ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№......... 29.12.2021
г. Гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 29
декември
2021 г.
В закрито
заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ
ЕНЧЕВА
гр. дело № 877
по описа за 2020 година.
Производството
е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба от адв. Н.Н., с която моли съда да
измени постановеното решение в частта, в която ищецът е осъден да заплати на
ответника разноски в размер на 1205 лв., като ги намали до сумата от 485 лв.,
която, според ищеца, включвала 300 лв. адвокатско възнаграждение и 185 лв. за
вещи лица.
В срока по чл. 248, ал.2 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника, чрез процесуалния му представител адв. Ж.З., в който заявява, че в постановеното решение
съдът правилно е присъдил в полза на ответника всички сторени от него разноски
по гр. д. № 877/2020 г. на PC Стара
Загора. В така присъдената сума са включени сумата от общо 275 лв. за депозити
за вещи лица и сумата от 930 лв. за адвокатско възнаграждение. Твърдението на
ищеца, че ответникът е заплатил възнаграждение за вещи лица в размер на 185 лв.
било неоснователно. Излага подробни съображения в молбата.
По
молбата съдът намира за установено следното:
С определение от 07.08.2020 г. съдът е определил депозит за изготвяне на
допуснатата съдебно-техническа експертиза в размер на 200 лв., платими както следва: 100 лв. от ищеца и 100 лв. от
ответника. С протоколно определение, постановено в о.с.з., проведено на
13.10.2020 г., съдът е включил към назначената съдебно-техническа експертиза и
вещо лице - геодезист, което да работи с назначеното вече вещо лице и е задължил
страните в тридневен срок да довнесат още по 50 лева за новото вещо лице. На
12.07.2021 г. в з.з. съдът е определил възнаграждение
за вещото лице инж. Ж.К.К. в размер на 350 лв. и е
задължил страните да довнесат още по 75 лв. в тридневен срок. В същото
разпореждане съдът е определил възнаграждение за вещото лице инж. Г.И.Р. в
размер на 200 лв. и е задължил страните да довнесат още по 50 лв. в тридневен
срок. Общата сума за вещи лица, която ответникът е следвало да внесе е в размер
на 275 лв. (100лв.+50лв.+50лв.+75лв.). Тези суми са внесени от ответника както
следва: с б.б. от 04.09.2020 г. ответникът е внесъл
сумата от 100 лв. за депозит за СТЕ, с б.б. от
13.10.2020 г. ответникът е доплатил депозит за СТЕ в размер на 50лв. и с б.б. на 21.07.2021г. е довнесъл депозит за СТЕ в общ размер
на 125 лв. Всички банкови бордера, удостоверяващи заплащането от ответника на
сумите за депозити за вещи лица, са представени по делото и вписани в списъка
по чл.80 от ГПК.
Съдът намира
твърдението на ищеца, че адвокатският хонорар следва да бъде в размер на 300
лв. за неоснователно. Съгласно чл. 7, ал. 5 от Наредба №1/09.07.2004г. на ВАС
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по искове по чл. 75, 76 и 108 ЗС
възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна
според правилата на ал. 2, но не по-малко от 600 лв. за недвижими имоти или
вещни права върху тях. Следователно, минималното адвокатско възнаграждение в
настоящото производство по чл. 108 от ЗС е 600 лв. Видно от представения в
о.с.з. на 13.10.2020г. договор за правна защита и съдействие № 0202600 от
10.06.2020г., ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие в размер на 830 лв. В договора е
отбелязано, че към датата на подписване на договора тази сума е заплатена
изцяло и в брой от ответника Г.И.. Съгласно чл.7, ал. 9 от Наредба
№1/09.07.2004г. на ВАС при защита по дело с повече от две съдебни заседания за
всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. По делото са
проведени три открити съдебни заседания, поради което ответникът е заплатил
допълнително още 100 лв. за адвокатско възнаграждение. За удостоверяване на
заплащането на тази сума по делото е представен договор за правна защита и
съдействие № 0230559, в който е отразено, че тази сума е заплатена в брой от
ответника. Така общо направените от ответника разноски за правна защита и
съдействие са в размер на 930 лв. По делото е представен списък с разноските по
чл. 80 от ГПК, съгласно който направените от ответника разноски по делото са в
общ размер на 1205 лв. Съгласно разрешенията, дадени в т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС на РБ, постановено по тълкувателно дело №
6/2012 г., договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като
писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са
заплатени, така и че са договорени. Само когато е доказано извършването на
разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК.
Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане,
освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се
осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в
случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде
документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи
плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде
отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В
този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната
не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. С оглед на
тези разяснения, дадени от ВКС, съдът е
приел, че предвид отхвърлянето на исковете, ищецът дължи заплащане на всички
разноски, сторени от ответника в пълен размер.
По отношение
на молбата за евентуалното намаляване на присъдените разноски за адвокатско
възнаграждение, съдът намира същата за неоснователна. Съгласно разрешенията,
дадени с т. 3 ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, основанието по чл. 78, ал.
5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и
фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова
искане, той следва да съобрази доказателствените
факти и доказателствата, които ги обективират и
дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по
сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе
несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски
хонорар. При произнасяне по направено искане по чл. 78, ал.5 от ГПК, съдът е
обвързан с цитираните по-горе постановки, дадени с т. 3 ТР № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС на РБ. В настоящия случай, съдът намира, че платеното от ответника
адвокатско възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на
делото. Последното се отличава с голям обем писмени доказателствата, изготвено
е и изслушано експертно заключение и са разпитани свидетели. По делото са
проведени три открити съдебни заседания, на всяко едно от които е присъствал
процесуалният представител на ответника, а след последното о.с.з. е представена
и писмена защита. С оглед на това може да се направи обоснования извод, че
делото се отличава с висока степен на правна и фактическа сложност, а
ангажираната от ответника адвокатска защита е била реализирана добросъвестно,
професионално и в пълен обем, поради което присъденият в полза на ответника
адвокатски хонорар не е прекомерен. Той е заплатен от ответника и документите,
удостоверяващи плащането, заедно със списъка по чл.80 от ГПК своевременно са
представени и приложени по делото.
Ето защо,
съдът намира, че не са налице предпоставки за намаляване на размера на адвокатското
възнаграждение (в този смисъл е Определение № 80 от 11.03.2016 г. на ВКС по т.
д. № 673/2015 г., I т. о., ТК).
С оглед на
изложените съображения, съдът намира, че следва да остави без уважение молбата
по чл. 248 от ГПК за изменение на Решение № 260755 от 08.11.2021г., постановено
по гр.д. № 877/2020г. на PC Стара
Загора в частта за разноските, като неоснователна.
С
оглед на гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата на адв. Н.Г.Н. ***, в качеството си на
пълномощник на К.Х.А., по чл. 248 от ГПК за изменение на Решение № 260755 от
08.11.2021г., постановено по гр.д. № 877/2020г. на PC Стара
Загора в частта за разноските, като неоснователна.
Определението,
съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 3
от ГПК,
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Окръжен Съд Стара
Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: