Номер 322807.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 07.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело
№ 20203100502775 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 51274/30.07.2020 г., депозирана от Областна
дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, представлявана от
Даниел Стайков Пашов, действаща, чрез юрисконсулт Богдана Йорданова, срещу Решение
№ 2862 от 06.07.2020г., постановено по гр. д. № 19097 по описа на РС-Варна за 2019 г.,
ГО, 49 съдебен състав, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от
ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД, въззивникът е осъден да заплати на Я. Н. Н. с ЕГН **********, с
адрес :гр. Долни чифлик, ул. „Янтра" № 3, сумата от 1 678,18 лв. /хиляда шестстотин
седемдесет и осем лева и осемнадесет стотинки/, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 236 часа, за целия процесен период
от 21.11.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен
труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 21.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер
на 220,06 лв. /двеста и двадесет лева и шест стотинки/, представляваща лихва за забава
върху главницата от 1 678,18 лв., изчислена върху всяко неплатено задължение -
допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от съответния падеж до
30.10.2019г.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 265936/15.09.2020г. от въззиваемия Я.
Н. Н. , действащ чрез адвокат Симеон Тодоров.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1
от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на
районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
1
По доклада на въззивната жалба и отговора:
Въз въззивната жалба се навеждат подробни доводи за това, че атакуваният съдебен акт е
постановен в нарушение на материалния закон.
Въззивникът твърди, че не е бил редовно призован за проведеното пред
първоинстанционния съд съдебно заседание, поради което не му е била предоставена
възможност да се запознае със заключението на вещото лице по делото, както и да изрази
становище по него. Сочи, че е получил изготвената ССчЕ едва след получаване на
решението по делото. Твърди, че при изчисляване на часовете нощен труд, вещото лице е
допуснало грешка, като не е съобразило началната дата на процесния период – 21.11.2016г.,
а е приело за начален момент 01.11.2016г. В тази връзка прилага като доказателства по
делото графици за работа на смени за м. 11 и м. 12 на 2016г.
Възивникът излага доводи, че по делото не е била налице хипотезата за невъзможност на
връчване на призовка, за да се пристъпи към уведомяване на страната по телефона по реда
на чл. 42, ал. 3 от ГПК, като намира за необяснимо, че не му е била изпратена призовка за
насроченото на 23.06.2020г. съдебно заседание.
Областна дирекция на МВР – гр. Варна оспорва изводите на първоинстанционния съд
досежно субсидиарното приложение на общия трудов закон – КТ и приетите въз основа на
него подзаконови нормативни актове – НСОРЗ, относно преизчисляването на нощното
работно време в часове дневно работно време, доколкото между въззиника и въззиваемия е
учредено служебно правоотношение, чието съдържание е нормативно регламентирано от
специалните правни норми, обективирани в ЗМВР и приетите въз основа на него
подзаконови нормативни актове – Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Поддържа се, че не
е налице празнота в специалното трудово законодателство, което да обуслови
субсидиарното приложение на общите норми. Отделно дори да се приложат последните, то
те не могат да дерогират приложението на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.,
съгласно която продължителността на нощното работно време не следва да надвишава 8
часа, което обуславя извода, че коефициентът не е 1.143, а 1, доколкото съотношението
между продължителността на дневното работно време (8 часа) и нощно такова (8 часа) дава
този резултат. Твърди, че за всеки отработен час в периода от 22:00 часа до 06:00 часа, на
служителите на МВР се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на 0.25
лева на отработен час, което също е израз на наличие на специални норми, уреждащи
отношенията във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд на държавните
служители в МВР, изключващи приложението на общия ред. Излагат се и аргументи, че
получените часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд създават неточно
разбиране за наличие на извънреден труд, доколкото в действителност служителят не е
престирал работна сила извън установеното работно време. Сочи, че в конкретния случай не
е имало действаща нормативно уредба – нито закон, нито акт на МС, която да допуска
преобразуване на отработените часове. Въззивникът твърди, че ЗМВР е специален закон,
който урежда статута на държавните служители в министерството, като по никакъв начин не
ги дискриминира по отношение на останалите работници и служители, а напротив, дава им
допълнителни права и обезщетения.
Областна дирекция на МВР – гр. Варна моли за отмяна на атакувания съдебен акт изцяло,
както и да бъдат присъдени в нейна полза сторените съдебно-деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за две инстанции, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от
ГПК, във връзка с чл. 23, т. 1 от Наредба за правна помощ.
