№ 8660
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110104077 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на ............. срещу .........
Предявени са искове с правно основание чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 13.10.2020 г. около 15:50 часа в гр. ........... е
настъпило ПТП с участието на л.а. „Сузуки Игнис“ с рег. № ..........,
управляван от В. А., и т.а. „Рено“ с рег. № .........., управляван от Б. Б., при
следния механизъм: водачът на товарния автомобил „Рено“ предприема
маневра десен завой, без да се съобрази с положението на спрелия л.а.
„Сузуки Игнис“, разположен в дясната част на пътното платно, и без да
осигури необходимата дистанция от него, в причинна връзка с което на
последния са причинени щети.
Твърди, че към датата на ПТП л.а. „Сузуки Игнис“ е бил застрахован
при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“ (застрахователна
полица № ........... г. със срок на валидност 18.02.2020 г. – 17.02.2021 г.).
Твърди, че на 20.01.2021 г. в качеството на застраховател е изплатил
обезщетение в размер на сумата от 979, 64 лв.
С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в
правата на застрахования срещу ответника в качеството на застраховател, при
когото към датата на ПТП е застрахована гражданската отговорност на
делинквента – за изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 979,
64 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15 лв. или общо за сумата от
994, 64 лв., от която ответникът е погасил задължението до размера на сумата
504, 82 лв., поради което е налице непогасен остатък в размер на сумата 489,
82 лв.
1
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати: сумата 489, 82 лв., представляваща неизплатен остатък от регресно
вземане по щета № *********/16.03.2021 г., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба – 23.01.2024 г. до окончателното изплащане, както и
сумата 149, 76 лв., представляваща мораторна лихва за периода 17.04.2021 г.
– 22.01.2024 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ........, с който оспорва исковете. Оспорва механизма на ПТП.
Твърди, че на кръстовището на ул. „Нишава“ и ул. „Погановски манастир“
водачът на л.а. „Сузуки Игнис“ от спряло положение в дясната част на
пътното платно на ул. „Нишава“ е потеглил внезапно напред в момент, в
който товарният автомобил е извършвал маневра завой надясно по ул.
„Погановски манастир“. Твърди и че автомобилът е бил спрял на
непреднезначено за това място. В тази връзка оспорва да е налице виновно и
противоправно поведение на водача на товарния автомобил. В условията на
евентуалност прави възражение за съпричиняване. Оспорва иска за мораторна
лихва по съображения относно акцесорния й характер.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, че на 13.10.2020 г. около 15:50 часа в гр.
София, на ул. „Нишава“ е настъпило ПТП с участието на л.а. „Сузуки Игнис“
с рег. № .........., управляван от В. О. А., и т.а. „Рено“ с рег. № ..........,
управляван от Б. Д. Б..
По делото са представени два двустранни констативни протокола за
ПТП от 13.10.2020 г., в които се съдържа една и съща схема на ПТП,
отразяваща движение напред на превозно средство А и десен завой на
попътно движещото се превозно средство Б, в първия от които, намиращ се
на лист 15 от делото, като превозно средство А е посочен л.а. „Сузуки Игнис“
с рег. № .........., а като превозно средство Б – т.а. „Рено“ с рег. № .........., а във
втория, намиращ се на лист 41 от делото – като превозно средство А е
посочен т.а. „Рено“ с рег. № .........., а като превозно средство Б – л.а. „Сузуки
Игнис“ с рег. № ........... И в двата протокола са отразени видими щети по
автомобилите, както следва: за л.а. „Сузуки Игнис“ – калник, броня, вежда, а
за т.а. „Рено“ – странична врата (дясна според протокола на лист 15, и лайсна.
И двата протокола са подписани от водачите, като в първия няма забележки, а
във втория е посочено и за двамата водачи, че са невинни.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП л.а. „Сузуки Игнис“
с рег. № .......... е бил застрахован при ищеца по силата на имуществена
застраховка „Каско“ (застрахователна полица № ........... г. със срок на
валидност 18.02.2020 г. – 17.02.2021 г.).
