Р
Е Ш Е
Н И Е № 260069
гр.Хасково, 05.02.2021 год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на двадесет и пети януари
през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Геновева Стойчева
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 2715 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Водоснабдяване и
Канализация“ ЕООД – гр.Хасково против З.Й.К.,***, искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че в качеството си на
доставчик е доставил „Ви”К” услуги,
изразяващи се във водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и други
дейности в периода от 30.06.2014 год. до 31.03.2017 год. на стойност 1 526.43 лв. Тъй като задължението
да се плати посочената сума в срок от страна на ответницата не било изпълнено,
то същата дължала и лихва за забава в размер на 454.01 лв. за времето от 31.07.2014
год. до 15.05.2019 год. Ищецът потърсил вземането си по реда на чл. 410 от ГПК,
за което било образувано Ч.гр.д.№ 1182/2019 год. по описа на РС-Хасково.
Издадена била Заповед за изпълнение на горните суми. Заповедта за изпълнение била
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Съдът указал на ищеца
да предяви иск. С оглед на казаното ищецът също
в законоустановения срок предявява настоящия иск за установяване на
вземането си. Твърди, че ответницата е потребител на „В и К” услуги за битови
нужди, като същите е получавала на адрес в ***********. Ищецът в качеството на
доставчик по така съществуващите облигационни отношения между страните,
възникнали на основание Общите условия
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, надлежно приети и
оповестени съгласно Наредба № 4/14.09.2004 год., изпълнил задължението си и
доставил на абоната услуги, изразяващи се във водоснабдяване, канализация,
пречистване на водите и други дейности до имота, находящ се в ***********, за
който била открита партида № 120059 за периода от 30.06.2014 год. до 31.03.2017
год. За доставената вода и услуги ищецът издавал редовно фактури, възлизащи на
обща стойност 1526.43 лв. Тъй като не постъпвало плащане на падежа на всяка
една от фактурите, т.е. не било изпълнявано редовно едно парично задължение,
ищецът на основание чл.86 от ЗЗД начислил и претендира мораторна лихва, която
за времето от 31.07.2014 год. до 15.05.2019 год. възлиза на сумата 454.01 лв.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата 1526.43 лв. -
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.05.2019
год., както и сумата 454.01 лв. - лихва за забава за времето от 31.07.2014 год.
до 15.05.2019 год., които суми са присъдени в заповедното производство. Претендира
разноски за заповедното и в настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК назначеният особен представител
на ответницата подава отговор. Изразява становище за неоснователността на
предявения иск. Прави възражение за изтекла погасителна давност на част от вземането
с твърдение, че се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.”в” от ЗЗД и за тях е приложима кратката тригодишна давност. В този смисъл вземането за главници и лихви преди
17.05.2016 год. се е погасило поради изтичането на тригодишната погасителна
давност. Посочва още, че по делото липсвали доказателства ищецът да е канил
ответницата да заплати дължимите суми, респ. да е настъпил падежът на
вземанията. Поради изложеното, искът за обезщетение за забава за сумите в общ
размер на 454.01 лева за периода 31.07.2014г. – 15.05.2019г. следвало да се
отхвърли изцяло. Оспорва посочената сума в размер на 392.78 лева, за която била
издадена Фактура № **********/28.02.2017г., тъй като счита, че същата е
начислена неправомерно, предвид факта, че потреблението за предходните месеци е
много по-малко. Твърди, че дружеството ищец незаконосъобразно е начислило такъв
голям размер на задължение без основание за това.Моли съда да отхвърли иска. В
съдебно заседание се поддържа подадения отговор.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени описаните в исковата молба фактури и
от тях е видно, че имат посоченото в нея съдържание, поради което същото не
следва да се излага отново текстуално, като
при необходимост ще бъде обсъдено при преценката на наведените от страните
правни доводи, основани на тях.
По делото са
представени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „ВиК“ ЕООД – гр.Хасково, като в чл.5, т.6 е предвидено,
че потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК услуги съгласно чл. 33, ал. 2, а
именно в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Според чл.44 от Общите
условия при неизпълнение на това задължение в срока, потребителят дължи на ВиК
оператора обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпването на падежа до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на оператора.
Посоченият
във фактурите адрес на имота е регистрираният постоянен и настоящ адрес на
ответницата, видно от извършената справка в НБД „Население“ към ГД „ГРАО“ при
МРРБ. На този адрес тя е декларирала, че притежава недвижим имот, видно от
представената от ищеца Данъчна декларация по чл.14, чл.27 и § 2 от ПЗР на ЗМДТ,
с вх. № 3168/20.09.2006г. В същата ответницата е посочила, че е единствен
собственик на УПИ – 6411 в кв.615 на гр.Хасково, представляващ парцел, с площ
от 312 кв.м., за което е разполагала със Скица № 2434/04.09.2006г. Видно от
справка за актуално състояние на трудовите договори към дата 20.01.2020 г. от
НАП на името на ответницата, същата няма регистрирани трудови договори.
По
искане на ищеца съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна и съдебно-техническа
експертизи, чиито заключения приема като компетентни и обективно изготвени.
Съдържанието на съдебно-счетоводната експертиза не следва да бъде обсъждано, т.к. това не е
необходимо за разрешаването на настоящия правен спор. Съществено е обаче да се
отбележи, че вещото лице по съдебно-техническата експертиза И.И. на
08.09.2020г. не е могъл да извърши оглед в имота, тъй като, след като го е
посетил, е установил, че няма никой на мястото. Оставил бележка да му се обадят
за оглед с негови координати. Не получил обаждане. На 30.10.2020г. отново
посетил имота на място, за да се опита да направи оглед, но отново нямало
никой. Имотът изглеждал необитаем. По тази причина в.л. не може да отговори на
въпроса водоснабден ли е имотът. Експертизата не може да отговори и на въпроса
монтиран ли е водомер и бил ли е технически изправен за процесния период,
поради факта, че не е могъл да извърши оглед на имота. По данни от ВиК
дружеството потребеното количество вода е отчитано регулярно от инкасатора на
дружеството, когато това е било възможно, т.е., когато е имало достъп до
водомера в имота, а в другите случаи е начислявано служебно. Като основание за начисляване
на сумата в размер на 392.78 лева, за която е издадена Фактура № ********** от
28.02.2017г., в.л. сочи, че в карнета е отчетено: година: 2017 месец: 02 отчет
167 куб.м. код:нормален отчет. 167 куб.м., отчетени за м.февруари 2017г. х
2.352 лева с ДДС = 392.78 лева с ДДС. Експертизата не е присъствала при снемането на
отчета на водомера за м. февруари 2017г. и не може да коментира дали това е
коректно извършено.
За
процесното си вземане против ответницата ищецът в настоящото производство е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
възоснова на което е образувано Ч.гр.дело № 1182/2019г. по описа на Районен
съд-Хасково. Издадена е била Заповед № 516/23.05.2019г., с която е разпоредено
длъжникът З.Й.А. /няма спор, че тези имена и имената З.Й.К. са имена на едно и
също лице – ответницата по делото/, ЕГН **********,*** да заплати на кредитора
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-Хасково, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – гр.Хасково, ул.“Сакар“ № 2, сумата от 1 526.43 лева за
главница, с 454.01 лева – лихва за забава върху нея от 31.07.2014г. до
15.05.2019г. и законната лихва върху главницата от 20.05.2019г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 39.61 лева платена държавна такса и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение – разноски по делото. Посочено е в заповедта, че
вземането произтича от неизпълнение на задължение за заплащане цената на услуги
по водоснабдяване, канализация, почистване на водите и други /ВиК/ услуги по
съществуващо между страните облигационно правоотношение, базирано на публично
известни Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК
оператора „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД – гр.Хасково, надлежно приети и
оповестени съгласно чл.8 от Наредба № 4/14.09.2004г. и одобрени от ДКЕВР на
основание чл.6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ, имащи значение на сключен между страните
договор относно имот на длъжника, с открит партиден номер 120059, за което са
издадени фактури за периода 30.06.2014г. – 31.03.2017г. Заповедта е била връчена
на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като на 14.08.2019г.
