№ 5953
гр. София, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:....
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20241110105135 по
описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на К. Г. М., ЕГН:
********** СРЕЩУ .., представлявано от ..... в качеството на изпълнителен
директор. Ищецът претендира да му бъде заплатена сумата от 2988, 84 лв.
като получена от ответника вследствие на неоснователно обогатяване по
смисъла на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че посочената сума от 2988, 84 лв. е събрана по
принудителен ред по ИД ... при погасено материално правоотношение, като
ищецът сочи датата на настъпване на погасителната давност на 06. 01. 2017 г.,
поради което счита, че сумата е събрана по принудителен ред на отпаднало
основание, вследствие на което ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил
неоснователно.
В изискуемия срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
оспорва иска, като твърди, че са предприемани действия, годни да прекъснат
давностния срок, сочен за изтекъл от ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 16. 01. 2012 г. на основание чл. 404, т. 1 вр. чл. 417 и чл. 418 от
Гражданския процесуален кодекс след констатирано вземане, подлежащо на
изпълнение, СРС, I ГО, 40-ти състав, като съдът е разпоредил издаването на
изпълнителен лист, съгласно който длъжникът ..., ЕГН: ********** и
поръчителят К. Г. М., ЕГН: ********** следва да заплатят солидарно на
кредитора .. сумата от 1297. 67 лв. – главница по договор за предоставяне на
кредит за текущо потребление от 05. 12. 2005 г., сумата от 132. 39 лв. –
1
договорна лихва за периода от 08.06. 2011 г. до 08. 12. 2011 г., ведно със
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 09. 12.
2011 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 28. 60 лв. – разноски по
делото за държавна такса.
На 14. 02. 2012 г. на длъжника и на поръчителя по кредита са изпратени
покани за доброволно изпълнение. На същата дата са изпратени запорни
съобщение до .. за налагане на запор по сметки на ищеца.
На 29. 05. 2013 г. е извършена цесия между .... относно произтичащите
от дадения изпълнителен лист вземания, като последното дружество е
конституирано като страна по изпълнителното дело въз основа на цедираното
вземане. Длъжникът и поръчителят биват уведомени по чл. 99, ал. 3 за
извършването му.
На 26. 04. 2016 г. постъпила молба до ЧСИ ... на основание чл. 432, т. 2
от ГПК с искане да бъде спряно изпълнителното дело по отношение на
главния длъжника по кредита, доколкото с последния на 20. 04. 2016 г. е
постигнато споразумение относно разсроченото изплащане на вземането.
На 08. 02. 2021 г. до ЧСИ ... постъпила молба от ..., с която е отправено
искане за прекратяване на изпълнителното дело по отношение както на
длъжника по вземането, така и на поръчителя, настоящ ищец в
производството. Така изпълнителното дело е прекратено и изпълнителният
лист, въз основа на който е започнато е предаден на взискателя, ответник в
настоящето производство на 17. 02. 2021 г.
На 22. 04. 2021 г. ответникът в настоящето производство, .... подал молба
до ЧСИ ... за образуване на ново изпълнително дело срещу ищеца в
настоящето производство, К. Г. М. на основание чл. 426 ГПК- ИД № 1000/21
По това дело по принудителен ред задълженията в размер на 2988, 84 лв. са
погасени.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Постъпил е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Съгласно
разпоредбата от чл. 154 ГПК при предявен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже, че взискателят – ответник е получил твърдяната сума, а в
тежест на ответника е да докаже, че е имал правото да получи сумата, както и
че има правото да я задържи.
С оглед на наведеното в исковата молба в основание за недължимост на
сумите в тежест на ответника е да докаже настъпването на обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, като в тежест на ответника е да докаже
действия, годни да прекъснат или спрат същия.