С искане за оценка на вреди от 14.10.2020 г. ищецът в качеството на
застраховател е уведомен за настъпване на застрахователното събитие. В
2
искането е посочено, че водачът на л.а. „Сузуки Игнис“ е бил спрял на
аварийни и е изчаквал движението, за да паркира, като внезапно бус на
„Спиди“ е направил десен завой и го е ударил в предната част. Същото
описание на настъпване на събитието се съдържа и в анкетна карта от същата
дата.
Установи се от заключението на АТЕ, че на 13.10.2020 г. т.а. „Рено“ с
рег. № .......... се движи по ул. „Нишава“ с посока от ул. „Кюстендил“ към бул.
„Цар Борис III“ и на кръстовището с ул. „Погановски манастир“ водачът
предприема маневра завой надясно, при което реализира ПТП със спрелия от
дясната му страна л.а. „Сузуки Игнис“ с рег. № .........., в причинна връзка с
което на последния са нанесени щети. Вещото лице е посочило, че в района
не се наблюдават знаци, ограничаващи спирането и престоя на МПС. Към
датата на ПТП автомобилът е бил в експлоатация 7 месеца и 23 дни, считано
от датата на първоначална регистрация. Стойността, необходима за
отстраняване на щетите, по пазарни цени възлиза на сумата 979, 64 лв.
Пред СРС е разпитан свидетелят В. О. А., който депозира показания, че
си спомня да е участвал в ПТП на 13.10.2020 г. в гр. София при управлението
на л.а. „Сузуки Игнис“ с рег. № ..........; че е пуснал аварийни и е чакал една
кола да излезе, за да даде назад и да паркира; че на мястото има къща и до нея
е имало място и паркирани коли; че мястото, където е искал да паркира
спрямо посоката му на движение се е падало от дясно на него, като
автомобилът, на чието място е иска да паркира назад, вече е бил тръгнал да
излиза – половината е бил излязъл; че микробусът, който е бил първа от
изчакващите го коли, е тръгнал, не е изчакал, при което е настъпил удар,
който е бил съвсем лек, като за свидетеля щетите са били в предна лява част
на автомобила – съвсем лека драскотина; че свидетелят е бил с пуснати
аварийни, но колата не е била точно спряла, а съвсем леко се е движела
напред, с не повече от половин км/ч и че не е натиснал спирачки, за да вижда
потеглящият водач, на чието място е искал да паркира, че му оставя
пространство за излизане. Депозира показания, че са съставили протокол за
ПТП, като потвърждава, че това е предявеният му такъв на лист 15 от делото,
като подписът за превозно средство „А“ е негов, а по отношение на
намиращия се на лист 41 протокол заявява, че не си спомня да са го съставяли
и не разпознава подписа си в него; че е участвал в съставянето само на един
протокол; че доколкото си спомня на място не са имали бланка на протокол,
затова са писали такъв след това при застрахователя, което е станало след
няколко дни; че са имали известно разногласие за вината, тъй като водачът на
буса е твърдял, че свидетелят е тръгнал напред, но в действителност колата се
е движела съвсем леко напред, тъй като намерението на свидетеля е било да
паркира назад, а не да тръгва напред.
Пред СРС е разпитан и свидетелят Б. Д. Б., който заявява, че си спомня
да е участвал в ПТП на 13.10.2020 г. в гр. София, на ул. „Нишава“ при
управлението на служебен микробус „Рено“; че на Т-образно кръстовище му
е предстоял завой надясно, а другият автомобил е бил точно на ъгъла на
3
десния завой, на аварийни, в спряно състояние; че е тръгнал да завива с
включен десен мигач, при което другият автомобил на аварийни е тръгнал
напред, при което е настъпил ударът; че за свидетеля е имало огъната
плъзгаща врата от дясната страна, а за другия автомобил – малки щети; че се
е движел с ниска скорост преди извършване на маневрата; че на място са
писали двустранен констативен протокол, за което свидетелят е предоставил
бланка от служебния му автомобил, като потвърждава, че това е предявеният
му протокол за ПТП, намиращ се на лист 15 от делото, в който разпознава
подписа си за превозно средство „Б“, а по отношение на предявения му
протокол на лист 41 от делото, заявява, че подписът за превозно средство А
прилича на неговия, но няма спомен да са съставяли повече от един протокол,
като не се е срещал с другия водач след произшествието, нито е посещавал
офис на „Дженерали“.
Безспорно е между страните, че на 20.01.2021 г. ищецът в качеството на
застраховател е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата
979, 64 лв., както и че ликвидационните разноски са в размер на 15 лв.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП гражданската
отговорност на водача на т.а. „Рено“ с рег. № .......... е била застрахована при
ответника по силата на застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Безспорно е между страните, че ответникът е платил на ищеца сумата
504, 82 лв. по процесната щета, което се потвърждава от представеното
платежно нареждане от 04.01.2022 г.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
По силата на разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск
на това основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредено лице
/в т.ч. и по застраховка „Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение
по нея; осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1
ЗЗД – деяние, вина, противоправно поведение, вреда и причинна връзка
между това деяние и претърпени от застрахования по имуществената
застраховка вреди, и наличие на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ между делинквента и ответника по спора – изисквания, които в
4
дадената хипотеза са налице.
Установява се по делото механизмът на настъпване на произшествието,
а именно – че докато л.а. „Сузуки Игнис“ с рег. № .......... с пуснати аварийни
светлини е изчаквал да паркира назад, т.а. „Рено“ с рег. № .........., управляван
от Б. Б., е предприел маневра десен завой покрай него, при което е настъпи
удар между дясна странична врата на буса и предна лява част на лекия
автомобил. Горното се установява от представените писмени доказателства –
искане за оценка на вреди и анкетна карта, както и двустранен протокол за
ПТП, намираш се на лист 15 от делото, показанията на двамата водачи А. и
Б., и заключението на АТЕ.
Що се отнася до представения по делото констативен протокол за ПТП,
намираш се на лист 41 от делото, съдът не кредитира последния, доколкото в
същия като превозно средство А е посочен т.а. „Рено“ с рег. № .........., а като
превозно средство Б – л.а. „Сузуки Игнис“ с рег. № .........., т.е. разменени са
местата на двамата участници спрямо протокола за ПТП, намиращ се на лист
15 от делото, при което с оглед схемата на ПТП, би следвало десен завой да е
извършвал л.а. „Сузуки Игнис“, което не кореспондира нито на останалите
писмени доказателства, нито на показанията на двамата водачи, които са
безпротиворечиви в частта, според която десен завой е извършвал т.а. „Рено“,
а не л.а. „Сузуки Игнис“.
С оглед установения механизъм на ПТП, като е предприел маневра
десен завой, без да изчака водача на л.а. „Сузуки Игнис“ да завърши
паркиране, респ. – без да осигури безопасна странична дистанция при
преминаване покрай него, водачът на т.а. „Рено“ с рег. № .......... е осъществил
деликт.
Тежестта за установяване на елементите от фактическия състав на
деликта се носи от ищеца, с изключение на вината, по отношение на която
нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция, тежестта за
оборване на която се носи от ответника, като в случая с оглед ангажираните
по делото доказателства тази презумпция не е оборена.
Установи се настъпването на щети по л.а. „Сузуки Игнис“ в причинна
връзка с произшествието.
От страна на ответника е заявено възражение за съпричиняване, което
съдът намира за неоснователно.
На първо място, ответникът поддържа, че водачът на л.а. „Сузуки
Игнис“ от спряло положение е потеглил рязко напред, с което е допринесъл
за настъпване на произшествието. Свидетелят Б. заявява, че спрелият на
аварийни светлини л.а. „Сузуки Игнис“ е потеглил неочаквано за него, като в
тази част показанията не се подкрепят от останалите по делото доказателства.
Самият свидетел Б. заявява, че е имал видимост към спрелия на аварийни
светлини автомобил още преди да предприеме маневра завой надясно, а
свидетелят А. – че е изчаквал да излезе паркирал автомобил, който се е бил
показал наполовина, на чието място да паркира, и че се е движел съвсем леко
5
напред, колкото да освободи място на излизащия автомобил, т.е. не може да
се приеме за доказано по делото да е налице рязко потегляне на лекия
автомобил.
На второ място, ответникът поддържа, че водачът на л.а. „Сузуки
Игнис“ е бил спрял на непредназначено за това място, с което е създал
опасност за движението. Според заключението на АТЕ, на мястото няма
знаци, ограничаващи спирането и престоя. Установи се по делото, че водачът
на л.а. „Сузуки Игнис“ е изчаквал излизащ автомобил, за да паркира назад. За
пълнота следва да се посочи, че само по себе си спирането на
непредназначено място, дори такова да беше налице, не би било достатъчно,
за да се приеме съпричиняване, а следва да се докаже, и то в условията на
пълно и главно доказване, че като е спрял на посоченото място, водачът
обективно е допринесъл за настъпване на произшествието, в частност – че е
останала свободна такава част от пътното платно, която да е с ширина,
недостатъчна спрямо размерите на завиващия бус за извършване на неговата
маневра, каквото доказване в случая не е проведено. Изводът за наличието на
съпричиняване не следва да почива на предположения.
С оглед изложеното съдът намира възражението за съпричиняване за
неоснователно.
Безспорно е между страните, че на 20.01.2021 г. ищецът в качеството на
застраховател е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата
979, 64 лв., както и че ликвидационните разноски са в размер на 15 лв.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП гражданската
отговорност на водача на т.а. „Рено“ с рег. № .......... е била застрахована при
ответника по силата на застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
С оглед изложеното с изплащане на застрахователно обезщетение
ищецът се е суброгирал в правата на застрахования срещу ответника в
качеството му на застраховател, при когото е застрахована гражданската
отговорност на делинквента.
Обемът и съдържанието на суброгацията, респ. на суброгационното
вземане на застрахователя по имуществената застраховка, спрямо прекия
причинител на вредите, респ. срещу неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“, са изрично определени в закона, съгласно който
застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото
застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянетото му. Размерът на застрахователното
обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с
клаузите на договора и то трябва да бъде равно на размера на вредата към
деня на настъпване на събитието и се дължи от застрахователя в границите на
уговорената в договора застрахователна сума. Следователно на обезщетяване
подлежи действително настъпилата вреда, като нейната стойност е тази,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
6
същото качество. При пълно или частично унищожаване на вещта,
действителната стойност се определя от пазарната цена, по която
застрахованото имущество от същото качество и вид може да бъде купено.
Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната
стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от
своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му
стойност.
Установи се от заключението на АТЕ, че стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил по пазарни цени, възлиза на сумата
от 979, 64 лв.
Третото лице, респ. застрахователят, при когото е застрахована
гражданската му отговорност, не може да бъде задължено да заплати на
застрахователя повече, от колкото дължи на застрахования. В този смисъл
регресното право е в размер, който е равен на по-малката сума между
платеното застрахователно обезщетение и дължимото деликтно обезщетение.
Следователно в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за
сумата 979, 64 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15 лв., или общо за
сумата от 994, 64 лв.
Безспорно е между страните, че ответникът е платил на ищеца сумата
504, 82 лв. по процесната щета, с оглед на което е налице непогасен остатък в
размер на сумата 489, 82 лв.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е докаже наличието на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на претенцията си.
Съгласно чл. 412 КЗ застрахователят по имуществената застраховка,
който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на лицето, което виновно е причинило
вредата на застрахованото имущество, предявява претенцията си срещу този
застраховател, като прилага доказателствата, с които разполага.
С писмо, получено от ответното дружество на 15.03.2021 г., ищецът е
предявил регресна претенция пред ответното дружество. Съгласно
разпоредбата на чл.412, ал.3 КЗ с изтичане на 30-дневния срок от
представянето на всички доказателства, ответникът изпада в забава за
изпълнение на задължението си за регресно плащане на застрахователно
обезщетение по процесната щета. С оглед изложеното ответникът е изпаднал
в забава, считано от 15.04.2021 г., поради което и при спазване принципа на
диспозитивното искът за сумата 149, 76 лв., представляваща мораторна лихва
за периода 17.04.2021 г. – 22.01.2024 г., се явява основателен.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 400 лв. разноски по делото.
7
Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ........, ЕИК ....... да заплати на ............., ЕИК ........., на
основание чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
сумата 489, 82 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета №
********* във връзка с ПТП, настъпило на 13.10.2020 г. в гр. София, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба – 22.01.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата;
сумата 149, 76 лв., представляваща мораторна лихва за периода
17.04.2021 г. – 22.01.2024 г.
ОСЪЖДА ........, ЕИК ....... да заплати на ............., ЕИК ........., на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 400 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8