заявителят е получил указания да предяви иск за установяване на вземането си,
което той е сторил в срок с настоящата искова молба от 13.09.2019г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи по основателността на предявения иск:
Преди
всичко съдът счита предявения иск за допустим, като подаден в законоустановения
за това в чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК срок и от надлежна активно
легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се явява изцяло
неоснователен и недоказан. Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК
оператор“, по смисъла на чл.198о ал.1 от Закона за водите, и като такъв
предоставя ВиК-услуги срещу заплащане на територията на гр. Хасково, където се
намира и процесният имот с адрес в ***********. Ищецът обаче не проведе пълно и главно
доказване, че през процесния период 30.06.2014г. – 31.03.2017г. именно ответницата
е имала качеството на потребител на така предоставяните ВиК-услуги. Съгласно
чл.3, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите ВиК са:
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води /т.1/; и собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост /т.2/. В аналогичен
смисъл са и разпоредбите на чл.2 ал.1 т.1 и 2 от ОУ на оператора. Ето защо и
предвид събраните по делото доказателства, липсва основание да се направи
категоричен извод, че именно ответницата има качеството на потребител на
предоставяните от ищеца ВиК услуги за процесния имот. Ищецът не доказа ответницата
да е собственикът на процесния имот. За установяване на същото той представи
единствено данъчна декларация на ответницата за притежаваните недвижими имоти
на територията на Република България по ЗМДТ с вх. № 3168/20.09.2006г. Същата
обаче не представлява титул за собственост. Съществено е да се отбележи и че
така представената декларация е подадена още през 2006 година и не удостоверява
съдбата на правото на собственост до исковия период – 30.06.2014г. –
31.03.2017г. Наред с това, налице са данни по делото, че ответницата трайно не
пребивава на адреса на имота. На този адрес тя не бе успешно призована, както в
заповедното, така и в настоящото производство, което наложи процедурата по
чл.47 от ГПК. Според справка за актуално състояние на трудовите договори от НАП
на името на ответницата, същата няма регистрирани такива. Нещо повече - от заключението на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза се установява, че ответницата не е била
открита на адреса, не е било установено
водоснабден ли е имотът, монтиран ли е водомер и бил ли е технически изправен
за исковия период. На място вещото лице не е могло да направи проверка, защото
и при двете посещения е нямало достъп до имота, който е изглеждал необитаем. В
устния доклад в съдебно заседание вещото лице посочи, че е провел разговори със
съседи, които са заявили, че в имота не се живее. Наред с това в.л. твърди, че
в карнета е записано нереално голямо количество вода за месец февруари 2017
година. Като цяло за период от 6-7 месеца, когато по данни на дружеството
инкасаторът не е отчитал, в.л. счита, че цялото количество вода за този период
е прекомерно голямо, което означава, че не е реално или има някаква грешка.
Грешките могат да бъдат при отчета на инкасатора или някакъв теч, или включване
на някой към системата, забравени кранове и др. Според вещото лице вероятно
става въпрос за техническа грешка, като предвид факта, че в имота не се живее,
количествата вода са много големи.
С
оглед всичко изложено, съдът приема за
недоказано по делото, че през процесния период 30.06.2014г.
– 31.03.2017г. именно ответницата е имала качеството на потребител на
предоставяните ВиК-услуги от ищеца за процесния имот. Ето защо, липсва
основание да се приеме, че ответницата има облигационното задължение да погаси
процесното вземане на ищеца. Това е достатъчно основание за отхвърляне на
предявените искове изцяло.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр.Хасково, ул. „Сакар” № 2, против З.Й.К.,
ЕГН **********,***, да се приеме за установено, че ответницата дължи на ищеца
за неизпълнени
парични задължения за плащане на ВиК-услуги, предоставени за имот на адрес в ***********,
за който е била открита партида с номер 120059; сумите от
1526.43 лева – главница за периода от 30.06.2014г. до 31.03.2017г., и 454.01
лева – мораторна лихва за периода 31.07.2014г. – 15.05.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.05.2019г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена Заповед № 516 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 23.05.2019г. по Ч.гр.дело № 1182/2019г. по описа
на Районен съд-Хасково.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.