Р Е Ш Е
Н И Е № 35
гр.Силистра,
26.03.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният съд
Силистра, в публично заседание на четвърти март, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПАВЛИНА
ГЕОРГИЕВА-ЖЕЛЕЗОВА
при
секретаря Румяна Пенева, като разгледа докладваното от съдията АД № 10 по описа
на съда за 2021 година,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК, във връзка с чл. 13 ал. 5 от Закона за социалното подпомагане / ЗСП
/.
К.П.Р. *** оспорва заповед № ЗСП/Д-СС/4042 от
14.12.2020 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане" - гр. Силистра, потвърдена с Решение №
19-РД06-0003 / 06.01.2021 г. на Директора на РДСП - Силистра, с която на
основание чл. 16б, ал. 1, т. 2 от Правилника за прилагане на закона за
социалното подпомагане /ППЗСП/ й е отказано отпускане на месечна целева помощ
при обявено извънредно положение, респ. при обявена извънредна епидемична
обстановка по заявление от 03.12.2020 г.
С въведено твърдение за допусната
незаконосъобразност на акта поради противоречие с материалния закон, се
претендира за отмяна на отказа. Сочи се, че административният орган неправилно
тълкува смисълът на приложимия чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, тъй като
оставането без работа на заявителката, случило се на 30.10.2018 г., не е
необходимо да е обвързано с обявената епидемична обстановка, въведена от
13.03.2020 г.
Ответникът - Директорът на
Дирекция "Социално подпомагане" гр. Силистра, чрез писмен отговор и
чрез упълномощен представител юрисконсулт З., изразява становище за
неоснователност на оспорването с поддържане мотивите на оспорения акт, и моли
за отхвърляне на жалбата. Твърди, че правилно е приложена разпоредбата на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, тъй като оставането без работа на
член от семейството за подпомагане следва да е по причина на обявената
епидемична обстановка, каквато връзка по делото не се спори, че липсва.
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 13, ал. 5 от Закона за социално подпомагане. Съдът, съобразявайки становищата на
страните, твърденията в жалбата и доводите, развити в хода на процеса, извърши
преценка на събраните в съдебното производство доказателства и прие за
установено следното:
Административното производство
е било инициирано със заявление-декларация, вх. № 4042 от 03.12.2020 г.,
подадена от К.П.Р. /л. 7 - л. 10/ за отпускане на месечна целева помощ при
обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка с
приложения, съгласно изискванията на чл. 12, ал. 2 ЗСП:
служебна бележка от работодател за съпруга на заявителката № 325 / 03.12.2020
г. с удостоверени обстоятелства за това че: не е възможно работата да се
извършва дистанционно, работникът има право на платен отпуск, правото на платен
отпуск не е реализирано от началото на текущата година и работникът не получава
парично обезщетение за временна неработоспособност.
Бил е изготвен социален доклад
/л. 9 - 10/.
По делото не е спорно, че
трудовото правоотношение на заявителката е било прекратено на 30.10.2018 г., и
оттогава до настоящия момент заявителката е със статут на „безработна“. На
27.10.2020 г. заявителката се е регистрирала в Дирекция “Бюро по труда“ - гр.
Силистра
Социалният
работник е направил предложение за отказ да бъде отпусната помощта с основен
мотив: оставането без работа на родител следва да е по причина на обявяване на извънредно положение или извънредна
епидемична обстановка в страната, тъй като мярката е целева и е в отговор на
обективните ограничения, наложени от държавата за превенция и противодействие
на посочената епидемична обстановка, обявена след 13.03-2020 г.
Основен мотив в жалбата е
преценката за липса на посочената по-горе обвързаност, тъй като същата не е
била видна нито от текста на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, нито от разяснения,
дължими и дадени от сайта на Министерство на труда и социалната политика.
Преписката е финализирана с
оспорената заповед № 4042 от 14.12.2020 г., потвърдена с Решение от 06.01.2021
г. на горестоящия административен орган – Директора на РДСП - Силистра.
Мотивите в решението са че, предназначението на целевата помощ е помощ за
справяне с негативните последици от обявената епидемична обстановка, което
изисква и оставянето без работа да е по причина на тази обстановка.
Въз основа на така
установените факти, съдът извежда следните правни изводи: Оспореният
индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на
нормативните му правомощия, следователно не е налице отменително основание по
чл. 146, т. 1 от АПК - липса на компетентност.
Спазена е законоустановената
форма – писмена с мотиви, позволяващи извършването на съдебен контрол за
законосъобразност. От изложените фактически обстоятелства е възможно да се
проследи формирането на съдържанието на волеизявлението по начин, позволяващ на
адресата да разбере смисълът на разпоредения отказ. Следователно, не е налице
отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК - неспазване на установената
форма.
Проверка за спазване на
административно-производствените правила:
Спазени са изискванията на
чл. 33 и сл. от АПК за изясняване на всички относими към заявлението
обстоятелства, събрани са достатъчно доказателства, които са анализирани в
своята съвкупност. Не е налице отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
Материалният закон е приложен
правилно.
Процесната помощ е целева,
т.е. помощта е обвързана с определена цел – подпомагане негативните последици
от епидемичната обстановка. В тази връзка и нормативът за отпускане на помощта
е въведен с измнение на ППЗСП от 01.09.2020 г. - 6 месеца след началото на
обявяването на епидемична обстановка.
Спорът по делото може да се
представи със следната фраза – „да, помощта е във връзка с обявената епидемична
обстановка, но веднъж обявена – от 13.03.2020 г. от последиците й страдат и
безработни лица, останали без работа преди обявяването й, какъвто е процесният
случай.“
Настоящият състав на съда
излага следните правни доводи:
Приложимите текстове на
ППЗСП, приети от 01.09.2020 г. с последващи допълнения, въвеждат следните
регламенти:
чл.