2
В отговора на въззивната жалба се твърди, че решението е правилно, обосновано и
законосъобразно, което обуславя неоснователността на въззивната жалба. Въззиваемият
моли за оставянето и без уважение, за потвърждаване на първоинстанционното решение и
́
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Твърди, че липсата на изрична
норма за преобразуване на положения нощен труд в дневен не следва да се тълкува като
законова забрана за преизчисляване, а представлява празнота в уредбата относно реда за
организацията и разпределението на работното време. Сочи, че при наличието на такава
непълнота, същата следва да бъде запълнена по реда на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, като се
приложат общите правила на НСОРЗ и по-конкретно чл. 9, ал. 2 от същата, в който е
определена методологията за превръщането на нощните работни часове в дневни. Твърди,
че правилно съдът не е приложил разпоредбата на чл. 9г от Наредба за работното време,
почивките и отпуските за процесния период, тъй като цитираната разпоредба е неотносима
към конкретния спор. Намира така направеното искане за прилагане на нормата на чл. 9г от
НРВПО за преклудирано, тъй като е направено за пръв път с въззивната жалба.
Въззиваемият намира за неправилно и необосновано възражението на въззивника, че не е
било нарушено правото му на защита, тъй като той сам, със своите несвоевременни
процесуални действия се е поставил в неблагоприятно положение. Сочи, че отсъствието на
страната от проведеното открито съдебно заседание, я е лишило от възможността да се
противопостави на приемането на изготвената ССчЕ, а по отношение на представените с
въззиваната жалба доказателства твърди, че същите не представляват нови доказателства, а
са могли да бъдат представени от ответника още в първоинстанционния процес.
По обективираните доказателствени исканя на страните:
Съдът намира, че искането на въззивника да бъдат приети приложените към въззивната
жалба графици за работа на смени за м.11 и м.12.2016г., следва да бъде оставено без
уважение. Съдът намира, че РС Варна не е допуснал нарушение на съдопроизводствените
правила при извършване на процедурата по уведомяване на страните, което да е довело до
ограничаване на правата на ответника, респективно от възможността да се противопостави
на приетата по делото ССчЕ. Видно от призовките по делото е, че първоначално страните са
били уведомени по общия ред за насроченото съдебно заседание, което е следвало да се
проведе на 17.03.2020г. Предвид обстановката в страната, свързана е пандемията от Covid
19, както и обявеното извънредно положение, страните са били уведомени по телефона за
отсрочването на заседанието, доколкото служителите от служба призовки не са посещавали
адреси на място за срока от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. При това положение несъмнено е
било налице основание за пристъпване към призоваване по реда на чл. 42, ал. 3 от ГПК, като
видно от приложения по делото списък за призоваване, ответната страна е била редовно
уведомена два месеца преди датата на заседанието.
От друга страна, приложените графици са документи, изхождащи от самия въззивник
(ответник в първоинстанционното производство), като същите са били съставени и
съответно са били известни и на разположения на ответника много преди датата на
образуване на делото пред РС Варна. Въпреки това, ОД на МВР – Варна не ги е представило
като доказателства с отговора на исковата молба, нито по-късно след като е получило проект
на доклада по чл. 146 от ГПК. Напротив, с отговора на исковата молба дори се е
противопоставило на искането на ищеца за предоставяне на графиците. С определение №
2060 от 03.02.2020г., връчено на ответника на 12.02.2020г., съдът е допуснал изготвянето на
ССчЕ, като е указал на ответника, че следва да окаже нужното съдействие на вещото лице с
оглед срочното изпълнение на така поставените му задачи. Ответникът вече е знаел кое
вещо лице ще изготви заключението, бил е запознат с поставените му задачи, но отново не е
направил нужното за да го запознае с графиците за работа на смени. В допълнение
3
заключението на вещото лице е било изготвено и приложено по делото още на 09.03.2020г.,
поради което ответната страна е можела (както преди обявяване на извънредното
положение, така и след отмяната му) да се запознае с него и да изрази дори писмено
становище.
Предвид това, искането следва да бъде оставено без уважение в съответствие с
процесуалните преклузии, предвидени в чл. 266 от ГПК.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 51274/30.07.2020 г., депозирана от
Областна дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2,
представлявана от Даниел Стайков Пашов, действаща, чрез юрисконсулт Богдана
Йорданова, срещу Решение № 2862 от 06.07.2020г., постановено по гр. д. № 19097 по
описа на РС-Варна за 2019 г., ГО, 49 съдебен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Областна дирекция на МВР – гр. Варна , с
адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, представлявана от Даниел Стайков Пашов, за
приемане като доказателства по делото на графици за работа на смени за м. 11 и м. 12
на 2016г.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 2775/2020 г. на ОС-Варна за 09.12.2020 г. от
09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4