от
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта е правилно приложен в
конкретния случай.В тази връзка жалбоподателят поддържа възражението,че в
обжалвания съдебен акт е вложено различно разбиране за справедливост от
възприетото в съдебната практика разбиране относно приложението на чл.52 от ЗЗД,както и че в конкретния казус е недостатъчно обсъждането на критериите по
прилагане на посочената разпоредба,което е довело до определянето на завишен
размер на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди на
пострадалия.
Въззивната
инстанция счита и тези оплаквания на жалбоподателя за неоснователни.При
определяне на общия размер на претенцията за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди първоинстанционният съд е съобразил установените от
заключенията на СМЕ обстоятелства относно вида и тежестта на новонастъпилите
заболявания,неблагоприятното развитие на вече установени такива,като пряка и
непосредствена последица от ПТП, продължителността на лечебния период за всяко
едно от усложненията /отразени подробно в заключенията на СМЕ/,наложилите се
многократни оперативни намеси,изключително големия интензитет на търпените от
усложненията в здравословното състояние допълнителни болки и страдания,
емоционалния стрес от новопроявилите се заболявания,настъпилите негативни
последици за пострадалия в психически и емоционален план.Съобразен е характера
и тежестта на получените от Д.
В.усложнения,интензитетът на понесените във връзка с тях болки и
страдания,обездвижване и престой на легло,неудобства за придвижване,
особеностите и продължителния период на лечение без перспектива за пълно
възстановяване на част от новите увреждания,установените остатъчни последици от
причинените травми,съобразена е и възрастта на наследодателя на ищците,починал
на 58 г.,изключително дългият и труден възстановителен период и
неблагоприятната перспектива ,свързана с
невъзможността за пълно възстановяване.Съобразени са и конкретните
икономически условия към правнорелевантния момент на установяване на екцеса.В
съответствие със събраните по първоинстанционното дело доказателства,абсолютно
обосновано е отчетено в атакуваното решение и се споделя от настоящата
инстанция,че пострадалият Д. В.е търпял изключително интензивни болки и
страдания ,бил е с опасност за
живота,било му е причинено постоянно разстройство на здравето опасно за живота за някои от уврежданията,преживял е дълъг период на
обездвижване,извършени са му множество болезнени медицински манипулации и се е
стигнало до невъзможността да се придвижва и обслужва самостоятелно,както и до
нуждата от постоянна чужда помощ и до невъзможността да полага труд. Предвид
изложеното,въззивният съд счита,че определеният с обжалваното решение общ
размер от 300 000 лв. на обезщетението за неимуществени вреди е обоснован и
съответстващ на принципа за справедливост,залегнал в нормата на чл.52 от ЗЗД.
С
оглед на гореизложеното първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно в обжалваната част,с която ответникът е осъден
да заплати на трите ищци обезщетение за неимуществени вреди от ексцес в общ
размер на сумата от 300 000 лв. ведно със законната лихва върху обезщетението
от установената дата на настъпилия екцес-01.01.2011г. до окончателното плащане.
Що
се касае до извършеното с решението разпределение на горната сума помежду
ищците съобразно наследствените им права,посочени в решението,то поради това,че
във въззивната жалба не се съдържат оплаквания срещу същото
разпределение,въззивният съд счита,че правилността му не следва да бъде
обсъждана и преценявана с настоящото решение.Това се отнася и за
разпределението между ищците на присъдените им общи суми за имуществени вреди
от процесния ексцес.
Първоинстанционното
решение е атакувано и в осъдителната му част,с която ответникът е осъден да
заплати на ищците обезщетение от общо 29
205,99лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди от влошено
здравословно състояние /екцес/ на наследодателят им Д. Р. В. вследствие настъпило на 11.11.2009г. ПТП и
изразяващи се в направени разходи за лечението му в Република Т...И в тази част
решението е правилно.Както е прието и в решението на ОС-Хасково,посоченото перо
от претендираното от ищците обезщетение за имуществени вреди не е оспорено от
ответното дружество в депозирания отговор на исковата молба и допълнителния
такъв.Освен това,извършването на твърдяните разходи за лечението на
наследодателя на ищците в Република Т. се установява от заключението на
назначената в първоинстанционното производство и неоспорена от страните
съдебно-икономическа експертиза,чието заключение е изготвено от в.л. Р.К.,а
също и от представената по делото фактура №921 469/04.03.2013 г.,издадена от
„М.“-И.на стойност 43 122 турски лири.Както е констатирано в посоченото
заключение,на датите 12.02. и 19.02.2013 г. са били преведени по банков път в
полза на медицинска клиника в гр.И. по 10 000 щатски долара,заедно със
съответни такси,които суми в левова равностойност възлизат съответно на сумата
от 29 403,92 лв. и 29 489,40 лв.Установява се още от събраните по делото
писмени доказателства,че през 2013 г. наследодателят на ищците е бил на лечение
в Република Т. в гр.И. и посочените плащания се извършени именно по повод на
това лечение,което е наложено поради влошеното здравословно състояние на същия
наследодател в резултат на част от получените при катастрофата на увреждания.При
тези данни правилно горната претенция за имуществени вреди е уважена с
първоинстанционното решение в пълния й предявен размер от 29 205,99
лв.,представляващ разходи за лечението в РТ.на наследодателя на ищците.В
продължение на изложеното правилно върху посочената сума е присъдена и законна
лихва,считано от датата 20.02.2013 г. до окончателното й изплащане,тъй като
това е датата,от която е настъпила изискуемостта на вземането за тази
главница.Затова първоинстанционното решение ще се потвърди и в тази му
обжалвана част като правилно и законосъобразно.
Решението
е такова и в частта,с която е осъден ответника да заплати на ищците сумата от 4
944,94лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди от влошено
здравословно състояние на същия наследотател вследствие настъпилото ПТП,
изразяващи се в направени разходи за лекарства за лечението
му за периода 01.01.2011г. до 31.12.2017г.Тези имуществени вреди също се
доказват от събраните в първоинстанционното производство доказателства и е
установена причинно-следствената връзка между тях и влошеното здравословното
състояние на наследодателя на ищците като резултат от причинените му при
катастрофата увреждения.Разходите за лекарства в сумарен размер от 4944,94 лв.
са отразени поединично в таблицата,представляваща приложение №1 към
заключението на счетоводната експертиза и установената в мотивите на
първоинстанционното решение фактическа обстановка,както и направените изводи
относно това перо имуществени вреди се споделя изцяло от настоящата
инстанция.Ето защо първоинстанционното решение ще се потвърди като правилно и в
обжалваната част,с която ответникът е осъден да заплати на ищците общо 4944,94
лв. обезщетение за имуществени вреди,представляващи направени разходи за лекарства за лечението
на Д. В.за периода 01.01.2011г. до 31.12.2017г.
На
следващо място,първоинстанционното решение е обжалвано и в частта,с която е
осъден ответникът да заплати на ищците сумата от общо 663 888,96
лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди от влошено здравословно състояние /ексцес/ на
наследодателят им Д. Р. В. вследствие настъпилото на 11.11.2009г.
ПТП,изразяващи се в пропуснат доход за
периода от 01.01.2011г. до 31.12.2017г.Така присъдената сума е формирана,както
става ясно от първоинстанционното решение,от дохода,който наследодателят на
ищците би получил за исковия период като основно месечно възнаграждение от 1500
лв. в качеството му на управител на „Б. Е.“ООД-Х. плюс възнаграждение в размер на 5000 щатски
долара месечно за длъжността Председател на Националния съвет на
„Т.-АД“-Република У.,след приспадане на получената от наследодателя
пенсия.Прието е,че при това положение пропуснатият доход е в размер на 94
841,28 лв. годишно.
Въззивният
съд счита,че първоинстанционното решение
е неправилно за част от присъдената като пропуснат доход сума,а въззивната
жалба е частично основателна относно това перо на претендираните имуществени
вреди от процесния ексцес.В тази връзка намира,че е недоказаното наследодателят
на ищците да е заемал към началния момент на ексцеса-01.01.2011 г. длъжността
„Председател на Националния съвет на „Т.“АД-Република У. и да е получавал за
тази длъжност възнаграждение в размер на 5000 щатски долара месечно.По делото е
представен протокол №7 от 30.05.2003 г. от събрание на акционерите на открито акционерно
дружество „Т.“-гр.Х.,от който се установява,че лицето „Д.В.“ е избран като член
на Надзорния съвет на дружеството.Представен е и протокол №1 от заседание на
Надзорния съвет на същото дружество,проведено на 02.06.2003 г.,на което Д. В.е
избран за председател на надзорния съвет.Наред с това е представена и служебна
бележка №12 от 15.06.2010 г.,издадена от СД „В. и съдружие“,и както е видно от
съдържанието й,тя е издадена в уверение на това,че Д. Р.В. с ЕГН ********** е
изпълнявал длъжността „Председател на Наблюдетелния съвет на „Т.-АД“Р. У.и му е
гласувано възнаграждение в размер на 5000 щ. Долара месечно на основание
проведено заседание на Наблюдателния съвет на дружеството от 02.06.2003 г.Но от
посочените протоколи от 30.06.2003 г. и 02.06.2003 г. на първо място не става с
категоричност ясно дали избраното за член на Надзорния съвет,съответно за
Председател на същия съвет физическо лице е именно наследодателят на ищците Д.
В.,тъй като в тези протоколи въпросното лице е означено единствено като „Д.В.“.Но
дори и да се приеме,че става въпрос Д. Р. В.,то данните от посочените два
протокола удостоверяват само избора му като член на Надзорния съвет на „Т.“АД и
съответно-като председател на този съвет.В тези протоколи няма отразено никакво
решение относно възнаграждението,което Д. В.ще получава за длъжностти
„Председател на Надзония съвет“.Наред с това,дори и в същите протоколи да бе
отразено такова решение,то протоколите са още от 2003 г. и остава неясно към
началния момент на ексцеса-01.01.2011 г. дали Д. В.е продължавал да заема
посочената длъжност и съответно-дали към същия релевантен за настоящия спор
момент е получавал възнаграждение за тази длъжност в размер на 5000 щатско
долара,както се твърди от ищците.Неустановено е към същия момент дали и самото
дружество „Т.“АД-Република У. дали съществува в правния мир.
Що
се касае до представената служебна бележка под №12 от 15.06.2010 г.,издадена от
СД „В. и сие“-гр.Х.,то тя сама по себе е недостатъчна да удостовери
обстоятелството за размера и факта на получаване на възнаграждение от Д. В.за
длъжността „Председател на Надзорния съвет на „Т.“АД-Р У..Тя би имала
удостоверителна доказателствена тежест за тези обстоятелства,ако бе издадена от
самото украинско дружество,а не от друго търговско дружество,за което няма
никакви данни каква е връзката му със и какво отношение има към посоченото
чуждестранно дружество.Яснота по този въпрос не дават и представените писмени
доказателства,представляващи „акт за приемане-предаване на извършените работи
от 06.03.2003 г.“ и „извлечение от салдата по сметка ценни книжа №003248“,от
които единствено може да бъде направен извод,че българското акционерно
дружество „В. и компания“ е придобило акции от посоченото в тези документи
украинско дружество,но както е видно от изложеното по-горе,служебната бележка
от 15.06.2010 г. е издадена не от посоченото българско акционерно дружество,а
от събирателното дружество „В. и сие“.Дали има връзка между тези две
дружества-не е ясно,дали това са дружества,в които е участвал Д. В.-също не е
ясно /само може да се предполага за такова участие предвид наименованията на
дружествата/,но при всички положения,дори и бе удостоверено,че издалото
служебната бележка от 15.06.2010 г. събирателно дружество е придобило
качеството на акционер в украинското дружество „Т.“АД,то,както се
посочи,удостоверените от него обстоятелства за получено от Д. В.възнаграждение
от 5000 щатски долара за длъжността „Председател на Надзорния съвет“ на
„Т.“АД-Република У.,няма доказателствена стойност,тъй като тези обстоятелства
не са удостоверени от самото украинско дружество,при което В. /може би/ е
заемал такава длъжност.
От
страна на ищците /настоящи въззиваеми/ е поддържано твърдението,че при
сключване на споразумението от 03.01.2011 г. страните са приели,че получаваният
към посочения момент доход на Д. В.възлиза на сумата от 5000 щатски долара,но
тези твърдения не се потвърждават от събраните по първоинстанционното дело
доказателства и в частност-от самото споразумение,сключено на посочената дата.
Предвид
горните съображения въззивният съд счита,че остава недоказано наследодателят на
ищците-Д. В.,да е получавал към 01.01.2011 г. месечен доход в размер на 5000
щатски долара за длъжността „Председател на Надзорния съвет на
„Т.“АД-РУ.“,поради което посочената сума не следва да се включва при определяне
размера на претендирания пропуснат доход за исковия период от 01.01.2011 г. до
31.12.2017 г.Единствено следва да бъде взет предвид дохода в размер на 1500
лв.,който Д. В.е получавал за длъжността му „управител на „Б. Е.“ООД-Х.,което обстоятелство
се удостоверява надлежно от представената служебна бележка №01 от 04.09.2010
г.,издадена от същото търговско дружество.При така изложеното се налага
извода,че пропуснатият от Д. В.доход вследствие на ексцеса,доказан в настоящия
процес,за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2017 г.,следва да бъде формиран
като размер от възнаграждението,което същият би получил за този период като
управител на „Б. Е.“ООД-Х. /ако не беше препятстван за това вследствие на
влошеното му здравосновно състояние/,след като се приспадне от това
възнаграждение размера на получената през същия период пенсия от В..Видно от
приложеното към първоинстанционното дело удостоверение с изх.№1019-26.252-1 от
05.02.2016 г.,за периода от 01.01.2012 г. до 01.01.2016 г. Д. В.е получил от пенсии
и добавки общата сума от 14 275,94 лв.Именно тази сума следва да се приспадне
от възнаграждението,което същият би получил като управител на горното дружество
за исковия период от 01.01.2011 г.-31.12.2017 г.,а същото възнаграждение като
общ размер за този период възлиза на сумата от 126 000 лв.Следователно,след
приспадане размера на получената пенсия от посочения размер на
възнаграждението,дължимият размер на пропуснатия доход за исковия период
възлиза на сумата от 111 724,06 лв.Именно този размер въззивният съд счита,че
се дължи като имуществени вреди от ексцеса,изразяващи се в пропуснат доход от
пострадалия Д. В.за процесния исков период.
Предвид
горните съображения,първоинстанционното решение следва да бъде отменено като
неправилно в частта,с която ответникът е осъден да заплати на ищците сумата от
общо 663 888,96лв. като обезщетение за имуществени вреди от влошено здравословно състояние /ексцес/ на
наследодателят им Д. Р. В. вследствие настъпилото на 11.11.2009г. ПТП,
изразяващи се в пропуснат доход за
периода от 01.01.2011г. до 31.12.2017г. ,от която сума на ищцата Ф.М. К.е присъдена сумата от 442
592,64лв.,а на ищците Д.Д.В. и Р.Д.В.-по
110 648,16лв.,съобразно наследствените им права.
Вместо
това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата от 111 724,06
лв. като обезщетение за имуществени вреди от влошено здравословно
състояние/екцес/ на наследодателят им Д. Р. В. вследствие настъпилото на
11.11.2009г. ПТП, изразяващи се в
пропуснат доход за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2017г. ,от която
сума на ищцата Ф.М. К. да заплати сумата
от 74 482,70 лв.,а на ищците Д.Д.В. и Р.Д.В.-по 18 620,68 лв.,съобразно
наследствените им права,възприети в първоинстанционното решение /срещу която
част на решението няма жалба/.За разликата над общия размер от 111 724,06 лв.
до пълния претендиран размер от 663 888,96лв. Искът за имуществени вреди от
ексцеса,изразяващи се в пропуснат от Д. В.доход за периода 01.01.2011
г.-31.12.2017 г.,ще се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Що
се касае до осъдителната част на първоинстанционното решение,с която ответникът
е осъден да заплати на основание чл.38,ал.2 от Здв. Адвокатско възнаграждение в
размер на 5530 лв.,то въззивният съд счита,че въззивната жалба на ебхваща тази
част от решението.От адв. М.К.-пълномощника на ищците,е била подадена молба по
чл.248 от ГПК,съдържаща искане за изменение на решението в частта за
разноските,с която дружеството-ответник е осъдено да заплати на Адвокатско
дружество „К.,Д.“ на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в
размер на 5530 лв.,като е поискано присъждането на по-голям размер
възнаграждение.Тази молба е разгледана от първоинстанционния съд и е уважена с
определение №106 от 12.03.2019 г.,постановено по т.д.№65/2017 г. по описа на
Окръжен съд-Хасково,като е изменено решението в частта за разноските и е осъден
ответника да заплати на посоченото адвокатско дружество на основание чл.38,ал.2
от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 21 490,79 лв.Същото определение
не е обжалвано в законния срок и следва да се счита за влязло в сила.
По
разноските пред въззивната инстанция:
Относно разпределяне на отговорността за направените пред
въззивната инстанция разноски,съдът следва да се произнесе съобразно изхода от
разглеждането на въззивната жалба,която като краен резултат се явява частично
основателна.При отчитане на това и при съобразяване на представените
доказателства за извършени от жалбоподателя разноски за производството пред
въззивната инстанция /платена ДТ в размер на 19 960,80 лв. и изплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 9700 лв. /,получава се така,че съобразно
уважената част от жалбата /за разликата над 111 724,06 лв. до пълния
претендиран размер от 663 888,96 лв. имуществени вреди,представляващи
пропуснат доход/,на жалбоподателя се следват разноски в размер на
16 409,82 лв. и този размер на основание чл.78,ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК
следва да бъдат осъдени да му заплатят въззиваемите в настоящото производство
/и ищци в първоинстанционното производство/.
На
самите въззиваеми се следват разноски съобразно на отхвърлената част от
въззивната жалба,но по делото няма доказателства за извършени от тях разноски
във въззивната инстанция.От пълномощника им адв. М.К. обаче е направено искане
да бъде присъдено в полза на Адвокатско дружество „К.,*** адвокатско
възнаграждение съгласно чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата поради осъществена
безплатна адвокатска защита на въззиваемите в производството пред настоящата
инстанция на основание чл.38,ал.1,т.2 от същия закон.Това искане е основително,като
се има предвид,че в приложения договор за правна защита и съдействие,сключен на
11.12.2019 г. между Ф.М.К.,Д.Д.В. и Р.Д.В.,от една страна,и Адвокатско
дружество „К.,***,с Булстат ..,от друга страна,е уговорено оказването на
безплатна на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв. правна защита и процесуално
представителство по настоящото въззивно т.д.№299/2019 г. по описа на Апелативен
съд-П.При тази уговорка се дължи на адвокатското дружество възнаграждение на
основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. И неговият размер следва да бъде определен
съгласно приложимата в случая разпоредба на чл.7,ал.2,т.5 от Наредба №1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,като заедно
с това се отчете и изхода на делото,респективно-неоснователността на въззивната
жалба за част от присъдените с първоинстанционното решение застрахователни
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди.С оглед на това,дължимото на
адвокатското дружество възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв. Възлиза на сумата
от 10 447,50 лв. и тази сума следва да бъде осъден да заплати на същото
дружество жалбоподателят.
Предвид
изхода на настоящото дело и частичната основателност на въззивната жалба е
необходимо да бъде отменено първоинстанционното решение и в частта,с която
дружеството-ответник е осъдено да заплати по сметка на ОС-Хасково държавна
такса в размер на 39 843,35 лв.,като вместо това се постанови,че същото
дружество следва да заплати по сметка на същия съд сумата от 17 835 лв.
държавна такса съобразно уважения размер на исковите претенции /възлизащ общо
на сумата от 445 874,99 лв.,като се има предвид и крайния резултат по
настоящото дело/.
Мотивиран
от гореизложеното Пловдивският апелативен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение №3 от
09.01.2019 г.,постановено по т.д.№65/2017 г. по описа на Окръжен съд-Хасково,в
частта,с която „Ф.“ АГ, рег. № ..,
Република А., 1030 В., М. № 6, чрез кореспондента му за уреждане на претенции в
Р. Б. – „А. Б.-Р. на щ.“ ЕООД, с ЕИК.., със седалище и адрес на управление:***
е осъден да заплати на Ф.М.К., ЕГН **********,Д.Д.В., ЕГН ********** и Р.Д.В., ЕГН ********** на основание
чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ вр. чл.51 ал.3 вр. чл.45 от ЗЗД сумата от общо
663 888,96лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди от влошено здравословно състояние/ексцес/ на
наследодателят им Д. Р. В.,ЕГН **********,б.ж. на гр.Х.,починал на 23.01.2018г.
в РТ., в следствие настъпило на 11.11.2009г. ПТП, изразяващи се в пропуснат доход за периода от 01.01.2011г. до
31.12.2017г. ,от която сума на ищцата
Ф.М. К.-442 592,64лв.,а на
ищците Д.Д.В. и Р.Д.В. -по 110 648,16лв.,съобразно
наследствените им права,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Ф.“ АГ, рег. № .., Република А., 1030 В., М. № 6, чрез
кореспондента му за уреждане на претенции в Р. Б. – „А. Б.-Р. на щ.“ ЕООД, с
ЕИК.., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Ф.М.К.,
ЕГН ********** ***, Д.Д.В., ЕГН
********** *** и Р.Д.В., ЕГН
********** *** и трите със съдебен адрес:***,Адвокатско дружество „К.,Д.“,на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./
вр. чл.51 ал.3 вр. чл.45 от ЗЗД, сумата от общо
111 724,06 лв./сто и единадесет хиляди седемстотин двадесет и
четири лева и шест стотинки/,представляваща обезщетение за имуществени вреди от влошено здравословно състояние /ексцес/ на
наследодателят им Д. Р. В.,ЕГН **********,б.ж. на гр.Х.,починал на 23.01.2018г.
в РТ., вследствие настъпило на 11.11.2009г. ПТП, изразяващи се в пропуснат доход за периода от 01.01.2011г. до
31.12.2017г. ,от която сума на ищцата
Ф.М.К.-74 482,70 лв.,а на ищците Д.Д.В. и Р.Д.В.-по 18 620,68 лв.,като за
разликата над уважения размер от 111 724,06 лв. до пълния претендиран
размер от 663 888,96 лв.-пропуснат доход за периода 01.01.2011
г.-31.12.2017 г. след приспадане на получаваната пенсия,ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решение №3 от 09.01.2019
г.,постановено по т.д.№65/2017 г. по описа на Окръжен съд-Хасково в останалите му обжалвани части,с които
ответникът „Ф.“ АГ, рег. № ..,
Република А., 1030 В., М. № 6, чрез кореспондента му за уреждане на претенции в
Р. Б. – „А. Б.-Р. на щ.“ ЕООД, с ЕИК.., със седалище и адрес на управление:***
е осъден да заплати на ищците Ф.М.К.,
ЕГН ********** ***, Д.Д.В., ЕГН
********** *** и Р.Д.В., ЕГН
********** *** и трите със съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „К.,Д.“,на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./
вр. чл.51 ал.3 вр. чл.45 от ЗЗД,следните суми:сумата от общо 300 000лв.,представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от влошено здравословно
състояние/ ексцес/ на наследодателят им
Д. Р. В.,ЕГН **********,б.ж. на гр.Х.,починал на 23.01.2018г. в РТ.,вследствие
настъпило на 11.11.2009г. ПТП,ведно законната лихва върху общата сума,считано
от 01.01.2011 г. до окончателното й изплащане;сумата от общо 29 205,99лв.,представляваща
обезщетение за имуществени вреди от влошено здравословно състояние /ексцес/ на
наследодателят им Д. Р. В.,ЕГН **********,б.ж. на гр.Х.,починал на 23.01.2018г.
в РТ., в следствие настъпило на
11.11.2009г. ПТП и изразяващи се в
направени разходи за лечението му
в Република Т. и сумата от общо 4 944,94лв.,представляващи
обезщетение за имуществени вреди от влошено здравословно състояние/екцес/ на
наследодателят им Д. Р. В., ЕГН
**********,б.ж. на гр.Х.,починал на 23.01.2018г. в РТ. , в следствие настъпило на 11.11.2009г. ПТП,
изразяващи се в направени разходи за
лекарства за лечението му за периода 01.01.2011г. до 31.12.2017г.
ОСЪЖДА „Ф.“ АГ, рег. № .., Република А., 1030 В., М. № 6, чрез
кореспондента му за уреждане на претенции в Р. Б. – „А. Б.-Р. на щ.“ ЕООД, с
ЕИК.., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на основание
чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата на Адвокатско дружество „К.,Д.“,с Булстат
: ..,със седалище и адрес на управление ***,партер,сумата от 10 447,50 лв.
/десет хиляди четиристотин четиридесет и седем лева и петдесет стотинки/
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ф.М.К., ЕГН ********** ***,
Д.Д.В., ЕГН ********** *** и Р.Д.В., ЕГН ********** *** и трите със съдебен
адрес:***,Адвокатско дружество „К.,Д.“,
да заплатят на „Ф.“ АГ, рег. №
.., Република А., 1030 В., М. № 6, чрез кореспондента му за уреждане на
претенции в Р. Б. – „А. Б.-Р. на щ.“ ЕООД, с ЕИК.., със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 16 409,82
лв. /шестнадесет хиляди четиристотин и девет лева и осемдесет и две
стотинки/,представляваща направени във въззивното производство по т.д.№299/2019
г. по описа на Апелативен съд-П разноски съобразно на уважената част от
въззивната жалба.
ОТМЕНЯ решение №3 от 09.01.2019
г.,постановено по т.д.№65/2017 г. по описа на Окръжен съд-Хасково,в частта,с която „Ф.“ АГ, рег. № ..,
Република А., 1030 В., М. № 6, чрез кореспондента му за уреждане на претенции в
Р. Б. – „А. Б.-Р. на щ.“ ЕООД, с ЕИК.., със седалище и адрес на управление:***
е осъден да заплати по сметката на ОС- Хасково държавна такса в размер на
39 843,35лв. и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Ф.“ АГ, рег. № .., Република А., 1030 В., М.
№ 6, чрез кореспондента му за уреждане на претенции в Р. Б. – „А. Б.-Р. на щ.“
ЕООД, с ЕИК.., със седалище и адрес на управление:***,да заплати по сметката на
Окръжен съд-Хасково сумата от 17 835 лв. /седемнадесет хиляди осемстотин
тридесет и пет лева/ държавна такса.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.