На първо място материалното правоотношение, при което възниква
вземането е такова на солидарност. В случая обаче длъжникът по кредита и
поръчителят имат самостоятелни правоотношения с кредитора, от които
произтичат независими права и задължения. Така съгласно чл. 142 ЗЗД
Поръчителят може да противопостави на кредитора всички възражения,
2
принадлежащи на длъжника, както и да направи прихващане с вземане на
длъжника към кредитора. Той не губи тия права и когато длъжникът се е
отказал от тях или е признал своето задължение. Така на 20. 04. 2016 г.,
когато споразумението за спиране на изпълнителното производство и
приемане на план за разсрочено плащане, е сключено с длъжника ...
последният попада в хипотезата на чл. 116, б. „а“, а именно прекъсване на
давността, поради признаване на вземането. Доколкото вземането е
установено със съдебно решение, като въз основа на което е издадена и
заповед за принудително изпълнение, новият срок от датата на прекъсване на
давността е всякога пет години (съгласно чл. 117, ал. 2). Така на датата 20. 04.
2016 г. давността за длъжника, сключил споразумението, бива прекъсната,
поради признаване на вземането от негова страна и започва да тече нова
давност, чийто срок е пет години.
Това признаване на вземането, обаче не може да се отрази на
правоотношението, което поръчителят по вземането има спрямо своя
кредитор, доколкото, както посочихме, то съществува независимо, макар да се
отнася за едно и също вземане. Така поръчителят е длъжник, сам по себе си,
като предявяването на възражения остава негово право. Законът отхвърля
възможността личната воля на длъжника да засегне правоотношението на
поръчителя и кредитора, доколкото длъжникът няма потестативна власт върху
правната сфера на своя поръчител и не може чрез волеизявлението си да му
отнеме права, които законът му дава. По този начин с извършване на
признаване на вземането от страна на длъжника нова давност започва да тече
единствено за правоотношението, което той има с кредитора. Доколкото
поръчителят не е извършвал допълнителни волеизявления, с които да признае
своето вземане, за него продължава да тече старата давност, а именно тази,
възникнала с първото действие по принудително събиране на неговото
вземане след образуване на изпълнителното дело – налагане на запор върху
банковите му сметки на 14. 02. 2012 г. по ИД 350/2012 г., доколкото няма
данни последващи действия по принудително изпълнение да са извършени.
Съгласно ППВС 3/ 1980 г. с образуване на изпълнително дело, както и
със самото му съществуване, давността по вземането не тече. С
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 2/2013 г., в сила от 26. 06. 2015 г. обаче това
разбиране е променено в обратната посока, като ВКС посочва: Съгласно чл.
116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не
може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез
него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да
бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на
длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ… Доколкото чл. 130, ал. 2 ЗСВ посочва Тълкувателните решения и
тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната
и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и
3
за всички органи, които издават административни актове. В този смисъл до
датата на влизане в сила на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 2/2013 г. се прилага
разбирането, изложено в ППВС 3/ 1980 г., а след тази дата горепосоченото
тълкуване от тълкувателното решение. Така до 26. 06. 2015 г. давност по
вземането на ищеца в настоящето производство не тече, поради наличието на
активно изпълнително дело. След 26. 06. 2015 г. наличието на изпълнително
дело само по себе си не е в състояние да спре давностния срок, като по така от
тази дата започва да тече нова давност, равняваща се на пет години, която
следва да се приключи на 26. 06. 2020 г. Доколкото давностният срок не тече в
срока от 13. 03. до 13. 05. 2020 г. по силата на чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, давностният срок за
вземането на ищеца в настоящето производство следва да се удължи до 26. 08.
2020 г., до която дата всякакви действия по принудително изпълнение по
отношение на ищеца биха имали правно основание и даденото по тях не би
следвало да подлежи на реституция по смисъла на чл. 55, ал. 1.
В случая обаче, доколкото петгодишният давностен срок е изтекъл,
извършването на действия по принудително изпълнение – на 21. 05.2021г. – в
размер на 513.57лв. и на 25.05.2021 г. 1930.7 по сметка на ЧСИ, видно от
удостоверение от ЧСИ ... с изх. № 81112 от 24.10.2024г., прието по делото и
полученото вследствие на тях от страна на взискателя – в размер единствено
на 1965.99лв. видно от горното удостоверение, се явяват без правно
основание. Изтичането на погасителния срок не погасява материалното право,
като за длъжника последното се превръща в естествено задължение –
изпълнението е оставено на волята му и при извършването му, длъжникът не
може да иска даденото обратно, тъй като последното не се явява недължимо
съответно не е дадено без правно основание. Изтичането на давностния срок
обаче погасява правото за извършване на принудително изпълнение по
отношение на това вземане, доколкото това е срок, в който кредиторът е
бездействал и правото приема, че в този случай е изгубил интереса си.
Доколкото в случая събраната сума е постъпила в сферата на ответника по
принудителен ред, последната се явява неоснователно приета, тъй като
хипотезата на чл. 118 ЗЗД изключва възможността за искане обратно
единствено на даденото доброволно.
Така за ищеца в настоящия процес възниква правото, посочено в
диспозицията на чл. 55, ал. 1 да иска обратно даденото без правно основание,
като в този смисъл искът, предявен за него се явява основателен и следва да
бъде уважен до размерът единствено на сумата, която се доказа да е получена
без правно основание от ответника – взискател по ИД, а именно: 1965.99 лв.,
като над тази сума до пълния размер на посочената сума, а именно 2988, 84
лв.следва да бъде отхвърлен.
Разликата между получената сума от взискателя, която следва да се
счита за неоснователно обогатяване, доколкото не се доказа основание за
задържане на сумата и сумата, която общо е постъпила по принудителен ред
от сметките на ищеца по сметка на ЧСИ, но не разпределени и постъпили в
патримониума на ответника, не следва да се претендира от ответника,
доколкото не е получена, но би могло да се претендира като настъпила
4
имуществена вреда, какъвто иск в настоящия случай не е предявен, но не е
изключва възможността същият да бъде отделно предявен извън настоящото
производство.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
следва да се присъдят своевременно поисканите разноски по производството
съразмерно на уважената част от иска, а именно – 65.77 %. Претендира се :
сумата в размер на 650 лв. по заплатено адвокатско възнаграждение, както и
сумата в размер на 120 лв. за заплатена държавна такса. По направеното
възражение за прекомерност, същото е неосновтелно, доколкото се претендира
в размер близък до минимално определения в Наредба № 1/2004г. ВАС,
поради което и като се взе предвид обемния доказателствен материал
изследван от страните и техните представители, както и активната защитна
позиция на процесуалния представител на ищеца, не следва да се намалява,
поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в
размер на 427.50 лв.- адвокатско възнаграждение и сумата в размер на 78.92
лв.- държавна такса.
За ответника се дължат разноски в размер на 34.23%., или сумата в
размер на 51.34лв. ( 34.23 % от 150 лв. – определен размер на юрисконсултско
възнаграждение за ответната страна). , съразмерно на отхвърлената част на
исковата претенция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА .. да изплати на К. Г. М., ЕГН: ********** сумата от 1965.99
лв. – получени на отпаднало правно основание, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 29.01.2024г., до окончателното изплащане на
сумата, като отхвърля частично иска за сумата над уважения размер от
1965.99лв., до пълния предявен размер от 2988, 84 лв. , като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА .. да изплати на К. Г. М., ЕГН: ********** сумата в размер на
427.50 лв.- адвокатско възнаграждение и сумата в размер на 78.92 лв.-
държавна такса, разноски по делото за адвокатско възнаграждение и заплатена
държавна такса, съразмерно с уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА К. Г. М., ЕГН: ********** да изплати на .. сумата в размер на
51.34лв., разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част на исковата
претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски Градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5