№ 20840
гр. София, 16.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:........
при участието на секретаря ......
като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20241110156785 по
описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, уточнена с последваща молба, предявена от
В. С. С., с ЕГН **********, срещу ......, с ЕИК ........ Предявени са обективно съединени
искове, като се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че клауза за
такса „допълнителна услуга“ по Договор за паричен заем № ....... от 04.04.2023 година, във
връзка с Договор за имуществено проучване и кредитен рейтинг, на стойност 91,32 лева, е
нищожна като неравноправна по смисъла на Закона за защита на потребителите, както и
поради противоречие със закона и заобикаляне на закона по смисъла на Закона за
задълженията и договорите. Съединено се претендира, в условията на увеличение на иска,
допуснато в първото по делото съдебно заседание на 17.10.2025 година, ответното
дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 91,32 лева, представляваща
недължимо платено възнаграждение по нищожната клауза, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба върху първоначално предявения частичен
размер от 10 лева и от датата на увеличението за разликата до пълния размер. Претендират
се и сторените по делото разноски.
Ищецът основава твърденията си на следната фактическа обстановка: На 04.04.2023 година
сключил с ответното дружество договор за паричен заем за сумата от 400 лева. Твърди, че в
нарушение на императивни правни норми, кредиторът е договорил и допълнителна такса за
„имуществено проучване и кредитен рейтинг“ в размер на 91,32 лева. Тази такса, според
ищеца, представлява възнаграждение за дейност по оценка на кредитоспособността, която
съгласно чл. 16 от ЗПК, е законово задължение на кредитора и не следва да се възлага в
тежест на потребителя. Посочва, че тази сума не е включена в ГПР, който е посочен в размер
на 49.71%, с което се заобикаля императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
1
установяваща таван на годишния процент на разходите. Поради това счита клаузата за
нищожна като противоречаща на закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) и като неравноправна по смисъла
на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като води до значително неравновесие във вреда на
потребителя. Твърди, че е заплатил пълния размер от 505 лева на 07.04.2023 година, с което
е погасил главницата, лихвата и недължимата такса от 91,32 лева. В молба от 17.10.2025
година ищецът оспорва твърдението на ответника за извършено в хода на процеса плащане,
като твърди, че сумата не е получена от него и съобразно Общите условия на .........,
преводът следва да е върнат на подателя.
Ответникът ......, в депозирания по делото отговор на искова молба, изрично заявява, че
признава предявените искове в пълен обем. Потвърждава наличието на облигационно
отношение и факта, че процесната такса в размер на 91,32 лева е била заплатена от ищеца.
Същевременно твърди, че не е дал повод за завеждане на делото и че е възстановил
дължимата сума на 13.11.2024 година чрез паричен превод по системата на ........., за което
представя разписка. На това основание прави възражение за присъждане на разноски в
тежест на ищеца, съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК. Евентуално прави възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, както и оспорва
дължимостта на ДДС върху същото.
В съдебно заседание на 17.10.2025 година, съдът е допуснал на основание чл. 214 от ГПК
изменение на осъдителния иск чрез неговото увеличаване от 10 лева, предявен
кпървоначално като частичен - на 91,32 лева. - предявен в пълен размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
От приетите по делото писмени доказателства, включително Договор за заем № ....... от
04.04.2023 година, Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за
кредитен рейтинг от 03.04.2023 година, Погасителен план и фискален бон от 07.04.2023
година, се установява по безспорен начин, че страните са били в облигационни отношения.
Ищецът е получил заем в размер на 400 лева. Установява се също, че в тежест на ищеца е
вменено задължение да заплати сумата от 91,32 лева за услуга „имуществено проучване и
кредитен рейтинг“, която сума, съгласно погасителния план, е включена в общото
задължение по кредита от 505 лева. Видно от представения фискален бон, ищецът е
извършил плащане на пълния размер на сумата от 505 лева на 07.04.2023 година. Ответното
дружество е признало тези факти, както и правния извод за нищожност на клаузата за 91,32
лева.
Спорният по делото въпрос се свежда до това, дали ответникът дължи разноски по
настоящото дело, доколкот твърди да е признал дълга и да не е дал повод за спора, както и
да е направил доброволно погасявена на търсената сума.
Ответникът представя Разписка от ......... от 13.11.2024 година за нареден превод към ищеца
В. С. на стойност 91,32 лева, с посочено основание „възстановяване на недължимо платена
2
сума по договор ...... М“. Ищецът, с молба от 17.10.2025 година, оспорва получаването на
тази сума. Той представя Общи условия на ........., където в Раздел XI, т. 32 е предвидено, че
пощенски парични преводи, които не са получени в 20 дневен срок от датата на издаването
им, се връщат на подателя.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По отношение на установителния иск за нищожност на клаузата: Съдът е обвързан от
направеното от ответника признание на иска, съгласно чл. 237, ал. 1 от ГПК. Настоящият
състав е длъжен да провери дали това признание не противоречи на закона или на добрите
нрави. Съдът намира, че признанието изцяло съответства на закона и на трайната съдебна
практика. Уговорената такса за „имуществено проучване и кредитен рейтинг“ по своята
същност представлява възнаграждение за оценка на кредитоспособността на потребителя.
Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗПК, тази оценка е законово задължение на кредитора, което той
извършва в свой интерес, за да прецени риска от сключване на договора, и същото не може
да бъде възлагано като платена услуга на потребителя. Подобна клауза, налагаща
заплащането на необосновано висока такса за дейност, която е присъща на кредитора,
съставлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Като такава, тя е
нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Ето защо, признанието на ответника не
противоречи на закона и следва да бъде зачетено. Установителният иск е основателен и
следва да бъде уважен.
По отношение на осъдителния иск за връщане на сумата от 91,32 лева: Като пряка
последица от нищожността на процесната клауза, заплатената от ищеца сума в размер на
91,32 лева се явява получена от ответника без основание и подлежи на връщане, съгласно
чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Ответникът е направил правопогасяващо възражение за
извършено плащане. Тежестта на доказване на този факт се носи от ответника.
Представената разписка от ......... от 13.11.2024 година удостоверява единствено факта на
нареждане на превода от страна на управителя на ответното дружество. Тя обаче не
удостоверява факта на получаване на сумата от ищеца. В хода на производството ищецът
изрично оспори получаването на сумата с молба от 17.10.2025 година. Предвид
представените от ищеца Общи условия на ........., съгласно които непотърсени преводи се
връщат на подателя в 20 дневен срок, и предвид значителния период от време, изминал от
нареждането (13.11.2024) до оспорването (17.10.2025), твърдението на ищеца, че сумата не е
получена и е върната на подателя, се явява напълно правдоподобно.
Ответникът, въпреки оспорването, не ангажира допълнителни доказателства, до които
доколкото е страна по твърдяния за извърешен превод има достъп и без съдействието на
съда, които да установят, че ищецът реално е получил превода. Поради това, съдът намира
възражението за плащане за неоснователно и недоказано.
Нещо повече, видно от самата искова молба, в нея се съдържа изрично посочена банкова
сметка, по която следва да се извърши плащането/ посочена от ищеца в изпълнение на
изискванията на ГПК за редовност на искова молба/. Съдът , доколкото твърдяното за
заплащане на сумата чрез пощенски запис, се твърди да е направено на 13.11.2024г., счита,
3
че доколкото това е близо месец след получаване на книжата по делото по реда на чл. 131
ГПК, то като ответникът е имал информация за начина на плащане и конкретна банкова
сметка, по която следва да се извърши същото, като не е направил плащането по тази сметка
, то съдът не приема, че длъжникът е изпълнил надлежно задължението си - да плати.
С оглед на това, осъдителният иск, в пълния му размер от 91,32 лева след допуснатото
увеличение, се явява основателен и следва да бъде уважен. Дължи се и законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба (25.09.2024 г.) по отношение на
сумата от 10 лева, и от датата на увеличението на иска (17.10.2025 г.) по отношение на
разликата от 81,32 лева, до окончателното изплащане.
По отношение на разноските: Ищецът претендира разноски в общ размер на 560 лева, от
които 80 лева платена държавна такса и 480 лева платено адвокатско възнаграждение с
включен ДДС. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 2 от ГПК, че не е дал повод за
завеждане на делото, е неоснователно. Исковата молба е подадена на 25.09.2024 година. За
да се освободи ответникът от отговорност за заплащане на разноските не е достатъчно да е
признал иска, но е необходимо и да не е дал повод за образуване на делото.
Твърдяното от ответника плащане, което остана и недоказано, е извършено на 13.11.2024
година, тоест след образуване на делото. Ответникът е дал повод за исковото производство.
Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5
от ГПК също е неоснователно. Ищецът е представил договор за правна защита, фактура и
фискален бон за реално заплатено възнаграждение в размер на 400 лева без ДДС (480 лева с
ДДС). Възражението на ответника относно недължимост на ДДС е основано на погрешна
предпоставка за предоставена безплатна правна помощ по чл. 38 от Закона за адвокатурата.
В настоящия случай ищецът е доказал реално плащане на възнаграждението, видно от
представените доказателства, и ДДС е част от реално сторения от ищеца разход. Поради
изложените съображения и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените разноски в пълния им претендиран размер от 560
лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ......, с ЕИК ......., със седалище и адрес на
управление: гр. ......., представлявано от ......., по иска, предявен от В. С. С., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: ........., че клаузата за такса „допълнителна услуга“
(имуществено проучване и кредитен рейтинг) в размер на 91,32 лева по Договор за паричен
заем № ....... от 04.04.2023 година, е НИЩОЖНА като неравноправна клауза по смисъла на
чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите.
ОСЪЖДА ......, с ЕИК ......., да заплати на В. С. С., с ЕГН **********, на основание чл. 55,
4
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, сумата от 91,32 лева (деветдесет и един лева и тридесет и две
стотинки), представляваща недължимо платена сума по нищожната клауза, ведно със
законната лихва върху сумата от 10 лева, считано от датата на подаване на исковата молба
25.09.2024 година до окончателното изплащане, и ведно със законната лихва върху сумата от
81,32 лева, считано от датата на увеличение на иска -17.10.2025 година, до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА ......, с ЕИК ......., да заплати на В. С. С., с ЕГН **********, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, сумата от 560,00 лева (петстотин и шестдесет лева), представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5