РЕШЕНИЕ
гр.София, 23.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в,
в открито заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като
разгледа докладваното от съдията гр. д. №
1086 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът С.А.С. от гр.Нова Загора твърди, че в резултат на ПТП, настъпило на 03.04.2015г.
в гр.София са му причинени тежки телесни увреждания, подробно описани в
исковата молба. Същите са му причинили болки и страдания. Имал е дълъг и
мъчителен период на лечение и възстановяване, като и към настоящия момент
продължава да изпитва болки и страдания и не се е възстановил. Уврежданията са
причинили голяма промяна в неговия личен
и професионален живот. Посочва, че произшествието е настъпило по изключителната
вина на водача на т.а. „Скания“ М.И.В.. Ищецът сочи, че увреждащият автомобил
имал сключена застраховка ГО при ответника застраховател, валидна към датата на
ПТП, което ангажира отговорността на последния за обезщетяване на
причинени вследствие на ПТП вреди. Моли
съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинени неимуществени
вреди, настъпили в резултат на ПТП в размер на 80 000лв., за причинени
имуществени вреди от ПТП в размер на 800лв., ведно със законната лихва върху
двете главници от деня на увреждането. Претендира и разноските по делото.
Ответникът ЗАД „ОЗК-З.“ оспорва исковете по основание и
размер. Оспорва изложените в исковата молба твърдения. Оспорва твърдения
механизъм на ПТП и ваната на водача на товарния автомобил като твърди наличието
на случайно деяние по см. на чл.15 от НК.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца, като твърди, че към момента на ПТП той е пътувал без поставен предпазен
колан, че е управлявал с несъобразена скорост, поради което не е могъл да реагира своевременно. Оспорва
вредите и причинно следствената връзка. Оспорва размера на исковете като
прекомерни. Моли съда да ги отхвърли. Претендира за разноски.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
С констативен протокол за ПТП на РУП
Нова Загора е установено настъпването на ПТП н 3.04.2015г. около 15,50ч. на път ІІ-55 между товарен автомобил „Скания“
с рег.№ ********, управляван от М.И.В. ***. „Мерцедес“ с рег.№********, управляван от С.А.С..
Съгласно установеното в протокола от полицейските служители като причини за ПТП
е посочено, че водачът на т.а е загубил контрол върху управлението на
автомобила, навлязъл е в лентата за насрещно движение и се блъснал челно в
лекия автомобил, след което и двете ППС се преобръщат в крайпътната канавка
източно от пътя.
Срещу водачът на т.а.“Скания“ е водено ДП,
което е прекратено с постановление на прокуратурата. Прието е, че по отношение
на водача М.В. е налице случайно деяние по см. на чл.15 от НК, поради което
същият не е наказателно отговорен.
По делото са събрани гласни
доказателства във връзка с механизма на ПТП и с направеното от ответника
възражение за съпричиняване. Показанията на св.И. са взети предвид от вещото
лице автоексперт при изготвяне на съдебната автотехническа експертиза. Същата
установява следния механизъм на ПТП:
На 03.04.2015г. около 15:50ч. товарен автомобил Скания Р 144 460, per. № ********се
е движил по път II - 55 в посока от гр. Нова Загора за разклона за с. Полско
Пъдарево. В същото време, в обратна посока, към гр. Нова Загора се е движил
лекотоварен автомобил Мерцедес 212 Д, per. №********. В зоната на прав участък,
при наличие на прекъсната разделителна линия внезапно се разхерметизира предна
лява гума на т.а. Скания, като се разкъсва протектора на гумата. Настъпилият
внезапен характер на техническа неизправност е довел до промяна на
направлението на движение на автомобила с навлизането му в насрещната лента.
Промяната на направлението е постепенна, като от момента на разкъсване на
гумата до мястото на удара автомобилът е изминал разстояние от около 26,7 м. Настъпил
е удар между двата автомобила, съответно между челната лява част на т.а. Скания
и страничната лява част на л.т.а. Мерцедес с начало предния ляв габарит.
Мястото на удара спрямо платното за движение е в лявата лента /лента на
Мерцедес/, на 0,97м. от разделителната линия и на 26,7м. от мерната линия. При
този удар л.т.а. Мерцедес е продължил движението си напред и надясно спрямо
неговата посока, като се е завъртял около вертикалната си ос, в посока обратна
на часовата стрелка и е напуснал платното за движение. Товарен автомобил Скания
е продължил движението напред и наляво спрямо собствената посока, като е
настъпило обръщане върху дясната странична повърхност, изсипване на товара
върху пътното платно и извън него и напускане на платното от лявата страна.
Скорост на л.т.а. Мерцедес преди удара е 84,20 км/ч . Скорост на т.а.
Скания преди удара е 80,60 км/ч. Вещото лице е стигнал до тези скорости чрез
изчисления, по математически път. В съдебно заседание, след предоставяне на
иззетата по ДП тахошайба на т.а. „Скания“, вещото лице посочва, че съобразно отбелязванията
на същата, т.а. се е движел със скорост 82 км/ч. преди да гръмне гумата.
Техническата причина, довела до възникването на ПТП, е навлизането на
влекач Скания в насрещната лента за движение при наличие на насрещно движещ се
автомобил. Според вещото лице причината за навлизане на автомобила е
възникналата внезапна техническа неизправност. Водачът е нямал техническата
възможност да предвиди момента на разкъсване на гумата и съответно да
предотврати ПТП.
Вещото лице посочва, че внезапното разхерметизиране настъпва мигновено,
налягането в гумата бързо става 0 бара и започва търкаляне на джантата по
вътрешната част на гумата, при което настъпва срязване и разкъсване на целостта
на гумата.
Причините за внезапно разхерметизиране са много - каране с износен
протектор, като в даден момент каркаса не издържа вътрешното налягане и гумата
„гръмва”. Друга причина е каране с по - ниско налягане от предписаното от
завода производител. В този случай, следствие на вътрешно триене, температурата
на гумата се повишава над нормалното, респективно налягането се повишава и
конструкцията на гумата не издържа налягането и „гръмва”. Не са изключение и
случайте на фабричен дефект на гумата. Чести са случаите при преминаване на
гумата през дупка. При тези случаи настъпва удар на гумата в остър ръб,
мигновено налягането превишава допустимата стойност и гумата „гръмва” или
излиза от джантата.
При разхерметизиране на предна гума,
овладяването на автомобила е функция на скоростта. При ниски скорости вероятно
е възможно овладяването на управлението на автомобила при адекватна реакция на
водача. При разхерметизиране на предна гума, автомобилът придобива силна
склонност за завиване на ляво или дясно и комбинирано е висока скорост,
обикновено автомобилът напуска пределите на пътното платно. В процесния
случай, на товарен автомобил Скания е разхерметизирана предна лява гума,
следствие на което автомобилът се е насочил наляво.
Вещото лице посочва, че при огледа на автомобила от органите на
разследването /така в огледния протокол/
е констатирано: „Предна лява гума на влекача се намери без наличие на
въздух в нея, отделена от джантата и отлепен протектор и частично разкъсана.
Предна дясна гума се намери вкопана в пръста, без наличие на въздух в нея,
извадена от джантата е нормално износен протектор.” Според вещото лице, това,
че предна лява гума е с разкъсан протектор говори за „гръмнала” гума. Дясната
гума е разхерметизирана при преобръщането на дясно на автомобила и движението
по склона. Вещото лице посочва, че водачът на
т.а. „Мерцедес“ не е имал възможност да отклони автомобилът, така че да избегне
настъпването на ПТП, т.е. ударът е бил
неизбежен.
Комплексната медицинска автотехническа експертиза два заключение, че пострадалият
С.С. е бил с поставен предпазен колан.
За установяване на телесните повреди на ищеца, възстановителния период,
болките и страданията, посочени в исковата молба, съдът назначи и изслуша
съдебно медицинска експертиза с вещо лице експерт ортопед-травматолог.
Въз основа на представената медицинска документация и след личен преглед на
ищеца, вещото лице установява следното:
В резултат на ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания:
- съчетана травма довела до развитие на травматичен шок;
- контузия на главата с разкъсно контузии рани в лявата челна област и в
тилната област, с екстракраниялен хематом в ляво, фронтарно и с данни за
лекостепенно мозъчно сътресение;
- контузия на гръдния кош със счупване на II, III, IV, V и VI ребра в ляво
с развитие на частичен пневмоторакс;
- контузия на левия бял дроб;
- счупване на двете кости на лявата предмишница с дислокация.
Анализирайки представените документи експертизата приема, че е налице
причинно следствена връзка между получените травматични увреждания и процесното
ПТП.
Вещото лице посочва, че съчетаната травма, довела до развитие на
травматичен шок, определя от медикобиологична гладна точка разстройство на
здравето, временно опасно за живота.