16б. (Нов – ДВ, бр. 77 от 2020 г.) (1) Право на месечна целева помощ при
обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка имат
семейства с деца до 14-годишна възраст, когато:
т.1.(доп.
– ДВ, бр. 101 от 2020 г. , в сила от 27.11.2020 г.) двамата или единият от
работещите родители, или родител, отглеждащ сам дете, не може да извършват
дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност да ползват платен отпуск или не
получава парично обезщетение за временна неработоспособност;
т.2.
(изм. – ДВ, бр. 101 от 2020 г. , в сила от 27.11.2020 г.) двамата или
единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са останали без
работа, но нямат право на обезщетение за безработица или размерът на
получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по ал. 4;
т.3.
двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са
самоосигуряващи се лица, които не могат да упражняват занятието си поради
въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната
епидемична обстановка;
т.4.
(изм. – ДВ, бр. 101 от 2020 г. , в сила от 27.11.2020 г.) двамата или
единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, по т. 1, 2 или 3 не
получават обезщетение за бременност и раждане.
(3)
(Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 101 от 2020 г. , в сила от 27.11.2020 г.)
Помощта по ал. 1 се отпуска, ако:
т.1.
децата не са настанени извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за
закрила на детето;
т.2.
(изм. – ДВ, бр. 101 от 2020 г. , в сила от 27.11.2020 г.) децата не
посещават училище или детска ясла и детска градина, както и предучилищните
групи поради въведените ограничения в училището или в детското заведение във
връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка.
(4)
(Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 101 от 2020 г. , в сила от 27.11.2020 г.)
Помощта по ал. 1 се отпуска на семейства със средномесечен доход на член от
семейството за месеца, в който в училището/детското заведение са въведени
ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична
обстановка, по-нисък или равен на 150 % от минималната работна заплата.
Видно е, че заведенията, които децата
временно не посещават – Детски градини и училища, следва да се затворени
временно по причина на извънредна епидемична обстановка. Т.е. налице е връзка
между непосещаването на учебните заведения и обявената епидемична обстановка.
Заявителката е родител, работещ по
трудов договор, останала без работа от 2018 г. Разпоредбата на чл. 16б от ППЗСП
урежда хипотези на лица, останали без работа, като не са налице основания за
различно третиране на тези, които получават доходи по трудов договор /чл. 16б, ал.
1, т. 2 от ППЗСПЗ/ спрямо тези, които са самоосигуряващи се /чл. 16б, ал. 1, т.
3 от ППЗСП/. За самоосигуряващите се лица изрично е вписано, че невъзможността
за упражняване на дейността следва да е поради въведената извънредна
епидемиологична обстановка. За лицата по трудов договор такава връзка не е
изписана вербално, изрично, но такава връзка следва от тълкуването на
нормативния текст. Това е така, тъй като законодателят не въвежда различен
режим на помощ при лица, останали без работа, които са в трудово-правни
отношения и които са самоосигуряващи се. Следователно нормативният текст на чл.
16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП следва да се тълкува разширително и да се приеме, че
оставането без работа следва да е по причина на обявеното извънредно положение,
респ. обявената извънредна епидемична обстановка. В противен случай, ще е
налице неравно, дискриминационно нормативно третиране на лица, които имат равен
трудовоправен статут - лица по трудов договор и лица, които са самоосигуряващи
се. За да не се допусне подобно неравно третиране, следва да се приеме, че
идеята на законодателя за равно третиране намира израз и в равните нормативни
изисквания – така както самоосигуряващите се лица следва да са преустановили
работа поради епидемичната обстановка, така и лицата по трудов договор, следва
да са останали без работа поради същата причина-епидемиологичната обстановка.
Указанията на МТСП, като
вътрешно-служебни актове, нямат задължителна сила, но са упътване за
разбиранията на ведомството по повод приложението на нормативни текстове. В
случая е налице такова тълкуване, обективирано в писмен вид, по въпрос,
аналогичен на процесния, а именно – отговор от 05.01.2021 г. във връзка с
приложението на чл. 16, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ППЗСП, съгласно което оставането
без работа следва да е обвързано от обявената епидемична обстановка/ достъпни
от сайта на МТСП/. Тези доводи съдът навежда във връзка с изявленията в
жалбата, че не са публикувани разяснения от страна на МТСП, каквито в същност
са публикувани.
Предвид изложеното и в обобщение
се налага извод, че жалбата е неоснователна, тъй като заявителката не е
останала без работа по причина на обявената епидемиологична обстановка, в
какъвто смисъл са и мотивите в оспорения отказ. В тази връзка оспорването като
неоснователно, следва да се отхвърли.
Ответната страна не е въвела
искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 пр. 4 АПК,
Административният съд гр. Силистра
Р Е Ш И:
ОХВЪРЛЯ жалбата на К.П.Р.,
ЕГН: ********** *** против Заповед №
ЗСП/Д-СС/4042 от 14.12.2020 г. на директора на Дирекция „Социално
подпомагане" - гр.
Силистра, потвърдена с Решение № 19-РД06-0003 / 06.01.2021 г. на Директора на
РДСП - Силистра, с която на основание чл. 16б, ал. 1, т. 2 от Правилника за
прилагане на закона за социалното подпомагане /ППЗСП/ й е отказано отпускане на
месечна целева помощ при обявено извънредно положение, респ. при обявена
извънредна епидемична обстановка по заявление от 03.12.2020 г.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: