Р Е Ш Е Н И Е
Номер 369 27.01.2020
год. град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ
граждански състав,
На петнайсети януари две хиляди и двайсета година
В публичното заседание, в следния състав:
Председател:
Райна Кирякова
Секретар:
Елена Христова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско
дело № 7901 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Бургаският районен съд е сезиран с
искова молба от П.Д.Д., с ЕГН **********,
с адрес *** 8000, ж. к. „... чрез адвокат Е.Д. ***, с адрес на кантората: град Бургас,
ул. „... срещу Главна дирекция „Гранична
полиция”-МВР, с адрес област София, община Столична град София 1202, бул. Мария Луиза № 46, тел: 02/9831865, e-mail: ****@***.**, представлявана от
директора гл. комисар С.. И.. К.., за заплащане на сумата от на 828.00 лева, от
която 738.00 лева-главница, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд от 123 часа, за периода от 01.07.2016 год. до
24.09.2019 год., получено в резултат на преизчисляване на положения нощен труд
с коефициент 1.143 и 90.00 лева-обезщетение за забавено плащане на главницата/лихва/,
за периодите от падежа на съответното трудово възнаграждение, при сумирано тримесечно
отчитане, до подаването на исковата молба-24.09.2019 г., заедно със законната
лихва върху главницата от подаването на исковата молба-24.09.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението. Позовава се на нормата на чл. 9, ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която
предвижда, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време, за съответното работно място. Претендира
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В хода на делото, след приемането на
съдебно-счетоводната експертиза, с определение на съда от откритото съдебно
заседание на 15.01.2020 г., на основание чл. 214, ал. 1 от Гражданско
процесуалния кодекс/ГПК/, е прието увеличението
на осъдителните искове по делото, от първоначално предявения размер по
главния иск от 738 лева, за 123 часа извънреден труд до размера 1411.97 лева,
за 209.35 часа извънреден труд и на
претенцията за мораторна лихва от първоначалния размер 90 лева до размера от
201.21 лева, за периода от 30.10.2016 год. до 24.09.2019 год.
Обективно съединените искове са
процесуално допустими и с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 187, ал.
5, т. 2 и чл. 188, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи/ЗМВР/
и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/. Предявени са от
лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата
молба съдържа задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
Ответникът
Главна дирекция „Гранична полиция”-МВР, своевременно с отговора на исковата
молба, чрез пълномощника си по делото, навежда доводи за неоснователност на
исковете. Твърди, че е налице специална нормативна уредба по отношение на
полагането и отчитането на нощния труд на държавните служители по чл.142, ал.
1, т. 1 от ЗМВР, която изключва прилагането на общия ред за заплащане на
допълнителното възнаграждение по КТ, за работници и служители на трудово
правоотношение, на който ищцовата страна се позовава. Прави възражение за
изтекла в негова полза кратка 3-годишна давност, за част от процесния период. Ангажира
доказателства.
Във връзка с правопогасяващото
възражение за давност, с влязло в сила определение на съда от 15.01.2020 г., на
основание чл. 232 от ГПК, е прекратено частично производството по делото
относно осъдителните искове, за периода на главното вземане 01.07.2016-31.07.2016
год., които в цифрово изражение са със стойности по експертизата от 48.20 лева-главница
и 14.17 лева-мораторна лихва.
Бургаският районен съд, след преценка
на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите на страните
намира, че осъдителните искове са частично основателни, поради следното:
Не се спори между страните по делото,
че ищецът П.Д., с ЕГН **********, в процесния период от 01.07.2016 г. до
24.09.2019 г. е държавен служител, в служебно правоотношение с Главна дирекция
„Гранична полиция”-МВР, на длъжност „артилерист на кораб до 100 бр. тона“ в 01
група, База „Гранично-полицейски кораби“-Созопол при Регионална дирекция
„Гранична полиция“-Бургас, който за процесния период е изпълнявал служебните си
задължения на дежурства, по месечни графици. На доказване подлежат спорните
факти от значение за решаване на делото и връзките между тях/чл. 153 от ГПК/.
Спори се по делото дали при
определянето на възнаграждението на ищеца Д. за нощния труд, през процесния
период, са приложими КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, съгласно които при сумирано изчисляване на работното време 7 часа
нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд, за да се достигне до заявения
в исковата молба коефициент от 1.143/чл. 9, ал. 2 от наредбата/. Последният се
определя с просто пресмятане, като нормалната продължителност от 8 часа дневен
труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или
8:7=1.143.
По предвиждането на чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за
полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 часа, с което се разрешава спора
по делото дали процесното възнаграждение има характер на допълнително.
Регламентирано е от закона като допълнително възнаграждение. Вторият правен
спор относно релевантните правни понятия по делото-дали процесният нощен труд е
извънреден, поради противоречивите регламентации на прилаганите в процесния период
подзаконови нормативни актове следва да се разреши съобразно дадените в ЗМВР и
КТ легални определение, които съвпадат с етимологията на двете прилагателни
имена-извънреден и нощен. Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане
или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния
ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време/чл.
143, ал. 1 от КТ/. Нощният труд се полага през нощта от 22.00 до 06.00 часа,
съобразно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и аналогично, нощен е трудът, който се полага
от 22.00 часа до 06.00 часа, по предвиждането на чл. 140, ал. 2 от КТ. Работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира, по
предвиждането с нормата на чл. 187, ал.
5, т. 2 от ЗМВР, с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа
на тримесечен период-за служителите, работещи на смени. Следователно,
процесният нощен труд има и законовата регламентация на извънреден.
Условията и редът за изплащане на
допълнителните възнаграждения по чл. 179, ал. 1 от ЗМВР се определят с наредба
на министъра на вътрешните работи, а техният размер-с негова заповед, по
регламентацията на ал. 2 от същата разпоредба, в редакциите ДВ бр. 97 от 2017
г. и бр. 34 от 2019 г. Фактически, допълнителното възнаграждение на ищеца Д. е
било начислено и изплатено за първата част от периода по реда на чл. 31, ал. 2
от Наредба № 8121з-407 от 2014 г., действала в периода от 19.08.2014 г. до
02.08.2016 г., при сумирано отчитане на отработеното време на общият брой
часове, положеният труд между 22.00 часа и 06.00 часа, е бил умножаван по коефициент
0.143. Полученото число е било сумирано с общия брой отработени часове за
отчетния период. За останалата част от процесния период, редът е регламентиран
с Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн. ДВ. бр.60 от 2 Август 2016г., изм.
и доп. ДВ. бр.99 от 13 Декември 2016 г.) и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г.
(обн. ДВ. бр.67 от 14 Август 2018 г.), които предвиждат, че съотношението между
дневен и нощен труд е като 1 към 1(8 часа нощен труд, равни на 8 часа дневен
труд). Видно от заключението на неоспорената счетоводна експертиза по делото, нощният
труд е бил отчитан от работодателя с протоколи за отчитане на нощен труд и
изплащан с документи, оформени като платежни бележки.
Предвид изложеното от фактическа
страна, съдът приема, че е налице колизия между нормите на чл. 179, ал. 2 и чл.
188, ал. 2 от ЗМВР, последната от които разпоредби неприложена в процесното
правоотношение. Тя предвижда, че държавните служители, които полагат труд за
времето между 22.00 часа и 06.00 часа, се ползват със специалната закрила по КТ.
Специалната закрила сама по себе си включва действието на разпоредбите на
по-високия нормативен акт по отношение на лицата за които е предвидена, за да
се осъществи. Изразява се в правото на държавните служители от системата на МВР
да получават за положения нощен труд възнаграждения при условията на КТ. По
предвиждането на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, ако
постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт
от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен
акт. В конкретния случай, горепосочените наредби на министъра на вътрешните
работи, за определяне на размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд
определят по-ниска стойност от предвидената по КТ, респективно наредбата която
е предвидил с действието си, в хипотезата на сумирано отчитане на работното
време, на тримесечие. Поради това процесното допълнително възнаграждение следва
да бъде определено по предвижданията на нормативния акт от по-висока степен, за
периода на действие на последно посочените две наредби/чл. 188, ал. 2 от ЗМВР/.
В хипотезата на работни смени на ищеца
Д., с включен нощен труд, императивно нормата на 187, ал. 3 от ЗМВР предвижда,
че работното време на тези държавни служители се изчислява сумирано за
тримесечен период. От заключението на допуснатата, изслушана и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза съдът установява, че за първоначално посочения
процесен период от 01.07.2016 г. до 24.09.2019 г. ищецът Д. е положил нощен труд,
както следва: за 2016 година-256 часа, за
2017 година-528 часа, за 2018 година-424 часа и за 2019 година-256 часа нощен
труд, общо 1464 часа нощен труд, реално положен. Преизчислен с коефициент 1.143
нощният труд възлиза на 1673.35 часа Разликата между преизчисления и отчетения
по протоколи положен нощен труд е 209.35 часа, за целия период. Съгласно
методиката, по която се изплаща извънредния труд при ответника, за него се дължи
възнаграждение от 1411.97 лева, до който размер е увеличен главният осъдителен
иск по делото. С оглед оттеглената част от иска, за периода
01.07.2016-31.07.2016 год., от тази стойност следва да бъдат приспаднати
припадащите се за периода 48.20 лева от възнаграждението, определени стойностно
от неоспорената съдебно-счетоводна експертиза по делото, поради което главният
осъдителен иск следва да бъде уважен до размера от 1363.77 лева, а в останалата
част, до увеличения размер от 1411.97 лева, отхвърлен, като неоснователен.
Частичната основателност на главния
иск повлича частична основателност и на акцесорната претенция за обезщетение/лихва/.
Поканата за плащане, предвидена с нормата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, не е
необходима, защото се касае за срочно задължение-плащане на трудово
възнаграждение. Срокът кани длъжника за изпълнение. В срока на забавата
кредиторът неоснователно е бил лишен от облагата да ползва парите си. Относно размера
на акцесорната претенция за забавеното плащане на допълнителното трудовото
възнаграждение, по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за периода от 30.10.2016 год.
до 24.09.2019 год., съдът кредитира неоспореното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза по делото, от която установява, че той възлиза
на стойност от 201.21 лева. От нея следва да бъде приспадната съответната
стойност за отхвърлената част по главния иск от 14.17 лева, определена също от
експертизата. Ето защо, съдът приема, че акцесорният иск по делото, като
основателен и доказан, следва да бъде уважен до размера от 187.04 лева, а в
останалата част, до увеличения размер от 201.21 лева, отхвърлен, като
неоснователен.
С оглед изхода на делото и нормите на чл. 78,
ал. 1, 3, и 6 от ГПК, в тежест на пасивно легитимираната по делото страна следва
да бъде възложено заплащането на направените по делото разноски от ищеца Д., съобразно
събраните доказателства и уважената част от исковете, в размер на 336.47 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение, а на ответната страна, за отхвърлената част от
исковете, ищецът Д. да заплати като разноски по делото сумата от 12.76 лева. В полза
на бюджета на съдебната власт следва органът по назначението да заплати разноските
по делото от 334.55 лева, включващи изплатеното от бюджета на съда
възнаграждение за извършената съдебно-счетоводната експертиза от 230.00 лева и
държавна такса за производството от 104.55 лева.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Гранична полиция”-МВР,
с адрес област София, община Столична град София 1202, бул. Мария Луиза № 46, да
заплати на П.Д.Д., с ЕГН **********,
с адрес *** 8000, ж. к. ...., сумата от 1550.81
лева(хиляда петстотин и петдесет лева
и осемдесет и една стотинки), от която 1363.77
лева-главница, представляваща неплатено брутно допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд, в периода от 01.08.2016 год. до 24.09.2019 год., на изпълняваната
длъжност „артилерист на кораб до 100 бр. тона“ в 01 група, База „....“-Созопол
при Регионална дирекция „Гранична полиция“-Бургас и 187.04 лева-обезщетение за
забавеното плащане на главницата/лихва/, за периода от 30.11.2016 год. до
24.09.2019 год., заедно със законната лихва върху главницата от предявяването
на главния иск-24.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ главния иск от уважения размер 1363.77 лева до
увеличения му размер от 1411.97 лева, заедно със съответната законна лихва от
предявяването на иска-24.09.2019 г. и акцесорния иск от уважения размер 187.04
лева до увеличения размер от 201.21 лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция”-МВР, с адрес област София,
община Столична град София 1202, бул.
Мария Луиза № 46, да заплати на П.Д.Д., с
ЕГН **********, с адрес *** 8000, ж. к. ...., направените по делото разноски, за уважената част от исковете, в размер
на 336.47 лева(триста тридесет
и шест лева и четиридесет и седем стотинки).
ОСЪЖДА П.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес ***
8000, ж. к. „Меден рудник“, бл. 85, вх. 5, ет. 7, да заплати на Главна
дирекция „Гранична полиция”-МВР, с адрес област София, община Столична град
София 1202, бул. Мария Луиза № 46, направените по делото разноски за
отхвърлената част от исковете, в размер на 12.76
лева(дванадесет лева и седемдесет и шест стотинки).
ОСЪЖДА „Гранична полиция”-МВР, с адрес област София,
община Столична град София 1202, бул.
Мария Луиза № 46, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд-Бургас, разноски по делото от 334.55 лева(триста тридесет и четири лева и петдесет
и пет стотинки.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване, в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Бургас.
Районен съдия:/п./
Вярно с оригинала:
ЕХ