Контузията на главата с разкъсно контузии рани в лявата челна област и в
тилната област, с екстракраниялен хематом в ляво, фронтарно и с данни за
лекостепенно мозъчно сътресение се характеризират с временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.;
Контузията на гръдния кош със счупване на II, III, IV, V и VI ребра в ляво
с развитие на частичен пневмоторакс определят медикобиологичния признак- трайно
затруднение във функцията на гръдния кош за период по - голям от 30 дни;
Контузията на левия бял дроб е състояние характеризиращо се с разстройство
на здравето, временно опасно за живота.;
Счупването на двете кости на лявата предмишница с дислокация, определя
медикобиологичния признак за трайно затруднение във функцията на левия горен
крайник за период по - голям от 30 дни.
Експертът уточнява, че проведеното етапно лечение е продължило около 2,5
години. Направени са до този момент 4 оперативни интервенции индицирани от
тежестта на травмата на предмишницата / диафизарно високоенергийно счупване на
двете кости в средната им част/, развитието на лъжлива става и несрастване на
фрактурата на лъчевата кост, възникване на хронично възпаление на лъчевата кост
с образуване на фистула. В хода на лечебния процес са възникнали две
усложнения:
- образуване на лъжлива става /псевдоартроза, несрастване/ в зоната на
счупване на лъчевата кост;
- гнойно възпаление в областта на счупването на лъчевата кост с образуване
на фистула.
Това е определило етапността в оперативното лечение и е удължило лечебния и
възстановителния периоди.
В острия период болките са били много силни, особено в гръдния кош при
всяко вдишване и издишване, в предмишницата и състоянието му е било тежко като
съвкупност от получените травми и развитието на травматичен шок. След всяка
операция е имал болки от проникването до костта, нарушаването на целостта на меките тъкани, вземането на костните
присадъци и поставянето на фиксиращи плаки. В момента страданията са определени
от непълното функционално възстановяване на ръката.
При извършения на ищеца преглед вещото лице е установило, че функционално
ръката на ищеца не е възстановена напълно. Има хипотрофия на предмишничната
мускулатура. Активните движения в лявата гривнена става са ограничени /10
градуса дефицит в сгъването и 35 градуса дефицит в екстензията/.Дефицит от 10
градуса в пронацията и от 70 градуса в супинацията на предмишницата. Намалена е
силата на захвата. Експретът счита, че най -
вероятно ще остане функционален дефицит при движенията в гривнената става и на
предмишницата. Все още функцията на пръстите също не е възстановена напълно.
При прегледа вещото лице е установило също и наличието на няколко
цикатрикса /белези/ по тялото на ищеца: Цикатрикс от разкъсноконтузна рана в
тилната област с дължина 5 см. Цикатрикси на лявата вежда с дължина 3 см. и в
лявата челна област с дължина 2.5 см. Оперативни цикатрикси от достъпи до двете
илиачни крила с дължини 12 см. в дясно и 8 см. в ляво. Стар оперативен
цикатрикс с дължина 17-18 см. от заден достъп до лакътната кост, зараснал
първично. Стар оперативен цикатрикс с дължина 14.15см. на широка основа предно
радиално на лъчевата кост, на места с вторично зарастване.
В съдебно заседание вещото лице посочва, че в медицинската документация
няма данни за състояние на кома, каквото твърдение въвежда ищеца. Отслабването
на ръката не се дължи на липса на предприети рехабилитационни дейности, а на
поредицата от операции, продължителното лечение и функционалното пазене на
ръката.
Съдът възприема експертизите като компетентно и обективно изготвени.
Във връзка с твърдените болки и страдания съдът събра гласни доказателства
чрез разрита на свидетеля А., братовчед на ищеца. Спомня си, че ищецът е бил
откаран в болницата в безсъзнание. Първоначално бил настанен в интензивното отделение
за 3-4 дни, през което време свидетелят не можел да ги вижда или посещава. След
това го видял – ищецът се оплаквал че много го боли ръката и главата, страхувал
се – да не се случи нещо с него, от шофиране. Според свидетеля ищецът вече не
бил същия човек, психически не бил добре. Посочва, че в болницата за ищеца се
грижела майка му, свидетелят също помагал. Сменяли му памперсите, подавали му
вода, храна и друго. След като се прибрал в дома си ищецът отново разчитал на
техните грижи за период от 1-2 месеца. Ищецът можел да ходи, но продължавал да
има оплаквания от болки в ръката. Повече не можел да работи и родители му го
издържали. Преди работел на частно, физически труд, вкл. и в чужбина.
По делото не се спори, че увреждащия
лек автомобил е имал сключена ЗЗГО при ответника, покриваща датата на ПТП .
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно формираната практика на ВКС актовете на органите на досъдебното
производство, макар да са официални документи по см. на чл. 179 ГПК, не
представляват в производството по предявен пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.)
доказателство за механизма на пътно-транспортното произшествие и за поведението
на участниците в него. Те нямат задължителна сила за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици на деянието и не следва да бъдат ценени.
Съгласно императивната норма на чл. 300 ГПК, такава сила е придадена само на
влязлата в сила присъда на наказателния съд и то единствено относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Всички
останали факти, които имат отношение към гражданските последици на деянието
следва да бъдат установени конкретно със съответните допустими от ГПК
доказателствени средства непосредствено в рамките на производството по
разглеждане на гражданското дело. Ето защо възприетото от прокуратурата наличие
на случайно деяние по отношение на водача на т.а. „Скания“ не е задължително за
настоящия състав, който следва да изследва механизма на ПТП и да установи
налице ли е противоправно поведение у водача, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника.
Въз основа на съвкупната преценка на ангажирания доказателствен материал за
механизма на процесния пътен инцидент и поведението на водача на увреждащото
моторно превозно средство, съдът приема за безспорно установен факта, че по
време на движението му по път ІI-55, км.91,
водачът на товарния автомобил, с който е превозван товар, го е
управлявал със скорост от около 82 км./ч., когато внезапно се е спукала лявата
му гума. Водачът не е успял да овладее автомобила, който е навлязъл в съседната
пътна лента, където е реализирал челен удар с движещия се по нея лекотоварен
автомобил, управляван от ищеца. Не е установена причината за внезапната
херметизация на гумата, но това не е важно за спора. Всъщност ищецът твърди, че
причината е в амортизацията на гумата. От писмените доказателства в досъдебното
производство не може да се направи този извод, тъй като гумата е била унищожена
при ПТП. Установено е при огледа че
дясната гума не е била амортизирана, поради което извод лявата да е била не
може да бъде направен. Установява се от
материалите от ДП, че автомобилът е бил натоварен, но в рамките на позволеното.
Бил е преминал технически преглед, поради което неизправност по автомобила също
е незащитима теза. Видно от заключението на изслушаната авто -техническа
експертиза товарният автомобил се е движил с със скорост 82 км/ч., която не е
била позволена. Водачът е нарушил разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП съгласно
която на водачът е било забранено да превишава 70км/ч. извън населено място. При
тази категория ППС, което се е движело с товар, близък до максимума /но не
претоварен/, водачът М.В. е следвало да прецени и условията по чл.20 ал.1 от ЗДвП като управлява със съобразено за конкретните пътни условия скорост. Натоварен
камион с превишена скорост създава риск от амортизации по автомобила, вкл. и
разхерметизиране на гумите, независимо дали са амортизирани или не. Тези
констатации дават основание съдът да приема, че в случая не е налице случайно
деяние по см. на чл. 15 НК. Случайно деяние е налице, когато един водач е
изпълнил изискванията на закона и правилника за приложението му и въпреки това
са настъпили обществено опасни последици. В този случай той не следва да носи
отговорност , тъй като е налице случайно деяние по см. на чл.15 от НК
(така и ТР №28/84г. на ВС). Водачът В. е
нарушил разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП, както и общото правило на чл.20
ал.1 от ЗДвП. Само ако скоростта на
движение на увреждащия автомобил е била такава, каквато чл.21 ал.1 и чл. 20 ал.
2 от ЗДвП изисква – до 70 км/ч. и съобразена с конкретната пътна обстановка, би
могло д се приеме случайно деяние. Поведението на водачът В. не е било
правомерно, поради което не е налице и случайно деяние. Налице е противоправно
поведение на водача на увреждащия автомобил, като въведената с чл. 45 ал. 2 ЗЗД
презумпция за вина не е оборена. Налице са
основанията за ангажиране деликтната отговорност на водача на л. а. "Скания“.
Безспорно застраховател на гражданска отговорност на същия е ответното дружество,
поради което са доказани и предпоставките на закона за ангажиране на пряката му
отговорност, съобразно законовото правило на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).
Преценявайки вида, броя и характера на травматичните увреждания на ищеца - съчетана
травма довела до развитие на травматичен шок; контузия на главата с разкъсно
контузии рани в лявата челна област и в тилната област, с екстракраниялен
хематом в ляво, фронтарно и с данни за лекостепенно мозъчно сътресение;
контузия на гръдния кош със счупване на II, III, IV, V и VI ребра в ляво с
развитие на частичен пневмоторакс; контузия на левия бял дроб; счупване на
двете кости на лявата предмишница с дислокация, които според заключението на
изслушаната съдебно- медицинска експертиза са довели до разстройство здравето
на пострадалия, временно опасно за живота, като лечебният и възстановителен
процес е продължил 2,5 години. Ищецът е претърпял четири оперативни интервенции
всяка една свързана с болки и страдания. Бил е за известен период от време
физически зависим от други лица – за хранене и обслужване, вкл. и е търпял
неудобството да ползва памперси. Продължава да бъде финансово зависим от своите
родители заради невъзможността му да полага труд. Касае се за млад човек, на
24г. към датата на ПТП, който е трайно увреден - прогнозите за ръката му са негативни
- ще остане функционален дефицит при движенията в гривнената става и на
предмишницата. Съдът съобразява също интензитета на физическите болки и страдания,
който е бил силно изразен, останалите
загрозяващи белези, психическата травма от ПТП, която всеки пострадал
преживява, вкл. страха и негативните преживявания. Всичко това в съвкупност дава основание да се приеме, че дължимото
обезщетение за обезвреда на понесените неимуществени вреди следва да е в размер
на 70 000 лв. При определянето му съдът съобрази и нивата на застрахователно
покритие към 2015 г., индиция за икономическата конюнктура в страната, относима
към общественото разбиране за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД.
Неоснователно е искането за намаляване на обезщетението за обезвреда по
правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Видно от доказателствата по делото –
изслушаната комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза, ищецът е
бил с предпазен колан, поради което защитното възражение на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат, поради непоставен такъв е недоказано и
следва да се остави без уважение. Не се установи също ищецът да е управлявал с
превишена скорост.
Претенцията до предявения размер от 80 000лв. следва да се отхвърли.
Върху определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди ответникът
дължи законната лихва от датата на увреждането – 03.04.2015г. Съгласно разпоредбата на чл. 223 ал. 2 от КЗ
/отм./, застрахователят дължи лихви за забава тогава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността на
застрахования пред третите лица – ищеца, произтича от непозволено увреждане.
При непозволеното увреждане длъжникът изпада в забава с факта на извършването
на деликта, без да е необходимо да му е отправяна покана за изплащане на
обезщетение.
Предявеният иск за присъждане на имуществени вреди е изцяло основателен
и доказан и следва да се уважи за
претендирната сума от 800 лв. Претендираните разходи, удостоверени с платежен
документ /л.41/, са относими към лечението на ищеца и следва да се възстановят
от застрахователя. Ответникът дължи и лихва за забава върху присъдената сума от
датата на увреждането / в този см. виж Решение № 11 от 3.05.2018 г. на ВКС по
т. д. № 643/2017 г., I т. о., ТК/.
По разноските:
Ищецът е освободен от такси и разноски. Процесуалният му представител
претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв. Искането е основателно. С ищеца е уговорено предоставяне
на безплатна правна помощ. Съобразно Наредба №1/2004г. за минималния размер
адвокатско възнаграждение на адв.Р.М. се следва възнаграждение в размер на 3184,80лв.
с ДДС.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответната страна се следват разноски
съобразно отхвърлената част от исковете /12,5%/ - 95,63лв. , като при
присъждане на разноските съдът определи юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът дължи държавна такса, платима по
сметката на СГС в размер на 2832 лв., както и разноски в размер на 402,50лв.
Водим
от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК********, със седалище ***
и адрес на управление *** да заплати на С.А.С., ЕГН **********, с адрес *** на
основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45 от ЗЗД сумата от 70 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
от ПТП на 03.04.2015г. неимуществени вреди – болки и страдания от телесни
увреждания, причинени виновно от застрахован при ЗАД „ОЗК – З.“ АД по
застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите водач М.И.В., ЕГН **********,
както и сумата 800лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от
същото ПТП, ведно с лихвата за забава върху
двете суми от 03.04.2015г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за
неимуществени вреди за разликата до първоначално предявения размер от 80 000лв.,
ведно с лихвата за забава.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК******** да заплати на
адв.Р.М., САК, личен номер от регистъра при ВАС №****** адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв. в размер на 3184,80лв. с ДДС.
ОСЪЖДА С.А.С., ЕГН **********
да заплати на ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК******** разноски в размер на 95,63лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“
АД, ЕИК******** да заплати по сметката на Софийски градски съд такса и разноски
по делото в размер на 3234,50лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: